и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 3/15.02.2008 год., постановено по гр. д. № 1018/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд, е изменен определения с решение № 26/13.05.2003 год., постановено по гр. д. № 122/2003 год. на РС- Кърджали, режим на упражняване на родителските права спрямо детето Васил Георгиев Василев с ЕГН **********, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на Георги Василев Георгиев и Катя Спасова Фенерска малолетно дете Васил Василев, е предоставено на бащата Георги Василев Георгиев и е дадена възможност на майката Катя Спасова Фенерска да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 20 ч., както и един месец през годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на детето да става в дома на бащата. С решението Катя Спасова Фенерска е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Васил Георгиев Василев чрез неговия баща и законен представител Георги Георгиев в размер на 40 лв., считано от 24.08.2007 год. до навършване на пълнолетие на детето или друга погасяваща издръжката причина. Присъдена е и държавна такса. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Катя Спасова Фенерска, която чрез пълномощника си го обжалва с молба да бъде отменено изцяло като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Моли да се постанови друго решение, с което се отхвърли предявения от Георги Василев Георгиев иск за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо детето Васил Георгиев Василев като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски. Излага подробни съображения за това, че по делото не са събрани доказателства, установяващи наличието на изменение на обстоятелствата, относно упражняването на родителските права по отношение на детето Васил Василев. Установено било, че майката Катя Спасова Фенерска е добър родител, който е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на своето дете. В жилището, в което детето е живяло с майка си, то е имало самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо, което било констатирано и от служителя на отдел "Закрила на детето" при ОбССГ гр. Кърджали и не се оспорвало от страните по делото. Установявало се, че от постановяване на решението за прекратяване на брака между страните до предявяване на исковата претенция, майката Катя Фенерска е полагала изключителни грижи за своето дете, осигурявайки му среда за правилно възпитание и нормално развитие, като липсвали данни да е променила отношението си към детето през този период от време. В тази насока били показанията на св. Велкова- учителка на Васил Василев, която заявявала, че детето по времето, когато е живеело при своята майка е било обгрижвано, спойконо, възпитано и добре облечено дете. За да обоснове своя извод за изменение на постановения режим на упражняване на родителските права, съдът кредитирал безкритично думите на детето Васил, като приел, че не било налице формиране на негативно отношение от страна на баща му към неговата майка, като съдът не взел предвид обстоятелството, че независимо от определения режим за упражняване на родителски права, детето не се върнало при майка си под въздействието на своя баща. При постановяване на решението не било взето предвид и обстоятелството, че към настоящия момент детето контактувало единствено и само с много възрастни хора- лелята на баща му, неговата баба по майчина линия и една приятелка на 70 години- по обясненията на неговия баща, като нямало приятели на неговата или близка до неговата възраст. Съдът приемал за укоримо поведението на жалбодателката, тъй като същата наред с грижите си по отглеждането и възпитанието на Васил, отделяла внимание и на второто си дете и на човека, с когото живеела на семейни начала. От доказателствата по делото се установило, че дори възпитателския подход на бащата бил неправилен, независимо от неговия педагогически опит, тъй като всички желания на детето Васил били задоволявани, както и че то било лишавано от отговорности като не му били вменявани задължения. Не бил взет предвид негативизма у детето към неговата майка, формиран и повлиян единствено и само от баща му Георги Василев Георгиев. По делото не се установило бащата да разполага с условия, при които да отглежда и възпитава детето си. Счита, че изцяло в интерес на детето е, да остане да живее при своята майка като се запази постановения с решение по гр. д. № 122/2003 год. на РС- Кърджали режим на упражняване на родителските права, ведно с всички законни последици от това. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Сочат се доказателства. Ответникът лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Излага подробни съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 106 ал. 5 от СК и чл. 86 от СК от Георги Василев Георгиев срещу Катя Спасова Фенерска за изменение на постановените от съда мерки относно упражняването на родителските права спрямо роденото дете Васил Георгиев Василев от прекратения между страните граждански брак с искане родителските права да се предоставят на ищеца като ответницата бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на този, който е бил осъден да заплаща ищеца, считано от предявяване на иска. Ищецът твърди, че от 2005 г. ответницата Катя Фенерска заживяла на съпружески начала с Ангел Христозов Груев, от когото имала едногодишен син- Пламен, поради което детето Васил започнало често да моли ищеца да го вземе да живее при себе си, изтъквайки различни причини. Ищецът не се решавал да предприеме действия в тази връзка до момента, когато детето категорично отказало да се върне при майка си, упреквайки ищеца, че не го обича и не го иска, след като го карал да се върне при майка си. Детето изтъквало, че при майка му не се полагали достатъчно грижи за него, хранел се един път на ден и постоянно го карали да се грижи за по- малкото си братче и така било лишавано от свободно време. Детето споделило, че Ангел Груев го удрял по врата за дребни неща като например разлята в коридора вода, и единственият човек, който го защитавал в дома на майката, била майката на Ангел, когато им гостувала. Твърди още, че на 22.08.2007 г., Ûогато изтичал едномесечния срок, след който детето следвало да се върне при майката и поради нежеланието на детето за последното, заявено от детето на майката в телефонен разговор, се стигнало до скандал с обиди и заплахи по телефона. Ищецът сочи, че желае да се грижи за детето. Счита, че при него то би се чувствало по- добре предвид това, че можел да полага по-пълноценни грижи за него, разполагал със собствено жилище, в което живеела и майка му, която била готова да помага по всякакъв начин за отглеждане на детето, както и, че работи като учител в СОУ „Св. Климент Охридски" и получавал трудово възнаграждение в размер на 300 лв., а майка му, която била пенсионерка, получавала 139 лв. пенсия. Сочи, че предвид категоричното желание на детето да живее при него, е налице изменение в обстоятелствата от постановяване на мерките от съда по отношение на детето Васил, както и, че исканото изменение ще е в изключителен интерес на детето с оглед физическото му и психическо съзряване и укрепване, както и с оглед възрастта и пола на детето. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Страните по делото Георги Василев Георгиев и Катя Спасова Георгиева са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен по вина на двамата съпрузи с решение № 20/13.05.2003 г., постановено по гр. д. № 122/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд. С посоченото решение упражняването на родителските права над роденото на 07.05.1997 г. от брака им едно дете Васил Георгиев Василев с ЕГН **********, било предоставено на майката с режим на лични отношения на детето с бащата- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8 ч. до 20 ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 40 лв. Постановено било след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Фенерска. От представения по делото нотариален акт № 189/09.12.1997 г. се установява, че ищецът е собственик на апартамент № 33 вх. В ет. 2, находящ се в гр. Кърджали, бл. „Чучулига” 1, състоящ се от две стаи и кухненски бокс със сервизни помещения, със застроена площ 58.75 кв.м. От допълнително споразумение към трудов договор № 74/11.07.2006 г. и удостоверение за доходи изх. № 255/24.09.2007 г., издадено от СОУ „Св. Климент Охридски" гр. Кърджали се установява, че ищецът работи като учител по немски език и за периода м. март- м. август 2007 г. получил среден брутен месечен доход в размер на 377.30 лв. Представени са и квитанции, от които се установява, че ищецът заплащал редовно присъдената от съда издръжка в полза на детето Васил, което не се оспорва от ответницата по иска в първоинстанционния съд. Ищецът по делото пред първоинстанционния съд е представил медицинско удостоверение, че е клинично здрав и удостоверение за родствени връзки, от което се установява, че същият има едно дете- Васил Георгиев. В съдебно заседание пред тази инстанция жалбодателката обяснява, че е едноличен търговец, работи в магазин под наем и има месечен доход 250 лв. В писмено становището на отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" Кърджали в резултат на цялостното проучване, социалният работник е изразил становище, че при всеки един от родителите, интересите на малолетния Васил ще бъдат защитени, тъй като всеки един от тях го обича, желае да се грижи за него и може да му осигури нормални битови и материални условия за образование и развитие, и при определяне на родителския режим следвало да се вземе предвид желанието и мнението на детето. Идентично е становището на социалния работник, изразено писмено и пред въззивната инстанция. След изслушване на детето пред тази инстанция в присъствие на социалния работник С. Исмаил, последната заявява, че Васко бил подготвен да разговаря със съдии и да се явява на дела, за което имала впечатление от разговорите с детето, а и след проведения в съда разговор. При първата среща с детето през месец септември 2007 г., то казало, че неговото желание последните две години било да навърши десет години и да застане пред съдии, като каже, че иска да живее с баща си. Социалният работник счита, че готовността за това и желанието на детето, били въз основа на разговорите между детето и баща му, за което бил подготвян. Самото дете споделило, че баща му е казал, че когато навърши десет години има право да каже своето мнение и лично ще бъде изслушан, което щяло да бъде плюс за едно дело. По време на разговорите й през октомври- ноември 2007 г., имало период, в който детето носело в джоба си свален от интернет Закон за закрила на детето, като пред съдия- изпълнител във връзка с предаването му на майка му, цитирал закона и бил подчертал текстовете, касаещи правата на детето. С детето Васил провеждали многократни разговори, за да се разкрие каква е причината, той да не желае да бъде при майка си, тъй като не било нормално едно дете да не желае някой от родителите си. Дълго време детето разказвало, че съжителстващия с майка му „бате Ангел”, го „биел” като обяснявал, че „бате Ангел го удрял по врата”. Също така му тежало, че са го карали, както казвал, да върши тежка работа. Разказвал за случаи, в които носел трилитрови буркани до тавана, а впоследствие се оказало, че се носели буркани от шестия етаж до стаичка, която се намирала между етажите. Според социалния работник проблема на Васко започнал, когато майка му заживяла на съпружески начала с друг мъж, когото той не приемал. Знаел, че не му е баща, наричал го „бате Ангел”, и може би изпитвал някаква ревност, с което си обяснявала нежеланието му да отиде при майка си. Същата обяснява още, че преди да се роди братчето на Васко, той не е имал оплаквания от живота си при майка си, която живеела при родителите си. Оплакванията започнали от момента, в който майката на Васко заживяла с Ангел в дома му във „Възрожденци” и родила дете от него. Обяснява, че работела от 2005 г. в Отдел „Закрила на детето”, но знаела, че отдела бил запознат отпреди с желанието на детето да бъде при баща си. Изслушано в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 23.10.2007 г. детето Васил категорично заявява желанието да живее с баща си като обяснява, че обича и двамата родители, но баща си малко повече и той се грижел по- пълноценно за него. Сочи, че майка му го бие, както всеки родител, но му била удряла и по- силни шамари по бузите и ръцете, заради дребни причини. Батко му Ангел също го биел по врата като след това два- три дни му стояло синьо. Обяснява, че когато бил при майка си, тя го карала да гледа малкото си братче веднага след като се върнел от училище, сменял му памперсите, хранел го с различни пюрета и пасирани храни, а през това време майка му и батко му Ангел гледали телевизия или се хранели. Гледал братчето си докъм 22- 23 часа, докато заспи и тогава сядал да си пише домашните. Твърди, че казал на майка си да гледа повече братчето му Пламен, но тя му отвръщала „Ти за какво си като няма да гледаш Пламен". Твърди също, че се е случвало да извежда сам малкото си братче, докато майка му и батко му Ангел си стоели в къщи. Последните го карали да носи тежки трилитрови буркани от седмия до първия етаж, което не било редно. Обяснява, че сутрин не закусвал в къщи, отивал направо на училище, където в междучасието не си купувал закуска, въпреки, че майка му му давала пари за целта, а си стоял в стаята. Обядвал в училището и стоял там на занималия до 15- 15.30/16 ч., след което се прибирал и гледал братчето си като се хранел един път на ден. Сочи, че при майка си нямал приятели, а откакто живеел при баща си, имал повече свободно време за игра, телевизия, имал приятели. На 22.08.2007 г. отказал да се върне при майка си, и оттогава тя не му се била обаждала, той й звънял. Първият път, когато се свързал с нея, тя му казала да си намери най- лошата мащеха, а втория път: „Или идвай до осем часа, или не се връщай". Заявява, че иска да живее с баща си и да се вижда с майка си, както досега с баща си- всяка първа и трета седмица в месеца. Изслушано пред тази инстанция в съдебно заседание на 13.06.2008г. детето Васил обяснява, че се познава с адвоката на своя баща. Учел в СОУ „Св. Климент Охридски” гр. Кърджали и щял да учи в същото училище, където имал приятели. Обяснява, че ще се смени класния му ръководител и в пети клас ще има друг класен ръководител- Павлина Георгиева. До юни- юли живеел при майка си, а от миналия август живеел в бл. „Чучулига” 1 вх. В ет. 2 ап. 33 с баща си и баба си, която била майката на баща му. Обяснява, че семейството на майка му се състояло от „мама, батко Ангел- на мама съпруга и братчето ми Пламен. Братчето ми е на една година и няколко месеца. Скоро не съм го виждал”, но искал да го види. Самият той не искал да ходи там, защото искал като излезе решението на съда, тогава да отиде и за него така било по- добре. Не знаел защо, просто така искал и така мислел, че е по- правилно. Обяснява още: „Чакам решението на съда, за да видя братчето си. Нищо не би ме накарало да отида да видя братчето си преди решението. Не зависи чак толкова от годините на братчето ми, ами от решението все пак. Само от това зависи според мен. Значението на решението на съда е, че ще има някакво решение. Аз като не искам, не мога да отида. Ако решението е да бъда при тати, тогава ще ходя да виждам братчето си. Домъчнява ми за него, но какво да правя. Не се виждаме по улиците, тъй като той живее в кв.”Възрожденци”. Обяснява, че баба му, при която живее, била на 74 г. и добре живеели тримата. Повече готвела баба му, тя го перяла и гладела дрехите му. В апартамента на баща му имал собствена стая с телевизор, библиотека, легло, маса и скоро щели да купят компютър. Баща му работел в училището, където учел като учител по български език и литература, и немски език. Смените им съвпадали, а през първия срок водел и занималня, и повече време бил в училище. Сам се готвел за училище и не ходел на занималня. Вкъщи си пишел домашните и учел. Докато живеел при майка си, ходел на занималня, където си приготвял всичкидомашни. Докато живеел при майка си не се чувствал много добре, защото по цял ден гледал братчето си Пламен. Гледал го, когато не бил на училище и така при майка му не му оставало свободно време. Майка му и „батко Ангел” му казвали да гледа братчето си, а те по- малко се грижели за него. Той трябвало сам да го храни с пюрета с лъжичка и не знае в това време майка му какво правела и това се случвало много често- „горе- долу всеки ден”. Тогава ходел на училище от 8 ч. сутринта и занималнята свършвала към 16.30- 17.00 часа. В апартамента на майка му имало и за него стая с две легла, бюро, компютър, телевизор. С майка си се чували по телефона. Повечето пъти се обаждал той и последно се чули миналия петък, когато пак имало дело и тя му се обадила и искала той да отиде при нея за един- два дни- в събота в магазина, или в неделя при нея. Той й отказал и й казал: „След решението мога да идвам, когато си искам”. Обяснява, че зависело от решението. „Кога да