РЕШЕНИЕ
№ 446
гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20251520100246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 1214/29.01.2025 г., подадена от С.
М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. "*** ***********" №***,
вх. *, е *, ап. ***, против Прокуратурата на Република България, адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ №2.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2024 г. ищецът бил привлечен
като обвиняем по ДП №1322/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР –
Кюстендил за престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК. По така
образуваното досъдебно производство било отнето свидетелството за
управление на МПС на ищеца за срок от 18 месеца, което му създало
множество притеснения и неудобства от необходимостта да ползва обществен
транспорт и такси. Обстоятелството, че за повдигнатото му обвинение се
предвиждало наказание лишаване от свобода за минимум 1 година силно
притеснило ищеца. Дори евентуалното му условно осъждане будело страх от
влизане в затвора.
Ищецът заявява, че станал изнервен, раздразнителен, избухвал лесно и
сънят му бил неспокоен. Променил начина си на живот – затворил се в себе си
и загубил желание да живее пълноценно, да контактува с приятелите и
познатите си. Страдал ежедневно от несправедливото обвинение. Сочи, че
случаят се разгласил сред неговото обкръжение, което унизило достойнството
му на почтен гражданин, който винаги стриктно спазвал закона и никога и по
никакъв повод не е извършвал престъпления и нарушения. Твърди, че
1
мисълта, че отрицателният обществен отзвук против хора, които управляват
МПС след употреба на наркотици, се отнася и до него, допълнително го
смазала психически. Наложило се да пие успокоителни лекарства. Ежедневно
се страхувал да не бъде признат за виновен и да не му бъде наложено
ефективно наказание, въпреки че се чувствал невинен.
С постановление на КРП от 16.10.2024 г. наказателното производство
против ищеца било прекратено. Същият обжалвал това постановление тъй
като не бил съгласен с основанието за прекратяване, но КРС потвърдил акта на
прокуратурата с определение от 27.11.2024 г., влязло в сила на 08.12.2024 г.
като необжалвано.
Твърди се, че така посочените събития, породени от неоснователни
действия на прокуратурата, причинили на ищеца неимуществени веди, които
следва да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ.
Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на С. М. К. сумата от 10
000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва,
считано 08.12.2024 г. до окончателното издължаване. Претендират се и
разноските по делото.
Направени са доказателствени искания за допускане на разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване вида и обема на
претърпените от ищеца душевни болки и страдания, както и да бъде изискано
от КРП ДП №***/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР – Кюстендил,
които са уважени.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан поради
следните съображения: исковата молба била неподкрепена с писмени
доказателства. Липсвали доказателства за връзка между действията на
прокуратурата и твърдените болки и страдания. Следвало при определяне
размера на обезщетение за неимуществени вреди да се взимат предвид
критерият за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се държи сметка, че
размерът на обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на
пострадалия, както и тежестта на обвинението, продължителността на
разследване, какви мерки за неотклонение за приложени спрямо лицето, има
ли други мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност.
Акцентира се, че С. К. имал качеството обвиняем само за периода 27.06.2024 г.
до 16.10.2024 г., като наказателното производство приключило още на
досъдебно производство, а прокуратурата по никакъв начин не огласила
разследването. Размерът на претендираното обезщетение не бил съобразен с
посочените обстоятелства. Сочи се още в отговора, че наказателното
производство било прекратено, доколкото се преценило, че деянието на ищеца
е осъществено при липса на умисъл, въпреки осъществяването от обективна
страна на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 НК. Било налице
основание за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ. Възразява се срещу искането за
допускане на свидетели за разпит от страна на ищеца, доколкото не било
2
спазено условието за именното им посочване и за какви обстоятелства ще
дават сведения. На база на горното се иска или изцяло отхвърляне, като
неоснователна и недоказана, исковата претенция, или, алтернативно,
частичното й уважаване.
Изразено е становище по доказателствените искания на ищеца и са иска
да бъде изискан и приложен заверен препис от Определение № 392 от
27.11.2024 г. на КРС.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен
представител, който поддържа исковата молба. Твърди, че привличането на
ищеца като обвиняем и последвалата задължителна полицейска регистрация
са му създали изключителни притеснения, стрес и неприятни преживявания.
Акцентира се върху чистото съдебно минало на ищеца и доброто му име в
обществото. От ответната страна оспорват предявения иск изцяло,
алтернативно считат претенцията за завишена и неотговаряща на критериите
за справедливост. Твърдят приложимост на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че
по досъдебното производство е доказано извършването на престъпление, а
отсъствието на субективна страна е доказано едва след повдигане на
обвинението и предявяване на доказателствата на обвиняемия. Отбелязано е,
че в хода на досъдебното производство са събирани доказателства изцяло в
полза на обвиняемия, както и че повдигането на обвинение на фазата на
досъдебното производство не е окончателно – такова би било евентуалното
внасяне на обвинителен акт в съда. От ищцовата страна оспорват
приложимостта на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Процесуалният представител на С.
