Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Плевен, 29.09.2016год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   Плевенски районен съд в публично заседание на 19.09.2016 година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова        

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2997, по описа за 2016 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

          Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД гр.Плевен, е предявил срещу против Г.И.Г. *** с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, за заплащане на следните суми: 325.63 лв. – главница, представляваща стойността незаплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2016 г.; 48.99 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 1269/16 г.-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите, моли да бъдат присъдени и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди  по смисъла на Закона за енергетиката и за негов  топлоснабден имот, находящ се в **** с абонатен номер 29018 не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за периода от 01.02.2013г. до 31.01.2016г. Претендират се разноски.

Ответникът взема становище в първото по делото съдебно заседание, че признава исковете.

Третото лице – помагач на ищеца - „Техем Сървисис” ЕООД гр. София - топлинния счетоводител на имота, в който е ползвана топлоенергия, е взело писмено становище, че е извършвало услугата в съответствие с всички приложими нормативни актове.

В съдебно заседание на 19.09.2016г. ищецът е направил искане съдебното дирене да се прекрати и да бъде постановено решение при условията на чл. 237 от ГПК.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: На 29.02.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 1269/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 839/01.03.2016г. С тази заповед ответника е осъден да заплати на ищеца сумите 972,99лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2008г. до 31.01.2016г., лихва върху главницата в размер на 384,15лв. за периода от 02.02.2009г. до 22.02.2016г. По тази заповед ответника е възразил в законоустановения срок. В с.з. обаче ответника е направил признание на исковете, които са предявени само за част от лихвата и главницата.

Съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен номер 29018, експертиза и общи условия на длъжника, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането по  предявените искове.

На основание на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени направените разноски по делото в общ размер на 555лева., съгласно представения списък на разноските на осн. чл. 80 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. С оглед обстоятелството, че в исковото производство са претендирани само част от сумите по заповедта, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски в размер на 57.18лв. за заповедното производство.

          Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, че ответника Г.И.Г., ЕГН**********,***, му дължи сумите от 325.63 лв. – главница, представляваща стойността незаплатената топлинна енергия за периода от 01.02.2013 г. до 31.01.2016 г.; 48.99 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.04.2013г. до 22.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 1269/16 г.-29.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите.

 ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН**********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, разноски по настоящото производство в общ размер на 555.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 1269/16г. по описа на ПлРС, в размер на 57.18лв.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД гр. София, кв. Гео Милев, ул. Проф. Г. Павлов № 3.

            Решението подлежи на обжалване пред ПлевенскиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: