РЕШЕНИЕ
№ 810
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Станкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от И. Станкова Търговско дело №
20231100900696 по описа за 2023 година
Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че ответникът Н. С. Ц. е бил негов органен
управител в периода 05.01.2016 г. – 30.03.2021 г. Сочи, че във връзка с
получена от А. С. А. покана за плащане на сумата от 120 000,00 лева,
представляваща бонус, за изплащането на който е взето решение на заседание
на общото събрание на дружеството от 04.12.2020 г., с акт на едноличния
собственик на капитала на дружеството е назначена ревизия, тъй като в
счетоводството на дружеството сумата е осчетоводена като изплатена.
Твърди, че при извършената инвентаризация е констатирано, че по взети
решения на общото събрание на дружеството от 14.11.2019 г., 28.11.2019г.,
02.12.2019г., 13.12.2019г., 04.12.2020г. за изплащане на дивиденти и бонуси
на лицата Н. С. Ц., А. Р. Ц., А. С. А., К.Г.К., Х.Н.С., И.К.К. и А. П. Б. за
сумата общо в размер на 644 000,00 лева, сумите са осчетоводени като
изплатени, но не са открити първични счетоводни документи за реалното им
получаване. Твърди, че е налице разминаване между фактическото положение
и счетоводното отразяване, което е довело до претърпяване на вреда от
дружеството под формата на липса в размер на сумата от 385 120,00 лева,
представляваща обща стойност на сумите, които е следвало да бъдат
изплатени по посочените решения на общото събрание на съдружниците с
изключение на сумите, дължими на самия ответник Н. Ц. и предявява
частичен иск за 189 300,00 лева. Сочи, че при извършената инвентаризация е
констатирана липса на протокол за предаване на касовата наличност при
освобождаване на Ц. като управител на дружеството, поради което твърди да
е налице липса на касова наличност към 31.03.2021 г. в размер на 24 285,75
лева и претендира осъждане на ответника за същата. Претендира разноски.
Ответникът Н. С. Ц. оспорва иска. Твърди, че е изплатил лично в брой
1
всички суми за дивиденти и бонуси, за което са подписани своевременно
разходни касови ордери от получателите в 2 екземпляра – един за получателя
на сумата и един е предаден в счетоводството на дружеството. Твърди, че
настоящият управител на дружество „К.“ ЕООД Х.Н.С. също е получил суми
по посочените решения, за което е подписал разходен касов ордер /РКО/.
Представя екземпляри от подписаните РКО от всички останали получатели на
суми извън С.. Твърди, че общо изплатената сума по посочените в исковата
молба решения на общото събрание на дружеството е 574 700,00 лева, от
които 258 880,00 лева е получил лично той, а на останалите съдружници и
служители е изплатил разликата в размер на 315 820,00 лева. Оспорва да е
налице негово противоправно поведение или неполагане на дължимата
грижа, както и да е налице реална вреда. Оспорва и наличието на причинна
връзка.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че представените с
отговора на исковата молба разходни касови ордери за изплатени дивиденти и
бонуси са съставени с останалите вече бивши съдружници и служители на
дружеството в сговор с тях впоследствие, с цел прикрИ.е на липсващите
средства от касата на дружеството. Оспорва сумите фактически да са
получени, като твърди РКО да са антидатирани и съставени за целите на
процеса. В подкрепа на тези доводи сочи, че в края на 2020 г., докато е бил
управител на „К.“ ЕООД Н. Ц. е развивал конкурентна дейност чрез
дружество Е.Д. 2018“ ЕООД, което е и една от причините за
освобождаването му като управител на ответното дружество. Сочи, че
впоследствие част от дяловете в дружество Е.Д. 2018“ ЕООД са придобити от
двама от издателите на оспорените РКО И.К.К. и А. Р. Б.. Другите три лица,
издали РКО – А. П. Б., К.Г.К. и А. С. А., твърди да са служители на дружество
„К.“ ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е И.К.К.. Поради
горното счита, че всички издатели на оспорените РКО са „свързани лица“ по
смисъла на §1, т.2 и т. 4 от ДР на ТЗ. Твърди, че именно поради тази
свързаност, след предявяване на исковата молба А. С. А., който е предявил
срещу дружеството на 06.01.2023 г. извънсъдебна претенция, е подписал РКО,
че е получил сумите, предмет на тази претенция, както и изявление за
оттегляне на поканата, поради допусната грешка.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът Н. С. Ц.
оспорва твърдението за антидатиране на РКО, като твърди същите да са
надлежно осчетоводени, както и оспорва да е изключен заради извършваната
от него конкурентна дейност, напротив, твърди, че за извършването на такава
изрично е освободен от отговорност за това. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск по чл. 145 ТЗ за обезщетяване на вреди, причинени от
управителя на търговското дружество в резултат от два вида противоправно
поведение:
- ненадежно водене на дружествените работи, изразяващо се в липса на
първични счетоводни документи, доказващи погасяване задълженията на
дружеството към кредиторите му, осчетоводени като платени, водещо до
фактическа липса на парични средства.
2
- фактическо непредаване на парични средства от каса при
освобождаване на ответника като управител на дружеството , водещо да
тяхната липса.
По допустимостта на иска.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска за
реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя е
наличието на взето решение от върховния орган на търговското дружество,
при дружество с ограничена отговорност - общото събрание на съдружниците
/арг. чл. 137, ал.1, т. 5 и т. 8 ТЗ/ за предприеме на действия по ангажирането
й. В този смисъл е и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК- Решение №
152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I
т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по
описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. №
61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.
Видно от акт на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД от
09.02.2023 г. въз основа на констатациите от Инвентаризационен опис на
дълготрайни активи от 08.02.2023 г. за непредаване от страна на бившия
управител Н. Ц. на касовата наличност към 31.03.2021 г. в размер на 24 285,75
лева, както и несъответствие между документалното и фактическо състояние
на активите и пасивите относно осчетоводяването без първични счетоводни
документи на изплатени бонуси и дивиденти по Протоколи от проведени
общи събрания на съдружниците от 14.11.2019 г., 28.11.2019г., 02.12.2019г.,
13.12.2019г., 04.12.2020г. за сумата в размер на 668 285,75 лева, от която
следва да се приспаднат 258 880 лева – дължими на Н. Ц., наличие на
имуществена вреда за дружеството и е взето решение за ангажиране
имуществената отговорност на Н. С. Ц. като бивш управител на дружеството
за сумата от общо 409 405,75 лева /от които и сумата от 19271,80 лева по
фактура № **********/30.03.2021 г., която не е предмет на настоящия
процес/. Ето защо предявеният иск е допустим.
Установява се от вписванията в търговския регистър, че от 18.01.2016 г.
до 30.03.2021 г. – датата на решението на общото събрание на дружеството,
което има незабавно действие между съдружниците и дружеството,
съдружници в „К.“ ЕООД са били Х.Н.С., с дялово участие 2250 лв., И.К.К., с
дялово участие 550 лв., А. П. Б., с дялово участие 550 лв. и К.Г.К., с дяловото
участие 550 лв и Н. С. Ц., с дялово участие 1100 лв.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
протоколи от проведени общи събрания на съдружниците в „К.“ ЕООД, че на
14.11.2019 г., 28.11.2019г., 02.12.2019г., 13.12.2019г., 04.12.2020г. са взети
решения за изплащане на дивиденти и бонуси на лицата Н. С. Ц., А. Р. Ц., А.
С. А., К.Г.К., Х.Н.С., И.К.К. и А. П. Б. в общ размер на сумата от 644 000,00
лева.
На 30.03.2021 г. е проведено общо събрание на съдружниците в
ответното дружество, на което управителят Н. С. Ц. е декларирал, че
дружеството няма други задължения, освен изрично посочени, в т.ч. и в
приложени счетоводни справки. След това е взето решение по т. 1 и т.2 за
прехвърляне на дружествените дялове от съдружниците И.К.К., А. П. Б.,
К.Г.К. и Н. С. Ц. на съдружника Х.Н.С. и за напускането им като съдружници
в дружеството. По т. 3 едноличният собственик на капитала Х.Н.С. е взел
решение за освобождаване на управителя Н. С. Ц. от отговорност за
3
дейността му като управител на дружеството за следните действия: по
отношение на сделки и задължения на дружеството, посочени в преамбюла на
настоящия протокол, както и тези, които са окончателно изпълнени и уредени
към датата на подписване на настоящия протокол и отразени в справка
декларация по чл. 125, ал.1 ЗДДС; за дейността на Н. Ц., осъществявана
паралелно с дейността му по управление на „К.“ ООД под каквато и да е
форма, вкл. и ако някоя от извършваните в този период дейности от
управителя може да бъде опредЕ. като конкурентна на дейността на „К.“
ООД. В приложената справка по сметка 422/1 подотчетни лица е посочено
единствено салдо по партида 5-А. А. за сумата от 46 850,00 лева, която
справка е подписана от Н.Ц., И.К. и Х. С..
Като писмено доказателство по делото е приет документ договор за
прехвърляне на вземане от 11.07.2021 г., сключен между А. С. А., като цедент
и Х.Н.С., като цесионер, в който е посочено, че цедентът прехвърля на
цесионера вземането си от длъжника „К.“ ЕООД за сумата в размер на
120.000 лева, представляваща бонус, гласуван с протокол на заседание на
Общото събрание на дружество „К.“ ООД, в който цедентът е декларирал, че
вземането не е събрано. Според т. 5 от договора цедентът прехвърля на
цесионера описаното в т. 1 по-горе вземане срещу уговорка, че при събиране
на сумите в общ размер от 120.00лева, 25% от тяхната стойност в размер на
30.000 лева ще бъде върната от цесионера на цедента. Прието е и уведомление
от цедента от 11.07.2021 г. до длъжника „К.“ ООД, че вземането за бонус по
протокол от ОС на съдружниците от 04.12.2020 г. е прехвърлено на Х. С..
Като писмено доказателства по делото е приета покана за плащане отправена
от А. С. А. до „К.“ ЕООД за изплащане на сумата от 120 000,00 лева – като
бонус, получена на 26.01.2023 г. Трите документа са оспорени от ответника
по отношение авторството на подписа, положен за А. А.. В тази връзка по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. и
съдебно-графическа експертиза, от които се установява, че подписът върху
тези документи положен за А. са на това лице. Съдът намира за недоказано
оспорването на подписите на тези документи.
С акт на едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД от
30.01.2023 г., във връзка с постъпилата покана за изплащане на сумата от
120.000 лева бонус, определен за изплащане с Решение на общото събрание
на съдружниците от 04.12.2020 г., осчетоводена като изплатена, но без
първични счетоводни документи, е взето решение за извършване на пълна
годишна инвентаризация за установяване стоково-материалното състояние на
дружеството и за съответствието между документалното и фактическо
състояние на активите и пасивите му. Съставът на комисията е определен –
управителят Х. С., Б. К. и М. Ц.. В констативен протокол от 08.02.2023 г. на
комисията е посочено, че от извършения анализ е констатирано, че:
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.“
ООД от 07.10.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти и бонуси,
както следва: на Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2015 г. и частично за 2016 г.; на И.К.К. - 2 420 лева,
представляващи разпредЕ. печалба (дивиден) за 2015 г. и частично за 2016 г.;
на А. П. Б. - 2 420 лева, представляващи разпредЕ. печалба (дивиден) за 2015
г. и частично за 2016 г.; на К.Г.К. - 2 420 лева, представляващи разпредЕ.
печалба (дивиден) за 2015 г. и частично за 2016 г.; на Н. С. Ц. - 4 840 лева,
представляващи разпредЕ. печалба (дивиден) за 2015 г. и частично за 2016 г.;
4
на Н. С. Ц. - 75 000 лева, представляващи бонус за постигнати високи
икономически показатели от дружеството през 2019 г.; на А. Р. Ц. - 25 000
лева, представляващи бонус за постигнати високи икономически показатели
от дружеството през 2019 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.”
ООД от 30.10.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: На Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2016 г.; На И.К.К. - 2 420 лева - разпредЕ. печалба (дивиден) за
2016 г.; на А. П. Б. - 2 420 лева - частично разпредЕ. печалба (дивиден) за
2016 г.; на К.Г.К. - 2 420 лева - частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016
г.; на Н. С. Ц. - 4 840 лева - частично разпредЕ. печалба (дивиден) за2016г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „
„К.“ ООД от 05.11.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: на Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2016 г.; на И.К.К. - 2 420 лева, представляващи част от разпредЕ.
печалба (дивиден) за 2016 г.; на А. П. Б. - 2 420 лева, представляващи
частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016 г.; на К.Г.К. - 2 420 лева,
представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016 г.; на Н. С. Ц. -
4 840 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.“
ООД от 14.11.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: на Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи разпредЕ. печалба (дивиден)
за 2016 г. и частично за 2017 г.; на И.К.К. - 2 420 лева , представляващ
печалба (дивиден) за 2016 г. и частично за 2017 г.; на А. П. Б. - 2 420 лева,
представляващи разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016 г. и частично за 2017 г.;
на К.Г.К. - 2 420 лева, представляващи разпредЕ. печалба (дивиден) за 2016 г.
и частично за 2017 г.; на Н. С. Ц. - 4 840 лева, представляващи разпредЕ.
печалба (дивиден) за 2016 г. и частично за 2017 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.“
ООД от 28.11.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: на Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2017г.; на И.К.К. - 2 420 лева, представляващ и частично
разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на А. П. Б. - 2 420 лева,
представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на К.Г.К. -
2 420 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.;
на Н. С. Ц. - 4 840 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2017 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „К.“
ООД от 02.12.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: на Х.Н.С. - 9 900 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2017 г.; на И.К.К. - 2 420 лева, представляващи частично
разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на А. П. Б. - 2 420 лева,
представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на К.Г.К. -
2 420 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.;
на Н. С. Ц. - 4 840 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба
(дивиден) за 2017 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „ К.“
ООД от 13.12.2019 г. е взето решение за изплащане на дивиденти, както
следва: на Х.Н.С. с ЕГН ********** - 9 900 лева, представляващи частично
5
разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на И.К.К. - 2 420 лева,
представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.; на А. П. Б. -
2 420 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден) за 2017 г.;
на К.Г.К. - 2 420 лева, представляващи частично разпредЕ. печалба (дивиден)
за 2017 г.; на Н. С. Ц. - 4 840 лева, представляващи частично разпредЕ.
печалба (дивиден) за 2017 г.
С Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците на „ К.“
ООД от 04.12.2020 г. е взето решение за изплащане на бонуси, както следва:
на Н. С. Ц. - 150 000 лева, представляващи бонус за постигнати високи
икономически резултати през 2020 г.; на А. Р. Ц. - 120 000 лева,
представляващи бонус за постигнати високи икономически резултати през
2020 г.; на А. С. А. - 120 000 лева, представляващи бонус за постигнати
високи икономически показатели от дружеството през 2020 г.
В констативния протокол е посочено, че общата сума, за която са взети
решения да бъдат изплатени бонуси и дивиденти е в размер на 644 000,00
лева, която е осчетоводена като заплатена, но не са намерени първични
счетоводни документи за плащане. Посочено е, че по счетоводен баланс към
31.03.2021 г. касовата наличност следва да е в размер на 24 285,75 лева, но
липсват доказателства за предаването й от бившия управител Н. С. Ц. на
новия управител Х.Н.С..
Според заключението на приетата счетоводна експертиза общата
брутна сума, за която е налице решение за изплащане дивидентите /без тези в
полза на ответника/ възлиза на 120 120,00 лева, а за бонуси - 265 000,00 лева –
нето, или общо 385 120,00 лева, колкото е претендираната вреда от ищеца.
След проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е констатирало, че по
взетите решения за изплащане на бонуси и дивиденти бонусите са начислени
във фишовете за работна заплата, данните за дължими данъци и осигуровки
са коректно изчислени и заявени към НАП с декларация по образец 6, взети
са счетоводни операции по начисляване и изплащане на бонуси и дивиденти в
брой. По устни данни от счетоводството изплащане на сумите не е станало
въз основа на никакви първични счетоводни документи, а въз основа на устна
заповед на тогавашния управител. Вещото лице сочи, че общата сума на
представените с отговора на исковата молба ордери възлиза на 315 820,00
лева за лицата И. К., А. Б., К.К., А. Ц. и А. А., като за Х. С. липсват ордери,
които следва да се в размер на общо 69 300,00 лева /общо по всички би била
сумата от 385 120,00 лева/, общо плащанията са 31 броя, колкото са и
счетоводните записвания и броят на решенията за изплащане на бонуси и
дивиденти. Според експертизата, при сравнение на извършените
осчетоводявания и представените с отговора на исковата молба 24 броя РКО,
разлика се намира в сумите на изплатените по РКО дивиденти и сумите на
осчетоводените дивиденти, като РКО са за брутни суми за дивиденти, а
осчетоводяванията са за суми с приспаднат 5% данък дивидент, който се
декларира и внася от платеца на дивидентите като авансов данък. Общо
осчетоводени като платени са сумата от 114 114,000 лева нето дивидент
/120120,00 лева – бруто / и сумата от 265 000,00 лева – бонуси. При
съпоставка на датите на издаване на ордерите те кореспондират с датите на
проведените общи събрания, съответно с датите на регистрация на документа
в счетоводството, с изключение на три орелацици за изплащане на бонуси,
които следва да са одобрени от ОС от 04.12.2020 г., а са осчетоводени с дата
на документа 31.12.2020 г. За лицето по трудово правоотношение А. Ц.
6
брутният размер на бонусите, които са осчетоводени е в размер на 176 460,41
лева/ 158 000,00 лева нето /в която сума е и бонус за 13000,00 лева, за които
няма решение на общото събрание и който не е осчетоводен като платен/ .
Тези суми са включени във фишовете за заплати, но е изплатена
/осчетоводена по сметка каса/ сумата от 145 000,00 лева. За лицето А. А.
брутния размер на осчетоводените като платени бонуси е в размер на
133 608,11 лева/120 000,00 лева нето. Всички дължими данъци и осигуровки
върху бонусите, както и 5% авансов данък върху дивидентите са
осчетоводени и внесени. Според заключението дали реално е била налице
касова наличност може да се отговори при извършена инвентаризация на каса
към момента, който е релевантен, а за предходни периоди по справки,
документи и протоколи, ако е възможно да се провери. Вещото лице сочи, че
по данни от счетоводството на дружеството ищец сумата от 24 285,75 лева е
била реално налична на каса към 31.03.2021 г., което се потвърждава от
оборотната ведомост към 31.03.2021г., като твърдения на ищеца са, че не е
предадена от освободения управител. След инвентаризационния опис от
08.02.2023 г. е взета със задна дата – 31.12.2021 г. дебитна операция по сметка
422 Вземания по липси и начети за сумата от 24 285,75 лева, като насрещно е
кредитирана сметка 501 Каса.
Като писмени доказателства по делото са приети общо 33 разходни
касова ордера или 31 относно процесните суми /без тези за плащания в полза
на ответника/, чиито автори са лицата А. Б., К.К., А. Ц., А. А., И. К.. По
отношение на ордерите е открито производство по оспорване авторството им,
което оспорване в последствие е оттеглено – стр. 15 от о.с.з, проведено на
24.11.2023 г. Същите са оспорени като антидатирани, като доказателствената
тежест за доказване на факта, че документите са подписани и съставени на
посочената в тях дата е у ответника.
В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез показанията на
свидетелите А. Б., К.К., А. Ц., А. А., И. К., според които те лица са подписали
разходните касови ордери, на които е посочен всеки от тях като получател на
сумата. Свидетелите сочат, че документите са съставени и подписани в офиса
на дружеството, при предаване на сумите на посочената в ордерите дата от
управителя на дружеството Н. Ц..
Според свидетелите К. и Б. към момента на депозиране на показанята те
работят в дружество „К.“ ЕООД, а според свидетеля К. той е управител и
едноличен собственик на капитала на дружество „К.“ ЕООД. Според
показанията на свидетеля Ц. той работи в дружество Е.Д. 2018“ ООД.
Видно от вписванията в търговския регистър по партида на дружество
Е.Д. 2018“ ООД съдружници в него са Н. С. Ц., И.К.К. и А. Р. Ц..
Според свидетеля А. А. той е бил служител на трудов договор в „К.“
ЕООД от 2019 г. до м. декември 2022 г., а към момента на депозиране на
показанията работи във фирма Е.Д. 2018“ ООД, чийто управител е ответникът
Н. Ц., а съдружници Н. Ц., И. К. и А. Ц.. Свидетелят потвърждава, че е
подписал през м. декември 2020 г. ордер за получаване в брой на сумата от
120 000,00 лева като бонус, която получил от Н. Ц.. Свидетелят сочи, че
подписите положени в документи договор за цесия и уведомление за нея,
поканата за плащане и нейното оттегляне са подписани от него, като А.
твърди да е обективирал съзнателно изявление единствено за оттегляне на
поканата за плащане. Сочи, че м. януари 2023 г. трябвало да подпише куп
документи, подготвени от адвокатите на Х. С. и е възможно в този куп да са и
7
тези документи, за чието подписване не е разбрал. За изпратената от негово
име покана за плащане до „К.“ ЕООД разбрал от документите по настоящето
дело и за това я е оттеглил.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите
противоречат на събраните по делото писмени доказателства и са житейски
нелогични. На първо място, съдът отчита вероятната заинтересованост на
този свидетел от изхода на делото в полза на ответника, тъй като А. е
служител в дружество, в което ответникът Ц. е съдружник и управител. На
следващо място, съдът отчита, че свидетелят сочи, че най-вероятно
документите договор за цесия, уведомление за нея и покана за плащане са му
дадени за подпис заедно с куп документи през м. септември 2023 г., което е
обективно невъзможно, тъй като покана за плащане е документ представен
още с исковата молба на дата 10.04.2023 г. Същевременно свидетелят сочи, че
е работил в дружеството ищец до м. декември 2022 г., поради което е
невъзможно документите във връзка с напускането да са подписани едва през
м. септември 2023 г. На последно място, житейски нелогично е при напускане
на работа да се подписват множество документи от работника, както и той да
не ги прочете, особено ако с един от тях се прехвърля вземане.
Според показанията свидетеля И. М. тя е водила счетоводството на
дружество „К.“ ЕООД в периода 2019 г. – 2020 г. Свидетелката сочи, че не
помни дали в счетоводството са представяни РКО за осчетоводяване
изплащането на процесните бонуси и дивиденти, но принципно по договор до
5-то число на следващия месец е следвало да се подготвят всички първични
счетоводни документи и управителят на дружеството по имейл или на хартия
да ги предаде и въз основа на тях да се направят счетоводните записвания.
Свидетелката сочи, че имало комисия, която проверила наличието на такива
първични счетоводни документи, констатациите на която не са й известни. В
комисията били управителят на дружеството, външен счетоводител и лицето
К., като представител на счетоводната къща не е участвал в комисията.
Според М. документите на комисията не били предадени под опис и не били
върнати с такъв. На комисията били предадени няколко класьора от
документи за проверявания период, които те проверили в рамките на деня, в
отделно помещение в счетоводната къща. След приключване на проверката
никой не я е уведомявал, че документи липсат. Единствено бил поискан
инвентаризационен опис от програмата.
Като писмено доказателство по делото е приета разпечатка на
електронна кореспонденция, проведена между И. М., *********** и Н. Ц.,
*************. В писмо от 21.10.2019 г. Ц. пита М. за касовата наличност, за
да се изчисти и да се подготвят протоколите за общо събрание за изписаните
премии на каса в негова полза и на А. Ц.. В отговор счетоводителят е посочил
да се разпишат на ведомостта за тези огромни бонуси да я има в
счетоводството. С отговора на исковата молба е представена ведомост за
заплати за от м. ноември 2019 г., която обаче не е подписана.
Като писмено доказателство по делото е приета разпечатка на
електронна кореспонденция, проведена между Н.S., ********-******** и И.
М., ************В писмо от Х. С. от 01.09.2023 г. същият прави искане да му
бъдат изпратени копия на всички РКО за периода м. октомври 2019 г. – м.
март 2021 г., а с писмо от 05.09.2023 г. е отговорено, че такива няма. Според
заключението на приетата техническа експертиза електронните писма са
автентични и не са манипулирани.
8
Според показанията на свидетеля М. Ц. тя има три деца от управителя
на „К.“ ЕООД Х. С.. Участвала при инвентаризационен опис на „К.“,
извършен в офиса на И. М., която е дългогодишен счетоводител на фирмата.
Участвала като служител на фирмата от м. май 2021 г. - финансов контролер.
Целта на описа била да се установи налице ли е РКО за плащане на бонус на
А. А. и дивиденти на Х. С., тъй като А. имал претенции, а С. имал неизплатен
дивидент. Предоставени им били около 10 класьора, основно с документи за
закупени материали, които проверили за около час и половина. Свидетелката
сочи, че при инвентаризационния опис не описвали документ по документ
какво са видели.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. Б., К.К., А. Ц., И. К.,
в частта, в която те сочат, че разходните касови ордери са подписани в деня
на получаване на сумите, който е денят, посочен в предявените им ордери. В
тази връзка съдът отчита вероятното заинтересованост на свидетелите от
изхода на делото в полза на ответника; противоречието между датите на
ордерите за изплащане на бонус на А. Ц. със счетоводните записвания, както
и противоречието на показанията на тези свидетели с електронната
кореспонденция, изходяща от счетоводството на дружеството, че разходни
касови ордери от управителя Н. Ц. за изплащане на тези суми на са
представяни в счетоводството.
Отговорността по чл. 145 ТЗ е специална имуществена отговорност,
която произтича от съществуващите между дружеството и управителя му два
вида правоотношения – договорно и органно. Тя е за вреди, причинени от
действия или бездействия на управителя, осъществени при и по повод
осъществяване на управленските му функции, съгласно сключения договор за
управление и закона, който урежда задълженията му като органен
представител.
Фактическият състав, при който възниква отговорността на управителя
по чл. 145 ТЗ, включва следните кумулативни елементи, в доказателствена
тежест на ищеца: 1. действия или бездействие на управителя във връзка с
осъществяване на управлението на търговското дружество; 2. настъпване на
вреди за дружеството; 3. наличие на пряка причинна връзка между
действието/бездействието и претърпените вреди.
Според възприетото от ВКС в постановено по реда на чл. 280 ГПК
решение № 142/28.07.2017 г. по т.д. № 1945/2016 г. на ВКС, I т.о. специалната
имуществена отговорност на управителя е неограничена и резултатна, като
вредите следва да бъдат доказани по вид и размер като реално отразили се в
патримониума на дружеството, като доказването на тези факти е в тежест на
ищеца. Прието е, че за разлика от обикновеното материално-отговорно лице,
което отговаря за отчитане на стоково-материални ценности, които са му
заприходени, управителят отговаря за цялостната дейност на дружеството,
включително и за разплащанията с контрагенти, при което един актив може
да послужи за погасяване на пасив или да се транформира в друг, поради
което ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси
изисква извършване на пълна, а не на частична ревизия на имущественото
състояние на дружеството, която да е извършена към конкретния релевантен
момент. Вътрешната инвентаризация или ревизия следва по обективен начин
да установяват съответствието между документалното и фактическо
състояние на активите и пасивите на стопанския субект към определен
9
момент. Възможно е да бъде събрана и счетоводна експертиза, която обаче
следва да извърши цялостна проверка за движението на активите и пасивите
на предприятието въз основа на счетоводни документи, съставени преди и
към момента на причиняване на вредата или открИ.ето й, от които пряко да
бъде установено несъответствието между документалното и фактическото
състояние на имуществото на управляваното дружество към релевантия
момент.
По делото не е спорно, че ответникът като управител на дружеството
ищец е имал задължение за извършване на действия по управление на
дейността на дейността му и носи отговорност по чл. 145 ТЗ за тяхното
неизпълнение.
По първата група действия правопораждащи вземането на "К."
ЕООД.
Част от задълженията на управителя по управление на дейността е да
организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на
закона за счетоводството и да определи реда и движението на счетоводните
документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието
до момента на унищожаването или предаването им съгласно този закон - чл.
16, ал.1, т. 2 и т.9 ЗСч. Според чл.3, ал.3 ЗСч. предприятията осъществяват
текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на
документи по този закон. В чл. 6, ал. 1 от закона е уредено съдържанието на
първичните счетоводни документи, адресирани до външен получател, като
според ал.5 съставянето и документална обоснованост е налице, когато в
първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но
за нея има документи, които я удостоверяват. Според ал. 6, освен в случаите
по ал. 5 документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен
документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон,
и в документа липсва част от изискуемата информация, когато този документ
отразява вярно документираната стопанска операция. От анализа на тези
норми следва, че изискването за документална обоснованост на закона е
функция на преследваната от него основна цел вярно документиране на
стопанските операции.
За да се извърши преценка налице ли е нарушение на задълженията на
управителя във връзка с надлежното организиране на текущото счетоводно
отчитане и в частност съответства ли отразяването във вторичните
счетоводни документи на първични счетоводни документи за плащане на
процесните бонуси и дивиденти, е необходимо да се отговори на релевантия
по делото въпрос за момента на съставяне на оспорените разходни касови
ордери с издатели А. Б., К.К., А. Ц., И. К. и А. А..
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира за установено, че процесните разходни касови ордери не са
съставени на посочената в тях дата. На първо място, налице е разминаване
на размера на сумите, посочени като получени на ръка като дивиденти и тези
осчетоводени като платени на каса, като сумата по РКО е по-висока.
Разликата се явява в 5% от стойността на дивидентите, които са осчетоводени
като платени като авансов данък в пола на бюджета. Налице е и разминаване
в датите на счетоводното отразяване и датите на три от ордерите за изплатени
бонуси. Размерът на сумите изплатени на ръка като дивидент по оспорените
ордери е съобразен изцяло с твърденията в исковата молба, като е
10
пренебрегнато удържането на авансовия данък от платеца, което
обстоятелство е индиция за съставянето на същите след подаване на исковата
молба. Друг факт, който поставя под съмнение обстоятелството, че ордерите
са съставени на посочените в тях дати е този, че лицето, което също е
подписало такива ордери и което твърди, че ордерът с дата 07.12.2020 г. е
подписан от него на тази дата в последствие /преди подаване на исковата
молба/ е претендирало тази сума след това. На следващо място, съдът взема
предвид обстоятелството, че в имейл от счетоводството на „К.“ ЕООД в
периода 2019 г. – 2020 г. счетоводителят сочи, че за този период в
счетоводството липсват разходни касови ордери.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че към датата на
осчетоводяване на плащанията от страна на "К." ЕООД на процесните суми за
същите не са били съставени първични счетоводни документи, като
оспорените ордери са съставени впоследствие. Налице е следователно
нарушение на задълженията на управителя във връзка с изпълнение на
задълженията му да организира текущото счетоводно отчитане на
предприятието.
Независимо от горното съдът намира за установено по делото, че
счетоводното отразяване във вторичните счетоводни документи и регистри на
"К." ЕООД на плащанията на процесните бонуси и дивиденти отразява вярно
действително състоялите се стопански операции по изплащане на тези суми в
полза на правоимащите лица, съобразно взетите решения на общото събрание
на дружеството. До този извод съдът достигна при съвкупната преценка на
следните обстоятелства. На първо място, при разпита им и под страх от
наказателна отговорност за депозиране на неверни показания, свидетелите А.
Б., К.К., А. Ц., А. А., И. К. сочат, че са получили сумите по представените с
отговора на исковата молба разходни касови ордери подписани от тях. Това
представлява признание, както на факта на подписване на документа, така и
на факта на фактическо получаване на сумите. От същото следва релевантия
по делото извод, че макар и след извършване на стопанските операции е
съставен документ, от лице, което не е предприятие по смисъла на ЗСч., който
отразява вярно документираната стопанска операция. Съдът взема предвид,
че в случая става въпрос за изплащане на суми на лица, част от които са
съдружници в дружеството А. Б., К.К., И. К., какъвто е и настоящият
управител на дружеството Х.Н.С., а останалата част - служителите А. Ц. и А.
А., на които управителят вероятна е имал доверие, поради финансовите
резултатите, които с работата си са постигнали за дружеството. Тези
обстоятелства житейски обясняват липсата на съставени първични
счетоводни документи към момента на извършвате на плащанията, макар
несъставянето да представлява нарушение на изискването на Закона за
счетоводството за документална обосновка на стопанските операции. С оглед
показанията на свидетелите и съставените от тях документи за това, съдът
приема за установено, че тези лица са получили полагащите им са бонуси,
съответно дивиденти и за дружеството не е налице вреда под формата на
фактическа липса на парични средства осчетоводени като заплатени от каса.
По отношение на вземанията за дивиденти на Х.Н.С.. Установява се по
делото, че настоящият управител и едноличен собственик на капитала на "К."
ЕООД е съдружник в дружеството от 18.01.2016г. Съдът намира, че макар да
липсват преки доказателства за изплащане на дивиденти по посочените в
констативния акт протоколи на общи събрания, по делото са налице
11
достатъчно доказателства достатъчни за провеждане на насрещно доказване
на този факт /прякото, пълно доказване е у ищеца за настъпването на
вредата/. На първо място, последното решение за изплащане на дивиденти е
от 13.12.2019 г., а С. е станал управител на дружеството по силата на решение
на едноличния собственик на капитала от 30.03.2021 г., в което предишният
управител е освободен от отговорност за голяма част от действията си като
управител. На това общо събрание на съдружниците, на което са присъствали
всички досегашни съдружници управителят Н. Ц. е декларирал какви са
задълженията на дружеството и са обсъдени и представени доказателства
в тази връзка, като от никой от съдружниците, в т.ч. и от съдружника, а в
последствие и едноличен собственик на капитала Х. С. не е поставен
въпросът за неизплатени дивиденти. След тази дата С., като управител на
дружеството е отговарял за цялостната му дейност в т.ч. и за съответствието
на фактическото положение, в т.ч. на касовата наличност със счетоводните
записи, а т.н. инвентаризация на каса към задна дата е извършена едва след
почти две години. След дата, на която Ц. е свободен като управител, а С. е
станал такъв, ако последният е имал неудовлетворено свое вземане от „К.“
ЕООД той е имал възможност да получи плащане във всеки един момент и
житейски нелогично е това да не е сторено за такава голяма сума, по решения
за няколко последователни години.
Предвид изложеното, съдът намира, че не е проведено пълно главно
доказване от страна на ищеца на факта на претърпяване на вреда от
счетоводното отразяване изплащането на вземанията за дивидент на Х. С..
По второто действие пораждащо вземането на "К." ЕООД.
Като доказателство за установяване на факта относно липсата на касова
наличност към 31.03.2021 г. от страна на ищеца са ангажирани констативен
протокол от 08.02.2023 г. и приетата счетоводна експертиза. Според
заключението касовата наличност към момента на освобождаване на Н. Ц.
като управител на „К.“ ЕООД на 31.03.2021 г. е в размер на 24 285,75 лева.
Ищецът не ангажира доказателства относно фактическата наличност на
активите и конкретно на касата към датата на освобождаване на ответника
като управител на дружеството, респ. в достатъчно кратък срок след това, с
оглед необходимостта анализът да отразява обективно фактическото
положение към конкретния момент. Извършената от ответника
инвентаризация е почти две години по-късно и няма как да отразява
действителното положение към 31.03.2021 г. Житейски логично и дължимо
поведение от новоназначения управител на ответното дружество е като лице,
което отговаря за управлението и текущото счетоводно отчитане, да се
запознае със съответствието на фактическата касова наличност с отразената в
счетоводството още в началото на възникване на мандатното правоотношение
с него.
Предвид изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски по делото.
По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна
12
сложност на делото, като за да бъде намалено уговореното възнаграждение
следва да е налице очевиден, явен противовес на размера на уговореното
възнаграждение с тези две групи обстоятелства.
В Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване по т. 2 е прето, че: „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване
на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна
уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики.“ Даденото в решението на СЕС
тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има задължителен характер за националните
съдилища, поради което съдът не следва при направено възражение за
прекомерност да съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения
предвидени в едноименната наредба и може да определи възнаграждение и
под тях, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Уговореното между ответника и Адвокатско дружество „Г.И П.“
възнаграждение за представителство по делото е в размер на 25 000,00 лева
без ДДС, или 30 000,00 с ДДС, за което са налице доказателства за
плащането.
Производството по делото е с фактическа и правна сложност по-голяма
от обичайната. Извършена е доказателствена дейност чрез разпит на седем
свидетели, събрани са три експертизи, извършено е доказване във връзка с
оспорване на няколко документа. Делото е приключило след провеждане на
три открити съдебни заседания. Ищецът е уговорил и заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 8543,43 лева. Според чл. 7, ал.2, т.5 НМРАВ
минималното възнаграждение с оглед интереса по главните искове е в размер
на 13 193,43 лева без ДДС или 15832,12 лева с ДДС. Уговореното от
ответника и Адвокатско дружество „Г.И П.“ възнаграждение възлиза в размер
почти два пъти над този по наредбата. При съобразяване на горните
обстоятелства, както и че предявеният иск в едната си част е частичен, т.е. ще
формира сила на присъдено нещо за целия размер по общите факти, съдът
намира, че така уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до
размер от 20 000,00 лева с ДДС.
Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски по делото в общ размер на 20 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу Н. С.
Ц., ЕГН: ********** частичен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата в
размер на 189 300,00 лева, част от сумата от 385 120 лева, представляваща
13
обезщетение за причинени вреди в резултат на ненадежно водене на
дружествените работи изразяващо се в липса на първични счетоводни
документи за извършеното осчетоводяване на погасяване задълженията на
„К.“ ЕООД към кредиторите му А. Р. Ц., А. С. А., К.Г.К., Х.Н.С., И.К.К. и А.
П. Б. за изплащане на бонуси и дивиденти по решения на общото събрание на
дружеството от 14.11.2019 г., 28.11.2019г., 02.12.2019г., 13.12.2019г.,
04.12.2020г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 145 ТЗ за обезщетение за
вреди в резултата на ненадежно водене на дружествените работи изразяващи
се в липса на касова наличност към 31.03.2021г. в размер на 24 285,75 лева.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Н. С. Ц., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 20300,00 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14