ходя при мама зависи от решението. Сега, докато няма още решение, не ми пречи, но аз не искам. Няма голяма причина да й откажа да отида при нея, просто не искам. Като живеех при нея, тя не се грижеше чак толкова за мен. Нямах толкова свободно време при нея. Един път на ден ядох, защото нямах свободно време, гледах Пламен, ходих на училище. Там мама переше дрехите, както и сега баба. Тя ги приготвяше и аз си ги вземах от гардероба. С мама излизахме заедно. И като излизахме бяхме с количката с Пламен и аз бутах количката, която изобщо не беше лека. Не съм казал, че никой друг не се е грижил за Пламен, но аз се грижих повече за него.” Обяснява също, че ако съда прецени да живее при майка му, пак нямало да отиде, защото искал да живее при баща си: „Пак няма да ходя при мама, защото искам при баща си. Той полага повече грижи за мен. Имам повече свободно време, не се грижа за братчето си. Не е лошо човек да се грижи за някой друг, но е лошо, когато само за това се грижа. Лошото е през цялото време да сегрижа за него”.Във „Възрожденци” не излизал да си играе с приятели. Като излизали, той бутал количката и пак бил до братчето си. Случвало се било да изчаква при съседи майка си и батко Ангел. Ходил при съседката Гюлсевер, защото батко Ангел го нямало, а той нямал ключ за вкъщи. Оставал при съседката, когато се прибирал и ги е нямало, или са били завели бебето на профилактичен преглед на лекар. Знаел, че делото е за смяна на родителските права. От баща си знаел и какви заседания се водят. Той му обяснявал да не се притеснява и му казвал какво е поискала майка му, за което то не е питало. Баща му не е казал кой и какво е казал в съдебно заседание, а просто какво е станал¯. Като се върнел го информирал как е приключило делото. Детето обяснява още, че миналия петък му казал, че ще бъде заслушвано. До миналия петък се притеснявал доста от това, да не излезе решение, с което да бъде даден на майка му. Повторно обяснява, че татко му се грижи повече за него и не иска да се върне при майка си, защото „татко се грижи повече за мен”. Допълва, че и преди това се грижел по- добре за него, но и сега. Майка му не му е създавала пречки да се вижда с баща си, докато живеел при нея. Имал джиесем. Обяснява, че от миналия петък до сега не се притеснявал, защото знаел, че ще се вземе предвид неговото решение и ще бъде заслушван. Разказва, че след като се завело делото, са разговаряли с майка му. Когато посетил болницата се видял с баба Елена, която работела там. Тя дошла при него, когато бил в Бърза помощ. Бил на гости на една съседка, която била навън и му казала да отиде у тях, тъй като баща му бил още на училище. Бил сам около блока, защото нямало деца. Тази жена била доста възрастна, била му позната. Той пипал телевизора и програмите му, и тя го ударила няколко пъти по главата. На третия ден му станало лошо, но не знае дали е от това. Тя го ударила с ръка отгоре на главата. Преди ходил малко по- често при тази жена, но след този случай почти не ходел. Обяснява, че обича „и мама, и тати. И двамата ги обичам”. И още: ”Знам си правата, тъй като татко е учител и учи учениците за техните права. Той има право и на мен да каже, и за това си знам правата от него”. По делото е назначена съдебно- психологична експертиза на детето Васил, която не е оспорена от страните и съдът я приема. От заключението на вещото лице се установява, че детето Васил има нормално психо- физическо развитие, няма разстройства на познавателните процеси, може да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, и конкретно при кого от родителите си иска да живее. Раздялата на родителите му през 2003 г. е била стресираща за малолетния Васил като същият изпитва привързаност към всеки от родителите си, но предпочитанието към съжителство с бащата, било продиктувано от предоставената му по- голяма лична свобода и липса на отговорности в домакинството. Отказът на детето да се върне да живее при майка си се дължал на недостатъчното според детето внимание от страна на новото семейство на майка му, за което детето се е почувствало обидено. Отрицанието на майката било възможно да се дължи на неосъзнато чувство на ревност към по- малкото братче и повишеното внимание на майката към същото/респ. недостатъчното такова към детето Васил. От друга страна предпочитанието на бащата било обусловено от полагането от същия на прекомерни грижи и внимание към Васил, задоволяването на неговите желания и очаквания, даването на възможност за свобода, лишаване от отговорности. Понастоящем с оглед висящото дело, детето се чувствало напрегнато. Било възможно при неудовлетворяване на желанието му при кой от родителите да живее, да се стигне психологическа травма /криза/ на детето, която би могла да се преодолее и отшуми при вземане на съответни мерки от родителя, при който ще живее детето. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че под лишаване от отговорност от страна на бащата има предвид, че бащата има повече възможност да обръща внимание на детето и не го товари с изпълнение на домакински задължения за разлика от майката. Сочи, че Васил се чувствал детрониран от майката, като нормално било психологически да има такива усещания с оглед другото дете на майката и другия мъж в живота й. В заключение сочи, че желанието на детето да живее при баща си било напълно осъзнато. От показанията на св. Тананова се установява, че страните по делото били грижовни родители като бащата Георги й бил колега, и същият тъгувал, когато не бил с детето, което свидетелката познавала, тъй като бащата Георги го водел в училището по време на ваканциите, виждала ги да се разхождат. Детето обичало баща си и не забелязвала да има конфликти между тях. Същата обяснява и това, че познава и майката, с която също били колежки за кратко време и че тя също се грижи за детето и е грижовна майка. Свидетелят Русенов установява, че виждал бащата Георги с детето на път за аптеката или магазина, като Георги бил грижовен баща, който споделял, че детето често боледувало. От показанията на св. Велкова- учител на детето за учебната 2006/2007 г. се установява, че познава бащата на детето бегло от няколко инцидентни срещи, защото на родителските срещи идвала майката. Обяснява, че в училището ходел и мъжът, с когото Катя живеела, за да види как е Васко. Бащата на Васко посетил училището в началото на учебната година и повече не бил ходил в училище. Сочи, че Васко било обгрижвано, спокойно, добре облечено дете. Ходело на училище и през по- голяма част от годината било и на занималня, която продължавала до 18 часа. Детето й споделяло, че работело в къщи по домашните заедно с майка си. Споделял също, че се колебаел между единия и другия родител, но ги обичал и двамата, както и това, че ще има право да избира родител, когато навърши 10 години и му било страшно как щял да застане пред съда по този повод, но в края на учебната година заявил, че ще остане с майка си. От показанията на св. Елена Фенерска- майка на ответницата, които съдът кредитира, макар и същата да е заинтересована от изхода на делото, тъй като кореспондират с останалите гласни доказателства, се установява, че дъщеря й била добра и грижовна майка, грижела се за детето повече от майчински, защото детето често боледувало, поради проблеми с белия дроб. Мъжът с когото дъщеря й живеела в момента се грижел много добре за Васко, излизали заедно като го водил за ръка. Същата установява и това, че в един разговор с детето, то й казало, че знае от баща си, че тя била виновна за развода на родителите му. По реда на чл. 114 от ГПК ищецът в съдебно заседание е отговорил, че на 28.10.2007 г. бил на общински избори, през което време Васко сам отишъл на гости при съседка, която била на 70 години- бивша учителка и тъй като детето включило телевизора, разместило каналите, тя му ударила два -три шамара, след което майката на ищеца отишла и прибрала детето. При преглед в бърза помощ и изследвания се е стигнало до извода, че детето няма огнищна неврологична симптоматика, поради което не било предписано лечение. Разпитаната в тази връзка свидетелка д- р Бояджиева, обяснява, че си спомня случая, защото колегите й я извикали да прегледа дете, за което имало съмнение за мозъчно увреждане. Детето казало, че било ударено от съседка в областта на сънната артерия като вътре при прегледа присъствала леля на детето, а отвън чакали баща му и баба му. Свидетелката попитала детето къде е майка му, но то й отвърнало, че не иска майка му да идва, защото щяла да използва случилото се в съда. Впоследствие се обадили и на майката, и я уведомили за случилото се. Свидетелката обяснява, че от физическа гледна точка детето било здраво, и било възможно или да симулира и лъже, или да имало психологично разстройство, но установяването на това състояние не било в рамките на дейността на бърза помощ. Пред тази инстанция е разпитана и свидетелката Гюлсевер Халил Мехмед, съседка на жалбодателката Фенерска, която обяснява, че познава жалбодателката от четири години, тъй като живеели в един блок на един етаж. Обяснява че Катя имала две деца- Васко и Пламен, и от четири години живеела с мъж на име Ангел, когото също познавала. Посещавала жилището им, в което имали условия за отглеждане на децата. Имали две стаи и кухня, като Васко си имал отделна стая с компютър и телевизор. От около година не била виждала Васко. Преди това Васко живеел там и той нямал проблеми със семейството си. Ходел с малката й дъщеря, която била в осми клас, заедно на училище в СОУ „П. Р. Славейков” една смяна и сутрин тръгвали заедно. Катя и Ангел се грижели много добре за Васко. Били възпитани хора и никога не била чувала да му се скарат. Винаги Ангел или Катя били с малкото дете навън с количката и не била виждала Васко да разкарва малкото си братче навън с количката. Той излизал да играе навън пред блока с други деца и не го е виждала да носи тежки багажи и буркани. От дъщеря си не е чувала Васко да й е споделял какво става в дома им или да се е оплаквал от нещо. Васко бил винаги добре облечен и от нищо не бил лишаван, имал си всичко, докато живеел в дома на майка си. Свидетелката няколко пъти посещавала апартамента на Катя и последно през м. ноември 2007 год., и тогава Васко не бил там. Питала Катя къде е детето и тя й казала, че е при баща си, който го взел и не го е върнал. Катя преживявала липсата на детето много тежко, споделяла, че й е мъчно за Васко. Не била чувала скандали от този дом. Васко не се е държал странно с майка си, нямал е отрицателно отношение към нея, когато живеел при тях. Отношенията им били нормални и не е чувала скандали и караници. Ангел се грижел много добре за детето и това го знаела, защото и навън виждала заедно Ангел и Васко, засичала ги и в магазина, и отношенията между тях били нормални. В апартамента на Катя едната стая била на Васко, а другата била хол, където Катя и Ангел спели с бебето. Виждала Ангел и Васко почти всеки ден заедно, защото Ангел разхождал бебето с количката навън и Васко винаги бил с тях. Васко си играел с нейната дъщеря и друго момиче, което живеело на четвърти етаж. Не е имало случай, при който Васко да ходи в дома на свидетелката, за да изчака родителите му да се приберат и да отключат дома. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция приема, че предявения иск на основание чл. 106 ал. 5 от СК е неоснователен и не следва да се уважава. Съгласно сочената разпоредба, при изменение на обстоятелствата, при които е бил определен режима на родителските права от съда, могат да бъдат изменени постановените по- рано мерки и да се определят нови. С оглед събраните по делото доказателства тази инстанция приема, че такова изменение в случая не е налице. Както е прието в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., решението за изменение на постановените по- рано мерки, следва да се постанови с оглед интересите на децата, като се извърши преценка на родителските качества, полагането на грижи и умения за възпитание, подпомагане на децата за придобиване на знания и трудови навици, моралните качества на родителите, социално обкръжение, битови условия, възраст и пол на децата и прочие, като желанията на децата не са задължителни за съда, а се обсъждат заедно с останалите обстоятелства. В случая всеки от двамата родители е заявил желание малолетното дете Васил да живее при тях. От показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и пред тази инстанция се установява, че майката на детето до заживяването му при баща му, е полагала необходимите грижи за отглеждането и възпитанието му. В тази насока са показанията на св. Велкова- учител на детето за учебната 2006/2007 г. и незаинтересована от изхода на делото, която сочи, че на родителските срещи идвала майката, Васко било обгрижвано, спокойно, добре облечено дете. С нея детето споделяло, че се колебаело между единия и другия родител, но ги обичал и двамата, както и това, че ще има право да избира родител, когато навърши 10 години и му било страшно как щял да застане пред съда по този повод, но в края на учебната година заявил, че ще остане с майка си; показанията на майката на ответницата по иска св. Елена Фенерска, която установява, че дъщеря й била добра и грижовна майка, и мъжът с когото дъщеря й живеела в момента се грижел много добре за Васко, както и показанията на разпитаната пред тази инстанция свидетелка Гюлсевер Халил Мехмед, съседка на жалбодателката Фенерска и също незаинтересована от изхода на делото. Че и бащата полагал грижи за детето се установява от показанията на св. Тананова, негова колежка и тези на свидетеля Русенов. Според социалните доклади, представени пред първата и пред въззивната инстанция, битовите условия при двамата родители са сходни. Социалният работник е установил, че в дома на майката детето имало обособена детска стая, а в дома на бащата- детето и бащата обитавали обща стая. Установява се по делото, че в дома на бащата, за детето се грижела 70 годишната му баба, която перяла, чистела и готвела. Установено е и това, че майката,както и самото дете обяснява, спазвала определения режим на свиждане с бащата и никога не го е лишавала от контакти с него, не го е настройвала против бащата. Безспорно е и това, че докато детето е живяло при бащата през учебната 2007- 2008 година е завършило 4- клас с отличен успех, но няма данни по делото преди това то да е било с по- нисък такъв. Вярно е, че малолетното дете е изразило категорично желание да живее при баща си, и не иска да живее при майка си. Желанието на детето, за което тази инстанция приема, че е изцяло повлияно от мнението на бащата, при когото то живее от около 10 месеца, не може да бъде единствен критерий за преценка относно това, налице ли е изменение на обстоятелствата. И това е така, тъй като се установява по делото безспорно, че след навършване на 10- годишна възраст на малолетното дете, бащата е бил този родител, който не е изпълнил задължението си да върне детето при майката съгласно определения режим за това и е пречел на осъществяване на контактите на детето с майката. В случая бащата е създал фактическо състояние от края на м. август 2007 г., от когато детето живее при него, което състояние обаче произтича неот желанието на детето, а от това на самия него. Следва в тази връзка да се посочи, че от това свое противоправно поведение, бащата не може да черпи права. Освен това, бащата е бил този родител, който още от шестгодишната му възраст, е водил детето в детска педагогическа стая, използвал органите на полицията, което обстоятелство и сам признава, за да се обясни на детето, че след навършване на 10- годишна възраст, то има право да изрази пред съда своето желание при кого от родителите да живее като дори му е предоставил и Закона за закрила на детето, който детето цитирало при направените опити чрез съдия- изпълнител, да бъде върнато на майката, като самото дете заявява, че то самото не чете закони. Той е бил този родител, който е обяснявал на детето, че баба му /св. Елена Фенерска/ била виновна за развода на родителите му, че се води дело за смяна на родителските права, обяснявал му какви заседания се водят, информирал го как е приключило делото, казвал му какво е поискала майка му, без то самото да е питало за това, както и това, че от неговото становище зависи изхода на делото. Или, бащата е този родител, който е натоварвал детето с несвойствени за неговата ниска възраст проблеми. Че детето е било повлияно за своето решение, се потвърждава и от думите му в съдебно заседание, по повод на това, че то отказало да отиде при майка си като й казало: „След решението мога да идвам, когато си искам”. Обяснява, че зависело от решението. „Кога да ходя при мама зависи от решението. Сега, докато няма още решение не ми пречи, но аз не искам. Няма голяма причина да й откажа да отида при нея, просто не искам.”, т. е. детето поставя като условие да посещава майка си изхода от делото, които обяснения трудно могат да се приемат, че са само и единствено желание на детето. Още повече, че самото то обяснява, че няма голяма причина да откаже на майка си да отиде при нея и в тази връзка не изтъква като причина физически тормоз и лошо отношение към него в дома на майка му. От друга страна, правят впечатление думите на детето, което макар да свързва посещението си при майка му с изхода по делото, заявява, че ако бъде преценено да живее при майка си пак няма да отиде, защото искал при баща си, там имал повече свободно време и не се грижел за братчето си, което сочи на извода, че на детето очевидно е наложен единствения възможен изход на делото, че ще живее при баща си и подкрепя становището на съда за оказвано значително влияние върху съзнанието му за формиране на изразеното от същото желание да живее при баща си. На този извод сочи и отказа на детето при посещението му в „Бърза помощ” да бъде извикана майка му, тъй като тя щяла да използва това пред съда. За това, че детето е изцяло повлияно от бащата, сочат и неколкократно повтаряните при изслушване на детето като заучени изрази, че то- детето, било бито в дома на майка си, че то се е грижело повече от майка си за малкото си братче, че при разходка само то бутало тежката количка на братчето си, вършело тежка за него работа в дома, че при майка си нямало приятели и свободно време, за които обстоятелства по делото не са посочени и събрани каквито и да е доказателства. Че очевидно детето е повлияно от бащата, се потвърждава и от непоследователните му обяснения. Така, от една страна детето обяснява, че е посещавало занималня, където е подготвял всичко за училище, а от друга, че след като братчето му заспяло късно вечерта, то той тогава започвал да си подготвя домашните за училище. Обяснява още, че се хранело един път на ден, защото нямал свободно време, а наред с това- че обядвал в училище, но закуска не си купувал, макар че майка му му давала пари за това, но той седял в стаята и не се хранел. В подкрепа изводите на съда са и показанията на св.Гюлсевер Халил Мехмед, която обяснява, че докато детето живеело при майка си, то нямало проблеми със семейството си, нямало е скандали, жалбодателката и мъжът, с когото живеела, се грижели много добре за Васко, били възпитани хора, не била виждала Васко да разкарва малкото си братче навън с количката, а излизал да играе навън пред блока с други деца и не го е виждала да носи тежки багажи и буркани. Васко бил винаги добре облечен и от нищо не бил лишаван, имал си всичко, докато живеел в дома на майка си. Катя преживявала липсата на детето много тежко, споделяла, че й е мъчно за Васко. Васко не се е държал странно с майка си, нямал е отрицателно отношение към нея, когато живеел при тях. На следващо място съдът отчита и становището на в. л. психолог Базлянкова, която обяснява, че детето е привързано към всеки от родителите, и че предпочитанието към съжителство с бащата било продиктувано от предоставената на детето по- голяма лична свобода и липса на отговорности в домакинството. Същата сочи, че отрицанието на майката било възможно да се дължи на неосъзнато чувство на ревност към по- малкото братче и повишеното внимание на майката към същото/респ. недостатъчното такова към детето Васил. В тази насока самото дете в съдебно заседание обяснява, че когато излизали навън, „пак съм до братчето си”, което подкрепя допусната възможност от вещото лице Базлянкова, детето да изпитва ревност към по- малкото си братче, за преодоляването на която очевидно майката трябва да положи по- големи усилия, но и което в никакъв случай не сочи на такова изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на постановените мерки и не прави майката непригоден родител. От друга страна, вещото лице сочи, че предпочитанието на бащата било обусловено от полагането от същия на прекомерни грижи и внимание към Васил, задоволяването на неговите желания и очаквания, даването на възможност за свобода, лишаване от отговорности, което съдът счита, че е по- неправилния подход на бащата във връзка с възпитанието на детето, тъй като родителят е този, който трябва да създаде у детето нужните трудови навици, умения и дисциплина, за да бъде то подготвено по възможно най- добрия начин за живота. На следващо място съдът отчита и становището на социалния работник, присъствал при изслушване на детето в съдебно заседание, който счита, че тази готовност на детето като навърши десет години да застане пред съдии, като каже, че иска да живее с баща си, била въз основа на разговорите между детето и баща му, за което то било подготвяно като бащата му казвал, че когато навърши десет години има право да каже своето мнение и лично ще бъде изслушано, което ще бъде плюс за едно дело, като по този начин се е акцентирало върху изхода от процеса, а не желанието и интересите на детето. Безспорно е, че между родителите на детето е имало неразбирателства, но в случая липсата на контакти между майката и детето, не може да се вмени във вина на майката, с оглед изложеното по- горе за упражнено системно въздействие от бащата върху детето, че само неговото мнение и желание ще имат значение и ще бъде решаващо за изхода на делото, че именно той- бащата, се грижи и ще се грижи по- добре за него. Че у детето е имало колебание при кого да живее, убедително говорят показанията на св. Велкова- учител на детето за учебната 2006/2007 г., която установява, че то се е колебаело между единия и другия родител, но обичало и двамата, както и това, че ще има право да избира родител, когато навърши 10 години и му било страшно как щял да застане пред съда по този повод, но в края на учебната година, т. е. непосредствено преди да остане при бащата да живее, заявил, че ще остане с майка си. Видно от приложеното изпълнително дело, майката е правела опити да вземе детето, да се вижда и грижи за него, но именно въздействието на бащата е довело до изразяваното „нежелание” на детето да вижда майка си и до известно отчуждаване между майката и детето. Безспорно е, както посочва и вещото лице- психолог, че било възможно при неудовлетворяване на желанието на детето при кой от родителите да живее, да се стигне психологическа травма /криза/ на детето, която обаче е преодолима и би могла да отшуми при вземане на съответни мерки от родителя, при който ще живее детето. Впрочем, именно това влияние на баща върху детето за решението му да не желае да вижда майка си, а и малкото си братче, не може да се приеме като изпълнен от бащата родителски дълг, а създаването по този начинна пречки в контактите на майката с детето, сочи на неправилен подход във възпитанието на детето. Фактически поведението на бащата не е в интерес на детето. Освен това, не може да се разглежда въпроса за привързаността на детето тогава, когато неговите желания и начин за живот, се изпълняват без противопоставяне от бащата, който, както посочва вещото лице- психолог, полага прекомерни грижи и внимание към детето, задоволява неговите желания и очаквания, дава му възможност за свобода, лишава го от отговорности като имал повече възможност да обръща внимание на детето и не го товарел с изпълнение на домакински задължения за разлика от майката, а няма спор по това, че децата избират по- лесния за тях път. Съдът отчита и това, че детето е малолетно и се нуждае от непосредствена майчина грижа и помощ в ежедневния живот и в училище. Или, отчитайки всички тези обстоятелствата: бащата не е върнал детето на майката след осъществяване на личните отношения и по този начин е създал пречки на родителя, комуто е било предоставено упражняването на родителските права, дори да се вижда с детето и същият не може да черпи права от собственото си противоправно поведение; майката не е създавала пречки на детето да се вижда с бащата; бащатапо своя инициатива, както самият обяснява /виж протокол от 02.102007 г. по гр. д. № 1018/2007. по описа на КРС/, служебно изискал документите и предприел дори преместване на детето в друго училище, в което той самият работи като учител; отчуждаването на детето от майката по вина именно на бащата, който е повлиял изцяло за формиране на отказа на детето да се върне на майката, а и дори да я вижда; социалното обкръжение на детето, което прекарва по- голяма част от времето с баба си, която в никакъв случай не може да замести същинските майчини грижи, а и съжителството на детето с нея през по- голямата част от деня, е по- неподходящата семейна среда от тази на майката, която има ново семейство и друго дете, а и контактите на детето с друга възрастна жена на 70 години- съседка, която по думите на самия баща, била „приятелка” на детето и при която то ходело по няколко пъти седмично, и която му е нанесла побой при едно от посещенията в нейния дом; битовите условия за отглеждане на детето при майката не се установява да са по- лоши от тези при бащата, напротив- при бащата то обитава обща стая с него, а при майката има обособена своя стая; възможностите на майката, която, както и бащата, работи и реализира доходи; заинтересоваността на майката от детето, която е правела опити да разговаря с него, а видно от приложеното изпълнително дело- и да го върне при себе си; значително ниската възраст на детето, в която полът на същото не е от решаващо значение с оглед всички останали обстоятелства по делото и детето все още се нуждае изключително от майчини грижи, още повече, че майката има родено и друго дете от мъжки пол и разделянето на двете деца- братя, няма да бъде в техен интерес и конкретно в интерес на детето Васко, и от друга страна- недоказаността на твърденията на ищеца, че детето само е пожелало да живее при него, че било подложено от майката и живеещия с нея мъж, на физически тормоз и че майката не полагала достатъчно грижи за него и го натоварвала с несвойствени за него задължения, съдът приема, че бащата не притежава по- добри родителски качества от майката и тя е по- пригодния родител да отглежда и възпитава детето, и това отговаря на интересите на детето. Безспорно е, че възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, се осъществяват много по- лесно, когато в основата им лежи взаимна привързаност между родител и дете, и в тази връзка съдът отчита показанията на учителката на детето, която безспорно установява, че детето обича и двамата родители. Поради изложеното, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 106 ал. 5 от СК и тези на чл. 86 от СК. С оглед на това, тази инстанция приема, че първоинстанционният съд като е приел, че родителските права следва да се предоставят на бащата, определил е режим на лични отношения и е осъдил майката да заплаща издръжка, е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 106 ал. 5 от СК и чл. 86 от СК се отхвърлят като неоснователни. При този изход на делото следва ответникът по жалбата да заплати на жалбодателката разноските по делото в размер на 193 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ГПК въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 3/15.02.2008 год., постановено по гр. д. № 1018/2007 год. по описа на Кърджалийският районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Георги Василев Георгиев от гр. Кърджали с ЕГН ********** против Катя Спасова Фенерска от гр. Кърджали с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 106 ал. 5 от СК и чл. 86 от СК. ОСЪЖДА Георги Василев Георгиев от гр. Кърджали с ЕГН ********** да заплати на Катя Спасова Фенерска от гр. Кърджали с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 193 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |