№ 690
гр. В., 05.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно
гражданско дело № 20253100500589 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Въззивницата Б. И. А., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А.
Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Ф. Б. И., редовно призована, не се явява, представлява се адв. П. Г.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди и от адв. Д.Д., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Въззиваемият М. Б. И., със съгласието на С. М. П., като родител и законен
представител, редовно призован, не се явява, представлява се адв. П. Г., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна Д. „СП“ – В., редовно призована, не изпраща
представител.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
1
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6648/21.01.2025г. от Б. И. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „***, против Решение № 4328 от 02.12.2024г постановено по
гражданско дело № 15701/2023г. на Районен съд – гр. В., с което е:
осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, да заплати на Ф. Б. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, сумата от 6 996,28 лв.(шест хиляди деветстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно
получено сума през 2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално
завещание № 5, том I, рег. № *** нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус
вписан под номер 004 в Регистъра на НК и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33
от 21.02.2018 г. от наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн.
чл. 59 ЗЗД;
осъдена е Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „*** да заплати на М. Б. И.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „***, действаща със знанието и съгласието на своята
майка С. П., СУМАТА от 6 996,28 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз
основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5, том I, рег. № ***
нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в
Регистъра на НК и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от
наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.
В жалбата се излага следното: Предявените искове са недопустими. Искът по чл. 59
от ЗЗД е субсидиран. В исковата молба се посочва, че е ощетила ищците, като е изпълнила
завещанието на баща си. Не са налице посочените в чл. 24 и 25 от ЗН хипотези, които го
правят завещанието недействително, воденето на субсидиран иск за действията й по
изпълнение на завещанието, е недопустим. Искът за обявяване на завещанието е прекратен,
с влязло в сила определение.
В евентуалност се навеждат следните съображение за неправилност на обжалвания
акт: При изповядване на завещанието e присъствала майката на двете ищци. Завещателят е
искал, всички негови близки и родственици да узнаят за завещанието, и по този начин да
покрие изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗН. Сроковете за признаване на завещанието за
унищожаемо са изтекли. Присъствието на сина й при изповядване на нотариалното
завещание, не води до недействителност на същото, тъй като не е предвидено като
основание за нищожност, нито в чл. 24 от ЗН, нито в чл. 25 от ЗН. Ако е имало съмнение във
волята на завещателя, майката на ищците С. М., е следвало да отрази това във водения от
нотариуса протокол. Използва се грешка на нотариуса. Изкуствено свързване на разпоредби
на ГПК при съставяне на завещанието с тези на ЗН, не може да отмени извода, че волята на
завещателя е тази отразена в завещанието, и никои не му е повлиял при изявлението пред
нотариуса. Баща й посочил, кой иска да са свидетели на завещанието му. Обезщетил е
наследниците на починалия й брат. Моли да се обезсили обжалваното решение и делото да
се прекрати или да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли
предявения иск по чл.59 от ЗЗД. Не прави доказателствени искания.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Б. И., чрез адв. П. Г., в които
се излага следното: Във въззивната жалба няма наведени възражения срещу прието от съда
от фактическа страна. Безспорно е между страните, че ответницата е получила
претендираните суми, като се легитимирала като единствен наследник въз основа на
недействителното завещание. Въведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че
наследодателят И. А., е обезщетил наследодателите на починалия брат на ответницата е
неотносимо и категорично невярно. По делото не е спорно, че единият свидетел, подписал
се на нотариалното завещание, е внук на завещателя и син на ответницата, което
противоречи на чл. 584, т. 3 от ГПК. Следователно завещанието е нищожно, тоест
ответницата е получила паричните суми предмет на иска, без правно основание. Моли да се
потвърди обжалваното решение. Прави доказателствено искане, да се приемат три броя
нотариални актове и справка от АВ, от които е видно, че Б. И. А. е получила като наследство
два броя недвижими имоти, след което еднолично ги е продала. Справката е от дата
17.02.2025г., тоест представлява нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266 от
ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ф. Б. И., чрез адв. Д. И., в които
се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното
решение.
АДВ. Ж.: Запознат съм с доклада, нямам възражение. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам отговора.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски за мен и адв.
Д. по чл. 38 от ЗАдв.
АДВ. Ж.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от адв. Г. и адв. Д. списъци
с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от адв. Г. и адв. Д. в днешно съдебно заседание
3
списъци на разноските – 2 бр., договор за правна защита и съдействие – 2 бр.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ж.: Считам, че решението е неправилно, за което съм изложил подробни доводи в
жалбата. Искам да обърна внимание на нещо, което не е ординарно, не е това което
следваше да бъде развито в хода на процеса досега. Според мен в това дело има два
проблема. Първият е правната квалификация на иска, който е заведен срещу нас и който е
уважен от ВРС. Смятам, че няма да има спор, че чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск при
условие, че между страните има развито правоотношение, поради което този текст е
неприложим. В този смисъл според мен решението е постановено в противоречие с
материалния закон, защото този иск, ако наистина са налице предпоставките и фактите,
които са изложени от ищеца следваше да бъде воден по реда на чл. 42, буква „б“, във вр. с
чл. 24 от ЗН. Това е във връзка, че правейки грешка някой си нотариус е допуснал свидетел
на завещанието да бъде сина на моята доверителка. Но тези правоотношения отново твърдя,
че следва да бъдат разгледани в рамките на този иск, а не по чл. 59 от ЗЗД и тук особеното е,
че не сме в хипотезата ищците да дават фактите, а съдът да дава правната квалификация,
защото с едно разпореждане № 7832/22.02.2024 г. на ВРС, което се намира на л. 38 от гр. д.
№ 15701 /2023 г., съдът е върнал исковата молба пое чл. 42 от ЗН на основание чл. 129, ал.3
от ГПК, поради неизпълнение на указанието дадено от него да се внесе държавна такса. Т. е
съдът вече е казал, че няма да се произнася по това правно основание. Ето защо по този
начин се прегражда и функцията на въззивния съд, който може да промени правното
основание, действайки като първоинстанционен съд, ако го нямаше това разпореждане на
ВРС. След като има такава преграда и Окръжния съд /въззивния съд/ в случая не може да се
произнесе по него. Ето защо аз считам, че правилното решение по делото е да се обезсили
решението на ВРС, тъй като не е възможно да се даде законово разрешение на фактите,
които са предоставени по делото именно поради това произнасяне на ВРС и невъзможността
Вашият състав и съставът на ВРС да се произнесат за нищожност на завещанието на
наследодателя на страните. Моля Ви в този смисъл за произнасяне. Смятам, че бях
максимално ясен за какво става дума.
АДВ. Г.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение, тъй като решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и мотивирано. Моля да ни
присъдите съдебно – деловодните разноски съобразно представените списъци по чл. 80 от
ГПК. По отношение на възражението на колегата моля да имате предвид две основни
възражения. Първото е, че правоотношение между моите доверители и тяхната леля няма. В
нотариалното производство правоотношенията са между завещателя /наследодателят, който
4
е починал/ и завещаното лице, т. е въззивницата. На следващо място искът по чл. 59 от ЗЗД
безспорно е субсидиарен, но за да бъде недопустим следва да има друг възможен
осъдителен иск. Искът по чл. 42 от ЗН за обявяване на нищожност на завещанието е
установителен и той няма да възстанови в патримониума на моите доверители сума. По
отношение на допустимостта на настоящото производство, моля да имате предвид, че са
налице две обезпечения на бъдещ иск като едното е всъщност допуснато от въззивен
окръжен съд, който също е имал възможност да прецени допустимостта на нашия иск. Ако
правната квалификация на иска е невярна, което аз не считам, настоящият състав може да я
промени, макар че аз не виждам коя друга правна норма може да се постави. Считам, че
решението на първоинстанционния съд е правилно, завещанието безспорно е нищожно като
противоречащо на З. и поради липса на форма. Такава е константната съдебна практика и
правната доктрина, поради което Ви моля да постановите решение в този смисъл. Така или
иначе мнението на моите доверители е, че въззивницата не само е взела въпросните парични
средства и не ги е възстановила на моите доверители, но се е разпоредила с още два имота.
Затова сме предявили този осъдителен иск и считам, че той е основателен и моля да го
уважите.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното
решение на ВРС като правилно и законосъобразно и мотивирано и съобразено с духа и
практиката на З.. Няма да изпадам в голословия само бих искал, потвърждавайки
аргументите на моя колега по отношение на възраженията на въззивната страна, да посоча,
че правната квалификация дадена от първоинстанционния съд е правилна. Проблемът тук е
дали е налице забраната по отношение на единия от свидетелите, участващи в нотариалното
производство, което да доведе до липса на свидетел така, както е регламентирано в
цитираната от колегата практика на ВКС. В случая следва да съобразите, че тъй като няма
разпоредба в ЗН, която като специален закон да предвижда какви да бъдат свидетелите, то
следва да се прилагат правилата на ГПК, тъй като нотариалното завещание представлява
нотариално производство, нотариално удостоверяване такова, каквото е определено в глава
LIV от ГПК, поради което приложима е именно забраняващата разпоредба на чл. 584, т.3 от
ГПК. В тази връзка моля да постановите Вашето решение, както и да ми присъдите
разноските, доказателство за които са представени в днешно съдебно заседание.
АДВ. Ж.: Гражданско процесуалният кодекс е формален. Ответната страна се позовава
на формата в ГПК. Ние също се позоваваме на формата в ГПК. В този смисъл Ви моля да
имате предвид решение № 65 /13.06.2019 г. на Второ ГО, по гр. д. № 3460 /2018 г. на ВКС.
Щом З. е формален, значи формално гледаме на нещата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:13 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6