Р Е Ш Е Н И Е
№747
гр. Хасково, 30.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на втори
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 667 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Е.С.М., подадена чрез процесуален представител адв. А.Г.,
с посочен съдебен адрес:г***, срещу Решение № 42/12.03.2019 г., постановено по АНД
№ 15 по описа на Свиленградския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 1728/2019 от 17.12.2018 г.,
издадено от Началника на Зам. Началник на Митница Бургас.
Касационният
жалбоподател претендира отмяна на оспореното решение като неправилно и
необосновано. Сочи, че фактическите си и правни изводи съдът е изградил в
резултат на една неправилна преценка на събраните по делото доказателства и
излагане на правни съображения, които не почиват на фактите по делото. По
делото не се доказало твърдяното „противопоставяне“ от страна на жалбоподателя
на митническите органи, като не се установило и в какво точно се състои то.
Очевидно било от фактите по случая, че жалбоподателя не е осуетил митническата
проверка, не е препятствал проверката за винетен стикер, не е управлявал
автомобила и не е напуснал с него мястото на пункта. При тези данни касаторът
счита, че съдът неоснователно е приел за доказано наличието на елементите от
състава на административното нарушение по чл.238, ал.2 от ЗМ. Моли се за отмяна
на атакуваното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – Териториална дирекция Южна Морска към Агенция
„Митници“, чрез процесуален представител моли за оставяне в сила на оспореното
решение.
Становището
на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
атакуваното Решение № 42/12.03.2019 г., постановено по АНД № 15/2019г., Районен
съд - Свиленград е потвърдил НП № 1728/2018 от 17.12.2019 г., издадено от Зам.
Началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 238, ал.2 във връзка с ал.1, вр. с чл. 235, ал.1 от Закона за митниците
/ЗМ/, на Е.С.М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и за обезпечаване
на глобата от същия е задържана сумата в размер на 300 лв.
За
да потвърди наказателното постановление, районният съд е посочил, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел
е за установено, че Е.С.М. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, поради
което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност
на посоченото в НП основание. Изложил е и съображения относно правилното
определяне размера на наложеното административно наказание, както и
законосъобразността на наказателното постановление в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание
чл.229, ал.2 от ЗМ. Посочил е, че коментираното нарушение не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай".
Касационният
състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния
съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата
пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.
Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния
съд, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение, са
правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото
доказателства, така както се сочи в касационната жалба. От събраните по делото
доказателства се установява, че Е.С.М. се е противопоставил на указанията на
митническите органи при изпълнение на служебните им задължения на МП „Капитан
Андреево“, доколкото извършените от него действия са препятствали митническия
служител при изпълнение на неговите задължения във връзка с използването и
закупуването на винетен стикер на преминаващите през държавната граница леки
автомобили, като това противопоставяне се откроява и с арогантното поведение на
М. спрямо митническите служители. Едва след намесата на полицейски служител/граничен
полицай митническите служители са успели да изпълнят служебните си задължения, като
са установили, че за лекия автомобил има заплатен винетен стикер, съответно установена
е и самоличността на нарушителя.
Правилно
съдът е приел, че след като с поведението си жалбоподателят не само е
затруднил, но и възпрепятствал проверката, то осъщественото от него деяние
следва да се квалифицира като противопоставяне на митнически органи при
изпълнение на служебните им задължения – нарушение по чл. 238, ал.2
от ЗМ.
Административното наказание в случая е правилно определено, като изложените от
районния съд мотиви в тази насока са правилни, обосновани и изцяло се споделят
от настоящия състав.
Правилно
е установено от районния съд, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето
на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН,
така и в НП ясно е посочена точната дата на извършване на нарушението и на
съставянето на акта, направено е достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно лицето
е могло да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Неоснователно
е и възражението в касационната жалба, че отразената в съдебния акт фактическа
обстановка, не съответства на доказателствата по делото. Установената такава по
делото се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил
обстойно и в пълнота доказателствата по делото и въз основа на правилни
фактически установявания е направил законосъобразни правни изводи, а именно, че
с действията си и поведението си Е.М. се е противопоставил на митническите
органи при изпълнение на служебните им задължения. В тази връзка следва да бъде
посочено, че за съставомерността на деянието е без значение обстоятелството, че
М. не е управлявал преминаващия през границата автомобил, както и че не е напуснал
с него мястото на пункта, тъй като както се установи в настоящото производство
„противопоставянето“ може да има различни проявни форми водещи до невъзможност
митническите органи да изпълнят служебните си задължения.
С
оглед гореизложените съображения, касационният състав на съда счита, че не са
налице твърдените касационни основания. Оспореното решение, като валидно,
допустимо и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/12.03.2019г.,
постановено по АНД № 15 по описа за 2019 година на Районен съд – Свиленград .
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.