Решение по дело №1389/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от И.И.И., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. А.Д. ***, против Решение №649/29.04.2023г по АНД № 3818/2021г на ВРС, ІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна НП №21-0819-002938/09.08.2021г и наложените на касатора административни наказания – глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП. Релевирани са и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закони и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се на първо място липса на безспорни доказателства за виновно извършено от касатора обективно съставомерно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което квалифицира НП като издадено при липса на правно основание; релевира се и ограничаване правото на защита на наказаното лице; не са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието. Въз основа на конкретно мотивирани съображения се настоява отмяната на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, а в евентуалност – отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС за попълването му с доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Касационният ответник, надлежно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Участващият в производството представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, и предлага решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 05.06. срещу 06.06.2021г свид.Д.А. – мл.автоконтрольор при Четвърто РУ на ОДМВР-Варна посетил с.Константиново по сигнал за ПТП с повредено оградно съоръжение при маневра на МПС, описано от очевидец като жълт бус, напуснало произшествието в посока към гр.Варна, при което подал уведомление за установяване на превозното средство и неговия водач. В изпълнение на това св.Г.Г. – служител на Първо РУ на ОДМВР-Варна, изчаквал преминаването му на края на Аспарухов мост. Същият се появил в тъмната част на денонощието, като се придвижвал в насрещното платно за движение, и направил опит да слезе от моста в посока КРЗ. Бусът бил спрян с използване на съответните звукови и светлинни сигнали от полицейските служители, които установили водача му – касатора И.И.. Същият бил в явно нетрезно състояние, държал се арогантно, и макар да осъзнавал, че се движи в насрещното платно и създава опасност за всички на пътя, не изразил съжаление за поведението си, още повече, че в МПС с него пътували съпругата му и трите им деца. Междувременно свид.А. пристигнал на място, проверил документите на водача и превозното средство, и разпоредил извършване на проба с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Касаторът обаче отказал извършването на такава проба, отказал също да подпише и да му бъде връчен съставения талон за извършване на медицинско изследване, т.е. за даване на кръвна проба. За това нарушение, квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП, св.А. съставил на място АУАН против И., в който като свидетел бил посочен св.Г. – непосредствено спрял управлявания от нарушителя микробус, който бил и пряк очевидец на отказа му да извърши изследване с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му, съотв. и да получи съставения талон. Целият случай бил описан в докладна записка от 10.06.2021г, изготвена от свид.А. .

С мотивирана резолюция от 14.06.2021г съставеният от него АУАН бил анулиран поради липса на териториална компетентност на издателя му, след което преписката била изпратена в Първо РУ на ОДМВР- Варна по компетентност. На 18.06.2021г свид. Д.Д. съставил нов АУАН против И.И., за идентично от фактическа страна административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, извършено на същата дата и място, в което като свидетели били посочени Д.А. и Г.Г.  При личното предявяване на акта И. заявил писмено, че няма възражения. В срока по чл.44 ал.3 от ЗАНН обаче депозирал такива – с твърдения, че АУАН е съставен за въображаемо нарушение по ЗДвП, и че свидетелят по него търсел някакви неполагащи му се облаги. Резултатите от разследването на комисията по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН са обективирани в справка от 13.07.2021г, със становище, че нарушението и авторството му са безспорно доказани, АУАН е правомерен и законосъобразен, а твърденията за някакви нередовности в него са неконкретизирани.

Въз основа на АУАН е издадено и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като посочил и факта, че И.И. не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване с талона от 06.06.2021г за даване на кръвна проба по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП; съобразил, че в случая са осъществени и двете алтернативни хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП и приел, че касаторът следва да бъде санкциониран за нарушението, състоящо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено със съставения против него АУАН; цитирал справката в резултат на проведеното разследване по чл.52 ал.4 от ЗАНН и приел, че възражението против акта е неоснователно; и на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП наложил на касатора двете кумулативни наказания по текста в абсолютните им размери – Глоба от 2000лв. и Лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца.

За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът адресирал конкретно всяко от възраженията на И. за допуснати такива, като изложил мотивирани съображения за липсата им, конкретно – относно неяснота при описание на нарушението, като приел, че такава липсва. Напротив – както в АУАН, така и в НП се съдържа описание на съставомерните елементи от обективния състав на нарушението, и няма никакво съмнение относно формата на изпълнителното деяние, санкционирана с НП, понеже АНО изрично е описал, че наказва водача за отказа да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, а не за отказа да се подложи на медицинско изследване със същата цел. По приложението на материалния закон съдът приел, че събраните в производството безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се гласни и писмени доказателства доказват по несъмнен начин както авторството на нарушението, така и неговата доказаност. Коментирал също и липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, още повече предвид изричната забрана на чл.189з от ЗДвП. Не на последно място посочил, че двете наказания са конкретно предвидени от законодателя със санкцията на приложимия чл.14 ал.3 от ЗДвП, т.е. определени са правилно и не са несправедливи. С тези съображения съдът потвърдил изцяло НП.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, логически последователни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.

Всички възражения на настоящия касатор се преценяват като неоснователни.

На първо място районният съд не е допуснал твърдените процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата. Конкретно при гласните такива липсват твърдените противоречия относно това дали касаторът е или не е управлявал МПС на 06.06.2021г – напротив, самоличността му е установена в присъствието на няколко полицейски служители от различни районни управления, които са възприели както нетрезвото му състояние, така и арогантното му поведение. Самият И. в нито един момент не е отричал, че е управлявал жълтия бус в момента на спирането му в ранните часове на 06.06.2021г на Аспарухов мост. От друга страна твърденията, че имал желание, но бил затруднен да извърши годно издишване на достатъчно въздух за извършване на теста, и то неколкократно, са опровергани от показанията на очевидците, според които той изобщо е отказал такъв тест. В крайна сметка – ако твърди, че е извършил теста, т.е. че вмененото му нарушение е несъставомерно или неизвършено, именно И. дължи да докаже този положителен факт, като представи резултат от него. В случая контролните органи не разполагат с други възможности да докажат отрицателния факт, че той е отказал такъв тест, извън удостоверяването му по предвидения от законодателя начин – с подписи на свидетели.

Наличието или липсата на описани в АУАН и в НП модел и инвентарен номер на техническото средство, с което касаторът е отказал да му бъде извършена проверка, са ирелевантни за обективната съставомерност и доказаност на вмененото му нарушение. Без значение за същите е с какво техническо средство водачът е отказал извършването на тест – те биха имали значение само при извършен такъв тест с оглед проверка дали то е от одобрен тип и дали е надлежно калибровано с оглед достоверността на отчитаните от него резултати при евентуалното им оспорване. Талонът за кръвна проба, от друга страна, се намира в административнонаказателната преписка, приложена по делото – противно на твърдението в касационната жалба, че така и не се бил появил никъде по делото.

Всички останали твърдения в касационната жалба – за съществуваща неяснота в обвинението, за наличието на данни, оборващи обвинението и прочие, са изцяло извън конкретиката на казуса поради факта, че такива данни и доказателства в кориците на делото липсват. В случая нито има изменение на правното основание за издаване на НП от АНО, нито пък съдът е изменил основанието за налагане на административното наказание – с каквото правомощие той несъмнено разполага съгл.изричното оправомощаване с чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, противно на поддържаното от касатора.

Всички останали възражения, релевирани с касационната жалба, са били обсъдени и отхвърлени като неоснователни от въззвиния съдебен състав с аргументи, които изцяло се споделят от настоящия. С оглед гореизложеното и този съд приема, че вмененото на И.И. административно нарушение е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано, правилно квалифицирано и описано в АУАН и в НП по начин, който не води до ограничаване или осуетяване правото на касатора да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, а с оглед императивната забрана на чл.27 ал.5 от ЗАНН наложените му административни наказания не подлежат на редуциране.

В идентичен смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдените пороци, съставляващ касационни основания. В хода на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани други основания за ревизия или отмяна на решението. Горните констатации налагат еднозначен и категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, което налага отхвърлянето й и оставяне в сила на законосъобразното, обосновано и правилно решение на ВРС, за да се даде възможност да настъпят целените с потвърденото НП правни последици.

Искания за разноски не са направени.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №649/29.04.2023г по АНД №3818/2021г на ВРС, ІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна НП №21-0819-002938/09.08.2021г и наложените на И.И.И., ЕГН **********,***, административни наказания – глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: