Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. Пазарджик, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от
районен съдия Петкова АНД № 1627/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от И.Г.К., с ЕГН- ********** ***, против Електронен фиш Серия К № 2569378/12.02.2019
г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на И.Г.К. в качеството му
на управител на „***“ ЕООД, ЕИК ***е наложена глоба в размер на 300 (триста)
лева.
Релевираните в подадената бланкетна жалба оплаквания се свеждат до наличие
на незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява лично и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила
писмена неподписана защита от адв. А.Н.от
ПАК, в качеството му на представляващ „***“ ЕООД (към защитата не е представено
пълномощно- бел. моя), с което се излагат аргументи за отмяна на ЕФ.
За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД
на МВР- Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител.
Изпраща писмено становище, с което иска ЕФ да се потвърди.
Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази
изложените в същата доводи, както и тези в становището на ответната страна,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.02.2019
г. в 10,21 часа на АМ
„Тракия” към 77 в посока към гр. Пловдив е управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД гр. В.с управител И.Г.К., като се е
движел с превишена скорост от 178 км/ч, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата
отчела движение със скорост именно от 178 км/час, т.е. превишение на скоростта от 38 км/час,
но от това превишение били извадени 3%, т.е. 5,34 км/час закръглено на 6
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза
на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 32 км/час.
Въз основа
на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият е връчен на управителя на
дружеството-собственик на автомобила И.К. на 27.07.2019 г., видно от АИС- АНД
(л.21 от делото) и разписка към ЕФ (л.22 от делото). Жалбата против фиша е
подадена от К. на 30.06.2019 г., по пощата видно от пощенското клеймо на плика
на л.7 от делото, т.е. преди датата на връчване на ЕФ, т.е. същата е
процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена при наличието на законните основания
за това.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и веществено доказателствено средство- фотоси от видеоклип и
снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182
ал.2 т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на И.Г.К. е ангажирана на
основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на
„***“ ЕООД гр. В.. Извършената от съда справка в публичния Търговски регистър
потвърждава обстоятелството, че И.К. е управител и представляващ на въпросното
дружество.
„***“ ЕООД към датата на нарушението е ползвател на МПС- л.а. „***“ с рег. № ***,
видно от Справката за собственост и регистрация на ПС от ЦБ-
КАТ, приложена към ЕФ. Тези факти не се оспорват и от К. в депозираната от него
жалба (л.5 от делото), както и в представената писмена защита от адв. Н.. Тук е
мустото да се посочи, че съдът намира, че не е ангажиран с депозираната писмена
защита от адв. Н., тъй като от една страна същата не е подписана от своя автор,
а от друга страна е депозирана от лице, което не е страна по производството.
Това е така тъй като страна в процеса е жалбоподателя в лицето на
санкционирания И.К. в качеството му на представляващ ЮЛ- собственик и ползвател
на процесното МПС. Самото ЮЛ- „***“ ЕООД не е страна в АНП. Адв. Н.като
пълномощник на това ЮЛ, също не разполага с представителна власт. Освен това по
делото липсват доказателства, че дори е пълномощник на ЮЛ.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа,
на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия
не са предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на
чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран, в качеството му на управляващ
МПС.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението
в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове,
в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с
данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип.
Описано е нарушението по време, място и констатирано
превишение на скоростта, а именно на 12.02.2019
г. в 10,21 часа на АМ „Тракия” км 77 в посока към гр. Пловдив, при максимално
разрешена скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна радарна
система ARH САМ S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 6 км/час)
от измерената скорост, с МПС „***“ с рег. № ***, е извършено нарушение на
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство с №
11743bb- установена стойност на скоростта- 172 км/ч. Посочена е
и посоката на движение на лекия автомобил. Разминаване между скоростта, която
се сочи като измерена по данните от клипа, изведен на фотоса- 178 км/ч и
възприетата като установена в ЕФ- 172 км/час се отдава на редуцирането й,
предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 % при засичане на
скорост над 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочена е
нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер,
място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и
техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена
превишената скорост.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия
видеоклип, придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство
по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно
валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Засичани са били приближаващите се автомобили. Отчетената скорост
е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ се във втората лента в посока от гр.
София за гр. Пловдив, а видно от фотоса точно там се движи процесния автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно
(виж протокол от проверка и удостоверение за одобрен тип средство за измерване-
на л.12.13 от делото). От приложената снимка на л.11 от делото пък е видно, че
е заснето и разположението на АТСС, непосредствено преди започването на
работния режим, която е неразделна част от Протокола за използване на АТСС,
съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Тоест изпълнено
императивното изискване на посочената разпоредба. Съставен е и протокол за
използване на АТСС (л. 10 от делото), като в същия са посочени всички изискуеми
от закона реквизити.
Не следва да се възприемат възраженията, че след като
е използвана мобилна радарна система е присъствал контролен орган и е следвало
да се издаде АУАН.
Жалбоподателят обаче не държи сметка за настъпилите
законодателни промени в уредбата, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на ТР № 1 от 26.02.2014
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОС на ВАС, въведени с ДВ бр.19 от 2015 г. В този
смисъл с § 6 т.65 от ДР на ЗДвП изрично бе посочено, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес“. Става ясно, че контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а
след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е.
поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло. Такъв е и настоящият случай. В този смисъл не може посочените дейности
на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес
на мобилното АТСС да се приравнят на начеса в работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени
с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.
В случая с оглед на приложимата посочена по-горе
наредба, редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно (виж приетото като писмено доказателство протокол за проверка на
мобилна система за видеоконтрол на лист от 12 от делото).
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния
случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство
съгласно разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи.
Неоснователно
се явява и възражението на жалбоподателя, че връченият му ЕФ не съдържа важен
реквизит, а именно дата на издаване. Съдът обаче намира, че тя не е част от задължителните
реквизити определени в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП. Законодателят очевидно
напълно съзнателно не е предвидил дата на издаване на ЕФ в посочената
разпоредба, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието
му. Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014
г. по т.д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното
понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити
и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва дата на
издаването му. Същите съображения важат и по отношение на неговия автор- не е
необходимо посочването на името на издателя на ЕФ, неговата длъжност, дори и
негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението, както и по отношение на мястото на съставяне на ЕФ.
В този
смисъл съдът счита, че от формална страна обжалваният ЕФ отговаря на законовите
изисквания.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която
предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно
превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за АМ
тази стойност е 140 км/час съгласно същия член. При установяване на скоростта
на движение е отчетен толеранс от минус 6 км/час от измерената скорост, което е
в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване (3%), поради това посочената на снимковия материал, отчетената
скорост на движение на МПС от 178 км/час, съответства на описаната в ЕФ скорост
от 172 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез
налагане на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер,
съответен на стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения
в закона размер на глобата, а именно 300 лева за превишение от 31 до 40 км/час,
т.е. размер на глобата е твърдо фиксиран и съдът няма правомощия и възможност
да го коригира.
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия състав,
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш Серия К № 2569378/12.02.2019 г. издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на И.Г.К., с ЕГН- ********** *** в качеството му на управител на „***“
ЕООД, ЕИК **, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева,
като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: