О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 51
Гр. Сливен, 11.06.2019 г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
При секретар Радост Гърдева, с участието на
прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ, като се запозна с докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ЧНД № 265
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази:
На основание чл.
440 ал. 1 от НПК, вр. чл. 70 от НК,
Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Т.В.П., ЕГН ********** за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното й с влязла в сила на 30.11.2010г. Присъда № 6/16.04.2010г. по НОХД №
30/2010г. по описа на Окръжен съд Разград, изменена с решение № 93/28.06.2010
г. по ВНОХД № 169 /2010г. на Апелативен съд гр. Варна, потвърдено с решение №
477/30.11.2010 г. по н.д. № 464/2010 г. на ВКС на Република България наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години, с размер на остатъка ПЕТ ГОДИНИ, ШЕСТ МЕСЕЦА и ДЕСЕТ дни.
Съгласно чл. 441
от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно освобождаване на
осъдената Т.В.П. могат да се направят не по-рано от шест месеца, считано от
влизане в сила на настоящото определение.
Определението може да бъде обжалвано или
протестирано в 7-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от определението след влизането
му в сила да се изпрати на Началника на Затвора – гр.Сливен и на Окръжна
прокуратура – гр. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената Т.В.П., с която иска да бъде
условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
В молбата си осъдената твърди, че е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години; има
примерно поведение; включва се с желание в образователни и други
общественополезни прояви; води клубна дейност; не участва в трудова дейност
предвид многобройните й заболявания, довели до състояние на трудова
неработоспособност. Твърди, че при евентуално освобождаване от затвора ще
продължи лечението си и ще живее на постоянния си адрес в гр. Разград. Счита
също така, че с поведението си е дала доказателства за поправяне и не
представлява риск за обществото.
В съдебно заседание осъдената П. моли съда да уважи молбата й за
предсрочно освобождаване. Твърди, че е осъзнала вината си за извършеното престъпление,
както и че трябва да си понесе наказанието. Никога не е правила опити да се
укрие и
от самото начало съдействала на органите за разкриване на
престъплението. Влязла в затвора с ниски точки за рецидив. Твърди, че не може
да участва в изработването на изделия от плетиво тъй като има две протези и
бързо прогресираща микроза на ставите, също така не може да участва и в
сценични изяви. Водела клубна дейност; занимавала се с непълнолетни девойки;
изработила проект за 24 май, въпреки лошото си здравословно състояние. От една
година имала препоръка за операция на дясна раменна става, но не била допусната
за операция и изпитвала болки, нямала помощни медицински средства. Сама си
купувала инсулин и тъй като била материално затруднена, оставала без лечение. Не
била равно поставена с другите лишени от свобода, тъй като не можела да намали
присъдата си с работа. Изказва готовност в случай, че бъде освободена условно
предсрочно от изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода -
да води законосъобразен начин на
живот и да бъде полезна на обществото.
Упълномощеният от осъдената П. защитник счита, че са налице не
само формалните предпоставки на чл. 70 от НК, тъй като осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от размера на наложеното й наказание лишаване
от свобода, но и останалите предпоставки за условното й предсрочно
освобождаване. Твърди, че от представените доказателства се установявало, че
през продължителния период от време, през който осъдената е изтърпявала
наказанието си, тя е била с добро поведение. Още при постъпването й в затвора,
оценката на риска от рецидив е била в ниски стойности – 32 точки и в такива е
продължила и досега - 27 точки, като тенденцията е към понижение. Осъдената
искала да бъде условно предсрочно освободена най – вече поради здравословното й състояние – страдала от
дванадесет заболявания, които според медицинските органи можело да бъдат
квалифицирани като тежки и според Експертно решение на ТЕЛК, тя била
нетрудоспособна 92 % и трудно се оправяла без придружител. Въпреки че всяко
нейно движение било съпътствано с болка, тя полагала усилия за участие в
колективни и индивидуални мероприятия, организирани от администрацията на
затвора. Предстояла й смяна на ставата на единия крайник, което най-вероятно би
наложило прекъсване на наказанието за един продължителен период от време.
Изпълнението на наказанието вече било
прекъсвано за период повече от две години, през който тя пребивавала
на постоянния си адрес, провеждала
активно лечение и нямало данни от органите на реда или от други органи за нейни
противообществени прояви или постъпки. Прогнозата за живот на свобода била
благоприятна – осъдената имала постоянен адрес, нейната дъщеря активно я
подкрепяла и в случай на освобождаване,
осъдената имала желание да работи в областта на биохимията в медицинска
лаборатория. Защитникът счита становището на началника на затвора за
неоснователно и непоследователно, не базирано на обективни критерии, установени
в коментираната оценка на риска. През годините бил преодолян
един от основните проблеми на осъдената, а именно употребата на алкохол. Освен
това, тя била позитивно настроена и убедена, че трябва да води законосъобразен
начин на живот. С поведението си дала доказателства за своето поправяне и интеграция в обществото, без сериозен риск от
вреди. Според защитника, при едно евентуално предсрочно освобождаване би било
полезно и налагането на пробационната мярка периодични срещи с пробационен
служител в разумен срок. Моли за условното предсрочно освобождаване на
осъдената П. от остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода, който
остатък да бъде определен за изпитателен срок, в който да изпълнява и
пробационна мярка за въздействие.
Представителят на пенитенциарното заведение изрази становище за
неоснователност на молбата на осъдената П..
Счита, че е изпълнена само една от формалните предпоставки, предвидена в
НК, а именно че осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното й
наказание, като останалите формални изисквания не са изпълнени в целия им обем
и се нуждаят от продължение. В условията на затвора, осъдената показала
неустойчиво придържане към правилата и нормите. Периодично били констатирани
конфликтни отношения с други осъдени лица, като в един от случаите конфликтът
прерастнал в опит към физическа саморазправа. Поради допускани нарушения били
прилаганипедагогически мерки за корекционно въздействие. По време на едно от
прекъсванията на наказанието за лечение било установено, че такова не е
проведено от осъдената. В затворническото общежитие от открит тип периодично
възниквали конфликти. Осъдената била дисциплинарно наказана в края на 2018г.
Налице били проблеми в поведението й като заобикаляне на правилата с цел лична
изгода, неосъзнаване на личния принос към възникващи проблеми, недобри умения
за превенция на проблемните ситуации. Осъдената не работела по здравословни
причини. Включвана била в изработването на изделия от плетиво, но се отказала
без основателни причини. Без уважителни причини допускала и отсъствие от от
участие в курс по фризьорство. Не проявявала желание за участие в
организираните общо затворнически дейности. Рискът от рецидив през годините
оставал нисък, но с цялото си поведение осъдената не давала необходимите
доказателства за поправяне и развиване в позитивна посока. Здравословното
състояние на осъдената нямало отношение към института за условно предсрочно
освобождаване, а към друг вид правна възможност, предоставена от закона. В
заключение счита, че е необходимо продължаването на поправителното въздействие,
поради което моли съдът да оставите без уважение молбата и да не допуска
условно предсрочно освобождаване на П..
Прокурорът изрази становище за неуважаване на молбата за
предсрочно освобождаване на осъдената П..
Съдът след като се запозна със становищата на страните,
анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Молителката – осъдената Т.В.П.
е на 54 години, руска гражданка, със статут на постоянно пребиваващ
чужденец в РБългария с висше образование, вдовица, пенсионер по болест.
Има една дъщеря -К. С. П., род. на ***г.
Т.В.П. е осъдена с влязла в сила на 30.11.2010г. Присъда №
6/16.04.2010г. по НОХД № 30/2010г. по описа на Окръжен съд Разград, изменена с
решение № 93/28.06.2010г. по ВНОХД № 169 /2010г. на Апелативен съд гр. Варна,
потвърдено с решение № 477/30.11.2010 г. по н.д. № 464/2010г. на ВКС на
Република България за това, че на 11.11.2009г. в дома си в гр. Разград умишлено
умъртвила съпруга си С. П.П. - престъпление по чл. 115 от НК, за което й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, при първоначален
строг режим.
Осъдената П. е постъпила в затвора за изтърпяване на така наложенотонаказание на 23.10.2010г. Начало
на наказанието - 21.10.2010г. Към датата на постановяване
на настоящото определение – 11.06.2019г. е изтърпяла фактически осем години пет
месеца и двадесет и един дни. Изпълнението на наказанието е
прекъсвано по медицински причини за
срок от две години и един месец. От работа са й зачетени
двадесет и девет дни. Общо изтърпяната
част от наказанието лишаване от свобода е в размер на шест години, пет
месеца и двадесет дни. Остатъкът за изтърпяване е пет години шест месеца и
десет дни.
Осъдената П. е придобила формално право за условно
предсрочно освобождаване на 21.01.2019г.
След постъпването в затвора на осъдената, за времето на престой
в приемно отделение нарушения не са констатирани. Не проявява агресивно
поведение, рядко губи контрол. В общуването е предпазлива, селективна и
подозрителна. Силно фиксирана към здравословни проблеми. След разпределение в
група за осъдени за първи път „закрит” тип по здравословни причини е настанена
в отключено след вечерна проверка помещение, осигуряващо й щадяща среда на
живот. Въпреки това нагласите за придържане към правилата и нормите са
неустойчиви. Периодично са констатирани конфликтни отношения от битово естество
с други осъдени по местоживеене. През м.06.2014г. след словесен конфликт с
друга осъдена по местоживеене, който е прераснал в опит за физическа
саморазправа между двете, е преместена в друго жилищно помещение. На
07.08.2014г. декларирала отказ от прием на храна поради несъгласие с предложена
по меню храна. Регистрирани са и нарушения на забраната на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС, като са прилагани педагогически мерки на корекционно въздействие.
Последните са използвани и когато на 09.10.2016г. и 17.06.2017г. изнася нерегламентирано таблетки, които са й
предоставени за лична употреба от служител на Медицински център към Затвора
Сливен.
По време на прекъсване на наказанието през м.11.2016г. за
провеждане на лечение след завръщане не е представила медицински документи,
поради което е отправено запитване и от получената информация е
установено, че лечение не е проведено.
След прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип
„Сливен“ полага старание да спазва реда и правилата за живот в институцията. По
медицински индикации наказанието лишаване от свобода е прекъснато отново за
времето от 22.02.2018г. до 10.06.2018г. В затворническото общежитие от открит
тип „Сливен“ осъдената П. съжителства с лишена от свобода в напреднала възраст,
със сходен дневен режим на почивки и дейности, но между тях периодичновъзникват
конфликти, за разрешаването на които се налага намеса от страна на ИСДВР.
За нарушение от 25.10.2018г. на реда и правилата за живот в
институцията, осъдената П. е дисциплинарно санкционирана със
заповед на началника на затвора № ТС-РАД-10-239 от 29.11.2018г. на основание
чл. 101, т.4 — „забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата
за лишаване от свобода за срок от 15 дни”. Награждавана е със заповед на
началника на затвора № 17/22.04.2016г. на основание чл.98, ал.1, т.1 - „Писмена
похвала“.
Осъдената П. изразява съжаление за извършеното престъпно деяние
и поемане на отговорност за него.
Заявява, че изпитва дълбока вина и съжаление и ще направи всичко
възможно да се поправи. С нагласа е да не допуска извършването на други
престъпления.
Спрямо служителите декларира добронамереност и толерантно
отношение. Спазва авторитет и служебна дистанция. Не проявява дискриминационни
нагласи.
В условията на затвора осъдената П. не полага труд по медицински
индикации, въпреки, че изразява нагласи за включване в трудова дейност
съобразно спецификата на здравословното й състояние. Не е включена в
образователния процес, тъй като има висше образование. През
2014г. участва в професионален курс за валидиране на професии с направление
„кулинар-помощник кухня“. За времето от 18.06. - 16.10.2015г. завършва професионален квалификационен курс по фризьорство.
Констатирани са два случая на отсъствие от занятията на 28.08.2015г. и на
29.08.2015г. като и в двата изтъква здравословни причини, но след посещение в
Медицински център при затвора не се установяват индикации за издаване на
болничен лист. По случая са приложени педагогически мерки на въздействие.
В условията на затвора участва и успешно завършва специализирана
програма за въздействие - „Умения за мислене“ през 2012г. През
м.12.2018г. завършва „Програма за емоционално уязвими лица“. Ръководи два
клуба по интереси: „Духът на здравето“ и „Звездите говорят“ , като предава в
срок планове и протоколи от проведени клубни сесии. Относно
участието й в другите клубове, сесиите на които се провеждат на територията на
затворническо общежитие от открит тип „Сливен“, името й присъства в протоколите
само на литературния клуб, т.е. при наличието на разнообразни по тематика и
съдържание други клубове, участието й е единствено в клубовете, на които самата
тя е водещ. Осъдената не е депозирала молба за участие и в нито една от
провежданите общо затворнически дейности. Не е изразила желание и за участие в
осъществените посещения на театрални постановки; в организираните конкурси по
повод различни празници; в реализираните в
периода 26.04.2019г. - 06.05.2019г. мероприятия, част от които подходящи и за
лица с влошено здравословно състояние.
При изготвена
първоначална оценка, рискът от рецидив е нисък - 32 точки. Изготвени са още
шест последващи оценки на риска от рецидив, като той винаги е нисък. Последната
оценка на риска от рецидив от 2018г. показва 27 точки. Единственият проблемен
раздел в оценката на риска от рецидив е „Мисловни умения и поведение“, което се
обяснява с факта, че осъдената търси причините за проблемите си извън себе си и
не е достатъчно критична към собствените си действия. Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената Т.В.П. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от
свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без уважение. Не са налице законовите
предпоставки, визирани в действащата към момента разпоредба на чл. 70 ал. 1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената П. от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.
Действително, налице е формалното условие по т. 1 от ал. 1 на
чл. 70 от НК и към настоящия момент
осъдената П. е изтърпяла всичко шест
години, пет месеца и двадесет дни от наложеното й наказание
лишаване от свобода за срок от дванадесет години. Тя е изтърпяла повече от
половината от наложеното й наказание. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства, не може да се направи извод за нейното поправяне. Съгласно
разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК, доказателства за поправянето на
осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Анализът на поведението и
нагласите на П. не индикира да
е настъпил траен и необратим процес на превъзпитание и поправяне. Към момента не са преодолени
основните проблеми в поведението на осъдената при престоя й в Затвора:
заобикаляне на правилата, с цел лична изгода и преследване на собствени цели;
отричането на налични проблеми в мисленето си; неосъзнаване на личния принос
към възникващи проблеми и търсенето на причините, извън себе си; недобри умения
за превенция на проблемни ситуации — не успява в пълен аспект да предвиди и да
не допусне негативни последици от действията си; изпитва затруднения сама да
състави конкретен план, за да реализира целите, които поставя пред себе си; не
съумява да възприеме и отчете вижданията на другите. Във
взаимоотношенията й с останалите лишени от свобода, тя често използва
манипулативно поведение, което на по-късен етап оправдава е недоброто си
здравословно състояние. За възникналите проблеми, не търси вината или причината
в себе си, а заема оправдателна позиция. Осъдената П. оправдава
слабата си активност в съпътстващите наказанието дейности, с влошено си
здравословно състояние, въпреки че сред клубовете по интереси и
общозатворническите дейности, има и такива, които не изискват физическо усилие
и не биха довели осъдената до изпитване на дискомфорт или физическа болка.
В
индивидуалния план за изтърпяване на наложеното наказание, са заложени цели, които да
окажат положително влияние върху мисленето и поведението на осъдената в посока
- осъзнаване на собствения принос към възникнали проблеми, спазване на реда и
недопускане на нови нарушения на изискванията и използване на собствения
потенциал за развитие и за подобряване на дейностите по осмисляне на свободното
време.
Относно изразеното от нея критично
отношението към извършеното престъпление, липсват категорични доказателства, че
това не е социално желателна позиция, предвид подадената от нея молба за
предсрочно освобождаване. Намаляването на риска от рецидив за престоя на осъдената в
затворническото общежитие също не е решаващо обстоятелство за освобождаването
й, доколкото от самото начало на изтърпяване на наказанието оценката на риска е
била в ниски стойности.
Приложената към молбата медицинска документация, удостоверяваща
здравословното състояние на осъдената няма пряко отношение към доказателствата за поправяне. Освен това, здравословното състояние на осъденото лице няма отношение към
института за условно предсрочно освобождаване. Поради това наведените доводи за
влошено здравословно състояние на осъдената са неоснователни.
Предвид показаното нестабилно отношение към труда, не може да се
направи категоричен извод, че по отношение на полагането на труд, като елемент
от индивидуализиращите условия доказващи поправянето, е изпълнима декларираната
нагласа за трудова ангажираност след освобождаване /видно от приложените
доказателства, още преди постъпването й в Затвора, след 2006г. тя не работи по
здравословни причини/.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства за
своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима положителна промяна
у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде
допуснато условното й предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наложеното й наказание.
Поради неуважаването на молбата за условно предсрочно
освобождаване, съдът не следва да обсъжда изложените от защитника на осъдената
съображения за налагане на пробационна мярка през изпитателния срок.
Съгласно разпоредбата чл. 441 от НПК, ново предложение или молба за
условно предсрочно освобождаване на осъдената П. не могат да бъдат правени
по-рано от шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: