МОТИВИ
по Присъда № 260002 по
НОХД № 159 /2017 г.
по описа
на ДРС
Подсъдимият М.Н.Е.
със снета по делото самоличност е предаден на съд за това, че
:
На неустановена дата в края на
м.******** г. на бензиностанция „И“, в района на гр. Д обл. С с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц.С.Ц. с ЕГН **********
***, за това че ще му съдейства да му бъде издадена виза за САЩ и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 3160 щатски долара. Престъпление по чл. 209
ал. 1 от НК.
Съдебното производство е проведено
със съдебни заседатели. Поради настъпилата смърт на един от съдебните
заседатели Д. А., съдебното производство
стартира отначало с нови съдебни заседатели.
Предявен е граждански иск за
имуществени вреди в размер на 3160
щатски долара, равняващи се на 5082,58 лева, ведно със законната лихва считано
от датата на настъпилата вреда – 30.12.2014г. до окончателното изплащане.
Районна
прокуратура – Силистра, явява се командирован прокурор от ТО Тутракан – Св.Р.,
поддържа така повдигнатото обвинение изцяло. Пледира да бъде признат за виновен
подсъдимия и да му бъде наложено наказание около и малко над минимума на
предвидените в НК наказания за престъпления по чл.209 ал.1 от НК, а именно
12-18 месеца лишаване от свобода, с прилагане на чл. 66 от НК за 3 години или 3
години и 6 месеца, и да бъде уважен гр.иск.
Процесуалния
представител на гражданския ищец – адвокат П. Н. *** пледира за минимално
наказание, така както иска РП Силистра и
да се уважи гр.иск.
Подсъдимият М.Н.Е.
не признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт, не се
признава се за виновен. Възползва се от правото си да дава обяснения, като
заявява че не се признава за виновен, не е вярно това което казва свидетелят и
гр.ищец С., не е взимал пари от него, телефонен номер ********** не е ползвал.
На осн.чл.297 от НПК при даване на последна дума заявява че няма доказателства
срещу него, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
След преценка
на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
През месец ********г.
свидетеля и гр.ищец Ц.С.Ц. имал намерение да започне работа в САШ, където
живеел и по големият му брат. Решил да се сдобие с виза. Споделил пред приятеля
си свидетел – Ж.К.Ж. за това свое желание, както и незнанието си за реда на
издаване на визи за САЩ.
Свидетеля Ж. заявява, че взел
телефонен номер на подсъдимия М.Н.Е. от приятеля си – свидетел Р.Е.Я. и го дал
на св. Ц.. Последвали множество разговори и срещи, една от които на ОМВ
Силистра. По показания на св. Ц. на неустановена дата на бензиностанция „И“
край гр. Дулово в присъствието на свидетеля Ж. предава пари на подсъдимия Е..
От показанията на свидетеля Ж. е видно, че той присъства в автомобила на Ц.
въпросната вечер, вижда че се броят пари и се завиват в хартия и предават през
затъмнени стъкла на шофьора на джип. Не е видял на кого се предават парите, не
е установена марката на автомобила.
Свидетеля Р.Я. заявява, че преди
доста време на бензиностанция ОМВ Силистра среща свидетеля Ж. с непознато
момче, което има строителна фирма и търси работа. Тогава в разговора се включва
подсъдимият М.Е., че може да го уреди да работи на една мандра, непознатото
момче /св.Ц./ споменава че ще му плати предварително за свършената работа.
Разговори за долари и виза не е чувал.
Свидетеля Върбанова е майка на
св.гр.ищец Ц.С.Ц.. Косвено дава показания в подкрепа на сИ си, знае за дадени
пари на лице от Силистра за уреждане на виза. Заявява, че големият й син е в
САЩ отдавна. Той праща покани на родителите си, и през 2013г. се явяват в
посолството на САЩ и вземат визи. От своя страна родителите на Ц.Ц. обясняват
реда за вземане на виза за САЩ, същият има висше образование. Не знае как и кой
е свързал Ц. с подсъдимия. Не го познава. Знае че са дадени пари за виза.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства : депозираните показания на четиримата
свидетели Ц., Върбанова, Ж. и Я., както и от приетите като надлежно
доказателство по делото материали по Досъдебно производство № 259 / 2015г. по
описа на РУМВР Дулово.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно, като относими към
предмета на делото.
Съдът постанови оправдателния си
съдебен акт, поради липса на достатъчно достоверни свидетелски показания, въз
основа на които да приеме за безспорно установено повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по
чл. 209 ал. 1 от НК.
В конкретния казус са налице
множество напълно противоречиви взаимно изключващи се гласни доказателства,
които разубеждават съдът досежно виновността на подсъдимия и наличието на
извършено престъпление.
Снетите в хода на съдебното
производство свидетелски показания, разгледани в детайли и изложените в тях
факти и обстоятелства взаимно се изключват. Ц. в последното съдебно заседание
заявява, че е дал 3000 долара на бензиностанция „И“ край гр. Дулово, по късно
казва около 3000 долара там и отделно 200 долара на бензиностанция ОМВ
Силистра, а последно заявява - долари и левове, не помни как е предал парите,
на какво разстояние е бил, каква марка тъмен на цвят автомобил.
Свидетеля Ж. сочи, че свидетеля Я.
ги свързва, дава телефонен номер на подсъдимия Е. и знае обещанието към Ц. за
виза относно САЩ. Показанията на свидетеля Я. изключват казаното от Ж.. Я. знае
за търсене на работа, и обещание за пари от Ц. към Е., при намиране на
строителна дейност в мандра.
По доказателствата, а именно
обясненията на подсъдимият, показанията на незаинтересованите от изхода на
делото свидетели съда кредитира изцяло и изгражда изводите си и върху тях,
вследствие на целия доказателствен материал.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, като ги
приложи по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :
Други доказателства по делото няма и не могат
да бъдат събрани. Наличните не са в състояние да обосноват единствения и
безспорен извод за виновността на подсъдимият в извършване на вмененото му
деяние.
Прокуратурата
не представя в достатъчна степен необходимите доказателства за повдигнатото
обвинение. Изясняването на тези обстоятелства е в тежест на прокуратурата и е
от значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимият.
Съдът, на
основание чл. 293 от НПК следва да се произнесе по вътрешно убеждение. Предвид
това, съдът намира че присъдата не може да почива на предположения, обвинението
трябва да е доказано по несъмнен начин, съгласно чл.303 от НПК. Съмнението в
тази насока ползва подсъдимият и е основание за признаването му за невинен, по
аргументи от чл.304 от НПК.
Съдът намира
още, че събраните доказателства по делото, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, не установяват по безспорен и категоричен начин описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вИта на подсъдимият М.Н.Е..
В тази връзка не може да се постанови
друг, освен оправдателен съдебен акт.
Предвид горното съдът намира че
обвинението срещу подсъдимият не е доказано по безспорен начин, признава
подсъдимият за невинен и го оправдава по възведеното обвинение. Отхвърля
предявеният граждански иск.
Мярката за неотклонение „Подписка“
за подсъдимият, следва да се отмени след влизане на определението по чл. 309
ал.4 от НПК в сила.
Въз основа на
това съдът прие, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М.Н.Е. е недоказано
по безспорен и категоричен начин, а постановяването на осъдителна присъда би
било в противоречия с разпоредбата на чл.303 ал.1 и следващите от НПК. Същата
би почивала на предположения, а съдът следва да признае подсъдимия за виновен,
когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Ръководен от
гореизложеното съдът, постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/Н. КЪНЧЕВ/