№ 75
гр. С., 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600424 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 431, ал. 2 вр. чл. 313 и сл. от НПК.
С атакуваното решение № 350/2022 г. от 19.08.2022г., по ЧНД № 928/22 г., С.ският
районен съд е продължил задължителното лечение на Т.Й. П. с ЕГН ********** от гр.С.,
м.“Кладенче“ №722 постановено с решение № 289/07.07.2022г. по ЧНД № 583/2022г. по
описа на С.ския районен съд, потвърдено с решение № 62/22.07.2022г. по ВЧНД №
345/2022г. по описа на Окръжен съд С. за срок от три месеца. Със същото решение е
определена стационарна форма на лечението на П., което да се проведе в Държавна
психиатрична болница гр. Р. и е назначен представител на „Общинска служба по
здравеопазване“ при Община Р. за лице с право да изразява информирано съгласие за
лечението и.
Решението е обжалвано на 02.09.2022г. по въззивна жалба на Т.Й. П., с която оспорва
изцяло решението поради това, че е несъразмерно, необективно и едностранчиво. Навежда
съмнения за субективна преценка на вещото лице, което по първото производство е дало
едно заключение, била е настанена за лечение в Психиатрично отделение при МБАЛ “Д-р.
Иван Селимински“- гр.С. и без уважаване на исканите от нея свидетели сега е на лечение 3
месеца, заявява че не е могла да се защити. В заключение иска отмяна на решението или
редуциране на времето за лечение.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание и се моли обжалваното решение да
бъде отменено.
Представителят на ОП счита жалбата за неоснователна.
Предложеното лице изразява становище по проблема, като заявява, че не се чувства
болна. Случилото се е в резултат на съседски взаимоотношения и поддържа въззивната
жалба.
1
Въззивния съдебен състав, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, като
взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на
решението по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена от лице с правен интерес от
обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Решението на Районния съд С. е постановено при съществено нарушение, както на
процесуалните правила, така и на Закона за здравето.
Производството по ЧНД № 928/22г. по описа на РС – С. е образувано по внесено от
РП – С. предложение с което се иска на основание чл.146 ал.1 т.1, чл.155 и чл.157 от Закона
за здравето Т.Й. П. да бъде настанена за задължително лечение в Психиатрична болница Р..
Преди образуване на ЧНД № 928/2022 г., обаче РС-С. е разгледал ЧНД № 583/2022 г.,
потвърдено с решение № 62/22.07.2022г. по ВЧНД № 345/2022г. по описа на Окръжен съд
С., образувано по Закона за здравето, отново по предложение на Районна прокуратура С., по
което Т.Й. П. е била настанена на задължително лечение в Психиатрично отделение при
МБАЛ“Д-р. Иван Селимински“- гр.С. за срок от 20 дни, считано от дата на влизане в сила на
решението, в конкретния случай 22.07.2022г.
В срока на лечението, което е започнало на 02.08.2022г., в Районна прокуратура С. е
било получено уведомление от 11.08.2022г./т.е. на 9-ия ден от лечението/ от д-р. Розалина П.
началник в отделение по психиатрия при МБАЛ“Д-р. Иван Селимински“- гр.С., с което тя
уведомява прокуратурата, че хоспитализираното за срок от 20 дни лице Т.Й. П. в
отделението се представя негативистична, с опозиционно поведение, мрачна, дълбоко
некритична към обстоятелствата довели до хоспитализацията. Посочено е, че се провежда
терапия с антипсихотици, но до този момент липсва дори и начален терапевтичен отговор
на лечението. В уведомлението д-р.Апостолова е посочила, че според нея за краткия срок на
задължителното лечение не може да бъде постигната терапевтичната цел и е предложила
Районна прокуратура да направи необходимото съгласно разпоредбите на Закона за
здравето, за установяване на необходимостта от провеждане на задължително лечение за по
продължителен срок в Държавна психиатрична болница гр.Р..
На базата на това уведомление и копие от материалите по проверката на Районната
прокуратура по която е било внесено предложението по Закона за здравето довело до
разгледаното вече от Районния съд ЧНД № 583/2022 г. и копие от решението на съда по
него, както и копие от въззивно решение № 62/22.07.2022г. по ВЧНД № 345/2022г. по описа
на Окръжен съд С., с което е било потвърдено решението на Районния съд, без да извърши
проверка прокуратурата на 12.08.2022г./т.е. на 10-ия ден от лечението/ е внесла ново
предложение в РС С.. С това предложение на осн. чл.146 ал.1 т.1, чл.155 и чл.157 от Закона
за здравето предлага Т.Й. П. да бъде настанена за задължително лечение в Психиатрична
болница гр. Р.. По предложението е било образувано ЧНД № 928/22г. по описа на РС – С.
решението по което се обжалва.
В хода на разглеждането на ЧНД № 928/22г.с определение в съдебното заседание от
15.08.2022г. съдът е назначил съдебно психиатрична експертиза. В тридневния срок
съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ЗЗ, Т.Й. П. с частна жалба чрез Районния съд до
Окръжен съд С. е обжалвала определението за назначаване на съдебно психиатрична
експертиза. В нарушение разпоредбата на чл.161 от Закона за здравето жалбата на Т.Й. П. не
е била изпратена в Окръжен съд С. за произнасяна, а с Разпореждане № 1556 от 18.08.2022г
по ЧНД № 928/22г. е изпратена на Районна прокуратура и служебния защитник на
привлеченото лице.
С решение № 350/2022 г. от 19.08.2022г., по ЧНД № 928/22 г., С.ският районен съд е
приключил делото, като изрично е отбелязал, че производството е по реда на чл.164, ал.2 от
ЗЗ и е постановил решение, с което е продължил задължителното лечение на Т.Й. П. за срок
от три месеца в ПБ-Р..
От гореизложеното е видно, че са налице редица нарушения на процесуалните норми,
2
на чл.4 протокол № 7 към ЕКПЧ и на Закона за здравето.
На първо място поведението на Т.Й. П. е било предмет на изследване и преценка в по-
рано приключилото производство по Закона за здравето по ЧНД № 583/2022 г. по описа на
РС-С., по което е бил постановен и влязъл в сила съдебен акт, преди образуване на
производството по ЧНД № 928/2022 г. Това означава, че едни и същи факти и обстоятелства
са послужили като основание за образуване на две различни процедури и са били обсъдени
от два различни състава, постановили съдебни актове с различен правен изход поради
психично заболяване, спрямо едно и също лице, а именно в единия случай- задължително
лечение в Психиатрично отделение при МБАЛ“Д-р. Иван Селимински“- гр.С. за срок от 20
дни, а в другия случай задължително лечение в ПБ-Р. за срок от 3 месеца.
Съдът намира за недопустимо за едно и също фактическо поведение да се водят две
различни производства срещу едно и също лице, тъй като се нарушава принципът Ne bis in
idem.
На следващо място нарушено е съществено правото на защита на привлеченото лице
Т.Й. П., като е била лишена от правото си по чл.161 ал.1 от ЗЗ да обжалва назначената
експертиза.
На трето място е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в
произнасяне с окончателен съдебен акт отвъд пределите на предложението на Районна
прокуратура С., с което е бил сезиран съдът. Предложението на прокуратурата е по чл. 146
ал.1 т.1, чл.155 и чл.157 от Закона за здравето т.е. първоначално настаняване и лечение, а
съдът се е произнесъл с решение което касае съвсем друга процедура- процедурата по чл.
164 от ЗЗ. Тази разпоредба следва да бъде тълкувана систематически с разпоредбата на чл.
164, ал. 2 ЗЗ, съгласно която на всеки три месеца въз основа на представената от лечебното
заведение съдебно-психиатрична експертиза районният съд по местонахождението на
заведението служебно се произнася с решение за прекратяване на задължителното
настаняване и лечение, респективно за продължаване на задължителното настаняване и
лечение по реда на чл. 158, 159, 160 и 161 ЗЗ. Следователно този тримесечен срок,
предвиден в Закона за здравето, представлява минималният процесуален стандарт, което в
конкретния случай не е така.
Ето защо, обжалваното решение по изложените по-горе съображения се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено, а производството по делото прекратено.
На основание чл. 431, ал. 3 вр. чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 350/19.08.2022 г., постановено от РС-С. по ЧНД № 928/22 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно
Решението да се изпрати на Държавна психиатрична болница гр. Р., от където следва незабавно да бъде
освободено привлеченото лице Т.Й. П..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3