Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .12./
гр. Шумен, 12.02.2019год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд, наказателно отделение
На четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: София РадоС.а
Членове: 1.Нели Батанова
2.Димчо Луков
Секретар: Станислава Стойчева
Прокурор : Яна Николова
като разгледа докладваното от
съдия София РадоС.а
ВНОХД № 434 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 319 от НПК.
С присъда
№ 19/29.08.2018г. постановена по НОХД № 461/2017г. Великопреславският районен
съд признал подсъдимия С.М.С. ЕГН **********, за виновен в това, че на
23.11.2016 г. в с.Драгоево, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, отнел чужда движима
вещ т.а“Фолксваген ЛТ35Д“ с рег.№ *****
на стойност 1378.00 лева, от владението на П. Й. П. от гр.Шумен, без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на
кражбата използвал МПС - т.а. “Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ******, поради което и
на основание чл.195, ал.1, т.4 от НК вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1,
т.1 от НК, го осъдил на 3/три/ месеца
„Лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК,
осъдил подсъдимия С.М.С., да заплати сума в размер на 192.83 /сто деветдесет и
два лева и осемдесет и три ст./ лева, в полза на държавата, по сметка на
Районен съд град Велики Преслав, представляваща направените по делото разноски
и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за
присъдените в полза на държавата такси и разноски.
На
основание чл. 111, ал. 1 от НПК във вр. с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, постановил веществените доказателства
по делото –2/два/ бр. регистрационни табели с № *****, да се изпратят на Сектор
„ПП-КАТ“ при ОД на МВР гр.Шумен.
Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана жалба от
адв.Кр.Б. от ШАК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия С.. С
жалбата защитата излага доводи за неправилност, несправедливост и
необоснованост на присъдата на ВПРС. Счита, че е постановена при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния и процесуален закон. Моли
присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която неговия подзащитен да
бъде оправдан.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура-
Шумен намира жалбата за неоснователна. Счита, че присъдата кореспондира с
фактите, установени по делото. Предлага да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият С., редовно призован, се явява лично и с адв.Б.,
назначен за служебен защитник от досъдебното производство. Защитникът доразвива
изложените в жалбата доводи. Счита, че подс. С. не е извършил деянието за което
е предаден на съд. Мотивира това с твърдението, че подсъдимият имал пълномощия
приживе от починалия собственик, а действията му били продиктувани със съзнанието,
че бусът е негов на това основание, а и когато решил да го вземе и продаде се е
намирал в двора на баща му или поне с такова убеждение е действал. Въз основа
на така изложеното прави извод, че от субективна страна подсъдимият е нямал
съзнанието, че извършва престъпление. Според защитата той не е имал намерението
да свои, а се е разпоредил с вещта като негова.
Оспорва и цената, която съдът е приел, като счита, че същата е нереална
и е значително под така приетата. Развивайки подробно гореизложените доводи
моли подсъдимия С. да бъде оправдан. Алтернативно предлага, ако съдът счете, че
неговия подзащитен е извършил деянието, да измени присъдата и да приеме, че
стойността на вещта е 500 лева, а не 1379 лева.
Подсъдимият С. в защитната си реч излага твърдение, че
починалия Й. Ж.му дължал пари, поради
което му обещал буса. Счита, че е невинен, тъй като се разпоредил с нещо свое.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи предпоставките за прилагане на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: Свидетелят Г. Ж. от гр.Шумен бил собственик на товарен автомобил марка „Фолксваген" ЛТ35Д с рег.№ *****. Преди около 10 - 15 години той се разпоредил фактически с него, продавайки го на св. С. С. от с.Върбак за сумата от 6000лв. Макар, че получил от С. уговорената цена, собствеността на автомобила не била прехвърлена по надлежния ред. С. С. бил в близки отношения с Й. К. Ж. б.ж. на с.Драгоево. На неустановена дата и година С. му дал за ползване горепосоченото МПС, като същото Ж.съхранявал пред дома си. През м. юли 2016г. Й. Ж.починал. След смъртта му св. С. решил да се разпореди с ползвания от Ж.микробус „Фолксваген" ЛТ35Д с рег.№ *****. На неустановена дата той се договорил със св. Р. от гр.Търговище да му предаде възмездно микробуса. След като получил уговорената цена, св. С. се свързал с кмета на с. Драгоево и го предупредил, че ще изпрати лица в селото, които ще вземат въпросния автомобил. На 21 ноември 2016г. св. Р. и сина му св.Василев отишли в с.Драгоево, с намерение да транспортират заплатения от тях микробус„Фолксваген" ЛТ35Д с рег.№ *****. Тогава случайно се срещнали със св.П. П.от гр.Шумен, който стопанисвал недвижим имот в селото, намиращ се на ул."Хан Аспарух" № 11, в близост до дома на починалия Й. Ж.. Св. Р. и св.П. се уговорили, последният да закупи от тях товарния автомобил. След като св.П. заплатил на св.Р. уговорената цена, го придвижил и паркирал в ползвания от него имот.
Подсъдимият С.С. *** бил познат с Й. Ж., б.ж. на с.Драгоево. През 2016 г. подсъдимият разбрал, че Ж.е починал. Същият знаел, че приживе Ж.притежавал микробус марка „Фолксваген" ЛТ35Д с рег.№ *****. Тъй като след смъртта му помежду им останали неуредени парични отношения, подс. С. решил да се възмезди за дължимото му от починалия като се разпореди микробус марка „Фолксваген ЛТ35Д" с рег.№ *****, който смятал, че е собственост на Ж.. Без да потърси преди това наследниците на Ж., както и без да се поинтересува чия собственост е микробуса, на 23.11.2016г. подсъдимия се срещнал в гр.Шумен със свидетелите Вергил А. и сина му Б. З.. Обяснил им, че притежава микробус марка „Фолксваген", намиращ се в село край гр.Велики Преслав и имал намерение да го продаде за скрап. Предложил им да го транспортират с техния автомобил до пункт за изкупуване на метални отпадъци, след което да си поделят сумата от продажбата му. А. и З. се съгласили и тримата се придвижили от гр.Шумен до с.Драгоево с ползвания от А. т.а. марка „Ситроен Джъмпер" с рег.№ ******, собственост на С.А. . Когато пристигнали в с.Драгоево на посочения адрес, подс. С. с изненада установил, че микробусът не бил пред дома на Ж., а бил в двора на съседния имот. По това време там бил св. В. С.. Той съобщил на подсъдимия, че имотът, в който се намира микробуса е продаден от предходните собственици и вече се стопанисвал от св. П. от гр. Шумен. Въпреки това подсъдимия без да се свърже със св.П. и без негово съгласие, отворил входната врата на имота и с помощта на св.А. и св.З. избутали автомобила „Фолксваген" отвън на улицата. След това го прикрепили с връзка към т.а. „Ситроен Джъмпер" и го превозили до пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Шумен, стопанисван от „Андрей Кирилов" ЕООД. Там св.А. се разпоредил с него, продавайки го за скрап за сумата 266 лв. От получените парични средства предал на подс.С. сумата от 150 лв., както и регистрационните табели на отнетия т.а „Фолксваген ЛТ 35Д" с рег. № ***** - 2бр.
На 23.11.2016г. св.П. пристигнал в с.Драгоево и установил, че закупения от него микробус марка „Фолксваген" ЛТ35Д с рег.№ ***** липсвал от имота. След разговор със св.С., П. открил телефонния номер на подсъдимия и му се обадил. При проведения разговор му обяснил, че той е закупил автомобила и следва да му го върне, подсъдимия категорично отказал. Провел и разговор със собственика на автомобила св.С. С. с оглед проверка на собствеността на автомобила, след което подал сигнал в РУ-Велики Преслав.
Фактическата обстановка съдът приел въз основа на следните доказателства: част от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Г. Ж., П. П., В. А., Б. З., В. С., В.В., Р. Р., Йо. Ж., С. С. и В. В., депозирани в хода на съдебното следствие и приобщените такива по реда на чл.281 от НПК, както и приетия по надлежния процесуален ред писмен доказателствен материал- договор за покупко-продажба на отпадъци, справки от регистрите на КАТ, заключението на автотехническата експертиза, справки от регистър по вписванията при Служба по вписванията гр.В.Преслав, заверени преписи от нотариални актове.
Така изложена фактическата обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав. Същата почива на вярна преценка на доказателствения материал. Въз основа на това районният съд направил своите правни изводи, като приел, че с показанията на всички разпитани свидетели се установяват отделни елементи от състава на престъплението – време, място, предмет на престъпление и авторството му. Пълният и мотивиран анализ на гласните доказателства дал основание на първоинстанционния съд да изведе и правилния извод, че същите са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Правилен е извода, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК вр. с чл.194, ал.1 от НК.
По отношение на изложените от защитата доводи: Настоящата инстанция констатира, че същите са били изложени и пред първоинстанционният съд. Основен довод на защитата е за липса на субективния елемент на престъплението. Същият се подкрепя с твърдението, че въз основа на договорка по силата на която процесният микробус е бил обещан на подсъдимия, за да си удовлетвори парични задължения. Именно поради този факт, той бил действал със съзнанието, че бусът е негов. Този довод е неоснователен. Няколко факта, безспорно доказани в хода на производството опровергават тази теза, която съдът намира за защитна и непокрепена от доказателствата по делото. Установено по делото е, че микробусът се намирал в двора на частен дом, за който имот подсъдимия твърди, че е наследствен на семейството му и в частност на неговите родители и не знаел, че същият е продаден. По делото са налични доказателства, че през 1997г. бащата на подсъдимия, като единствен собственик се е разпоредил с него в полза на сестрата на подс.С.. Тя от своя страна го е продала през м.ноември 2016г. на трето лице – В. К., която към момента на извършване на деянието е живяла във фактическо съжителство със св. П. П.и са владеели и ползвали въпросният имот. В същия на правно основание са съхранявали и закупения от св.П. микробус. Още едно доказателство оборващо тезата на защита и правилно оценено от първоинстанционния съд са показанията на св.С.. Последният е дългогодишен съсед и познат на подсъдимия. В показанията си той заявил, че на датата на извършване на престъплението е уведомил подсъдимия, че имота е на св.П.. Гореизложеното потвърждава правилността на извода на районният съд, че подсъдимият е действал с умисъл.
Неоснователен е и вторият
изложен от защита довод за нереално определена от вещото лице стойност на
микробуса. Правилно според настоящата инстанция
районният съд е приел и ценил заключението на автотехническата
експертиза, посочвайки, че същото е пълно, обективно, безпристрастно, изготвено
компетентно и в съответствие с поставените задачи и с утвърдените в науката и
практиката методи по установяване стойността на предмета на престъпление към
момента на извършване на деянието.
Правилно в мотивите си
районният съд е отграничил престъпният състав на кражбата от този на
самоуправството. Деяние е извършено от подсъдимия при форма на вина – пряк
умисъл. Подсъдимият е знаел и осъзнавал, че веща не е негова собственост, че
няма разрешение от собственика да се разпорежда с нея, че същата се намира в
чужд имот, и въпреки това я е отнел.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието.
Обсъдил е и всички доказателства имащи значение за определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия. Обсъдил е и наличието на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Наложеното от първоинстанционният съд наказание, при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца на подс.С., ШОС приема за съответно на извършеното. Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки на чл.66, ал.1 от НК и отложил изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години. Така определено, наказанието е справедливо и в най голяма степен би подействало поправително и възпиращо както спрямо дееца, така и възпитателно върху другите членове на обществото, респективно в най голяма пълнота би постигнало целите предвидени в чл.36 от НК.
Поради изложените съображения и като съобрази, че във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон ШОС приема, че присъдата на ВПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 19/29.08.2018г.
постановена по НОХД № 461/17г. по описа на Великопреславският районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК
на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.