РЕШЕНИЕ
№ 3642
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110217874 по описа за 2023
година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ****************** срещу електронен
фиш (ЕФ) № ********* от 2021г, на Агенция "Пътна Инфраструктура"
(АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата (ЗП), с който на жалбоподателq, на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
2500. 00 лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал.5 и 7 вр.чл.102, ал. 2 от
ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му при неправилно приложение на
материалноправните норми, при съществено нарушение на
1
административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. С
оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакувания електронен фиш
като незаконосъобразен и присъди в полза на жалбоподателя направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява.Претендира щриссконсултско възнаграждение
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно
призована, се представлява от юрк. К., която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилено.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.03.2021 г. в 12:56 часа, пътно превозно средство влекач Скания
***************, регистрационен номер ********, е технически допустима
максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория евро 5, в състав е
ремарке е общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000,, в община Столична, се движило по по път А-6 км 50+427, с
посока с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото по-горе ППС частично не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената.. Нарушението е установено с устройство
№ 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната
система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за
собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че
ползвател на заснетото превозно средство е ** „**********************”.
Поради това, на юридическото лице бил съставен процесният електронен
фиш, с който на основание чл. 187а, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв., за извършено
нарушение на чл. 139, ал.5 и 7 вр.чл.102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП)
2
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и допълнително
представени с жалбата, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически
изводи.
Нарушението се установява по безспорен начин от приложения
доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП , ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на
приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се
доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад, за
въпросното преминаване по платена пътна мрежа частично не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но
платената категория е по-малка от измерената.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими
за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава
вяра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване, и е насочена срещу
обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
3
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на нарушение на чл. 139, ал.5 и 7 вр.чл.102, ал. 2 от ЗДвП,
във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), извършено в
качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят
дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа,
нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни
такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.
Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на
отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е
изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: "Контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се
считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък
от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или
наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси".
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
4
Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно
средство от категория по чл. 10б от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с
глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на
ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 03.2021 г. в 12:56 часа, пътно превозно средство влекач Скания
*************, регистрационен номер ********, е технически допустима
максимална маса 20100, брой оси 2, екологична категория евро 5, в състав е
ремарке е общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000,, в община Столична, се движило по по път А-6 км 50+427, с
посока с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото по-горе ППС частично не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата тъй като за
посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената
категория е по-малка от измерената..От снимките, генерирани посредством
устройство № 10182, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се
установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в
рамките на процесния пътен участък. Като ползвател на въпросното ППС е
вписан *****************
Настоящият съдебен състав подкрепя становището, че в конкретния
случай е нарушен редът за санкциониране на нарушителя,тъй като за така
вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ не разполага с процесуална
възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите,
предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че процедурата за
санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл.
189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на
актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165,
5
чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на
същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него
длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е
изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за
нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси
по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш
/в тази насока Решение № 687 от 19.10.2022 г. на Административен Съд
Хасково по к. а.н. д. № 758/2022 г., Решение № 7 от 03.01.2023 г. на
Административен съд – Пловдив по к. а. н. д. № 2730/2022 г., Решение № 255
от 17.01.2023 г. на СРС по а. н. д. № 11288/2022 г., Решение № 1601 от
06.04.2023 г. на СРС по а. н. д. № 11495/2022 г., Решение № 4387 от 17.11.2022
г. на СРС по а. н. д. № 11496/2022 г. /. В случая подобна облекчена процедура е
визирана единствено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда
издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
В настоящия случай, съдът намира за незаконосъобразно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 1 и. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез съставяне на електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на юридическо лице -
собственик или ползвател на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв. Но с оглед систематичния анализ
на Глава VII от ЗДвП може да бъде изведено единственото отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП, което отклонение е предвидено
при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е обективирана в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно регламентира, че при
осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
6
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение /в този смисъл Решение № 2344 от 19.05.2023 г. на
СРС по а. н. д. № 10689/2022 г. /.
От горното следва изводът, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП, като се посочи, че тяхното приложение е алтернативно и те не се
намират във връзка по между си, както е посочено в обжалвания ЕФ. Докато
първата предвижда да се санкционира водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, то втората норма
наказва поведението на собственик или ползвател на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са обективно съществуващите
различия между двете норми досежно: субектите на отговорност, правно
дължимото поведение и регламентираните в съответните разпоредби санкции.
Недопустимо е в този тип производства прилагането на диференцираната
процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП досежно конкретно извършеното
нарушение по аналогия, когато се ангажира отговорност на собственика или
ползвателя на ППС =ЕТ, както е в настоящия случай. Очевидно за вмененото
на жалбоподателя нарушение, в качеството му са ползвател на ППС не е
предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради
което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със
съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради
изложеното съдът приема, че издавайки атакувания ЕФ за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо НП, наказващият
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са нарушени
императивни законови разпоредби, а същевременно са значително ограничени
и правата на нарушителя да упражни ефективно правото си на защита, като
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори
фактическите констатации на контролните органи. Установените непълнота и
7
неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове /в този смисъл е и Решение № 96 от
21.04.2023 на АдмС Видин по к. а. н. д. № 101/2023.
В случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно която:
"Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". В случая, доставчикът на електронната услуга за събиране
на пътни такси за изминато разстояние, респ. АПИ, е следвало да уведоми
жалбоподателя - ползвател на ППС, относно констатираната частично
незаплатена дължимата пътна такса. Едва след изпълнение на това
задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е
следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на ползвателя на процесното ППС. В този смисъл е и последното
изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани
нови разпоредби - чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. Макар и разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от
ЗП да влизат в сила от 01.01.2024 г., то е очевидна волята на законодателя, че и
към момента на законодателната промяна нормите от ЗП противоречат
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Очевидна е и разликата между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, от една страна, и заплащането на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, от друга. В този смисъл, следва да се
приложат разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
8
Комисията от 28 ноември 2019 г., които имат пряко действие, като ползвателят
на автомобила не е следвало да бъде директно санкциониран, а да му се
предостави възможност да заплати дължимата пътна такса за процесните
сегменти от пътя. В този смисъл и неправилно жалбоподателят е бил
санкциониран за извършеното деяние. В този смисъл, снабдявайки ППС с
бордово устройство, юридическото лице-ползвател на автомобила е направил
всичко зависещо от него за изпълнение на задължението си по чл. 102, ал. 2
ЗДвП, поради което е следвало да му се предостави възможност да заплати
дължимата такса за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни,
считано от уведомяването.
В конкретния случай и към настоящия момент, правилата на чл. 10б,
ал. 7-9 от ЗП са приложими и валидни, включително и на осн. чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че налагането на
имуществена санкция в размер на 2500 лева за незаплатена пътна такса в
значително по-нисък размер се явява в остро противоречие и с принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС. В тази връзка дори и
хипотетично да се приеме, че действително е извършено административно
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП и правилно е приложен редът за ангажиране
на отговорността на нарушителя, то същото представлява маловажен случай
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН, при липса на данни за извършени
други подобни нарушения.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначални
процесуални пороци, произтичащи от допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при избор на реда за ангажиране отговорността на
жалбоподателя и при посочване на нарушената материално правна
разпоредба, като с оглед значимостта на така установените пороци се
обезсмисля последващото разглеждане на спора по същество с обсъждане на
останалите възражения и искания на жалбоподателя.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
9
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въз основа на
представените доказателства и списък на разноските се установява, че
жалбоподателят е заплатил уговорената сума в договора за правна помощ в
размер на 550, 00 лева при подписването на договора. Съдът намира, че не
следва да се редуцира размера на така заплатеното адвокатското
възнаграждение поради липсата на изрично възражение от въззиваемата
страна относно неговата прекомерност и доколкото същото не надхвърля
съществено размера на минималното дължимо съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което следва да
уважи искането за присъждане на разноски в пълния претендиран размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 147-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № № ********* от ***г, на Агенция
"Пътна Инфраструктура" (АПИ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който ******************, на
основание чл. 187а, ал. 1 и 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение
на чл. 139, ал.5 и 7 вр.чл.102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП).
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АПИ, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ – София да
заплати на ******************сумата от 550 лева, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10