К. поддържа, че последният през целия период на разследването е твърдял
факти и обстоятелства, които изключват субективната страна на
престъплението, а от листовката на лекарството, което приемал по лекарско
предписание, не се установявали противопоказания при управление на МПС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП
№****/2024 г. на КРП, ДП №***/2023 г. на РУМВР – Кюстендил за
престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК, както и че досъдебното
производство приключило с постановление на КРП от 16.10.2024 г. за
прекратяване на наказателното производство, обжалвано от ищеца и
потвърдено от КРС с определение от 27.11.2024 г., влязло в сила на 08.12.2024
г.
С постановление от 27.06.2024 г. ищецът С. К. е бил привлечен като
обвиняем за горното престъпление. Ищецът фактически е узнал за това
обстоятелство на 04.07.2024 г., когато постановлението за привличане като
обвиняем му е било предявено. На тази дата е извършен разпит на същия. К. е
разпитван като обвиняем и на 12.07.2024 г. и 11.03.2024 г. Ищецът е задържан
на 09.07.2023 г. за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във
вр. чл. 343б, ал. 5 НК. Не е взета мярка за неотклонение. В хода на
разследването са назначени автотехническа и тройна автотехническа
3
експертиза, както и съдебно-химическа и съдебномедицинска експертиза. На
07.08.2024 г. на С. К. е предявено разследването съгласно чл. 227 от НПК. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 15.10.2024 г. е прието, че следва
да бъде прекратено досъдебното производство, във връзка горепосоченото
обвинение, защото употребата на лекарства по лекарско предписание е
разрешена употреба, при това тя е задължителна за пациента, доколкото не той
си избира как да се лекува и следва лечението си в интерес на здравето си и
защото употребяващият такъв тип лекарства субект няма преживяване, че
нарушава закона, като си пие лекарствата. Т.е. не може да се формира
изискуемият от закона умисъл за извършено престъпление при употреба на
наркотични вещества. Поради изложените съображения е прието, че
наказателното производство водено срещу К. за извършено от него
престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК следва да бъде прекратено поради
липса на умисъл за извършването му. Това постановление е обжалвано от
ищеца в настоящото производство и е потвърдено с Определение № 392 от
27.11.2024 г. по ч.н.д.№ 1102/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
влязло в сила на 10.12.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели – С. А. – дъщеря на ищеца, както и М. К. – негов син. С. А.
съобщава, че знае за образуваното дело срещу баща й през 2024 г. Той бил
много стресиран, обезпокоен, не можел да се храни и отслабнал с 20 кг. Тези
промени настъпили през месец юли 2023 г., непосредствено след инцидента
/реализирано ПТП на територията на град Кюстендил, довело до
привличането му като обвиняем/. Ищецът станал раздразнителен, а преди
това бил спокоен. Приемал лекарства за поддържане на кръвното му налягане
в нормални граници. Свидетелката твърди, че баща й не можел да спи, спрял
да се вижда с приятелите си, някои от които разбрали за случилото се,
незнайно за свидетелката по какъв начин. Същата заявява, че не живее в едно
домакинство с ищеца, а ги „дели една улица“. М. К. също поддържа, че
повдигнатото обвинение се е отразило зле на баща му. Ищецът бил разстроен
и притеснен от мисълта, че ще го осъдят и ще бъде възприеман в обществото
като „наркоман“. Бил нервен, не се хранел, претърпял коренна промяна в
поведението си след катастрофата. Свидетелят сочи, че баща му приемал
лекарства за кръвно и подагра. Звънял поС.но на сина си, споделяйки
страховете си от осъждане. Автомобилът му липсвал, защото ищецът бил
добър шофьор, а липсата на превозното средство/сваленият номер на колата
привлекли и вниманието на съседите, което допълнително притеснило ищеца.
Приятелите му го отбягвали след като разбрали, че е обвиняем. Свидетелят
заяви, че е придружавал ищеца при всички разпити и е наблюдавал как след
всеки от тях баща му бил много разстроен и видимо притеснен, че ще бъде
осъден въпреки невинността си.
Показанията на свидетелите следва да бъдат преценявани в светлината
на чл. 172 от ГПК, с оглед близката им родствена връзка с ищеца. В този
смисъл и с оглед явната заинтересованост от изхода на делото, настоящият
съдебен състав, счита че интензитетът на отрицателните емоции, изживени от
ищеца, за който свидетелстват дъщерята и синът му, е бил по-нисък от
4
действителния. От друга страна съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, че баща им се е притеснявал от евентуална санкция за
престъплението, за което е бил привлечен към наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви, както и на
събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата
свидетели.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по гр.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС исковете за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ се предявят
срещу Прокуратурата на Република България, която е единно и
централизирано юридическо лице (чл. 7 ЗОДОВ).
В Решение № 5 от 5.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о.,
ГК е възприето, че изразите "обвинение в извършване на престъпление" и "ако
образуваното наказателното производство бъде прекратено поради
неизвършване на деянието от лицето", по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, изр. 1 от
ЗОДОВ, следва да се тълкуват разширително, като се включат и случаите,
когато е образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и
наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, срещу конкретно
посочено лице, за точно определено деяние и са предприети точно определени
процесуални действия и след това производството е прекратено, включително
и когато това лице е разпитвано само в качеството на свидетел. С оглед
дадените разяснения искът е предявен срещу надлежна страна от активно
легитимирано лице и е допустим.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
В нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ законодателят е предвидил, че
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Основанието за ангажиране на тази
отговорност е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
а по-късно досъдебното производство е било прекратено. Това обстоятелство
е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно,
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния
правозащитен орган, доколкото законът разглежда незаконосъобразността на
плоскостта на крайния резултат от наказателното производство, а
отговорността на държавата следва да бъде ангажирана дори и когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
5
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , а отговорност в случая носи Районна
прокуратура - Кюстендил, под чието ръководство е осъществявано
наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор в
хода на разследването, проучвала е и е проверявала всички материали по
делото, давала е указания (чл. 196, ал. 1 от НПК) в досъдебното производство.
От това са последвали вреди, които следва да бъдат репарирани. В
съдебната практика е застъпено становището, че неимуществените вреди
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които
нямат парична равностойност, не биха могли да бъдат възстановени, заради
това и чл. 52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за тях следва да се определи
по справедливост от съда и съгласно ППВС № 4/1968 г. Когато се касае за
неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, обстоятелствата,
които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на дължимото
обезщетение, са свързани с продължителността на наказателното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, приложените мерки на
процесуална принуда, характерът и тежестта на причинените душевни
страдания и неудобства.
Наред с това при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл.
2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.
В т. см. последователно в практиката си Върховният касационен съд приема,
че повдигането на незаконно обвинение в извършване на престъпление винаги
е съпроводено с изпитване на притеснение и страх от несправедливо осъждане
и е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване (в т.см. Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на
ВКС).
За настоящия съдебен състав е безспорно, че участието на едно лице в
качеството на обвиняем в наказателно производство със сигурност е довело до
комплекс от неприятни житейски изживявания. Съществуването им в
душевния свят на ищеца не е непременно да се доказва посредством
способите по ГПК, а е достатъчно да се твърдят в степен, ненадхвърляща
обичайната съответна на тежестта на обвинението, приложените мерки за
процесуална принуда и продължителността на цялото наказателно
производство. Т. е. ищецът безспорно е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които, също несъмнено, са
пряка и непосредствена последица от обвинението, които следва да бъдат
компенсирани.
Явна е и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите
правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Извън изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в принципен
план ищецът, с оглед напредналата си възраст и приеманите от същия
6
медикаменти със силно седативно въздействие и поради това поставени под
специален режим на разпространение /т. нар. „зелена рецепта“/, не въплъщава
схващането за осторожен водач на моторно превозно средство и следва да
направи честен интроспективен анализ дали обективните възможности
съответстват на желанията, без да породят опасност надхвърляща обичайната
/при движение по пътищата/.
Досежно размера:
Справедливото обезщетяване на вредата, както сочи чл. 52 от ЗЗД,
изисква съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи
критерии – пострадалото лице следва, както изисква законът, да бъде
обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен
случай (Решение № 111/17.03.2014 по гр. д. № 4207/13 , ІV ГО на ВКС ), вкл. с
оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по
различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото
обвинение.
При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, от ЗОДОВ правнорелевантните
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство; видът на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - здравословно съС.ие, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. В този смисъл и Решение №
60323 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 517/2021 г., IV г. о., ГК.
В петитума на исковата молба обезщетението, което ищецът претендира
е във връзка с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1
от НК. За това обвинение ищецът е бил привлечен като обвиняем на
27.06.2024 г., когато е съставено постановлението за привличане на К. и
съответно е подписано постановлението от наблюдаващия прокурор, но
постановлението е предявено на обвиняемия на 04.07.2024 г., от който момент
се приема, че са започнали неблагоприятните емоции на ищеца от незаконното
обвинение. Следва да се отбележи, че евентуалните неимуществени вреди,
понесени от ищеца за периода от инцидента на 09.07.2023 г. до момента на
привличането му като обвиняем не подлежат на репариране в настоящото
производство. Постановлението за прекратяване на наказателното
производство е от 15.10.2024 г. и е влязло в сила на 10.12.2024 г. По
отношение на ищеца не е взимана мярка за неотклонение с привличането му
като обвиняем. Производството не е влизало в съдебна фаза. На К. е разяснена
възможността да му бъде осигурен служебен защитник безплатно, като той е
избрал да осигури сам защита си. По това обвинение са извършвани
процесуални действия, включително предявяване на постановлението за
привличане като обвиняем и разпитите на същия като обвиняем, проведени на
7
04.07.2024 г., 12.07.2024 г., 11.03.2024 г., протекли в рамките на неповече от 30
минути всеки. Видно от справката за съдимост, ищецът е бил неосъждан към
периода на привличането му като обвиняем, поради което тревогите, за които
съобщават свидетелите и изразени в исковата молба, че се притеснявал да не
влезе в затвора, т. е. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ са
били изцяло безпочвени.
