РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900173 по описа за 2022 година
Субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищците А. Г. К. и К. П. К. и двамата от ****, представлявани по
пълномощие от адв.В. В. от АК-Пловдив, са предявили искове против
ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на обезщетение
по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и
страдания, причинени от смъртта на П. К. К.-**** на първата ищца и **** на
втория ищеца, настъпила в резултат на ПТП на 07.08.2019 г. по вина на водача
на л.а. Хюндай Соната“ с рег.№ **** и на водача на л. автомобил Ауди А6 с
рег.№ ****- за които е имало валидно сключени задължителни застраховки
„ГО“ при ответния застраховател, в размер на 180 000 лв. за ищцата А. К. и в
размер на 150 000 лв. за ищеца К. К., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 01.10.2019 г.-датата на уведомяването на застрахователя, до
окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 07.08.2019 г. около 23.00 часа, А.С.К.
управлявал таксиметров лек автомобил „Хюндай Соната" с peг. № **** по
1
южното платно за движение на бул."Цариградско шосе" в посока от запад на
изток към кръстовището на ул."Удроу Уилсън" в гр.Пловдив. На задната
седалка на автомобила се возил пострадалия П. К. К.. Достигайки до
кръстовището К. спрял в крайна лява лента, тъй като светел червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. В крайна лява лента той бил
първи автомобил. Кръстовището било добре осветено и имало добра
видимост. Пътната настилка в района на кръстовището била асфалтова-суха.
След като светофарната уредба светнала зелен сигнал, К. потеглил за
извършването на маневра за ляв завой към ул."Удроу Уилсън" в гр.Пловдив,
но не навлезнал веднага в кръстовището, защото изчакал насрещно
движещите се автомобили по северното платно за движение на
бул."Цариградско шосе", които се движели в посока от изток на запад. През
това време В.Г.И., управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А6" с per.
№ ****, като се движел по крайна дясна лента на северното платно за
движение на бул."Цариградско шосе" в посока от изток на запад към
кръстовището. И. управлявал автомобила си на включени светлини и със
скорост - 87 км/час. К. забелязал идващия насреща му лек автомобил „Ауди
А6" когато последния се намирал на разстояние от около 121-122 метра преди
кръстовището. К. неправилно преценил, че може да извърши безопасно
маневрата завиване наляво, преди идващия лек автомобил ,Ауди А6" да
навлезе в кръстовището. Поради това К. отново привел автомобила в
движение и със скорост около 23 км/час започнал да завива наляво. От своя
страна И. въпреки, че забелязал навлезлия в кръстовището лек автомобил
„Хюндай Соната", не предприел никакви мерки да предотврати
произшествието чрез намаляване на скоростта или аварийно спиране. По този
начин траекториите на двете моторни превозни средства се пресекли вътре в
северната част на кръстовището без двамата водачи да реагират на
опасността. Така настьпил тежък удар между двата автомобила. Ударът за
лекия автомобил „Ауди А6" настьпил в предната му част, а ударът за
таксиметров лек автомобил „Хюндай Соната" бил в двете му десни врати.
При възникналото така ПТП тежко постратдал П. К., който на 19.08.2019г.
починал в УМБАЛ „Св.Героги" Пловдив.
С оглед горните обстоятелства било образувано досъдебно
производство № 98/2019г. по описа на сектор „Разследване на престъпления
по транспорта" при ОД на МВР Пловдив. От заключението на назначената по
2
това досъдебно производство Съдебно-медицинска експертиза на труп
№182/2019 г., се установило, че смъртта на П. К. К. се дължи на дихателна
недостатьчност, настьпила в резултат на тежък възпалителен процес на
белите дробове /двустранна хипостатична пневмония/. За така описаната
причина за смъртта допринесло претърпяното ПТП с последващото
продължително залежаване в болничното заведение. Описаните травматични
увреждания били причинени от механизма на удар или притискане с или
върху твърд предмет и добре отговаряли по време и начин да са причинени
при настьпилото ПТП, като пътник в лек автомобил.
Смъртта на П. К. К. се намирала в причинно - следствена връзка с
настъпилото ПТП.
С виновното си противоправно поведение, всеки един от двамата водачи
- А.С.К. и В.Г.И. извършил престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.З, б."А",
предл.2-ро и б."Б" предл. първо, вр.ал.1, б."Б", предл.второ и б."В", вр.с
чл.342, ал.1 от НК, като по непредпазливост и при условията на незавизимо
съпричиняване са причинили смъртта на П. К. К.. Престьпленията извършени
от всеки от двамата били в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт на П. К. К. - **** на А. К. и **** на К. К., а от там и с нанесените на
всеки един от тях неимуществени вреди.
С Присъда №260027 от 16.11.2020г. постановена по НОХД 1405/2020г.,
ОКРЪЖЕН СЪД ГР.ПЛОВДИВ признал за виновен А.С.К. за извършеното и
цитирано по-горе престьпление и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, конто да изтърпи
при ОБЩ режим, а също така го лишил от право да управлява МПС за срок
от ПЕТ години.
Със същата Присъда, ОКРЪЖЕН СЪД ГР.ПЛОВДИВ признала за
виновен и В.Г.И. и му наложила наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от
НК изтьрпяването е отложено за срок от 3 години. Г. бил лишен от право да
управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години.
Присъдата влязла в сила на 17.04.2021 г.
Виновният за нанесените на ищците неимуществени вреди А.С.К.
попадал в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка
"Гражданска отговорност" по полица № BG/22/119001052409 на ЗК "ЛЕВ
ИНС" АД, а за виновният В.Г.И.- по полица № BG/22/118003435390 на ЗК
3
"ЛЕВ ИНС" АД.
Смъртта на П. К. К. в резултат от настъпилото ПТП, нанесла
непреодолима мъка и непоправима загуба на неговите най-близки роднини -
****а и ****. Те претърпяли и продължавали да търпят неизмерими болки и
страдания от смъртта на най-близкия си човек. Били лишени завинаги да
изпитат човешките чувства като бащинство, любов, уважение и подкрепа.
Пострадалият бил в много близки и постоянни контакти със своите роднини,
той бил единственият близък човек, на който ищците са разчитали и се
уповавали, споделяли своите мъки и радости.
На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното
дружество било уведомено за настъпилото ПТП на 01.10.2019 год., като била
образувана щета № 0000-1000-01-19-7717/02.10.2019г.
На 07.09.2021г., след приключване на наказателното производство и
влизане в сила на цитираната Присъда на Окръжен съд Пловдив била
предявена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от
ищците неимуществени вреди. Пред застрахователя те оценили своите
претенции от по 180 000 лева за всеки. Предложеното от застрахователя
обезщетение било в размер на 80000 лева за А. К. и 70 000 лева за К. К., които
резмери не били приети, тъй като не отговаряли на реално претърпените
вреди. Въпреки положените усилия за постигане на споразумение, до такова
не се стигнало, като предложените от ответника размери на обезщетение за
всеки един останали непроменени.
Ищците поддържат, че разумно и адекватно би било обезщетение в
размер на 180000 лева за А. Г. К. и 150000 лева за К. П. К., които размери
отговаряли на изискването на закона за справедливо обезщетяване на вредите,
както и съответствали с формираната практика на съдилищата на Република
България в подобни случаи.
При тези твърдения ищците са предявили описаните искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете както по основание, така и по размер.
Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ ,
4
действаща към датата на ПТП.
Оспорва изложения механизъм на ПТП, както и наличието на
противоправно поведение на водачите, като счита, че причина за настъпилата
смърт е личното поведение на пострадалия.
Оспорва причинно-следствената връзка между смъртта на пострадалия
и произшествието. Счита, че този изход е настъпил в резултат на
придружаващите заболявания на починалия. Възразява, че е налице и
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който
пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва твърдяните болки и страдания, като възразява за прекомерност
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Страните ангажират доказателства. Претендират направените
деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Представени са уведомление и застрахователна претенция от ищците до
ответника, депозирани съответно на 01.10.2019 г. и на 07.09.2021 г., с които
застрахователят е уведомен съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие и съответно на осн.чл.380, ал.1 КЗ, са
заявени претенции за заплащане на застрахователно обезщетениие.
Ответникът, с писмо от 01.11.2021 г. е определил обезщетения от 80 000 лв.
за ищцата А. К. и 70 000 лв. за К. К.. Ищците изразяват несъгласие с
предложените размери на обезщетения, което обуславя и процесуалната
допустимост на предявените искове.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за
допустимост на предявения пряк иск по чл.432 КЗ.
Разгледани по същество, искове са частично основателни.
С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1405/2020 г. по описа
на ПОС водачите А.С.К. и В.Г.И. са признати за виновни в това, че на
07.08.2019 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.Цариградско шосе и
ул.Удроу Уилсън, при управление съответно на л.а.Хюндай Соната с рег.№
**** и л.а. Ауди А6 с рег.№ ****, са нарушили правилата за движение по
5
пътищата и по непредпазливост и независимо съпричиняване са причинили
смъртта на П. К. К., настъпила на 19.08.2019 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по
делото противоправното поведение на водачите на МПС, довело до
настъпване на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на П. К. К..
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за леките
автомобили, управлявани от виновните водачи е имало действащи
задължителни застраховки «Гражданска отговорност» при ответния
застраховател, сключени с полица № BG/22/119001052409 и полица №
BG/22/118003435390, което се потвърждава от приложената Справка от
базата данни на информационния център към Гаранционен фонд.
Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Безспорна е и родствената връзка на ищците с пострадалия от ПТП П.
К. К.- **** на ищцата А. К. и **** на ищеца К. К., ****, което се установява и
от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община
Пловдив, район Източен.
Установява се от събраните гласни доказателствени средства , че
ищците са понесли изключително тежко внезапната смърт на своя **** и
****, претърпели са и продължават да търпят значителни по обем страдания
от загубата му. Така в показанията си разпитаните свидетели- близки на
семейството, съобщават, че след смъртта на ****а си ищцата А. К. получила
нервен срив, който станал най-вероятната причина за отключване на
автоимунно заболяване. Налагали се чести посещения при лекари. Жената не
била на себе си, била много зле психически. Говорела само за починалия си
****, нямала вече способността да изпитва радост, да се смее. Животът на
семейството се променил коренно. **** на починалия – ищецът К. К.,
6
изпаднал в депресия. Посещавал психолози и психиатри. Намалила се
работоспособността му.
Приживе ищците и починалия имали изключително близки
взаимоотношения. Празнували заедно всички празници, събирали се и без
повод. Имали много силна връзка.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът , изхождайки от
принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД , отчете
обстоятелството, че се касае за смърт на **** и родител, което е едно от най-
тежките събития в живота на преживелите сродници, както и
обстоятелството, че мъката от смъртта ще остане до края на живота на
ищците, загубата за тях е невъзвратима и не може да бъде измерена
материално. Установи се, че между починалия и ищците са съществували
топли и близки отношения, силна емоционална връзка. Съдът отчита
обстоятелството, че се касае за неочаквана смърт в разултат на злополука,
който факт сам по себе си има изключително травматично отражение върху
психиката на ищците. Като съобрази всички тези обстоятелства, на основание
чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да определи обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост, в размер на 130 000 лв. за ищцата А.
К. и в размер на 120 000 лв. за ищеца К. К.. До пълните претендирани размери
исковете не са доказани.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не се установи
по делото, при необходимост от пълно доказване , твърдението, че
пострадалият е пътувал без предпазен колан. В тази насока заключението на
КСМАТЕ не е категорично, като експретите сочат, че една от травмите –
счупена гръдна кост, е възможно да се получи и при поставен предпазен
колан . Именно гръдната травма е била причината за залежаване в
болничното заведение пострадалият е бил поставен на командно дишане, в
резултат на което е получено възпалението / пневмония/ и смъртта му. Т.е., не
се установява с поведението си пострадалият да е допринесъл за смъртта си.
Липсват данни също така за леталния изход да са допринесли негови
придружаващи заболявания. Следователно определените от съда
обезщетения ще се присъдят в пълен размер.
7
С оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде
уважено и искането за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за
забава, за които отговаря застрахователят, се дължат от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая ищецът претендира законна лихва от датата на
уведомяването- 01.10.2019 г., поради което лихвата ще се присъди от тази
дата.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ в полза на съда
съобразно размера на уважените искове , възлизаща на 10000 лв.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищците адвокат В.
В. от АК-Пловдив ще се присъди адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в размера, уреден с
Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения.
Дължимото такова съобразно уважената част от исковете възлиза на стойност
4300 лв. по иска на А. К. и 3930 лв. по иска на К. К. на осн.чл.7, ал.2, т.5 от
Наредбата.
Ищците не са направили разноски по делото, поради което такива не им
се присъждат.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха в общ размер от 850
лв. внесено възнаграждение за КСМАТЕ, от които по съразмерност са
присъжда сума от 206 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д да заплати на осн. чл.432 от КЗ на А. Г. К. с ЕГН ********** от ****
сумата от 130 000 лв. и на К. П. К. с ЕГН **********, от **** сумата от
120 000 лв. , представляващи обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от смъртта на П. К. К., настъпила в резултат от ПТП, състояло се
на 07.08.2019 г., виновно причинено от А.С.К. като водач на МПС – лек
автомобил „Хюндай Соната“ с рег. № **** и от В.Г.И. като водач на МПС-
лек автомобил Ауди А6 с рег.№ ****, за които автомобили са сключени
валидни към датата на произшествието задължителни застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва
върху сумите, считано от 01.10.2019 г до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска на А. К. до пълния предявен размер от 180 000
лв. и иска на К. П. К. до пълния предявен размер от 150 000 лв.
Банкови сметка, по които да се преведат присъдените суми:
На А. Г. К.: ****
На К. П. К.: ****
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат В. А. В. от АК-Пловдив
сумата от 4300 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца А. Г. К. и сумата от 3930 лева възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца К. П. К..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51Д да заплати ДТ в размер на 10 000 лева / десет хиляди лева/ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Г. К. с ЕГН ********** от **** и К. П. К. с ЕГН
**********, от **** да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д сумата от 206 лв. направени деловодни
9
разноски и сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10