Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3604 26.10.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 19558 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени е иск с правна квалификация по чл. 45 вр. с
чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Е.М.Л., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н. е
предявила против С.И.Д., ЕГН ********** ***, иск за осъждане на ответникът да
заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, страх и
напрежение, настъпили в резултат на
незаконосъобразно проведена проверка, злоупотреба с власт и грубо, нехуманно
отношение, ведно със законна лихва от 08,12,2017 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 22.05.2017г г-жа Л.
подала жалба до Изпълнителна Агенция Медицински Одит /ИАМО/ с цел установяване
на фактите и обстоятелствата, свързани с проведеното лечение на сина й, както и
с неговата смърт. Отговор на жалбата получила три месеца по-късно - на
18.08.2017г., с което писмо преписката е приключена, поради липса на каквито и
да било нарушения от страна на медицински специалисти - писмо
изх.№МО-05-222-2/18.08.2017г. На 17.10.2017 г. ответницата в качеството й на
служител на РЗИ се е обадила по телефона на ищцата и е изискала да й бъде
представи цялата медицинска документация, свързана с наблюдението на
бременността й. Ищцата е отговорила на ответницата, че цялата документация в
оригинал се намира при нейния адвокат и че не може веднага да я представи.
Ищцата поискала да разбере защо отново се разследва случая със смъртта на синът
й, при положение, че ИАМО вече се е
произнесла с решение по нейна жалба, а нова не била подавала. Посочила името на
лекаря, който е осъществявал женската консултация през целия период на бременността.
Ответницата се държала грубо и арогантно по телефона, което изключително много
разстроило ищцата.
Непосредствено след разговора с ответницата, ищцата
се обадила на своята адвокатка – Н., гласът й треперел, едва успяла да й обясни
за какво става въпрос. Поради това адвокатката е позвънила на ответницата и
разговаряла с нея. Помолила ответницата да не притеснява повече ищцата, тъй
като била в тежко психическо състояние, поради смъртта на новороденото си бебе
и да търси адвоката, който бил редовно упълномощен по случая. Адвокатката казал
на ответницата, че всички документи от женската консултация на Е.Л. се намират
при мен и тя ще ги предостави незабавно, след като получи копие от
разпореждането на ИАМО, на база на което се извършва проверка. Ответницата
отказала, като заявила, че „нямала
каквито и да било отношения с нея". Твърди, че отношението на ответницата
било грубо и надмено.
В последствие д-р Л. установява, че д-р Д. се е
свързала с нейния лекар, който е проследявал бременността й и е изискала от
него същата медицинска документация. Отново не били представени какъвто и да е
документ, доказващ, че ответницата е упълномощено лице да извършва проверка, в
какъв обем, срок и цел.
Поради това ищцата изпаднала в тежко психично
състояние, налагащо незабавна консултация с психиатър, било й предписана нова,
по-силна терапия за овладяване на поредния стрес , този път предизвикан от
грубото, нечовешко, надменно, лишено от елементарно съчувствие и
съобразителност поведение на служителя на РЗИ П. г-жа С.Д.. Вместо да обясни по
нормален, разбираем начин защо е започнала нова проверка, по какви причини, да
представи документ, от който да е видно, че действително такава е възобновена,
тя притиска ищцата и то по телефона, като я пресира да предостави документите в
„спешен порядък”. Освен това д-р Д. си била позволила по изключително груб и
циничен начин да се добере до информация, представляваща лични данни на г-жа Л., използвайки личните си контакти и връзки.
Ответницата събирала лични данни, без да представи документ, че имала право да
ги изисква. Този факт още повече разстроил ищцата.
Ищцата не можела да разбере как проверката, която тя
е инициирала през м. май 2017г продължила 3 месеца, а след това някаква жена по
телефона й иска в спешен порядък документи. Всичко това довело до силен
психически и емоционален стрес.
В исковата молба се навеждат факти и обстоятелства
за:
·
Нерегламентиран
начин на провеждане на проверка и на събиране на доказателства от страна на
ответницата в качеството й на служител
на РЗИ П.. Твърди се, че обаждането по телефона, за да бъдат предоставени
документи е недопустим метод да бъде извършена административна проверка, както
и да се изискват документи. Д-р Д. е следвало да изиска и да уведоми ищцата в
писмен вид, като приложи и съответния овластяващ я документ, че проверката от
ИАМО е възобновена и че д-р Л. следва да представи нужните документи в
съответния законов срок.
·
Злоупотреба с
власт - д-р Д. е злоупотребила със служебното си положение, като е изискала по
нерегламентиран начин телефон на ищцата
и нейния наблюдаващ АГ специалист. Тези данни не са събрани по предвидения в
АПК и в Устройствения правилник на РЗИ П. начин, а чрез лични познанства и
контакти н ад-р Д. с личния лекар на ищцата. Нещо повече - самият личен лекар
бил подведен от д-р Д., че иска да помогне и затова й трябва телефона на д-р Л..
·
Нехуманно,
нетолерантно отношение спрямо ищцата по време на телефонния разговор. Д-р Д. не
само извършвала незаконосъобразно събиране на доказателства, но и дори си
позволява да притеснява ищцата по телефона, да я пресира да представи
документите спешно, да не й дава каквото и да е обяснение защо ги изисква с
ясното съзнание, че в случая е „по-силната страна", тази на проверяващия,
на изискващия, на длъжностното лице. Д-р Д. въобще не се е съобразила, че
ищацата е в тежко психическо състояние, че всеки факт, свързан със смъртта на
сина й и причинява болка и страдание. И най-малкото, което бил следвало да
направи е да извърши проверката съобразно нормативните правила - в писмен вид,
с приложена заповед за извършване на проверка, нейния обем, по чия инициатива
е.
·
Незаконосъобразен
отказ за съдействие на адвокат - съгласно изричаната разпоредба на чл.29, ал.1
от Закона за адвокатурата: Пред съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение
и му се дължи съдействие като на съдия. Д-р Д. отказвала да предостави каквото
и да е съдействие, с което допълнително увеличава стреса и непрежението на
ищцата. Това порадило у ответницата основателен страх и притеснение, че нещо
„не е както трябва". Всяко едно действие и поведение от страна на
ответника поражда съмнение, страх и напрежение в ищцата.
Вредите, които били причинени на ищцата, са - стрес,
шок, страх, напрежение. Психическото й състояние било напълно разклатено.
Навеждат се доводи, че именно телефонното обаждане на
д-р Д., начинът, по който тя събира в следващите ден два данни, касаещи ищцата
и на сина й здравословно състояние, шокират и предизвикват нова вълна на стрес
и напрежение у ищцата. Липсата на елементарна човещина и уважение, проявени от
д-р Д. я изпълнели ищцата с болка, гняв и отчаяние от държавните институции в
страната ни. Довеждат я до състояние на безнадеждност и отчаяние за справедливо
разследване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и размер.
Твърди, че в действително д-р Л. е подала жалба във връзка със смъртта на сина
й до Изпълнителна агенция „Медицински одит”. Ответницата не била запозната с
начина на извършване на цялата проверка и сроковете, в които е протекла, тъй като
същата не работи в Изпълнителна агенция „Медицински одит, а работи като ***. На
13.10.2017 г. в РЗИ е получено писмо с Вх. No 13.10.2017г. от ИАМО във връзка с
„ извършвана проверка от ИАМО по жалба на г-жа Е.М.Л. с Вх. No МО
05-222/22.05.2017г., като в писмото директорът на ИАМО изисква в „спешен
порядък" от *** на РЗИ- гр. П. да бъде изпратена информация за извършените
прегледи на пациентката във връзка с бременността й (амбулаторни листове,
изследвания и подробно писмено становище за здравословното състояние на г-жа Л.
от наблюдаващия специалист по АГ). Писмото е резолирано до д-р Д. за
изпълнение. В изпълнение на възложените й задължения д-р Д. извършва проверка
по ЕГН на д-р Е.Л., за да установи кой е общопрактикуващият лекар на
жалбоподателката. Тази информация била необходима, защото ОПЛ издава
направление за специалист по силата на чл. 74, т. 2 от Националния рамков
договор за медицински дейности за 2017г. След като установява, че личният лекар
на д-р Л. е д-р Я.Т., ответницата се обадила по телефона, за да получи
информация дали той е следял бременността на ищцата или е било издадено
направление за специалист. Тази информация е изискана от д-р Д. в качеството й
на служител на РЗИ, на който е възложено изпълнението на задачата, поставена в
писмото на ИАМО. Информацията е поискана в изпълнение на правомощията на д-р Д.
като служител към РЗИ, осъществяващо държавен здравен контрол, на основание чл.
19, ал. 2, т. 2 от Закона за здравето. При проведения телефонен разговор д-р Т.
е съобщил, че не е издавал направление за специалист и не е проследявал
бременността на д-р Л., поради което не може да предостави търсената
информация. На 17.10. 2017г. ищцата се обажда на д-р Д., защото е била
уведомена от личния й лекар за горните обстоятелства. Този разговор между
ищцата и ответницата се провежда в кабинета на *** на РЗИ д-р А.А., който в
момента е разговарял по служебни въпроси със служителката си. По телефона д-р Л.
се е интересувала за причините за изискването на документацията и сама е
съобщила името на наблюдаващия лекар, който е следил бременността й. Ищцата не
само, че не се е държала грубо и арогантно, но е изказала своите съболезнования
към д-р Л. и е обяснила, че проверката се извършва по искане на ИАМО. Свидетел
на тези обстоятелства е бил д-р А., който лично и непосредствено е чул думите
на д-р Д. и начина, по който е говорила с ищцата. Не може да предположи защо
ищцата е била разстроена от разговора с ответницата. Ответницата напълно
разбира трагедията, която се е случила и се отнася с необходимото уважение към
нея. Точно поради тези причини ответницата се е постарала да поднесе информацията
за проверката възможно най-внимателно. Д-р Д. не е иницирала разговора с Е.Л.,
а напротив-последната я е потърсила лично. Не отговаряло на истината
твърдението, че д-р Д. е използвала лични отношения с д-р Т., за да получи изискуемата
информация. До д-р Т. е изпратено официално писмо с Изх. No 7918/18.10.2017г.,
с което необходимата информация е изискана. Никъде в Закона за здравето не е
посочено, че съдействието от страна на физически и юридически лица във връзка с
изпълнението на правомощията при осъществяване на държавен здравен контрол
следва да се изисква в писмена форма. Не било вярно твърдението, че ответницата
се е добрала до лични данни на ищцата по груб и циничен начин. Цялата налична
документация е изискана, за да бъде изпълнено искането на ИАМО и предадена на
съответния орган. Твърди, че в случая не е налице противоправно деяние, тъй
като д-р С.Д. не се е държала грубо, обидно, цинично с ищцата. Разговорът от
нейна страна е протекъл напълно в нормален тон. Не е налице неправомерно
събиране на лични данни или незаконосъобразно извършване на проверка. Д-р Д. ***
и като такъв е изпълнявала възложени й от работодателя законосъобразни
задължения. Д-р Д. е изпълнявала правомощията си, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 2
от Закона за здравето. Тя не е запозната с причините, поради които ИАМО изисква
документацията на д-р Е.Л. след като на нея й е изпратен отговор за резултата
от проверката. Д-р Д. не е служител на ИАМО и не може да е запозната с такива
факти и обстоятелства. Не е налице вреди, които да са в пряка причинна връзка
със законосъобразните действия на ответницата. Признава, че ищцата е в тежко
емоционално състояние след смъртта на сина си и че всеки отделен факт, случка
от живота или събитие, което й припомня за смъртта му, са причина за влошаване
на психическото й състояние. В конкретният случай обаче тези вреди не са
настъпили в резултат от действията на ответницата, защото тя не е извършвала
проверката по свое лично желание, а защото е изпълнявала задълженията си. Още
по-малко е разговаря с д-р Л. по нейна (на д-р Д.) инициатива, тъй като тя е
била потърсена от ищцата. В тази връзка моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Във
връзка с настъпил трагичен инцидент свързан със смъртта на новороденото бебе на
ищцата – д-р Л. е направена проверка от Изпълнителна Агенция „Медицински Одит”,
която е обективирана в документ с изх. № МО-05-222-2/18,08,2017 г./л.10 и сл./ и е установила, че на детето е било
провеждано насочено диагностично лечебен процес, като своевременно са
назначавани образни и лабораторни изследвания, консултации със специалисти. Липсват
данни относно това инфектираността да е от вътреболничен произход.
С
писмо с вх. № МО-05-222-5/05,09,2017 г./л.42/ ИАМО е възложила на РЗИ- П. да
предостави в спешен порядък информация за извършените прегледи на пациентката Л.
във връзка с бременността й, завършила с раждането на нейния син на 03,05,2017
г. в болница в гр. ***. Проверката, която е възложена на РЗИ – П., е следвало
да бъде извършена от д-р Д. в качеството й на служител на посоченото по-горе
държавно учреждение. В последствие са изискани от д-р П.Т. в срок до 27,10,2017
г. пълна информация за извършените прегледи на Л., както и подробно писмено
становище за здравословното състояние на ищцата в периода на бременността й.
По
повод подадена от ищцата жалба срещу ответницата РЗИ – П. е направила проверка,
която е констатирала, че основанията за проведения телефонен разговор с ищцата
са извършени в съответствие с нормативната база уреждаща упражняването на държавния здравен контрол в РБ. Телефонният
разговор е имал за цел не да разтрои и притесни д-р Л., а е бил в изпълнение на
разпореждания на ИАМО. Разговорът е целял да установи, кой е бил медицинския
специалист, който е извършвал наблюдение на нейната бременност.
Установява
се от приетите писмени доказателства, че за периода от 12,05,2017 г. –
04,12,2017 г. за ищцата има изпълнена рецептурна бланка на 16,05,2017 г. за
лекарски продукт Ксанакс/ вж. л.88-89/.
По делото като свидетели са разпитани А. Ц.К. – Б.,М.Д.Ч., А. В.А. и Я. К.Т..
От показанията на свидетелката Б., която е ***се
установява, че доктор Л. е отишла в кабинета й на 19.10.2017 г. с оплакване от
тревожност, много напрегната, разстроена. Свидетелката се вижда с доктор Л. от
май месец 2017 г. Дошла с оплакване за тревожност, безпокойство. Доктор Л. е
споделила, че е преживяла тежка травма още май месец и оттогава е в такова
състояние на притеснение и тревожност, и е обект на постоянни проверки, което
най – вероятно засилва напрежението й. На ищцата е направен диазепам еднократна
доза от 10 милиграма еднократно.
Вторият свидетел на ищцата Ч. твърди, че познава Е.Л.
от 2002 г., колеги са, намират се в близки приятелки отношения, като общуват
почти ежедневно. На 17.10.2017 г. била заедно с ищцата и пътували до *** с цел
да оставят на адвокат Н. документи от женската консултация. Когато се прибирали
към следобед около два - три часа, доктор Т., който е джипи на Е., се обадил по
вайбър на ищцата и й казал: „Обади се на една моя състудентка. Има нещо да ти
каже по твоя въпрос.”. Продиктувал номер й и ищцата набрала доктор Д.. Доктор Д.
се представила коя е и откъде е. Телефонът бил пуснат на високоговорител,
затова свидетелката чувала всичко. Доктор Д. се представила откъде е и изиска
от Е. да и представи от проследяващия гинеколог документите от женската
консултация и становище от съответния гинеколог. Тонът й бил остър и обвинителен.
Ищцата се опитала да попита кой изисква тези документи, като и било отговорено,
че от Медицински одит. Ищцата останало учудена, защото проверката от Медицински
одит била приключила още август месец. Доктор Д. не отговорила на този въпрос. Е.
поискала писмото, заповедта, с която се искала тази проверка, но отговор
нямало. Ответницата казала, че иска тези документи в спешен порядък. Е. се
притеснила, защото ги била оставили в *** при адвокат Н.. Е. се разстроила,
разплакала се, разтреперяла се. Най-много се разстроила от факта, защото си
помислила, че колегите се опитвали едва ли не я обвинят, че тя е виновна за
смъртта на детето си. Свидетелката останала у дома на ищцата цяла вечер защото
била доста разстроена. В следващите дни, брата на ищцата, който живеел в *** -
В.Л.,*** и останал при нея.
Според показанията на свидетеля А.А.,***, като *** и
е присъствал на разговора между ищцата и ответницата, тъй като същият се е
провел в неговия кабинет, доктор Д. се е държала абсолютно добронамерено. На
няколко пъти се извинила на колежката, че трябва да бъде събрана информация от
РЗИ – П., която се иска от Изпълнителната агенция „Медицински одит”. Самия
свидетел е разписал писмото, което било дошло, тъй като отговарял за входящата
поща. Резолирал писмото, което се получи от ИАМО до доктор Д., тъй като тя е
изпълнявала длъжността ***”. По време на
разговора между страните не са били използвала груби и унизителни думи.
Свидетелят не е чувал Е.Л., а доктор Д..
От показанията на свидетеля Я.Т., който е
общопрактикуващ лекар, се установява, че познава доктор Д. отдавна, от
студентските години. Имало е разговор, тъй като доктор Л. е неин пациент и
разговорът бил дали е издавал направление за проследяване на бременността.
Свидетелят мисли, че се обадил на доктор Л., че е имал разговор с доктор Д., и
че ще я потърси, като доктор Л. изразила становище, че ще съдейства. Казала, че
ще се чуят.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Фактическият състав на непозволеното увреждане
изисква кумулативното наличие на следните елементи: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. При
разпределяне на доказателствената тежест между страните ищецът следва да
установи първите четири елемента от фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД, като вината по чл.45 от ЗЗД се презюмира. Ответникът, с оглед действието
на оборимата презумпция за вина при непозволено увреждане, следва да докаже
липсата на вина. Ищцовата страна следва да проведе пълно и главно доказване на
фактите, които са в негова доказателствена тежест, като ответникът в своя
защита е достатъчно само да внесе съмнение в съществуването на някои от тях.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, води до
неоснователност за предявения иск.
Обстоятелствата,
които обуславят деликтната отговорност
следва да бъдат установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме,
че едно деяние - действие или бездействие е противоправно, необходимо е това
деяние да нарушава предписания правен
ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като деликт
едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като следствие
на нарушение на конкретна правна норма.
Така на първо място
следва да се установи налице ли е твърдяното противоправно поведение от страна
на ответницата, а именно дали нейното
поведение по някакъв начин нарушава нормалните междучовешки и колегиални
отношения, които трябва да съществуват между хората и по този начин е причинила
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания на ищцата. Това е
необходимо, за да се установи наличието на пасивна материално-правна
легитимация на ответника, която да обуслови ангажиране на неговата деликтна
отговорност.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства по един безспорен и категоричен начин се
установи, че ответницата в качеството си на държавен орган й е възложено да извърши проверка по жалба на
ищцата, като трябвало в спешен порядък да представи на ИАМО информация досежно
извършените прегледи на пациентката Л. във връзка с бременността й, завършила с
раждането на нейния син на 03,05,2017 г. в болница в гр. ***. Разпоредбата на
чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и т. 14 ЗЗ предвижда, че регионалните здравни инспекции
осъществяват на територията на съответната област дейности по държавен здравен
контрол, контрол върху регистрацията и здравната дейност, осъществявана от
лечебните и здравните заведения, проверки по сигнали на граждани, свързани с
опазването на общественото здраве.
Съдът намира, че всички извършени от ответника
действия са били насочени към осъществяване на нейните служебни функции, които
са посочени подробно в нормативните актове, уреждащи дейността на РЗИ.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – Ч. и А., които съдът
кредитира изцяло, като ги намира са последователни, житейски логични и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установява, че на
17,10,2017 г. е бил проведен телефонен разговор между страните по делото във
връзка с извършвана проверка свързана със смъртта на новороденото бебе на
ищцата, като последната първа се е свързала с ответницата. Не се установи по
делото ответницата да е използвала груби и обидни думи, които по някакъв начин
да са предизвикали болка и страдание у ищцата.
Най вероятност
телефонният разговор е разтроил ищцата, който факт се установява от свидетелските
показания на Ч. и Б., но причината за това е била не поведението на ответницата,
а темата на разговор, който е бил свързан с една трагична и нещастна случка от
живота на ищцата- загубата на нейното новородено бебе.
Възприемането на
факти, е строго индивидуално и освен от конкретната интерпретация и контекст,
възприятието зависи от емоционалната нагласа, ценностната система и в крайна
сметка от личното отношение на възприемащия към тези факти. Чувството на ищцата,
че с поведението си ответницата й причинява болки, страдания и безпокойство,
представляват нейно субективно преживяване, отражение на личния й мироглед и
ценностна система. Тези чувства съществуват в нейното съзнание и са плод на
нейната субективна оценка, а не резултат от противоправното поведение на
ответницата.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ищцата не е ангажирала доказателства, които да
установят факта, че поведението на ответницата е противоправно и наличието на причинно
следствената връзка между това поведение и настъпилите неимуществени вреди в
нейната правна сфера, които да се нуждаят от репариране. По никакъв начин от
събраните по делото доказателства не се установява, че извършената от
ответницата проверка, която е възложена от ИАМО, е била проведена по един
нерегламентиран начин, които да накърнява правата и законите интереси на
ищцата. Ответницата е действала в
качеството й на служител на РЗИ – П., на който е възложено изпълнението на
задачата, поставена в писмо изпратено от ИАМО. Информацията, която е поискана
ответницата, е била в изпълнение на правомощията на д-р Д. ***, осъществяващ
държавен здравен контрол. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 от Закона за
здравето предвижда, че при провеждането
на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право да изискват сведения и документи и да получават копия
от тях на хартиен и/или електронен носител.
Съдът намира, че в разглеждания казус ищецът не
доказа, нито един от елементите на фактическият състав на нормата на чл.45 от ЗЗД.
Ето защо предявения иск с правно основание чл. 45,
във вр. с чл. 52 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски
в размер на 30 лв. депозит за свидетели и 5 лв. – държавна такса за съдебно
удостоверение.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.Л.,
ЕГН ********** *** иск против С.И.Д., ЕГН ********** ***, за осъждане на последната
да заплати сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, страх и
напрежение, настъпили в резултат на
незаконосъобразно проведена проверка, злоупотреба с власт и грубо, нехуманно
отношение, ведно със законна лихва от 08,12,2017 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е.М.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на С.И.Д.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 35 /тридесет и
пет лева/ лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала!
ДГ