Решение по дело №1163/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от К. Х. В. от [населено място], действащ чрез пълномощник, против Решение № 163 от 03.10.2024г. постановено по а.н.д.№ 239/2024г. по описа на РС-Харманли.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон, и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл.348, вр. с чл.63в от ЗАНН.

Сочи се, че неправилно съдът приел, че нарушението е описано ясно и че действията на водача представляват използване на път отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора и товари. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата .

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 24-0271-000180 от 03.04.2024г. на Началник група в РУ Харманли към ОДМВР Хасково, с което за извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на К. Х. В. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца“.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. По същество съдът е счел, че се доказва безспорно по делото, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. Правилно според съда административно-наказващият орган приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съдът е посочил, че тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания, каквито са и наложени на жалбоподателя.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Касационният състав изцяло споделя извода на районния съд в насока липса допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава му, посочен в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е приел, че е описана фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а също и точният механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания от контрол на автомобила от лицето. В АУАН и НП ясно е посочено, че водачът на МПС не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като е описана техника на шофиране, която съобразно сформираната практика представлява т.нар. „дрифт“ и която безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за обществено ползване.

Обоснован е и изводът на районният съд за доказаност на вмененото на касатора нарушение.

Съгласно чл. 104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на визираната в АУАН и НП дата и час касаторът е имал качеството на „водач“ на м.п.с., като е управлявал л.а. марка “БМВ“ 316И, с рег. №[рег. номер], собственост на Х. В. Х.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които правилно са обсъдени от районния съд, се установява, че нарушението е осъществено именно на конкретното посочено в АУАН и НП място. Съдът не споделя твърденията на касатора за неяснота на посоченото място на нарушението и недоказаност на същото. От НП е видно, че водачът се е движел по [улица]към пресечната точка на ул. В. А. и Л. К., като посоката му на движение е била към ул. ***. От посочената схема извадка от ПУП на [населено място], е видно, че [улица]в [населено място] безспорно съществува, както и че [улица]и [улица]се пресичат, като последната има излаз на ул. ***. От докладната записка на св.С. очевидец на нарушението става ясно, че пред пл. С. в [населено място], който се намира между [улица]и [улица]и *** има кръгово. В тази насока са и писмените обяснения на касатора. Съответно мястото на нарушението макар и недотам прецизно посочено в АУАН и НП, е обозначено по начин, не оставящ съмнение къде точно е извършено деянието, по който не би могло да се наруши по някакъв начин правото на защита на наказаното лице.

От приобщените писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели С. и К. вкл. от признанията на жалбоподателя безспорно се установява констатираната от районния съд фактическа обстановка, а именно, че на посочените в АУАН и НП дата и час, при коментираното управление на автомобила, наказаното лице е осъществило действията описани в АУАН и НП. Безспорно, осъществявайки тези действия, касационният жалбоподател не е ползвал процесния път за обществено ползване по предназначение, а за осъществяване на т.нар.„дрифт“.

Авторството на деянието е установено несъмнено по делото.

За това виновно ли е извършено едно деяние, представляващо административно нарушение, следва да се съди от установените обективни действия на дееца. От така установеното и описано по-горе поведение на касатора настоящият състав достига до извода, че поведението му в случая е осъществено при условия на пряк умисъл. Показанията на св. Т. И. правилно не са съобразявани от съда. Същите са неясни, не може да се установи дали свидетеля е бил очевидец или е пристигнал на мястото на по-късен етап, а освен това са в пряко противоречие както с показанията на св. С. и св.К. който са преки очевидци на нарушението, а така също и противоречат на признанията на самото санкционирано лице, което в обясненията си от 21.03.2024г. изрично е посочило, че е дрифтирало на кръговото на пл.С..

От гореизложеното касационната инстанция достига до извода, че районният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки за установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 03.10.2024г. постановено по а.н.д.№ 239/2024г. по описа на РС-Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.