№...5
гр. С, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110128256 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., чрез
адв.М. и адв.А., със съдебен адрес гр.С, ул.„Ш С“ № ..., насочени срещу Н. Р. Р., ЕГН:
**********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д.“, бл...., за 1/ осъждане на ответницата да предаде
владението на ищеца на подземна гаражна клетка №..., намираща се в сутеренния етаж, кота
-2.980 м. със застроена площ от 20.00 кв. м., при граници: маневрено хале, подземна гаражна
клетка №..., двор, подземна гаражна клетка №..., представляваща част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ... от кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес
на имота: гр. С, С О, район „П“, ж.к. „Х Д.“, ул. „К“, бл. 129, етаж - 1, намиращ се в сграда с
идентификатор .., с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ..., с предназначение гараж, с граници в сградата на същия
етаж ...210, под обекта - няма, над обекта - ...40 и ...39, 2/ за признаване за установено, че
ответницата не е собственик на процесната гаражна клетка, 3/ за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000.00 лв. за това, че в периода от 07.04.2023 г.
до 16.05.2024 г. го е лишила от правото му да ползва по предназначение собствената си
подземна гаражна клетка №.., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото; 4/ за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 1500 лв. в периода от 07.04.2023 г. до 16.05.2024 г. поради причиненото от
ответницата притеснение, неудобство ищеца да търси друго място за паркиране и уронен
авторитет, поради това че е бил лишен от правото да ползва по предназначение собствената
си подземна гаражна клетка №.., ведно със законната лихва върху претендираната главница
от подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото.
1
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 07.04.2023 г. е закупил процесната подземна гаражна клетка №.., но не
може да я използва, тъй като ответницата, която е собственик на съседната гаражна клетка
№..., паркира лекия си автомобил с per. № ... в подземната си гаражна клетка с номерация
2.21, навлизайки в гаражната подземна клетка собственост на ищеца - №.., което прави
обективно невъзможно за ищеца да ползва гаражната си клетка №... Ищецът сочи, че
ответницата му е обяснила, че в подземния гараж на блок 2 няма подземна гаражна клетка
№.., тъй като няма изписана с блажна боя върху стената номерация 20, както и тя първа е
закупила имот и не желае да си наруши комфорта за паркиране. Ищецът се позовава на
одобрен архитектурен проект от 09.07.2008 г. на сградата, приета за експлоатация с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № ../03.10.2008 г., според който гаражните
клетки на страните са съседни с ясно обозначена номерация, площ, очертани
разграничителни линии, намиращи се в подземния гараж към блок 2, с общо 24 подземни
гаражни клетки.
Ищецът твърди, че е подавал сигнали до 5 РУ, както и е правил опити за доброволно
уреждане спора с ответницата, които не са дали резултат. С оглед на това е поръчал
геодезическо заснемане, при което за кратко гаражната му клетка е освободена от
ответницата, но след това отново е раположила автомобила си в нея.
В исковата молба се развиват съображения, че в резултат на неправомерните действия на
ответницата, която без правно основание владее и ползва подземната гаражна клетка
собственост на ищеца, последният е лишен от възможността да упражнява в пълен обем
правата си като собственик на подземна гаражна клетка №.., с което обеднял в порядъка на
150 лв. месечно, или за периода от 07.04.2023 г. до 16.05.2024 г. със сума в общ размер на 2
000 лв.
Освен това ищецът твърди, че закупуването на подземната гаражна клетка №.. от негова
страна е било с цел удовлетворяване необходимостта от място за паркиране на семейните
МПС-та (2 бр. към момента на закупуването) или отдаване същия под наем до
придобиването на още един автомобил за вече пълнолетната му дъщеря. С оглед на това,
според ищеца, невъзможността да реализира това свое намерение и разбирайки, че
ответницата не желае да се съобрази със собствеността му върху подземна гаражна клетка
№.., не желае доброволно да комуникира с него, и изчерпаните възможности за диалог за
решаване на проблема, са породили у него постоянно напрежение, безпокойство,
притеснения и значителен дискомфорт от професионален и частен характер. Твърди се, че
съзнанието на ищеца непрекъснато е било обременено от този проблем, което е нарушило
нормалния му ритъм на живот и е създало напрежение както на работното му място, така и
в семейните му отношенията със съпругата му Д Х и сина му Х Х., който има личен
автомобил и няма къде да го паркира. Вследствие на това, ищецът обяснява, че се чувства
унизен и измамен, с уронен авторитет, защото е обективно възпрепятстван да ползва
закупената от него подземна гаражна клетка 2.20, която в действителност се ползва без
правно основание от ответницата, противно на очакванията му като съвестен гражданин и
изряден купувач по сделката. С оглед на това, ищецът претендира обезщетение за
2
причинените му неимуществени вреди, които той оценява на 1 500 лв.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Изразява се становище за нередовност на исковата молба досежно предявените вещни
исокве.
По същество исковете се оспорват като неоснователни. Ответницата оспорва фактическите
твърдения на ищеца за навлизането й в гаражната подеземна клетка, собственост на ищеца.
Според нея тя ползва собствената си гаражна клетка 2.21 съобразно обема и правата, които е
придобила, а ищецът е този, който иска да ползва част от паркомястото на ответницата, тъй
като той е наясно, че придобитата от него гаражна клетка 2.20 е на практика трудно
използваема.
В отговора се оспорват правата на праводателите на ищеца върху процесната гаражна
клетка, като се отбелязва, че апортите, с които тя е включена в капитала на дружествата,
собственици преди ищеца – в капитала на „САС П“ АД на 13.11.2013 г. и в капитала на
„А.И.А.Т Б“ ЕООД от 03.01.2013 г., са след придобиване правото на собственост на
ответницата върху нейната гаражна клетка – след 09.02.2012 г.
Ответницата обръща внимание, че е придобила подземна гаражна клетка 2.21 с граници и
разпределено ползване, съобразно одобрен инвестиционен проект от 20.04.2006 г. приложен
към нейния нотариален акт, като до 16.05.2024 г. тя е ползвала трайно и необезпокоявано
клетката си спрямо тези граници, поради което и след повече от 10 години няма основание
за отклоняване от вече придобилото правно значение фактическо положение. С оглед на
това се прави и възражение за придобиване на гаражна клетка 2.20 по давност.
С отговора на исковата молба се оспорва и представения от ищеца архитектурен проект от
2008 г., като се сочи, че разпределението на гаражните клетки е било различно към
09.02.2012 г., когато ответницата е придобила правото на собственост върху клетка №....
На самостоятелно основание ответницата оспрова и твърденията на ищеца, че тя паркира
личния си автомобил така, че да навлизала в неговото паркомясто. Според Р., мястото на
ищеца е много неудобно като разположение и последният не може с неговите шофьорски
умения да паркира автомобила си ако има паркирали коли на съседните места. Сочи, че
лицето, с което ответницата се е намирала във фактическо съжителство е демонстрирал на
ищеца, че на неговото паркомясто може да се паркира ако има паркирани в съседство коли,
което не представлява тормоз и не може да причини душени страдания на ищеца.
Ответницата оспорва твърденията на ищеца за настъпило в неговия патримониум
обедняване за нейна сметка, доколкото процесното паркомясто е толкова тясно и неудобно за
паркиране, че едва ли някой би го наел.
По иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се твърди, че
такива не могат да произтичат от наличието на правен спор, доколкото сам по себе си той не
е основание за ангажиране на деликтна отговорност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове и да
присъди на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание страните се явяват лично и се представляват от пълномощници, които
3
поддържат направените с исковата молба и отговорите към нея искания и възражения.
С протоколно определение от 08.10.2024 г. производството по делото е прекратено по
предявения отрицателен установителен иск, който е оттеглен от ищеца.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техничека и съдебно-оценителна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства, се установява, че
ищецът е закупил на 07.04.2023 г. от „САС П“ АД подземна гаражна клетка №..,
представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., находяща се в сутеренния
етаж на сграда с адрес гр.С, ж.к.Х Д., ул.“К“ бл. № ..., позициониран на кота – 2.90 м., със
застроена площ от 20.00 кв.м., при граници маневрено хале, подземна гаражна клетка 2.19,
двор, подземна гаражна клетка 2.21, заедно с 1.93% ид.ч. от общите части на сутерена на
сградата и 0.17% ид.ч. от правото на строеж върху УПИ-то, върху който е построена
сградата.
Страните не спорят и че ответницата е закупила на 09.02.2012 г. от „Т С 2003“ ЕООД
подземна гаражна клетка №..., представляваща самостоятелен обект в сграда, находяща се в
сутеренния етаж на сграда са дрес гр.С, ж.к.Х Д., ул.“К“ бл. № ..., позициониран на кота –
3.16 м., със застроена площ от 20.00 кв.м., при граници маневрено хале, подземна гаражна
клетка 2.20, подземна гаражна клетка 2.22, двор, сутеренна стена, заедно с 1.93% ид.ч. от
общите части на сутерена на сградата и 0.17% ид.ч. от правото на строеж върху УПИ-то,
върху който е построена сградата.
От страна на ответницата са представени документи, установяващи собствеността на
нейните и на ищеца праводатели. Видно от представените нотариални актове от 2006 г. –
нот.акт №.., том II, рег.№..., нот.дело 212/2006 г. и нот.ак №..., том V, рег.№..., нот.дело
№.../2006 г., дружеството „Т С 2003“ ЕООД е закупило от „Т“ ООД УПИ ..., 109, 110, 111,
кв.26А по плана на гр.С, район П, местността „ж.к.Х Д.“, одобрен със Заповед №
.../25.03.1999 г. и Заповед № .../27.09.2004 г., целия с площ от 3420 кв.м. на името на страните
по сделката е било издадено разрешение за строеж в имота с №.../18.05.2006 г. Строежът е
реализиран и на 03.10.2008 г. ДНСК е издала разрешение за ползване №.... Въз основа на
това, на 04.02.2013 г. „Т С 2003“ ЕООД е снабдено от нотариус В Б, рег.№... от РНК с
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти на основание покупка и завършено
строителство. В същото време, „Т С 2003“ ЕООД е учредило дружеството „А. И А. П“
ЕООД, в което е направило апротни вонски с процесните недвижими имоти, сред които са и
имотите на страните по делото. От друга страна, в края на 2013 г. е учредено акционерно
дружество „САС П“ АД, в което „А. И А. П“ ЕООД е апортирало процесните имоти на
ищеца и ответницата.
И двете страни са представили и архитектурни проекти на сградата, в която се намират
спорните имоти, на които същите са отразени.
По делото са разпитани като свидетели Д. С. К., В. Н. Я., Л И Б и Б Б П.
4
Св.Д. К. твърди, че познава ищеца, тъй като работят в съседство и децата им спортуват
заедно. К. обяснява, че е наясно с проблема на ищеца, който има при паркирането на
автомобила си. Сочи, че е посещавал паркинга, който е подземен, два пъти. Заявява, че
ищеца има две паркоместа, но едното не може да го ползва, тъй като е заето от друг
автомобил. Пояснява, че в съседното място има колона, която пречи, но и автомобилът,
който паркира там не оползотворява мястото, а спира на 1 метър от колоната и навлиза в
паркомястото на ищеца. Свидетелят прави извод, че на процесното място могат да спрат два
автомобила ако са разположени правилно.
К. твърди, че това положение предизвиква безпокойство у ищеца, тъй като е инвестирал
пари в нещо, което не може да използва. В същото време свидетелят заявява, че ищецът е
правил опити да уреди проблема доброволно, но до решение не се е стигнало. Самият К. не
е бил очевидец на такива разговори и на конфронтация между страните.
Свидетелят В. Я. е съсед на ищеца и твърди, че живее с него на един етаж в бл. № .., вх.Е в
ж.к.Х Д.. От самия ищец е разбрал за неприятностите му при праркиране в подземния
паркинг на кооперацията срещу техния блок. Обяснява, че поради това ищецът паркира
колите си пред блока, а не закупеното от него в началото на 2023 г. паркомясто. Освен това,
според свидетеля, това положение е предизвикало и семейни проблеми на Х..
При разпита си св.Я. заявява, че не е виждал ищеца да се кара с някого за паркомястото, нито
пък някаква жена да му е правила проблеми.
Св.Б П е твърди, че познава ищцата, тъй като мъжа, с когото тя живее е брат не неговата
жена. Свидетелят е запознат със случая, като съобщава на съда, че той е насочил
ответницата и мъжа й да закупят гараж в процесната сграда. Обяснява, че заедно са отишли
при строителя А С, който им е предложил процесната гаражна клетка. Според свидетеля тя е
била с формата на неправилен трапец, с видимо по-голяма площ от останалите, което е било
и допълнителен мотив ответницата да я закупи. П сочи, че Р. ползва гаража от 2011 г. до
преди една година /преди да се появи ищеца/ без каквито и да е проблеми. Уточнява, че
преди около една година ответницата му се е оплакала, че някакъв брокер я безпокои с
въпроси дали продава паркомястото.
П твърди, че е бил свидетел на две срещи между страните – при първата ищецът се е
легитимирал като собственик, а на втората е искал да уредят отношенията си.
Св.Л Б твърди, че познава ответницата, тъй като тя е жена на нейния брат. Обяснява, че
живее в сградата, в която се намира спорния имот, като го описва като гаражна клетка във
вид на паркомясто, разположено на подземния етаж. Сочи, че ответницата не е имала
проблем с ползването на имота преди да се появи ищеца. Малко преди това обаче, според Б,
някакъв брокер е притеснявал ответницата като я е питал дали продава или отдава под наем
паркомястото си, а след това й е искал нотариалния акт.
Свидетелката заявява, че е присъствала на разговор между страните, в който не е имало
караници, а са разговаряли приятелски.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че описаните имоти в
нотариалните актове на страните са идентични по местоположение и граници с отразените в
одобрения архитектурен проект на сутерена на блок 2 от 09.07.2008 г. Според експерта,
5
разположението на гаражните клетки 2.20 и 2.21 в самостоятелен обект ... към 09.02.2012 г.
/дата на закупуването от ответницата/, съответства на описанието им в нотариалните актове
от 07.04.2023 г. и от 09.02.2012 г. и на местоположението им по одобрения проект и
екзекутива. Същите съответстват и на одобрения проект от 20.04.2006 г. и на екзекутива от
09.07.2008 г. Вещото лице пояснява, че в одобрения на 20.04.2006 г. проект не е била
предвидена колона в площта на подземна гаражна клетка 21. Едва в екзекутивния чертеж на
сутерена на блок 2 от 09.07.2008 г. са нанесени извършените промени при строителството,
вкл. нова колона в гаражна клетка 21.
Отразено е също, че границите на гаражните клетки не са материализирани чрез стени или
огради.
От заключението по съдебно-оценителната експертиза се установява, че средният пазарен
наем за процесната гаражна клетка е 2314.00 за целия исков период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД, както и чл.45
от ЗС.
Предпоставките за уважаване на главния иск с правно основание чл.108 от ЗС са три:
ищецът да е собственик на имота, същият да се намира във владение на ответника и
владението да се упражнява от последния без основание.
Претендираното придобивно основание от ищеца в случая е покупко-продажба. Като
собственик същият се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№..., том III, peг. №...., дело №... от 2023 г., съставен от нотариус С Ф, рег.№... от РНК. Видно
от отразеното в този документ за собственост, както и в съставения през 2012 г. нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том I, per. №..., дело №... от 2012 г.,
съставен от нотариус А Г, рег.№... от РНК, в който е материализирана сделката на
ответницата, касае се за две съдени гаражни клетки, които страните са закупили. Извод в
тази насока следва от описанието на имотите, предмет на договорите за покупко-продажба, с
техните граници, като ищцовия и ответния гараж имат обща граница. Действително, налице
е разлика в площите, които са описани в нотариалните актове, в проектната документация,
както и тези, които са изчислени от вещото лице. Тук обаче следва да се има предвид
утвърденото в практиката становище, че недвижимите имоти се индивидуализират чрез
тяхното местонахождението, вид, номер, площ и граници. Така в решение № 323/27.09.2012
г., постановено по гр.д.№ 408/2011 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о., се отбелязва, че
съществените характеристики на имота са местонахождение и граници, като последната се
свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена площ,
достигаща до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на
собственост. Според ВКС площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са
присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при
изменение на плана.
Следва да се има предвид, че съдебната практика няма предвид само поземлените имоти и
земеделските земи, а недвижимите имоти като цяло. Така например в решение №
6
33/26.02.2021 г., постановено по гр.д. 1878/2020 г. по описа на ВКС, I ГО съдът приема, че
„индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници,
регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които
могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като площта на имота и
сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на
измерване или могат да се променят при изменение на плана - решение № 672 от 7.03.2011 г.,
постановено по гр.д.№ 1584/2009 г. по описа на ВКС, I г.о. В същия смисъл са и други
решения на ВКС, в които се приема, че площта /квадратурата/ на имота не е негов решаващ
индивидуализиращ белег - решение № 206 от 14.09.2009 г., постановено по гр.д.№...92/2007
г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 1171 от 22.12.2008 г., постановено по гр.д.№ 4521/2007
г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 389 от 10.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 364/2009 г.
по описа на ВКС, I г.о., решение № 1 от 31.01.2014 г., постановено по гр.д.№ 4495/2013 г. по
описа на ВКС, I г.о.
Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с
площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка
при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били
точно установени при съставяне на документа за собственост. От това съображение изхожда
и разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която
разликата между записана в кадастралния регистър площ на имота и площта по документа
за собственост не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта,
ако грешката в абсолютното положение на подробните точки на имота и на контролните
дължини е в рамките на нормативно допустимото отклонение. /в този смисъл решение № 15
от 31.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 3563/2016 г. по описа на ВКС/.
В случая двата гаража са заложени като самостоятелни обекти в първоначално изготвения и
одобрен на 20.04.2006 г. проект за сградата, според заключението на вещото лице по СТЕ.
Това положение не е променено и с в екзекутивния чертеж на сутерена на блок 2 от
09.07.2008 г., в който са нанесени извършените промени при строителството и в частност
изграждането на нова колона в гаражна клетка 21. Тук за пълнота на изложението следва да
се отбележи, че екзекутивната документация се изготвя когато при фактическото
строителство има несъществени отклонения от съгласуваните проекти, като се заверява след
фактическото завършване на строежа, както е станало и в случая - през 2008 г. Доколкото
екзекутива е заверен от НАГ /по данни от вещото лице инж.К./, следва да се приеме, че
извършената промяна е законна и изпълненото на място е в съответствие със строителните
правила и норми.
Представена по делото многобройна техническа и проектна документация съдът не обсъжда
подробно /извън интерпретацията, дадена от вещото лице инж.К., касаеща архитектурния
проект при строежа на сградата/, тъй като начинът, по който имотите са отразени в нея, е
иревантен, доколкото съобразно константната съдебна практика одобрените планове,
кадастрални карти и регистри нямат вещноправно действие спрямо отразените в тях имоти
/в тази насока и Тълкувателно решение №... от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №.../2014 г.,
7
ОСГК/.
С оглед на това и на представените от ответната страна писмени доказателства досежно
собствеността върху имотите от построяването на сградата до настоящия момент, следва да
се приеме, че всяка от страните е придобила собствеността върху закупената от нея гаражна
клетка от собственик и в предписаната от закона форма, поради което сделките са породили
желания вещно-транслативен ефект.
Тук за пълнота на изложението и с оглед наведените в отговора на исковата молба
възражения следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че гаражна клетка 2.21 е
била вече продадена на ответницата към момента, в който същата е апортирана в капитала
първо на „А. И А. П“ ЕООД, а след това и в капитала на „САС П“ АД, това не се отразява на
действителността на апорта на съседната гаражна клетка 2.20, която към този момент не е
била отчуждена от строителя и която както вече се посочи е самостоятелен обект на
собственост, съобразно отразеното в първоначално изготвения и одобрен проект на сградата
през 2006 г. и в екзекупива от 2008 г. С оглед на това, с извършените от и към дружествата
апортни вноски досежно гаражна клетка 2.20 са прехвърлени права – последно към „САС П“
АД, от който търговец ищецът е закупил процесния имот.
С оглед на това следва да се разгледа възражението на ответника за придобиване по давност
на гаражната клетка, продадена на ищеца.
В правната теория и практиката на ВКС се приема, че съществените признаци на владението
са два – упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен).
Другите признаци на владението, които не са посочени в чл. 68 ЗС, но са логическо
следствие от посочените два признака, се извеждат чрез историческото тълкуване на
института и уредбата по отменения ЗИСС, който в чл.302 определя за законно владение
това, което е постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Тези допълнителни
признаци се съобразяват в съдебната практика при преценката за квалифициране на
фактическата власт върху един имот като владение и наличието на предпоставките за
придобиване на чужд недвижим имот на основание придобивна давност - решение № 23 от
20.05.2016 г. по гр. д. № 5162/2015 г., ВКС, II г.о.
Според застъпеното в практиката становище, явно е владението, когато владелецът го
демонстрира пред трети лица. Фактическата власт, чрез която се осъществява владението
трябва да е от такова естество, че всеки заинтересован да може да научи за нея.
Присъствието в имота трябва да оставя видими следи и да обективира въздействието на
владелеца и волята му да третира вещта като своя, като действията му недвусмислено да са
насочени и да дадат възможност на собственика да осъзнае, че правото му на собственост се
оспорва /несъмнено владение/ и при желание да го защити чрез предвидените в закона
способи. Без да е външно изразен обективният елемент на владението, не могат да настъпят
последиците на придобивната давност – в този смисъл решение №...6 от 28.12.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 2687/2015 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 33 от 19.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1931/2017 г. по описа на ВКС, I г.о.
В случая от събраните гласни доказателства се установява, че ответницата Н. Р. е ползвала
необезпокоявано гаража си до появата на ищеца. Според съобщеното от свидетелите
8
ползването се е изразявало в паркиране на автомобили. При тези данни обаче съдът намира,
че не може да се приеме, че извършените фактически действия от ответницата сочат
еднозначно на своене на чужд имот. От една страна няма данни в каква степен е засегнат
съседния гараж 20 с осъществяваната фактическа власт от ответницата. В показанията на
разпитания свидетел, воден от ищеца - св.Д. К., се съдържат твърдения, че навлизането от
гараж 21 към гараж 20 е около 1 метър. Действително, това представлява въздействие върху
чуждата вещ, но то не е ясен знак за намерението на владелеца – дали е свързано с
разполагане върху съседния гараж с цел удобство /с оглед по-тясното пространство в гараж
21 поради изградената колона/ или с цел неговото своене. В същото време не се ангажираха
доказателства ответницата да е оградила или обединила двата гаража в едно пространство,
да е обозначила, че счита себе си за собственик и на двете места /поставяйки антипаркинг
елементи и др./, да е заплащала вноски към етажната собственост за двете места и т.н.
Предприемането на подобен тип действия е от значение в разглеждания случай доколкото се
установи, че се касае за празно пространство, разположено между подпорни колони, което
не е оградено или по друг начин обозначено с неговите граници. В същото време
ответницата безспорно е придобила собствеността върху съседната на процесната гаражна
клетка и упражняването на фактическа власт върху цялото пространство или част от него,
разполагайки автомобила си в този участък, дори и навлизайки в съседната клетка, не може
да се приеме за ясен знак за завладяване на чуждия гараж.
Отделно от това, от показанията на разпитаните свидетели се разколебава и презумпцията по
чл.69 от ЗС за намерението за своене, тъй като според свидетелите ответницата е заемала
пространството между подпорните колони поради липсата на достатъчно място, на което да
паркира автомобила си в собствената си клетка. В тази насока са и показанията на св.П „…
те няма как да му дадат да ползва мястото, защото няма как да го ползва, няма как да влезе.“
и св.Б – „Тя не допуска никой друг да паркира на част от мястото, то няма как.“, т.е. Р.
единствена е ползвала мястото, тъй като физически няма как да се разположат в него повече
от един автомобил. Това поведение на ответницата по-скоро може да се квалифицира като
търпимо действие в смисъла, който се влага в практиката на ВКС - решение №
483/11.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 493/2012 г. по описа на ВКС, І г. о., а именно
търпими са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата
незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един чужд имот,
е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както волята на лицето,
което упражнява действието, така и волята на собственика/владелеца, върху чийто имот то
се извършва. В случая до придобиване на гаражна клетка 20 от ищеца, тя е била собственост
на търговско дружество, свързано с инвеститора, като житейската логика налага извода, че
той го е притежавал не за лично ползване, а с цел инвестиция, бъдеща продажба. С оглед на
9
това за „САС П“ АД не би представлявало проблем ако част от неговото място се ползва от
ответницата за нейно удобство и допускането на Р. да упражнява фактическа власт върху
гаража не следва да се приема за дезинтересиране на собственика от правата му върху имота
и да води до придобиването му от фактическия ползвател, още повече, че както се посочи
по-горе извършваните от последния действия не могат по ясен и несъмнен начин да означат
намеренията му и в частност, че те са свързани със своене на гаража. Допълнителен
аргумент в тази насока е обстоятелството, че при заявяването на права от страна на ищеца,
ответницата не е отрекла същите категорично, а е приела и съдействала за извършване на
заснемане и на замерване на гаражите на място.
По така изложените съображения, настоящият състав намира, че по делото от една страна
ищецът установи правото си на собственост на поддържаното от него придобивно
основание /покупко-продажба/, а от друга страна, че ответницата не ангажира в условията
на пълно и главно доказване, доказателства за придобиване на спорния гараж на основание
давностно владение. В същото време, доколкото по делото е безспорно, че именно
ответницата упражнява фактическа власт върху гаражната клетка на ищеца, предявения от
последния ревандикационен иск се явява изцяло основателен и доказан. За пълнота на
изложението само следва да се посочи, че съобразно приетото в т.2А на ТР 4/2016 г. по
тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГКВКС, съдът следва да се произнесе в диспозитива на
решението си както по предаване на владението на спорния имот, така и по установеното от
него в хода а производството относно принадлежността на правото на собственост върху
него.
По иска за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД, съдът намира следното:
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, които се обогатил за сметка на
другиго, дължи да върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона
правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо
без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У
нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване (кондикции)–
престационна и непрестационна (чл.55 и чл.59 от ЗЗД).Фактическият състав на
непрестационната кондикция, уредена в чл.59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава
нещо без правно основание по друг начин, т.е. не чрез престиране от другото лице.
Получаването по друг начин означава обогатяване посредством действия на обогатилия се,
което от своя страна представлява вмешателство, посегателство върху чужда правна сфера.
При този вид неоснователно обогатяване е налице правото да се иска онова, с което се е
обогатило другото лице, но до размера на обедняването. В конкретния случай сме изправени
пред тази хипотеза на неоснователното обогатяване.
С оглед установеното, че ищецът е собственик на процесния имот, който е ползван от
ответницата по начин, който пречи на ищеца да използва вещта според нейното
предназначение, следва да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на неоснователното
обогатяване, при което с ползването от страна на ответницата на собствения на ищеца
недвижим имот, първата се е обогатила за сметка на втория, като размера на това
10
имуществено разместване е съизмерим с пазарния наем на имота. За определяне на
последния е допусната съдебно-оценителна експертиза, от приетото по която заключение се
установява средната наемна стойност за процесната гаражна клетка 2.20, находяща се в
сутеренния етаж на сграда с адрес гр.С, ж.к.Х Д., ул.“К“ бл. № ..., а именно 2314.00 лв. за
целия исков период. Заключението съдът кредитира изцяло като изготвено от лице с
познания в изследваната област, пълно, обосновано и безпротиворечиво. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че вещото лице инж.К. е извършила оглед на
обследвания гараж и е направила подробен анализ на неговото състояние по утвърдена от
експертите-оценители методика, като за крайния си извод е редуцирала данните с
намаляващи коефициенти, които съответстват на възприетите критерии за оценка.
Ето защо при тези данни от заключението на съдебно-оценителната експертиза, съдът
намира, че ответницата дължи обезщетение на ищцата в размер на 2314.00 лв., но с оглед
диспозитивното начало в процеса тя следва да бъде осъдена само за предетнираната от
ищеца сума от 2000.00 лв.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер на главницата следва да се
присъди и поисканата от ищцата законна лихва.
По иска за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, съдът намира следното:
За да бъде уважен иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди и причинна връзка между тях. По арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното.
В случая от събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото макар и да се
установи, че ответницата не е допускала ищеца да използва имота си, то това не може да се
квалифицира като противоправно поведение, от което да произтекат претендираните в
исковата молба вреди. Касае се за спор между страните за собственост, като ответницата,
макар и да е противопоставила свои права, е проявила съдействие за изясняването му чрез
допускане на геодезист, който да извърши заснемане и изясняване на ситуацията в личен
разговор с ищеца. В същото време, ищецът дори и да не е паркирал автомобила си в
процесния гараж, той е го е оставял да домува пред блока, в който живее /според
показанията на св.В. Я./, от което не може да се приеме, че са произтекли неудобства за Х..
Автомобилът е бил на разположение и под надзора на ищеца и на удобно разстояние при
нужда от използването му. Установеното по-горе въздействие от страна на Р. върху гаража на
ищеца пък не е в състояние да окаже влияние на авторитета на ищеца, да предизвика у него
чувства като унижение и измама.
Ето защо така предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски. От страна на ищцата се
претендират такива в размер на 564.20 лв. за държавна такса, 700.00 лв. за депозит за
изготвяне на допуснатите експертизи и 1500.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар, като е
представен и списък по чл.80 от ГПК, приложен на л.153 от делото. Срещу вписания в
същия адвокатски хонорар своевременно пълномощникът на ответницата е направил
11
възражение за прекомерност, което не се споделя от настоящия състав. Съдът от една страна
съобрази, че адв.М. срещу заплатените й 1500 лв. е приела да защитава ищеца по общо 4
иска – два вещни и два за парични вземания. Действително, материалният интерес по тях не
е висок, но съобразно фактическата и правна сложност на спора, събрания доказателствен
материал, броя проведени съдебни заседания, процесуалното поведение на насрещната
страна, както и реално извършените от пълномощника на ищцата действия по неговото
представителство и защита, възнаграждението от 1500.00 лв. не се явява прекомерно.
В същото време, с оглед обстоятелството, че допуснатите експертизи са във връзка с
приетите за основателни искове за собственост на ищеца и за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, направените за тях разноски от ищеца следва да се поставят в
тежест на ответника изцяло.
С оглед на това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 1636.05 лв., от които 186.05 лв. за заплатена държавна такса по уважените искове,
700.00 лв. заплатен депозит за изготвяне на експертизи по уважените искове и 750.00 лв. от
заплатения адвокатски хонорар.
На ответницата разноски не се дължат, доколкото внесения от нея депозит за изготвяне на
СТЕ е във връзка с уважения иск за собственост. На пълномощникът й адв.В. следва да бъде
присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на
750.00 лв. за осъществената правна защита и съдействие по отхвърления иск за обезщетение
от деликт и по прекратения иск за собственост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес гр. С,
ж.к. „Х Д.“, бл...., че С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., е собственик
на подземна гаражна клетка №..., намираща се в сутеренния етаж, кота -2.980 м. със
застроена площ от 20.00 кв. м., при граници: маневрено хале, подземна гаражна клетка №...,
двор, подземна гаражна клетка №..., представляваща част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... от кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес на имота: гр. С,
С О, район „П“, ж.к. „Х Д.“, ул. „К“, бл. 129, етаж - 1, намиращ се в сграда с идентификатор
.., с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ..., с предназначение гараж, с граници в сградата на същия етаж ...210, под
обекта - няма, над обекта - ...40 и ...39, и ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН: ********** да предаде
владението върху описания имот на С. Х. Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д.“, бл...., да заплати на С. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., обезщетение в размер на 2000.00 лв. за
лишаването му в периода от 07.04.2023 г. от правото му да ползва по предназначение
собствената си подземна гаражна клетка №.., с което ответницата се е обогатила за сметка на
12
ищеца, ведно със законната лихва върху претендираната главница от подаване на исковата
молба – 16.05.2024 г., до окончателното плащане на дължимото;
ОТХЪВРЛЯ иска на С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., за осъждане
на Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д.“, бл...., да му заплати обезщетение в
размер на 1500 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 07.04.2023 г. до
16.05.2024 г. поради причиненото от ответницата притеснение, неудобство ищеца да търси
друго място за паркиране и уронен авторитет, поради това че е бил лишен от правото да
ползва по предназначение собствената си подземна гаражна клетка №.., ведно със законната
лихва върху претендираната главница от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на дължимото.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. „Х Д.“, бл...., да заплати на С. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., сумата от 1636.05 лв., представляваща
направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.„Х Д.“ бл...., да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. А. В., личен № **********, с
адрес гр.С, кв.М Л, ж.к.Б бл...., сумата от 750.00 лв., представляваща възнаграждение за
осъществената правна помощ и съдействие на ответницата Н. Р. Р., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 28256/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13