С оглед на горното се налага изводът, че периодът, през който К. е
търпял неблагоприятни емоции в следствие от незаконно обвинение е в
рамките на около пет месеца – 04.07.2024 г. /предявяване на обвинението/ до
10.12.2024 г. /влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство/. Следва да се отбележи и че на 15.10.2024 г. –
около три месеца след предявяване на обвинението, от наблюдаващия
прокурор е постановено прекратяване на производството на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което не е влязло
непосредствено в сила поради обжалването на ищеца. Тоест само за период от
около три месеца е съществувала реална опасност да бъде повдигнато
обвинение срещу ищеца в съда. Съдът не намира основание да определя по-
дълъг период за обезщетяване, тъй като извън посочения ищецът не е имал
качеството обвиняем за посоченото в петитума на исковата молба
престъпление.
В хода на досъдебното производство са предприети процесуално-
следствени действия /извършени съгласно закона/ за установяване на
обективната истина по делото. Съдът дава вяра на твърденията на ищеца, че
същият в резултат от привличането му като обвиняем е изпитвал страх, срам и
негативни емоции, което е логично с оглед себеусещането му за невинност и
доброто му име в обществото (което не е поставено под съмнение), но това
обстоятелство не ангажира отговорността на ответника, доколкото не беше
установено фактите по разследването да се разпространени по какъвто и да
било начин от прокуратурата или разследващите органи. Съдът не намира да е
налице съпричиняване на вредите от ищеца по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото
от доказателствата по делото е видно, че същият е съдействал на държавните
органи в хода на досъдебното производство.
Само за пълнота ще се посочи, че по отношение на лихвата за забава -
това право възниква от момента на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство – 10.12.2024 г., от който момент и
същото става изискуемо, респ. възниква задължението на ответника да
възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - Тълкувателно решение
№3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
При тези съображения съдът намира за справедливо обезщетение в
размер на 1 000 лв., като за разликата над тази сума до пълната претенция от
10 000 лв. ще я отхвърли като неоснователна и недоказана. Съдът определя
този размер глобално за всички претърпени от ищеца душевни болки и
страдания, съобразявайки т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК. Акцесорната претенция за лихва за
забава върху главницата ще бъде уважена от посочената по-горе дата
10.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
8
По отговорността за разноски:
С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, като е
представен и списък за разноски по чл. 80 от ГПК /л. 20 от делото/.
Претендираната сума е в общ размер на 212, 50 лв., включваща адвокатски
хонорар от 200 лв. и 12, 50 лв. - държавна такса по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ за дължимите такси и
разноски се прилагат чл. 9а и чл. 10 ЗОДОВ. Нормата на чл. 9а, ал. 1 ЗОДОВ
определя, че за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер,
определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Съгласно чл. 2, т. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
искове за обезщетение по ЗОДОВ от граждани, еднолични търговци и ЮЛНЦ
се събира такса в размер на 10 лв. при предявяване на иска. Надплатената над
този размер сума не следва да се възлага в тежест на ответника. С оглед
уважената част от исковата претенция съдът ще осъди ответника за сумата от
21, 00 лв. – разноски по делото.
По обжалваемостта:
На основание чл. 258 от ГПК и във вр. с чл. 259 от ГПК, настоящият
съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му чрез
Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на С. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, ул. “*** **********“ № ***, вх. „*“, ет.
*, ап. ***, сумата в размер на 1 000, 00 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
незаконното му обвинение (съгласно Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.10.2024 г. по ДП № ***/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – Кюстендил, същото с № ***/2023 г. по описа на РУ
МВР - гр. Кюстендил, влязло в сила на 10.12.2024 г.) и изразяващи се в
душевни болки и страдания, ведно с обезщетение за забава за периода от
10.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ИСКОВАТА
ПРЕТЕНЦИЯ за разликата над уважения размер до пълния предявен размер за
главницата от 10 000, 00 лв., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“№2, да заплати на С. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ********,
ул. "*** ***********" №***, вх. *, е *, ап. ***, сумата от 21, 00 лв. (двадесет
и един лева), разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
9
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10