Определение по дело №666/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

№ 814                            21.10.2019 г.                  гр. Хасково

 

ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   първи въззивен  граждански състав

На двадесет и първи октомври                                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА                                                                    

  ЧЛЕНОВЕ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                                ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

в.ч.гр.д. № 666 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

            Производството е въззивно и е по реда на глава XXI от ГПК.

            Образувано е по частна жалба с вх. № 10027/13.09.2019 г., подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез упълномощения юрк. Г., против протоколно определение от 09.09.2019г., постановено от Районен съд – Димитровград по гр.д. № 845/2019г., с което производството по делото е спряно до произнасяне на тълкувателно решение.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Районният съд бил уважил искането на ответника за спиране на производството, тъй като било спряно производството по т.д. № 2625/2018г. на ВКС, II т.о. и било предложено на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС постановяване на ТР по въпрос от значение за разглеждания от РС – Димитровград спор. Атакуваното определение било в противоречие с ТР № 8 от 07.05.2014г. на ВКС по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК. Настоящото дело било в етап на първоинстанционно производство, а и все още не било образувано тълкувателно дело. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното определение.

            В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Д.А.С., чрез пълномощника му адв. Влахов, с който претендира съда да остави я без уважение. Бил изплатил изцяло задължението си по изп. д. № 20199290400498, по описа на ЧСИ Николета Кавакова, образувано по във връзка със Заповед № 1132/21.12.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д. № 2038/2018г., по описа на РС – Димитровград. При спирането на производството не можели да настъпят вреди за „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Препраща към изложените в писмената молба за спиране аргументи.

            Хасковският окръжен съд след преценка доводите на жалбоподателя и обсъждане на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

            РС – Димитровград е сезиран от „Първа Инвестиционна Банка“ АД с искова молба против Д.А.С., по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

            С молба с вх. № 9856/05.09.2019г., подадена от Д.А.С., чрез пълномощника му адв. Влахов, е поискано спиране на производството, тъй като с Определение № 225/17.07.2019г. по гр.д. № 2625/2018г., по описа на ВКС на РБ, II т.о., било спряно производството по делото пред ВКС и било предложено на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС да постановят ТР по въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“

            С атакуваното протоколно определение, в първото по делото съдебно заседание, съставът на РС – Димитровград спрял производството до произнасяне на тълкувателно решение по горецитирания въпрос.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Относно правилността на определението, въззивната инстанция, при произнасянето по спорния предмет, не е ограничена от очертаните в жалба рамки, а следва да извърши проверка за правилността на атакувания съдебен акт в цялост /ТР № 6/15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК/.

Районният съд неправилно и незаконосъобразно е спрял производството. В настоящия случай Окръжен съд – Хасково намира, че липсва основание за спирането му. Съставът на районния съд не е посочил правното основание, на което спрял разглежданото пред него производство, въпреки че основанията са изчерпателно изброени от законодателя в разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ГПК. Най-вероятното изложените от районния съд мотиви за спиране обхващат хипотезата на чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК, а именно когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

За спирането на дадено производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК доктрината приема, че трябва да има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е онзи спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Образувано пред ВКС тълкувателно дело няма за предмет решаването на конкретен правен спор със сила на пресъдено нещо, а единствено дава задължително тълкуване на съдържанието на закона като нито признава, нито отрича права.

Поради изложените съображения не може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен съд, съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

 

Първоинстанционните и въззивните съдилища не могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани, тъй като не разполагат с такава възможност, уредена в процесуалния закон. Единствената хипотеза за спиране на съдебно производство при образувано тълкувателно дело е разписна в нормата на чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, но тя е поместена в Глава двадесет и втора от ГПК, уреждаща касационното производство и не е приложима извън него /в този смисъл са и мотивите към ТР № 8/07.05.2014г. на ВКС по т.д. № 8/2013г. на ОСГТК/.

Изложените по-горе съображения водят до извода на въззивната инстанция, че спирайки производството пред себе си, Районен съд – Димитровград е постановил незаконосъобразен и неправилен съдебен акт поради нарушение на процесуалния закон.             Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на РС –  Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ Протоколно Определение от 09.09.2019г., постановено от РС – Димитровград по гр.д. № 845/2019г.

            ВРЪЩА делото на Районен съд – Димитровград за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно.

 

             

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                                            2.