Р
Е Ш Е Н И Е
№
688 24.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХХ граждански състав
На двадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани
Стоянова
като разгледа
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9812
по описа за 2019 година,
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от С.С.П., ЕГН ********** *** против Главна
дирекция Национална полиция за осъждане на ответника да заплати сумата от 738
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 123 часа за периода от 01.10.2016г. до 18.11.2019г., сумата от 90
лева лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че ищецът като ****** ******* е полагал труд през процесния
период. Положил е 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 987 часа дневен труд. Преизчислението на нощен към дневен труд води
до извънреден труд от 123 часа, който е трябвало да се заплати от ответника.
Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с по 6 лева,
възнаграждението за целия период възлиза на 738 лева. Моли се искът да се
уважи.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно
начислен в съответните протоколи. Трудът
е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд
към дневен труд важат Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Тези нормативни актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд.
От посочените наредби, единствено чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. предвижда, че при сумирано отчитане на работното
време общият брой часове положен нощен труд се умножава по 0.143. В другите
наредби е предвидено при отчитане на часове на нощен труд, техният брой да се
посочва само в цяло число. Предвижда се доплащане на допълнително
възнаграждение, но не и преизчисляване на часовете нощен труд с числото 0.143.
Не следва да намери приложение НСОРЗ, тъй като за нощния труд има предвидена
подробна уредба в ЗМВР и редица други подзаконови актове. В този смисъл не е
налице законова празнота, която да налага да се приложи общата Наредба. Ако
трябва да се приложи друг нормативен акт по аналогия, доколкото ищецът е в
служебно правоотношение с МВР, то би следвало приложимият акт да е ЗДС, както и
свързаната с него Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация. Тази наредба обаче не предвижда механизъм за превръщане на
часовете нощен труд в дневен. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът
приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е
изменен по размер като след изменението се претендират 1018.24 лева
възнаграждение за извънреден труд и 211.52 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията
на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира
за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените данни се установява, че ищецът е служител на МВР,
ГД“Национална полиция“, като заема длъжността ****** *******
в сектор “Охрана на обекти“ при
Зонално жандармерийско управление-Бургас през процесния период.
Безспорно, също така,
е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за
периода от 01.10.2016г. до 18.11.2019г. е положил 1112 часа нощен труд на
12-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1112
часа става 1271.02 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1112
часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Допълнителното
възнаграждение за нощен труд възлиза общо на 278 лева, които са заплатени. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 159.02 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 159.02 часа възлиза на 1018.24 лева. Разликата в часовете
между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен
труд не са отчитани и не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията
и редът за заплащане на последното се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а размерът – с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между
22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
През процесния период 01.10.2016г. – 18.11.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издавана от министъра на
вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Преди това са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на
чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период,
се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление
на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187,
ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена
само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 278 лева.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за процесния период е приложима субсидиарно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от
заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент
1.143, е 1271.02 часа. Разликата от 159.02 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1018.24 лева.
Няма доказателства ответникът да
е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден
труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се
претендира именно 1018.24 лева за извънреден труд от 159.02 часа, искът се
явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, за
периода от 01.10.2016г. до 18.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
По
иска за мораторната лихва:
Този
иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради което
е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за
забава за периода от 31.01.2017г. до 18.11.2019г. е в размер на 211.52 лева, колкото се търси и с
изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 100 лева и 190 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1 да заплати на С.С.П., ЕГН ********** ***,
сумата от 1018.24 лева /хиляда и
осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 159.02 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г.
до 18.11.2019г., 1112 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.11.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 211.52 лева /двеста и единадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.01.2017г. до 18.11.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1, да заплати на С.С.П., ЕГН ********** ***
сумата от 350 лева /триста и петдесет
лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи,
с адрес гр.София, бул.“Александър Малинов“ 1 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в
размер на 100 лева /сто лева/ и 190 лева /сто и деветдесет
лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.