Решение по дело №2712/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2039
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20181100902712
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                             

при секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2712 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е имал качеството наемател по договор № Т-РД-35-18 от 30.05.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Бургас – Север“, разположен на територията на община Бургас, област Бургас. Договорът е прекратен, считано от 01.10.2018 г. на основание чл. 7.2.1. Твърди, че ответникът има просрочени задължения за наемна цена за 2018 г., заедно с лихва за забава, считано от 15.02.2018 г. /датата на падежа на наема за 2018 г./ до предявяване на иска, както и дължи по чл. 1.8 от договора неустойка за забава в плащането на договорения наем. Посочва, че общата дължима сума от „С.И.“ ЕООД е в размер на 790 748,98 лева, която включва 685 120 лева за неизплатен от наемателя остатък от дължима наемна цена; 42 819,90 лева неустойка за неизпълнение на договора за наем по чл. 1.8; 59 114,44 лева за законна лихва върху главницата от 685 120 лева, считано от 15.02.2018 г. до 21.12.2018 г. и 3 694,64 лева за законна лихва върху главницата 42 819,90 лева за периода от 05.10.2018 г. до 21.12.2018 г. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата от 137 024 лева, частичен иск от 685 120 лева за наемна цена; сумата от 8 563,98 лева, частичен иск от 42 819,90 лева за неустойка; сумата от 11 822,88 лева, частичен иск от 59 114,44 лева за законна лихва върху главницата от 15.02.2018 г. до 21.12.2018 г. и сумата 738,92 лева, частичен иск от 3 694,64 лева за законна лихва върху неустойката от 05.10.2018 г. до 21.12.2018 г. Претендира законна лихва върху претендираните суми за периода от подаване на исковата молба до заплащането им. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответника при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Представител на ответника не се явява в първото по делото заседание, за което е редовно призован, при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложената по делото призовка, на ответника изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват вероятно основателни.

Предвид изложеното и доколкото ищецът е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 11 937,50 лева, от които 6 325,99 лева за държавна такса и 5 611,51 лева за адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът Държавата, представлявано от министъра на туризма на Република България посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова сметка ***, IBAN: ***, BIC: ***.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „С.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на Държавата, представлявано от министъра на туризма на Република България, с адрес: гр. София, ул. „*******, сумата от 137 024 лева /сто тридесет и седем хиляди двадесет и четири лева/, частичен иск от 685 120 лева за наемна цена по договор за наем № Т-РД-35-18 от 30.05.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Бургас – Север“, разположен на територията на община Бургас, област Бургас, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.12.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 8 563,98 лева /осем хиляди петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/, частичен иск от 42 819,90 лева за неустойка по чл. 8.1. от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.12.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 11 822,88 лева /единадесет хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, частичен иск от 59 114,44 лева за законна лихва върху главницата от 685 120 лева за периода от 15.02.2018 г. до 21.12.2018 г. и сумата от 738,92 лева /седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, частичен иск от 3 694,64 лева за законна лихва върху неустойката от 42 819,90 лева за периода от 05.10.2018 г. до 21.12.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.И.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да заплати на Държавата, представлявано от министъра на туризма на Република България, с адрес: гр. София, ул. „*******, сумата в размер на 11 937,50 лева /единадесет хиляди деветстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателното и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: