РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500700 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Цар Освободител“ № 7, чрез юрисконсулт Т.К., против решение №
262615/08.12.2021 г., постановено по г. д. № 7581/2020 г. по описа на РС
Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 386 от КЗ за заплащане на сума от 14 000,00
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско”,
обективиран в застрахователна полица № 0020175201800146, а именно при
пътно-транспортно произшествие на 30.03.2019 г., при което настъпило
увреждане на автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег. № С ***, собственост на
ищеца, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 390,00
лева.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение се иска неговата отмяна и вместо това
уважаване на предявената претенция. Сочи се, че по делото е доказано
наличието на щета, причинена спрямо застраховано имущество и валиден
договор за застраховане, поради което и застрахователят е длъжен да
обезщети застрахования. Излагат се съображения за липсата на проявена
1
„груба небрежност“ при поведението на водача на МПС. В тази връзка се
поддържа, че не е доказано категорично към 30.03.2019 г. да е бил наличен
пътен знак за забрана преминаване на автомобили с височина над 3,30 м. на
мястото на инцидента. Сочи се, че дори и да се приеме, че е налице
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, то същото не е значително с оглед интереса на застрахователя.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ОЗК Застраховане“
АД, чрез юрисконсулт С. Х., с който се оспорва същата като неоснователна.
Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да
бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ против „ОЗК
Застраховане“ АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл. 386 от КЗ за заплащане на сумата от 14 000,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, вследствие на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № 0020175201800146 във връзка с
настъпило при пътно – транспортно произшествие на 30.03.2019 г. увреждане
на автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег.№ С ***, собственост на ищеца.
Претенцията е обоснована с твърдение, че на 30.03.2019 г., в гр.
Пловдив по бул. „***“, при преминаване под моста на бул. „***“, в посока от
***, управлявайки собствения на ищеца автобус „Мерцедес Туризмо“,
служител на агенцията Ф. А. П., застъргал климатичната инсталация,
поставена фабрично на тавана на автобуса, в металната конструкция на моста,
при което същата се увредила. Доколкото за МПС е сключена застраховка
„Каско“ с ответното дружество по застрахователна полица №
0020175201800146, с период на действие от 26.04.2018 г. до 25.04.2019 г., по
която застрахователят, след оглед и преценка, отказал да изпълни
задълженията си за покриване разходите и щетите, възникнали при
посоченото ПТП, представляващо покрит от застраховката риск, се
претендира сумата от 14 000,00 лева, представляваща прогнозна стойност за
ремонт на климатичната инсталация на автобуса.
Ответното дружество оспорва иска. Оспорва се настъпването на
твърдяното ПТП, като дата и място. Въведени са възражения, че водачът на
автобуса не се е съобразил с пътен знак „В 16“, указващ допустимата
височина на МПС в случая 3,30 метра, при условие, че височината на
процесния автобус по спецификация е 3,620 метра, поради което поведението
му представлява груба небрежност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 12 от ОУ на
2
застрахователя и е налице изключен риск и застрахователят не следва да бъде
ангажиран с покриването на щетите от процесното ПТП. Оспорен е и
размерът на претенцията по съображения за неустановеност на
действителните увреждания по климатичната система.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявеният иск е
отхвърлен, районен съд е приел, че не е установено настъпването на
застрахователно събитие по посочения в исковата молба начин и механизъм,
а и дори да се приеме, че такова е налице, то с оглед допуснато от водача на
автобуса нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДВП – несъобразяване със
сигнализирана с пътен знак „В 16“, забрана за преминаване под моста на
МПС с височина над 3,30 метра, е налице проявена груба небрежност, отказът
на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение е основателен,
поради наличието на хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 12 от общите му условия.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС. Поради това на основание
чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение; настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
В първоинстанционното производство са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че „Военни клубове и военно-почивно дело“ е собственик на
автобус „Мерцедес Туризмо“ с рег.№ С ***, застрахован при „ОЗК
Застраховане“ АД по договор за застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0020175201800146.
С оглед изрично въведеното с отговора на исковата молба възражение
за оспорване настъпването на твърдяното ПТП като дата и място, част от
спорния предмет по делото е настъпването на описаното в обстоятелствената
част на исковата молба ПТП. За установяване начина на настъпване на
заявеното застрахователно събитие в исковата молба е заявено
доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим на
довеждане. В тази връзка с доклада по реда на чл. 146 от ГПК на ищеца е
допуснат един свидетел. В първото по делото съдебно заседание, проведено
на 26.01.2021 г. (л. 78 от делото на РС) процесуалният представител на ищеца
е заявил, че не поддържа доказателственото си искане за разпит на
допуснатия свидетел. При това положение настоящата инстанция намира, че
настъпването на застрахователното събитие не е установено в производството
от ищеца, въпреки правилното разпределената му за това с доклада по реда на
3
чл. 146 от ГПК доказателствена тежест. Неоснователни са въведените във
въззивната жалба доводи, че настъпването на застрахователното събитие е
доказано, чрез приетата по делото в първоинстанционното производство
автотехническа експертиза. Действително в заключението по посочената
експертиза, което се кредитира като обективно и компетентно изготвено,
експертът е посочил, че от направения оглед се установява, че увредите по
автобуса добре отговарят и е напълно възможно да са следствие на механизъм
с удар и/или притискане в предмет с голяма маса. Тези изводи на експерта за
механизма на ПТП обаче са направени на база на заявеното в исковата молба
и представеното на л. 45 от делото на РС уведомление за щета на МПС от
01.04.2019 г. относно посочения механизъм на ПТП. Същите представляват
по съществото си фактически твърдения, които подлежат на установяване на
общо основание при условията на пълно и главно доказване, чрез
предвидените в Гражданския процесуален кодекс доказателства, каквито в
настоящото производство не са ангажирани. Вярно е, че с оглед заявеното
произшествието да е с един участник, като не се твърди МПС да не е било в
състояние да се придвижи на собствен ход, съгласно чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, службите за контрол на МВР не са задължени да
посетят мястото на ПТП и да съставят съответен протокол. На свой ред
съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд,
действаща към твърдения момент на настъпване на ПТП, не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за повреди на
МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Това обаче не
освобождава ищеца от установяване механизма на произшествието, без което
съдът не би могъл да приеме за установена причинно – следствената връзка
между претендираните вреди и твърдяното произшествие (в този смисъл
решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г., II-ро т.о. на ВКС).
Предвид приетата липса на една от кумулативно посочените
предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно настъпването на
застрахователното събитие, предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Поради така даденото разрешение на правния
спор не се налага изследване на въпроса относно наличието на проявена груба
небрежност от страна на водача на МПС и нейното значение, както и анализ
на събраните в тази връзка пред първата инстанция доказателствени средства.
С оглед пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция
с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а
атакуваното с нея решение следва да бъде потвърдено, като правилно.
Предвид крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от
ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
4
съдът определя в размер на 100,00 лева за въззивното производство и следва
да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262615/08.12.2021 г., постановено по г. д.
№ 7581/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7, да
заплати на „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски по в. г. д.
№ 700/2022 г. на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5