Р Е Ш Е Н
И Е
София, 01.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 4227/17 г., за да
се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от М.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Г.,
съдебен адрес:***,
против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 130 082 лв., от която 130 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя и 82 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното
изплащане и
сторените разноски по делото, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2016 г. около 17,15 ч. в София, в локалното
платно на бул. ********водачът Д.Н.Д., управлявайки л.а. Пежо 406 с рег.№ ********с
посока на движение от ул. Мъглен към ул. Житница, в района на бл. ** е причинил
ПТП с движещата се отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка Ж.Б., сестра и наследодател на ищеца, при което тя е получила
травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на лява фибула,
закрито счупване на дясната ключица, фрактура на ребра 2-4 вдясно, мозъчно
сътресение, контузия на двете колена, хематом на лявата длан и
разкъсно-контузна рана на главата.
По случая е образувано ДП № ЗМ 11360/2016 г. по описа на
СРТП-ОДП-СДВР – гр. София и пр.пр. № 29628/2016 г. по описа на СРП.
За лекия автомобил,
причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 22115002318128 със
срок на валидност една година, считано от 12.09.2015 г. до 11.09.2016 г.
В тази връзка претенцията първоначално е предявена от
пострадалата Ж.М.Б., ЕГН **********, а след нейната
смърт по делото е конституиран като ищец нейният брат М.М.Б., като настоящият иск е предявен рещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, за
присъждане на обезщетение в посочения размер, ведно със законните последици –
лихви и разноски.
Ищецът моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на
експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
Оспорва механизма на ПТП, както и причинно - следствената
връзка с претендираните вреди и ПТП.
Оспорва твърдението, че вследствие на ПТП за пострадалата
са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди.
Оспорва вината на водача на лекия автомобил.
Счита, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
която е пресичала на неустановено за целта място.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Оспорва по основание и размер иска за имуществени вреди.
Оспорва претенцията за законна лихва, както и началния
момент на изпадане в забава.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер 82 лв., ведно със законните последици - лихва, считано от
завеждане на делото, и сторените
разноски.
По делото не се спори, че на 10.08.2016 г. около 17,15 ч. в София е станало
ПТП, като водачът на л.а. Пежо 406, Рег.№ ********Д.Н.Д., управлявайки в
локалното платно на бул. ********по посока на движение от ул. Мъглен към ул.
Житница, в района на бл. **, е ударил движещата се отдясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила като пешеходка Ж.Б..
Вследствие катастрофата е пострадала Б., като са й причинени множество
телесни увреждания.
Не се стори също, че за станалото ПТП е ДП № ЗМ
11360/2016 г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР – гр. София и пр.пр. № 29628/2016 г. по
описа на СРП, прекратено към 13.12.2016 г.
В хода на делото между
страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към
момента на ПТП – 10.08.2016 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. на
ответното дружество № 22115002318128 със срок на валидност една година,
считано от 12.09.2015 г. до 11.09.2016 г. по отношение на л.а. Пежо 406, Рег.№ *****причинил катастрофата.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, наличието на всички описани в исковата молба телесни повреди у пострадалата наследодателка на ищеца и
причинно – следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от нейна страна, както и до размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
По искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетата съдебно
- автотехническа експертиза се установява, следният
механизъм на станалото ПТП: На
10.08.2016 г. към 17,10 ч. л. а. „Пежо” модел „406”, Рer. № ********с водач Д.Н.
*** Б.Ш в дясното самостоятелно / локално/ платно, с посока на движение от ул.
Мъглен към ул. Житница. В момент, когато автомобилът наближава блок **, отдясно
наляво за неговата посока на движение, предприема пресичане на платното за
движение пешеходката Ж.М.Б.. Скоростта на движение на автомобила в този момент
е била 40-50 км/ч. Последва удар между лекия автомобил и пешеходката, който е
настъпил с предна дясна част на автомобила и лявата странична повърхност на
пешеходката. В резултат на удара пешеходката е подхвърлена върху автомобила,
стига до челното стъкло, счупва го в долната му част и, след носене от
автомобила, при окончателното му спиране, пада вдясно от него.
Преценявайки мястото на
удара, пред вид, факта, че той е настъпил с предна
дясна част на автомобила, при
средна скорост около 45 км/ч, с отлед
широчината на локалното платно - 5,80 м. и мястото на спиране на л.а., с
достатъчна точност може да се приеме, че по дължина на платното за движение е
на около 12-13 м.
преди окончателното спиране на автомобила, а по широчината на платното за
движение, на около три метра вляво от десния му край. В момента, в който
пешеходката е предприела пресичане на платното за движение отдясно - наляво за посоката на движение на лекия автомобил с бърз ход, л.а. се е
намирал от мястото на удара на около 43 метра.
Сравнението между дължината на опасната зона за спиране
на лекия автомобил в конкретната пътна обстановка при скорост на движение 45
км/ч 30 м., с отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента, когато
пешеходката е предприела пресичане на локалното пътно платно за движение, което
е 43
м., според неоспореното заключение на автоексперта, показва, че водачът на
автомобила е разполагал с техническа
възможност да предотврати ударът с пешеходката. С оглед на това вещото лице
прави извода, че произшествието се
дължи на късно реагиране за спиране от водача на лекия автомобил „Пежо”, който
е
разполагал е техническа възможност да предотврати удара, като предприеме
адекватни действия за предотвратяване на ПТП.
Във
връзка с направеното оспорване на иска от ответната страна и за изясняване
механизма на станалото ПТП съдът изслуша показанията на водача на лекия
автомобил Д.Н.Д., причинил катастрофата. Той заяви, че на 10.08.2016 г. е
управлявал лекия си автомобил Пежо 406 в локалното на бул. ********на
посоченото от вещото лице – автоексперт място. Било е около 2 – 3 ч. след обяд.
Бил е първа кола, светофарът е изнесен, заради строежа на метрото цялото
движение е отклонено в локалното. Твърди, че на мястото няма пешеходна пътека. Движел
се е със скорост около 20 км/ч. Светофарът е светнал зелено и някъде около 50
м. след това пострадалата е излязла зад кофите и ударът е станал на
платното. Според Д. кофите за боклук,
които са били струпани на мястото, включително и върху част от платното, са
пречели на видимостта и той изведнъж е видял Б., която и е изникнала зад
кофите. Опитал се е максимално да избегне удара, ударил е даже лявата предна
част на колата в бордюра, но жената вече е правела крачка напред и той я е
ударил с десния калник, точно до огледалото. Ударът е станал на два метра от
десния тротоар. Там има три кофи за разделно изхвърляне на боклук и нищо не
може да се види от тях. Даже след това лично свидетелят и колегата му са качили
кофите на тротоара. Според Д. пострадалата е била около 1,60 м.
Съдът,
пред вид изготвената, приета и неоспорена съдебна автотехническа експертиза, не
се позовава на показанията на този свидетел – водачът на лекия автомобил,
причинил катастрофата и счита, че те не следва да бъдат взети пред вид.
От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че, вследствие претърпяното ПТП на 10.08.2016
г., ищцата е получила следните травматични увреждания:
-
Счупване на фибулата вляво – закрито, което е довело до
трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, а
именно за около 2 /два/ месеца, при правилно протекъл оздравителен период;
-
Счупване на ключицата вдясно – закрито, довело до трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, а именно
за около 2 /два/ месеца, при правилно протекъл оздравителен период;
-
Счупване на ІІ, ІІІ и ІV-то ребро вдясно, без данни за
наличие на хемопневмоторакс, което е довело до трайно затруднение в движенията
на снагата за повече от 30 дни, а именно за 45 дни.
-
Мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието, което
представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота;
-
Контузия на двете колена. Разкъсно-контузна рана в
областта на двете колена. Кръвонасядане на лявата длан. Разкъсно-контузна рана
в областта на главата в дясно, които по съвкупност са довели до разстройство на
здравето неопасно за живота.
Описаните и получени
от травматични
увреждания от Ж.М.Б. са в пряка
причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Вещото лице заявява, че е извършена хирургична обработка и зашиване на раните в
областта на главата, инцизия на кръвонасядане в областта на гърба на лявата
длан, извършено е закрито наместване на счупването на дясната малопищялна кост
/в областта на подбедрицата/. Приложено е и медикаментозно лечение с антибиотик
– Аксетин и антикоагулантно с нискомолекулярен хепарин.
За период от 3 месеца
ищцата е търпяла болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен
характер. Възстановителният
процес при възрастни хора е по-протрахиран,
като болките
в областта на счупванията могат да продължат и дълго време и да се провокират по
различни причини -,
например промяна на времето, обикновено физическо
усилие, а понякога и спонтанно. Към момента на изготвяне
на експертизата, описаните счупвания на малопищялната кост и
ребрата трябва да са зарастнали. Белезите от получените разкъсно контузни рани
в областта на главата и подбедрицата са пожизнени. Получените кръвонасядания е
нормално да бъдат резорбирани напълно.
Според
експерта липсват документи за направени разходи за лечение от страна на
пострадалата във връзка с получените травми.
За установяване на претърпените неимуществени вреди съдът допусна до разпит
свидетелката А.М.Б.,
дъщеря на ищеца и племенницата на починалата Ж.Б..
В
показанията си тя заяви, че е видяла леля си веднага след катастрофата, в Пирогов , след като са и направили
скенер.Цялата е била в кръв, не знаела къде се намира, била е със зашита глава, цялата потрошена. Престояла е в
болницата три дни, а свидетелката, която е медицинска сестра по професия , е оставала през нощта при нея, защото тя от болка изобщо
не знаела ,къде е. Била е цялата потрошена, но, според племенницата й, никой
нищо нее правил в Пирогов, даже не били
разбрали, че и е счупен кракът,
както и да се обърне към социалните. Свидетелката и синът й са я
гледали. В Пирогов и сложиха шина дадоха и обезболяващи. В Пирогов и сложили
само шина крака , братовчед й, който е
ортопед й направил превръзка за ключицата.
Леля й просто не била на себе си от болки, които продължили до Нова година.Започнала да
получава халюцинации, виждаше, че излизат хора от гардероба.Давали й обезболяващи, също и аналгин.
Някъде
след Нова година започнала да стъпва на крака си, ключицата също не я боляла, можела да става, до тоалетната
ходела с проходилка. От понесената травма в главата е губела представа, не можела да вижда часовника, не можела да гледа телевизия. Изпитвала ужас от всичко. През месец март започнала полека да се съвзема и почнали да идват нейни
приятелки, благодарение на които се възстановила. Лятото била по-добре, започнала
да излиза, но много се страхувала. Имала дни, в които била по- добре, имала и по – лоши дни.
Продължила да халюцинира и да вижда
фигурите, това бил големият кошмар.Есента болките се влошили.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 10.08.2016
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещото лице в заключението си
посочва причините за настъпването на катастрофата и те се коренят в поведението
на водача на лекия автомобил Пежо, който е можел да предотврати удара.
В резултат
на станалото ПТП пострадалата е получила описаните по – горе травматични увреди
и е претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на пострадалата са
причинени сериозни телесни увреждания, като, пред вид самите увреждания, прогнозата
за възстановяване е била благоприятна и тя е започнала полека – лека да се
възстановява.
В хода на делото пострадалата е починала, като липсват
твърдения, а и доказателства, смъртта й да е по причина на получените в
резултат на катастрофата увреждания.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални
страдания, възрастта на пострадалото
лице и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани
увреждания и последиците от тях, както и свързаните с тях физически и
емоционални болки и страдания на пострадалата, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, възрастта й и приложи принципа
за справедливост, съдът намира,
че обезщетение в размер от 75 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът за присъждане
на неимуществени вреди е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен за сумата 75 000 лв. и за
тази сума следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 130 000
лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираната законна лихва върху цитираното обезщетение,
съдът приема, че същата се дължи
върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от датата на деликта – 10.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер 82 лв. съдът намира същата за доказана,
пред вид факта, че не бяха събрани доказателства в подкрепа на тази претенция и
счита, че тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвоката – повереник на ищеца адв.
А.Г.,***, следва да бъдат присъдени разноски в размзер 1 950
лв. на основание чл. 38 ЗА.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер 207, 31 лв., съгласно представения по делото
списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.М.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Г.,
съдебен адрес:***, на основание
чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, сумата 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна
лихва, считано от 10.08.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в частта за разликата до 130 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта на
претенцията за сумата 82
лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, представляващи за лечение и медикаменти вследствие получени травми от ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД да заплати на адв.
А.Г., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 за в размер 1 950 лв.
ОСЪЖДА М.М.Б.,
да заплати на З. „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съобразно
уважената част от иска в размер 207, 31 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: