№ 20226
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110130372 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на К. М. Н. против Д.Ф."З", с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението на ищеца, извършено
със заповед № 53 от 29.04.2024г., издадена от изпълнителния директор на Д.Ф."З", на
основание чл. 325, т. 2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
"Заместник изпълнителен директор” и за заплащане на сумата 8145,72 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.
Ищецът К. М. Н. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата
на което заемал длъжността "Заместник изпълнителен директор", прекратено със заповед №
53/ 29.04.2024г., на основание чл. 325, т. 2 КТ. Същият поддържа, че издадената заповед
противоречи на закона, тъй като в случая не се е осъществил фактическия състав на
уволнителното основание. В исковата молба са наведени твърдения, че заповедта е
подписана от лице, което не притежава работодателска власт. Релевират се доводи, че
трудовият договор между страните е прекратен преди да е изтекъл 14- дневният срок от
връчване на съобщението по чл. 345 КТ.
Ищецът поддържа, че вследствие на уволнението е претърпял вреди в размер на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае издадената заповед и отмени уволнението като незаконосъобразно, да възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и осъди ответника да плати обезщетение
1
за причинените вследствие на уволнението вреди.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В
отговора са релевирани доводи уволнението да е законосъобразно. Ответникът излага
съображения, че заповедта за уволнение е подписана от Заместник- изпълнителния
директор, който е изпълнявал правомощията на Изпълнителен директор, съгласно заповед
№ 03- РД/ 1674 от 19.04.2024г. Същият поддържа, че от влизане на решението, с което
уволнението е отменено, до издаване на съобщение по чл. 345 КТ са изминали седем
години, като счита, че бездействието на работника през този период представлява
злоупотреба с право. В отговора на исковата молба се сочи, че 29.12.2020г. ищецът е подал
молба за плащане на присъденото обезщетение за вреди от незаконното уволнение, а след
това- на 01.04.2021г., на 21.04.2021г. и 06.04.2022г. ищецът е претендирал заплащане на
други суми, присъдени със същото решение.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателствени
средства, чрез трудов договор № 519/ 09.11.2001г., че между страните е възникнало трудово
правоотношение, въз основа на трудов договор, по силата на който ищецът е заемал
длъжността “Заместник- изпълнителен директор”.
С решение № 1312 от 22.02.2016г., постановено по гр. дело № 42460/ 2015г. по описа на
Софийски районен съд, 66 състав, е признато за незаконно и е отменено уволнението на
ищеца, извършено с Решение по Протокол № 81/ 26.05.2015г., т. 4.3. от заседание на
Управителния съвет на Д.Ф."З" и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност “Заместник на изпълнителния директор”.
С молби от 29.12.2020г., 21.04.2021г., 06.04.2022г. ищецът е изразил желание да бъде
платено присъденото обезщетение по чл. 225 КТ. Към молбите е приложен изпълнителен
лист от 29.02.2016г., за сумата 8145,72 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за периода 26.05.2015г.- 26.11.2015г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 345 КТ, на 24.04.2024г. първоинстанционният съд
е връчил на ищеца съобщение за явяване на работа.
На 24.04.2024г. ищецът е заявил, че желание да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението на ищеца.
С молба от 29.04.2020г. ищецът е изразил желание да бъде заплатено присъденото с
решение по гр. дело № 42460/ 2015г. на Софийски районен съд обезщетение за вреди от
незаконно уволнение.
Със заповед № 03- РД/ 1674 от 19.04.2024г. на Изпълнителния директор на Д.Ф."З" е
2
възложено на Ива Павлинова Иванова за периода от 22.04.2024г. до освобождаването на
изпълнителния директор от длъжност да замества изпълнителния директор при
осъществяване на всички правомощия на изпълнителния директор.
Решение по протокол № 228/ 07.05.2024г., т. 4, е приета оставката на Георги Тахов и
същият е освободен от длъжност.
На 08.03.2024г. и 08.04.2024г. ищецът е подал молби до ответника, с което е изразил
желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Със заповед № 53/ 29.04.2024г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, на основание чл. 325, т. 2 КТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По общите факти:
Не е спорно между страните, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „заместник изпълнителен директор. От посочената длъжност същият е
освободен със заповед № 53/ 29.04.2024г. с която е прекратено трудовото правоотношение,
на основание чл. 325, т. 2 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на извършеното уволнение, съобразно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на
твърдените от ищеца основания за незаконност.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, при оспорване законността на
уволнението, в тежест на работодателят е да докаже наличието на предпоставките
представляващи основанието за уволнение, както и спазването на процедурата по
извършването му. В настоящия случай уволнението е извършено на основание чл.325, т. 2
КТ- когато уволнението на работника бъде признато за незаконно и същият не се е явил да я
заеме в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Фактическият състав на основанието за прекратяване
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ включва в себе си три материални
предпоставки (юридически факти), които трябва да са се осъществили в обективната
действителност: 1) компетентен орган на работодателя да е издал заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение; 2) наличието на влязло в сила решение за възстановяване на
незаконно уволнен работник/служител на предишната му работа; 3) неявяване на
възстановения работник/служител да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Процесната заповед е издадена в писмена форма, което е в съответствие с разпоредбата
на чл. 335, ал. 1 КТ и от съдържанието й еднозначно следва основанието, на което се
прекратява трудовото правоотношение (същото е посочено с думи и с цифри, отговарящи на
съответната разпоредбата от КТ), което в достатъчна степен индивидуализира
прекратителното основание и представлява гаранция за възможността на ищеца да упражни
3
правото си на защита срещу нея
Неоснователен е доводът в исковата молба, че заповедта за уволнение е издадена от
лице, което не притежава работодателска власт. В настоящия случай със заповед № 03- РД/
1674 от 19.04.2024г. на Изпълнителния директор на Д.Ф."З" е възложено на Ива Павлинова
Иванова да замества изпълнителния директор при осъществяване на всички правомощия на
изпълнителния директор. Съдебната практика по въпроса допустимо ли е делегиране на
работодателска работоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудовия
договор е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6/ 11.01.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК
на ВКС, съгласно което делегиране на работодателска правоспособност чрез
упълномощаване при прекратяване на трудовото правоотношение, извън случаите на
налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192 КТ, е допустимо. С оглед на посоченото
разрешение следва да се приеме, че прекратяване на трудов договор, извън случаите на чл.
192 КТ, може да бъде осъществено от лице, което е упълномощено от работодателя за това.
Институтът на упълномощаването е приложим и уволнението извършено от упълномощено
за това лице, не е незаконно. Доброволното представителство е регламентирано като общ
институт на гражданското право, вътре в което се е обособило като самостоятелен правен
отрасъл трудовото право. За работодателя трудовото правоотношение не е intuitu personae,
освен в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 10 КТ, когато работникът е сключил трудовия договор
с оглед личността на работодателя- физическо лице. Кодексът на труда не съдържа забрана
за упълномощаване (не изисква непременно личното действие на работодателя) за
прекратяване на трудово правоотношение, освен при прекратяването на трудово
правоотношение поради дисциплинарно уволнение.
В обобщение, не съществува пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на
трудовото правоотношение, с изключение на прекратяване на трудовото правоотнотношение
поради налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбите на доброволното
представителство намират съответно приложение за делегиране на работодателска
правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение.
В светлината на изложеното, оспорената заповед е издадена от лице, което притежава
работодателска власт, което обуславя извод за неоснователност на релевирания в исковата
молба довод.
В конкретния случай по делото се установява съществуването на първия елемент от
фактическия състав, а именно, че оспорената заповед № 53/ 29.04.2024г. е подписана от
законния представител на работодателя и в този смисъл е издадена от компетентен орган.
Безспорно е установена и втората материална предпоставка за законността на уволнението-
наличието на влязло в сила решение № 1312 от 22.02.2016г., постановено по гр. дело №
42460/ 2015г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав,, с което уволнението на ищеца е
признато за незаконно и той е възстановен на предишната си длъжност.
Спорът между страните се концентрира върху това явил ли се е работникът да заеме
длъжността, на която е възстановен, в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Настоящата инстанция
намира, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
4
в конкретния случай не е налице третата материална предпоставка– неявяване на работника
в законоустановения двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е възстановен.
Съдебната практика по релевантния материалноправен въпрос за началния момент, от
който тече законоустановеният двуседмичен срок, е уеднаквена с Тълкувателно решение №
3/ 02.12.2021г. по тълк. дело № 3/ 2019г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разясненията, дадени в
посоченото тълкувателно решение "двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал.
1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на
нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото
първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в
който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред
работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен". Императивната
норма на на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните
по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура.
Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът
или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа-
съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението
като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като
субективен факт. По този начин до знанието на работника или служителя е доведено
влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът,
в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Ако съобщението не е
получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само
когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин (напр. с писмена молба
до работодателя) работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на
работата, на която е възстановен.
В съдебната практиката последователно се приема, че еднократно отправеното
изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне
възстановения на работа работник до работното му място за изпълнение на съответните на
заеманата длъжност трудови функции. Добросъвестността налага работодателят, до когото е
достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е
възстановен, да го допусне незабавно до изпълнението или да стори това в разумен срок,
съобразно спецификата на работа. Не е необходимо работникът да се явява ежедневно на
работното си място, достатъчно е само да изяви желанието си да заеме отново длъжността,
на която е възстановен, като това желание може да се изрази и с една писмена молба.
Задължение на работодателя е да посочи кога, къде и при какви условия ще упражнява
трудовите си задължения. В обобщение, отправеното от възстановения на работа работник
до работодателя изявление в срока по чл. 345 КТ, което обвързва работодателя да изпълни
задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място. В
т.см. решение № 96 от 15.02.2024г. на ВКС по гр. дело № 857/ 2023г., III г.о.; решение № 245
от 28.06.2010г. по гр. дело № 1048/ 2009г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 913 от 01.12.2009г. по
гр. дело № 4080/ 2008г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 60209/ 04.01.2022г. по гр. дело № 319/
5
2021г. на ІІІ г.о.; решение № 145/2011г. по гр. дело № 1186/ 2010г. на ІІІ г.о., решение №
913/2009г. по гр. дело № 4080/ 2008г. на ІV г.о., решение № 518/2010г. по гр. дело №
374/2009г. на ІV г.о.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът е получил съобщение за възстановяване на
работа на 24.04.2024г. Последният е изразил желание да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност на 08.04.2024г. и на 24.04.2024г. По делото не са представени
доказателства работодателят да е допуснал работника да заеме длъжността, на която е
възстановен незабавно, след като работникът е изразил желание за това или в разумен срок.
Неоснователно е възражението на ответника за злоупотреба с право от ищеца, обосновано с
доводи, че от влизане на решението, с което уволнението е отменено, до издаване на
съобщение по чл. 345 КТ, са изминали седем години, през които ищецът е бездействал. В
съответствието с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/ 02.12.2021г. по тълк.
дело № 3/ 2019г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че основен критерий за преценка на
добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения по чл. 8 КТ са
изискванията на законите, като правата и задълженията се осъществяват в обема и според
съдържанието им, предвидени в нормативната уредба. Релевантният момент, от който
започва да тече срокът по чл. 345 КТ, за явяване на работника на работа, е този на
получаване на съобщението от първоинстанционния съд или на заявяване на желание от
работника да се върне на работа. Не е такъв моментът на подаване на молба за издаване на
изпълнителен плащане на присъденото обезщетение за оставане без работа. В същите се
съдържа единствено искане за плащане на присъденото обезщетение. Най- ранният момент,
в който ищецът е изразил желание да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност е 08.04.2024г. От другите предхождащи тази дата изявления на ищеца не може да
се направи обоснован извод, че същият е изявил пред работодателя желанието си да се
върне на работата, на която е възстановен. Следва да се посочи, че по делото не са
представени доказателства ответникът да е допуснал работника да заеме длъжността, на
която е възстановен незабавно, след като работникът е изразил желание за това или в
разумен срок.
През призмата на изложеното, следва да се приеме, че поведението на ищеца е в
съответствие с принципите на добросъвестността. Същият е изявил желанието си да заеме
длъжността, на която е възстановен. Напротив, ответникът не е предприел действия,
свързани с допускане на ищеца да заеме длъжността, на която е възстановен.
Следователно, ответникът е издал атакуваната в настоящия процес уволнителна
заповед преди изтичане на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, което обуславя
незаконосъобразността на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност включва наличието на следните предпоставки: отмяна на уволнението като
незаконосъобразно; съвпадение между заеманата преди уволнението длъжност от ищеца и
6
тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото правоотношение между страните да е
безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да не е изтекъл срока на същото. В
случая уволнението на ищеца е незаконосъобразно, трудовият договор между страните е
безсрочно, като съществува идентичност между заеманата преди уволенението длъжност и
тази, на която ищецът иска да бъде уволнен. Изложеното обуславя извод за основателност
на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност “Заместник изпълнителен директор”.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че
вследствие на незаконното уволнение е останал без работа за периода, за който претендира
обезщетение, както и размерът на последното получено от него брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
Незаконосъобразността на уволнението обуславя наличието на първата от предпоставките на
фактическия състав, регламентиращ обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото се установява, че след уволнението му ищецът не е работил по трудово
правоотношение. Следователно ответникът дължи обезщетение за времето през което е
останал без работа в резултат на уволнението, но за не повече от 6 месеца, т.е. за периода
29.04.2024г.- 25.10.2024г. (датата на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд).
Обезщетението за вредите от незаконно уволнение, по чл. 225, ал. 1 КТ, се определя на
база последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение. В
настоящия случай не съществува спор между страните относно последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение, което е в размер на 1357,62 лева.
С оглед изложеното, предявеният иск за обезщетение за времето през което е останал
без работа в резултат на уволнението за периода 29.04.2024г.- 25.10.2024г. в размер на сумата
7964,70 лева (1357,62 лева х 5 + 1357,62/ 30 х 26). В частта над сумата 7964,70 лева до
сумата 8145,72 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил доказателства, че
действително е извършил разноски и е направил искане за присъждането им до приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд.
Относно направеното от ищеца възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (в исковата молба), което обуславя допустимостта му.
7
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от 25.01.2024г. на
СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C-
428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в НМРАВ размер на
адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва
със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на
правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се
изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното
дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-
173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че производството пред настоящата
инстанция е приключило в едно заседание, счита, че договореният размер на
възнаграждението за защита в размер на 2960 лева следва да бъде намален на 2000 лева.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
8
1985,20 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е представил доказателства, че
действително е извършил разноски и е направил искане за присъждането им до приключване
на устните състезания пред първоинстанционния съд. Съобразно отхвърлената част от
исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10,37 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, които се присъждат в полза на съда.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на сумата 478,59 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, уволнението на К. М. Н., с ЕГН
**********, извършено на основание чл. 325, т. 2 КТ, със № 53/ 29.04.2024г., като
незаконосъобразно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К. М. Н., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност “Заместник изпълнителен директор”, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Д.Ф."З", с код по БУЛСТАТ ***********, да плати на К. М. Н., с ЕГН
**********, сумата 7964,70 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди,
вследствие незаконното уволнение, за периода 29.04.2024г.- 25.10.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 28.05.2024г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 344, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и сумата 1985,20 лева,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
OТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. Н., с ЕГН **********, против Д.Ф."З", с код по
БУЛСТАТ ***********, иск за обезщетение за претърпените вреди, вследствие незаконното
уволнение, над сумата 7964,70 лева до сумата 8145,72 лева и за периода 29.04.2024г.-
25.10.2024г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Ф."З", с код по БУЛСТАТ ***********, да плати по сметка на Софийски
районен съд сумата 478,59 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА К. М. Н., с ЕГН **********, да плати на Д.Ф."З", с код по БУЛСТАТ
9
***********, сумата 10,37 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от обявяването му на
страните- 08.11.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10