№ 15230
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110157200 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. К., чрез адв.
Н., срещу „...“ ООД.
Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр.
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания
за отстраняване на констатираните нередовности.
Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което на основание чл.140,
ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни
писмено отправените до съда искания, като в случай че предявява самостоятелен иск за
прогласяване на нищожността на процесния договор за паричен заем, следва да
формулира надлежен петитум като посочи основанията, обуславящи нищожност на
договора и представи документ, удостоверяващ, че по сметка на Софийски районен съд
е внесена държавна такса в размер на 50 лева, предвид заявените установителни
претенции.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания съдът ще приеме, че е сезиран
единствено с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и ще разгледа наведените възражения за
нищожност единствено в мотивите на съдебното решение.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
27.04.2023 г. сключил с ответника договор за паричен заем № ..., по силата на който му
била предоставена в заем сума в размер на 1000 лв. В чл. 3.10. от договора било
предвидено, че дължи заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем, в размер на 285,19 лв. Твърди, че следвало да погаси заема
с изплащане на една на брой вноски в общ размер на 1027,81 лв., при уговорени ГЛП
от 40,05% и ГПР – 49,60%. Сочи, че ответното дружество незаконосъобразно е
начислило такса за администриране на просрочен кредит, както и неустойка за забава,
1
в размер на 128,66 лв., доколкото е била начислена и лихва за забава. Излага доводи, че
на 14.08.2023 г. е погасил изцяло сумите по процесния договор като е заплатил на
ответника сумата от 1580,18 лв., от които 1000 лв. – главница, 27,81 лв. – лихва, 285,19
лв. – такса за експресно разглеждане и 293,55 лв. – такси за администриране на
просрочен кредит, неустойка за забава и законна лихва. Твърди, че договорът е
недействителен, поради което дължи на кредитора единствено чистата стойност на
кредита. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението му, че договорът
противоречи на императивни правни норми, като счита, че не е спазена процедурата по
сключването му, съгласно изискванията на ЗПФУР, както и предвидената от закона
форма. Сочи, че от съдържанието на договора не се установява как са формирани
посочените параметри на кредита – ГЛП и ГПР, както и че отразеният в договора ГПР
не съответства на действителния. Излага доводи за наличието на неравноправни
клаузи по договора, както и относно недължимостта на начислените такси за експресно
разглеждане и администриране на просрочен кредит. Твърди, че начислената
неустойка за забава в размер на 10% не е била предвидена в съдържанието на договора,
като намира същата за нищожна поради противоречието с добрите нрави. Твърди, че
недействителността на процесния договор обуславя правния му интерес от завеждане
на иск за възстановяване на сумата от 580,18 лв., представляваща заплатената от него
разлика над стойността на получената в заем сума. Ето защо моли съда да осъди
ответника за сумата от 580,18 лв., която счита за недължимо платена в полза на
дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Навежда
доводи за недопустимост на предявения иск, както и недобросъвестно поведение от
страна на ищеца, доколкото е депозирал пет искови молби, по които са образувани
съдебни производства с цел реализиране на разноски в по-висок размер. Ответникът
формулира искане за присъединяване на другите дела към настоящото дело с цел
постановяване на общо решение по тях, като счита,че не следва да бъдат присъждани
разноски по всяко от отделните дела, доколкото е допуснато нарушение на чл. 3 от
ГПК. Взема становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че
процесното правоотношение е действително, за което излага подробни съображения.
Моли съда да съобрази предпоставките на чл. 213 ГПК, както и да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
По основателността на искането по чл. 213 ГПК:
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за
присъединяване на други дела с цел постановяване на общо решение по същите,
предвид факта, че всяко от посочените от ответника производства има за предмет
искови претенции, които касаят различни договорни правоотношения и не се намират в
един и същ етап на развитие на производството.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството относно наличието на сключен помежду им
договор за паричен заем № .../27.04.2023 Г., по силата на който в полза на ищеца е била
предоставена в заем сума в размер на 1000 лв., като същият е погасил задълженията си
по договора с изплащането в полза на ответното дружество на сума в размер на
1580,18 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
2
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно наличието на неоснователно разместване на имуществени блага,
доколкото е изплатил в полза на ответното дружество процесното вземане без да е
имало валидно основание за извършване на престацията.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
процесното вземане е получено и задържано на валидно правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.14 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество да
представи заверени преписи от договор за паричен заем № ... от 27.04.2023 г., ведно с
погасителния план към същия, както и приложимите Общи условия на дружеството.
УКАЗВА на ответника, че непредставянето на посочените писмени документи може да
бъде преценявано от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца с
правно основание по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК, тъй като същите не са необходими за
правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, при депозит за
възнаграждението му в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице В. Д. П., счетоводен експерт, с адрес:
гр.София, ул....
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него до първото по делото
3
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2024
г. от 10.20 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4