Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55
гр.
Горна Оряховица, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 849 по описа на ГОРС за
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“, клон България основава исковите си претенции на твърдения, че
между него и ответницата Ж.И.Д. е сключен договор за потребителски заем
№PLUS-14839392 /10.05.2017г., по силата на който на последната е предоставен
кредит в размер на 7600 лв. и закупуване на застраховка от 2042,88 лв. Твърди,
че кредитополучателката не е погасила изцяло дължимата сума, като до момента на
депозиране на исковата молба задължението ѝ възлиза на 7045,03 лв.
изискуема главница, сумата от 1709,35 лв. възнаградителна лихва и законна лихва
за забава в размер на 613,01 лв. Сочи, че на 05.02.2018 г. кредитополучателят преустановил
плащанията си по договора, просрочил е две месечни вноски, като падежът на
втората пропусната месечна вноска бил на 05.03.2018 г., поради което приема, че
е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане. Посочва, че изпратило
покана за доброволно изпълнение до ответницата на адреса посочен в договора за
размяна на съобщения. За процесните суми се е снабдило със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 160/2019г. на ГОРС, но поради ненадлежно връчване на
заповедта, поради неоткриване на адреса на длъжника при условията на чл. 415,
ал. 2 ГПК, предявил настоящия установителен иск. Иска от съда да приеме за
установено, че ответницата му дължи сумата от 7045,03 лв. - главница, 1709,35
лв. възнаградителна лихва за периода 05.02.2018 до 05.06.2021 г. и законна лихва
за забава в размер на 613,01 лв. за периода от 05.03.2018 г. до 11.01.2019 г.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК
особеният представител на ответницата е представил писмен отговор на исковата
молба. Направил е възражение за недействителност на договора на основание чл.
22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, т.к. не отговарял на законоустановения шрифт –
12-ка. Намира, че договорът е недействителен и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Счита, че договорът е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради заобикаляне на Закона за потребителския
кредит. Посочва, че договорът в частта за предвидената застраховка е нищожен,
поради липса на достатъчно определено съгласие на страните, което противоречало
на добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. второ от ЗЗД. Счита, че
задълженията по застрахователната премия и такса ангажимент следва да бъдат
включени в ГПР, като по този начин разходите по кредита значително ще
надхвърлят максимално разрешения лимит по чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит, поради което ги намира за недействителни. Оспорва се и
размера на възнаградителната лихва като противоречаща на „добрите нрави“.
Посочва, че нямало доказателства, от които да се направи извод, че
претендираната сума реално е изплатена на ответника.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 160/2019 г.
по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите,
предмет на установителните искове против длъжника Ж.И.Д.. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на 05.04.2019 г. при условията на чл. 47, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания
за предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията по издадената
заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в
законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
На 10.05.2017 г. е сключен договор за
потребителски кредит с номер PLUS-14839392 между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж и ответницата Ж.И.Д.. По силата на договора на ответницата
е предоставен кредит за потребителски цели в размер на 7600 лева със срок и
начин на погасяване – 48 равни месечни вноски, при годишен лихвен процент 13,39
%, годишен процент на разходите 16,39% и общ размер на плащанията от страна на
потребителя 11 993,28 лева.
С исковата молба е представено заверено за
вярност копие от договора, условията по същия, сертификат за застраховка
сключен с "Кардиф Животозастраховане", общи условия на застрахователя
и извлечение за дължими и постъпили плащания по договора за кредит и как са
разнесени същите в счетоводството на ищеца /л. 23-40/.
На 11.07.2018 г. е отправена покана до
ответницата, чрез която е уведомена, че вземането по договора за кредит е обявено
за предсрочно изискуемо. Поканата е отправена до адреса посочен в договора като
такъв за кореспонденция между страните и е получена от дъщерята на ответницата
– Анелия Фурман/л. 49/, с дата на получаване 26.07.2018 г.
За изясняване фактическата страна на спора
е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице
посочва, че сумата по договора за кредит е усвоена от ответницата на 10.05.2017
г., като дружеството кредитор е удържало такса ангажимент
в размер на 266 лева, а остатъка от сумата – 7334 лв. е преведен по банкова
сметка *** „Банка ДСК“ АД, с титуляр Ж.И.Д.. В заключението в табличен вид е
представена справка за задълженията по процесния договор за заем, направените
от ответницата плащания и как същите са отразени в счетоводството на ищеца.
Последното плащане по договора за кредит било направено на 19.01.2018 г. Според
представеното заключение остатъка от дълга на ответницата по процесния договор,
към датата на образуване на ч. гр. д. № 160/2019 г. по описа на ГОРС, е в общ
размер на 9 367,39 лева, от които главница в размер на 6 789,95 лева,
договорна лихва в размер на 1709,35 лева, суми по договора за застраховка в
размер на 255,08 лева и обезщетение за забава в размер на 613,01 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като подробно мотивирано и компетентно дадено /л. 99-103/.
По делото е приложена и съдебно техническа
експертиза. Според представеното заключение цялото съдържание на представения
договор е изпълнено с използван размер на шрифта 12 пункта, а погасителният
план съдържанието е изпълнено с шрифт 14 пункта./л.143-144/.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Процесуалната допустимост на предявените
искове се установява от ч. гр. д. № 160/2019 г. по описа на ГОРС. С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже сключването на договор за потребителски заем PLUS-14839392
от 10.05.2017 г.; изправността си по
договора – предаването на заемната сума на кредитополучателя; както и размера
на исковите си претенции. В тежест на ответницата бе да докаже плащане.
С отговора на исковата молба се поддържа
недействителност на сключения договор за кредит поради неизползване на предвидения
в чл. 10, ал. 1 от ЗПК шрифт, който бил по малък от 12, липса на доказателства
за уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост, което
обосновавало обстоятелството, че не следва да се присъждат в полза на ищеца
вноски с ненастъпил падеж. Особения представител намира и за нищожно плащането
на „Застрахователна премия“ поради липса на достатъчно добре определено
съдържание и противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. второ
от ЗЗД. Оспорва се и т. нар. „такса ангажимент“. Особения представител намира,
че ако такса ангажимент и застрахователна премия се включат към ГПР, то той
значително ще надмине определения на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК размер,
поради което ги намира за недействителни. Излагат се също доводи за недействителност
на договора поради нарушение на императивни правни норми, както и
неравноправност по смисъла на Закона за защита
на потребителите на клаузите по договора, с които е определен
годишния лихвен процент.
Направените от особения представител на ответницата
възражения за недействителност на процесния договор за кредит не се споделят от
настоящия състав на съда.
Представения с исковата молба договор за
кредит е сключен при изпълнение на изискванията по чл. 10 ЗПК
относно неговата форма и съдържание. В договора за кредит по ясен и разбираем
начин са посочени дължимите от потребителя суми, размера на същите и как и за
какво са дължими.
Размерът на годишния лихвен процент и на
годишния процент на разходите са под максималния определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В договора са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като изчисленията са направени по определената в ЗПК формула при
включване на плащанията за застраховка и за такса ангажимент
по договора. В договора е посочен погасителен план, в който е посочен размер на
вноските по договора за кредит, с включена вноската по договора за застраховка,
както и размерът на главницата след извършването на всяка погасителна вноска.
Вноските по процесния договор са посочени в погасителния план с включени в тях
вноски по договора за застраховка и съобразени при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита. След като в чл. 19, ал. 4 ГПК
изрично е определена граница на годишния процент на разходите по договорите за
потребителски кредит, като при надвишаване на тази граница клаузите по договора
ще се считат за недействителни, то всяко договаряне между страните на годишен
процент на разходите под определения в закона размер попада в рамките на
свободата на страните при договаряне по чл. 9 ЗЗД
и не може само по себе си да доведе до недействителност поради накърняване на
добрите нрави.
Неоснователно се явява възражението на
особения представител за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, т.к. не отговарял на изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Видно от заключението на вещото лице по назначената СТЕ е че, шрифтът на договорът
за кредит е серифен и графично е идентичен с шрифта „Gramond“, използва се в
дигиталния печат и като такъв има добра четимост. За съдържанието на договора
вещото лице посочва, че е използван размер 12 пункта. Ето защо съдът намира, че
възражението е неоснователно.
Основателно се явява възражението за
недействителност на клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ при усвояване на кредита и с размера на тази такса
следва да се намали размера на дължимата от ответницата главница. На първо
място дължимостта на такса свързана с усвояването и управлението на кредита е в
нарушение на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място дори да се приеме, че таксата е за услуга, която не е
свързана с усвояването и управлението на кредита, то тази услуга не е
предоставена на потребителя и той не дължи нейното заплащане. В договора се
посочва, че такса ангажимент се дължи
срещу задължение на кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. След като
кредиторът е избрал да се възползва от възможността да обяви предсрочна
изискуемост на договора и да лиши потребителя от уговорения в негова полза
срок, то няма как да бъде предоставена услугата, за която е удържана такса ангажимент – фиксиране на лихвения процент по
договора за кредит за целия срок на договора.
Според заключението на вещото лице
дължимата от ответницата главница по договора за кредит е в размер на 6789,95
лева и сумата от 255,06лв. застрахователна премия за периода от вн. 8 до вн. 13
вкл. с падеж 05.08.2018 г, или общо сумата от 7045,03 лв. От сумата
6 789,95 лева следва да се приспадне заплатената от ответницата такса ангажимент /удържана при усвояване на кредита/
в размер на 266 лева, която се явява недължима от ответницата и с тази сума
следва да се намали размер на дължимата от нея главница. По посочения начин се
установява, че дължимата от ответницата главница по договора за кредит е в
размер на 6 523,95 лева, до който
размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена. За
горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 7045,03 лева предявения
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От заключението на вещото
лице и представените по делото писмени доказателства се установи, че в
претендираната главница са включвани суми дължими по договора за застраховка, но
такива обстоятелства и факти не са въвеждани с исковата молба за дължимост на
такава застрахователна премия, поради което и неотноснимо към настоящия правен
спор е възражението на особения представител за нищожност на тази клауза. Дори
да е нищожна, то разглеждането на посочена премия не е въведено в настоящия
правен спор. Ето защо съдът намира, че сумата от 255,08 лева, представляваща
месечни вноски по договора за застраховка( в т. ч. 5 вноски ( от № 9 до № 13) и
една вноска с пореден № 8 за 42, 28 лв., не са претендирани от ищеца като част
от главницата и не са предмет на настоящото дело.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 79, ал. 1 пр.
1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва:
Вторият предявен иск за установяване
дължимостта на вземане за възнаградителна лихва за периода след обявяване
предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит се явява частично
неоснователен. Лихвата по договора е възнаграждение за ползване на парична
сума, предоставена по договор за заем или договор за кредит – чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
респ. чл. 430, ал. 2 ТЗ.
В този случай лихвата има характер на насрещна престация по договора,
"цена" на предоставените за ползване парични средства за посочения в
договора период от време и е дължима до момента на получаване на тази насрещна
престация. Съгласно чл. 33 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Кредиторът сам е решил да обяви кредита за предсрочно изискуем
и да постави ответницата в забава по отношение на задължението за връщане на
цялата заемна сума по договора. След като е поставил ответницата в забава за
цялата сума по договора за кредит, ищецът може да претендира обезщетение за
забава върху цялата сума в размер не по-висок от законната лихва, но не може да
получи от потребителя възнаградителна лихва за периода след обявяване на
предсрочната изискуемост, включително и за период след приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция.
Претендираният период по иска е от
05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.06.2021 г.
/падеж на последна погасителна вноска/. С извършеното от длъжника плащане на
сумата от 149,86 лв. на 19. 01.
Ефектът на обявената предсрочна
изискуемост на кредита е настъпил със съобщаването на длъжника. Съображенията
за това са следните: С т.18 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл е решение № 198/18.01.2019 г.
по гр. д. № 193/2018 г. на I т.о. на ВКС и др. Видно
от приложената по делото обратна разписка предсрочната изискуемост на вземането
е била обявена на ответницата на 26.07.2018 г. /л. 49/, когато съобщението е
получено от дъщерята на ответницата А.Ф.. Действително т. 5 от Условия
по ДПК предвижда уговорен състав на автоматична предсрочна изискуемост, който е
осъществен при следните обективни факти: при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска.
