№ 5237
гр. София, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110106018 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
1258,17 лв., претендирана спрямо ищеца по изпълнително дело № 28/2021 г. по описа
на ЧСИ С.Л..
Ищецът – ИВ. Т. Н., твърди, че не дължи на ответника „***********“ ЕООД
посочената сума, за която е издаден в полза на „***********************“ ЕАД
изпълнителен лист от 30.08.2012 г. по ч.гр.д. № 67/2011 г. по описа на РС – Етрополе,
за задължения на ищеца по договор за кредит № ********, поради погасяване на
задълженията по давност и поради факта, че не е уведомен надлежно за прехвърляне на
вземанията в полза на ответника. За принудително събиране на същата е образувано
изпълнително дело № 28/2021 г. по описа на ЧСИ С.Л., което обуславя правния интерес
на ищеца от предявяването на посочения по-горе иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „***********“ ЕООД, оспорва иска с твърдението, че
задълженията, предмет на делото, не са погасени но давност. Ето защо, моли искът да
бъде отхвърлен, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на
„***********************“ ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
1
30.08.2012 г. по ч.гр.д. № 67/2011 г. по описа на РС – Етрополе, за процесната сума, че
за принудително събиране на сумата по посочения изпълнителен лист по молба на
ответника е образувано изпълнително дело № 28/2021 г. по описа на ЧСИ С.Л., като по
посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на
процесната сума.
От приложения към изпълнително дело № 20219270400028 по описа на ЧСИ
С.Л. договор от 13.07.2020 г., сключен между „***********“ ЕООД и
„*********************** С.А. – клон България“, се установява, че на 13.07.2020 г.
посочените дружества са сключили договор за цесия, по силата на който
„*********************** С.А. – клон България“ е прехвърлило възмездно на
„***********“ ЕООД вземанията си към ищцата ИВ. Т. Н..
На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането, като прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор. По изпълнително дело № 20219270400028 е представено пълномощно, по
силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. В приложеното към изпълнително дело №
20219270400028 уведомително писмо, подписано от представител на цедента, е
посочено, че вземането на „*********************** С.А. – клон България“ към ИВ.
Т. Н. е прехвърлено от кредитора в полза на „***********“ ЕООД. Посоченото
изявление на цедента е узнато от ищцата в хода на процеса, предвид факта, че
цитираните документи са приети по делото като писмени доказателства. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство за прехвърленото вземане следва да бъде взето предвид – в този смисъл е
задължителната практика на ВКС – решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №
1711/2013 г., I ТО, ТК, решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II
ТО, ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо, съдът приема за доказано
обстоятелството във връзка с надлежното съобщаване на цесията на длъжника – ищец
в настоящото производство.
Следователно, по делото се установява, че „***********“ ЕООД е активно
материалноправно легитимирано да претендира вземанията, за които в полза на
„*********************** С.А. – клон България“ срещу ищцата е издаден процесният
изпълнителен лист.
Съгласно приложеното към исковата молба съобщение за образуване на
изпълнително дело № 20219270400028 по описа на ЧСИ С.Л., процесното задължение в
размер на 1258,17 лв. е формирано от непогасена главница по договор за кредит, както
2
и от произтичащите от това вземане допълнителни такива за законна лихва, както и за
разноски. По отношение на главното вземане за главница се прилага петгодишен
давностен срок, считано от датата на издаване на изпълнителния лист, доколкото по
делото липстват доказателства за по-ранна дата, от която вземането е изискуемо, т.е.
считано от 30.08.2012 г.
Следва да се установи дали процесните вземания са погасени по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20138410408797 по
описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано на 09.08.2013 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като праводателят на
ответника е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, в която е налице възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В хода на посоченото изпълнително производство на 13.08.2013 г. и на 18.11.2014 г. са
наложени запори на вземания на ответника, като в рамките на следващите две години
не са искани от взискателя и не са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни
действия. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В периода след 18.11.2014 г. не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на две години, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма
данни взискателят да е поискал извършването на такива. Следователно,
изпълнителното дело е прекратено на 18.11.2016 г. по силата на закона – на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на
конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
3
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Както
беше посочено, последните валидни изпълнителни действия, с които е прекъсната
давността по отношение на процесните задължение, са наложените на 18.11.2014 г.
запори на вземания на длъжника, поради което нова погасителна давност за
задължението за главница по договор за кредит е започнала да тече именно от тази
дата, поради което същото е погасено по давност на 18.11.2019 г. с изтичането на 5-
годишния давностен срок.
Последващото изпълнително дело № 20219270400028 по описа на ЧСИ С.Л. е
образувано по молба на ответника от 11.01.2021 г., т.е. след погасяване на вземанията
му по давност, поради което чрез образуването му не е прекъснат давностният срок.
Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то
съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания за лихва и разноски, предмет на изпълнително дело №
20219270400028 по описа на ЧСИ С.Л., се явяват недължими.
От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер
на 1258,17 лв., претендирана спрямо ищеца по изпълнително дело № 20219270400028
по описа на ЧСИ С.Л., поради което искът с правно основание чл. 439 ГПК следва да
се уважи изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 350,32 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, че
ИВ. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ********************************, не
дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
******************************, сумата в размер на 1258,17 лв., претендирана
спрямо ищеца по изпълнително дело № 20219270400028 по описа на ЧСИ С.Л.,
образувано за принудително събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист
от 30.08.2012 г. по ч.гр.д. № 67/2011 г. по описа на РС – Етрополе.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
******************************, да заплати на ИВ. Т. Н., ЕГН **********, с адрес:
4
гр. ********************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 350,32 лв., представляваща разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5