Предсрочната изискуемост на кредита е едностранно изменение в ДПК досежно
падежа на вземането, което е потестативно право на кредитора и се упражнява с
отправяне на едностранно волеизявление от кредитора до длъжника и за да настъпи
правния ефект на предсрочна изискуемост следва освен настъпване на обективните
факти от фактическият й състав, волеизявлението на кредитора за обявяването
ѝ да е достигнало до длъжника и то преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда. Обстоятелството, че кредиторът в случая не е банка /кредитна
институция/, а е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
ЗКИ не променя горният извод, доколкото задължителните постановки по
т. 18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, относими за кредитна
институция /банка/ намират аналогично приложение и при финансовите институции,
доколкото и договорите за банков кредит, съответно кредитите, предоставяни от
финансови институции, не могат да бъдат третирани различно. Следователно дължима от ответницата е договорната лихва,
включваща непогасения остатък от 476,98 лв. от вн. № 8 до вн. 13 в размер на
общо 432,48 лв. и двадесет дни от вноската за м. август / 66, 75 лв. делено на
30 дни, което число умножено по 20 дни получава сумата от 44, 50 лв./, тоест
общата сума на непогасения остатък от договорната лихва е в размер на сумата от
общо 476, 98 лв., която сума е
изчислена само до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /26.07.2018
г. /, а до вн. № 48 вкл., или общо в размер от 1709,35 лв., предявеният иск следва
да бъде отхвърлен /от вн. № 14 до вн. № 48/, като неоснователен и недоказан. Установителният
иск за договорна лихва следва да бъде уважен само за договорната лихва до
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /26.07.2018 г./,
доколкото при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване на последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. В този смисъл е т. 2 от ТР № 3/2017 от
27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК.
По установителния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 11.01.2019
г.:
За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В
този смисъл е т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК. По силата на
т. 5 изр. 1 от Условия по ДПК, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение за
забава върху уважената главница по установителния иск - 6 523,95 лв. за
падежиралите вноски от вн. № 8 до вн. № 19 вкл., чийто падежи са настъпили
преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда /31.01.2019 г. / в размер на 1678,51 лв., за исковия период от
05.03.2018 г. до 11.01.2019 г., изчислена от съда по своя преценка по реда на чл. 162 от ГПК
с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва по начина,
уговорен в т. 5 изр. 1 от Условия по ДПК, в доказан размер от 145,98 лв., в който предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 613,01 лв., като неоснователен и недоказан. Върху уважената
главница по установителния иск за вноски от № 19 до вн. № 48 вкл. не се дължи
мораторна лихва, доколкото падeжите им следват датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда /31.01.2019 г. /, която е крайната дата на установителната претенция за
мораторна лихва.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да бъдат присъдени и сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски съответно на уважената част от
исковете. Предмет на настоящето производство са искове в общ размер на 9367,39
лева, които са намерени за основателни до размер на 7146,91 лева претендирани в
производството като главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
процесния договор. Направените от ищеца разноски са в общ размер на 1012,83
лева, от които 212,83 лева доплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, 300 лева внесен депозит за вещо лице и 400 лв. за особен
представител. С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената част от
предявените искове в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 772,75 лева.
Съобразно разрешението дадено в т. 11 от
ТР по тълк. Дело № 4/
Мотивиран от горното, Горнооряховският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Ж.И.Д., с ЕГН **********, адрес *** ДЪЛЖИ на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А" Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А. клон България, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14
следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение № 226/31.01.2019 г. по
ч. гр. д. № 160/2019 г. по описа на ГОРС:
- сумата от 6 523,95 лв. /шест хиляди
петстотин двадесет и три лева и 95 ст./, представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски заем № PLUS-14839392
от 10.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода
от подаване на заявлението в съда – 31.01.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, сума в размер на 476,98 лв. /четиристотин
седемдесет и шест лева и 98 ст./ - договорна лихва за периода от 05.03.2018 г.
до 11.01.2019 г., сума в размер на 145,98 лв. /сто четиридесет и пет лева и 98
ст./ - обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 11.01.2019 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 179,56
лв. представляваща сторените от ищеца
разноски в заповедното производство, всички предмет на издадена Заповед
№ 226/31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 160/2019 г. по описа на ГОРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница до пълния предявен размер от сумата 7045,03 лв., иска за
възнаградителна лихва за пълния предявен размер от 1709,35 лв. и иска за
законна лихва до пълния предявен размер от 613,01 лв.
ОСЪЖДА Ж.И.Д., с ЕГН **********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на ""БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А" Париж,
Франция, чрез "ПНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. клон България, с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост
4", Бизнес парк София, сгр. 14 сумата от 772,75 лв., представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело №
160/2019 г. по описа на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: