РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300502860 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. А. Б. с ЕГН
********** от ***, против Решение № 262182 от 06.08.2021 г., постановено
по гр.д. № 7657/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI гр.с-в, с
което са отхвърлени предявените от нея против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
********* обективно съединени искове за присъждане на следните суми:
4600 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания, стрес, дискомфорт, ведно със законната лихва от 12.11.2019 г. до
окончателното погасяване; сумата от 306,66 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на направени разходи за лечение; сумата от 2000
лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради невъзможност
да полага труд за периода 06.03.2020 г.– 01.07.2020 г., ведно със законната
лихва върху последната сума, считано от постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване, които имуществени и неимуществени
вреди ищцата е претърпяла вследствие на инцидент от 12.11.2019 г. като
пътник на автобус № 37, с ДК № ***, собственост на „Хеброс Бус“ АД, във
връзка със сключен договор за застраховка „Злополука на пътниците в
средствата за обществен транспорт“ от 21.12.2018 г. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и
постановяване на ново решение по същество, с което исковете да бъдат
1
уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ********* чрез юрк.
Л.М. оспорва жалбата като неоснователна и прави искане обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за инстанцията за
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.474, ал.2 от КЗ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието
на застрахователно правоотношение между ответника и превозвач „Хеброс
Бус“ АД по договор „Злополука на пътниците в средствата за обществен
транспорт“ от 21.12.2018 г. с валидност 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и
покритие на рискове за „смърт вследствие на злополука“, „трайно намалена
работоспособност вследствие на злополука“ и „временна неработоспособност
вследствие на злополука“, настъпване на процесния инцидент на сочената в
исковата молба дата и по описания механизъм; временна неработоспособност
на ищцата за периода 13.11.2019 г. – 25.01.2020 г.
Във въззивната жалба тези фактическите констатации и правни
изводи на първоинстанционния съд не се оспорват, ето защо тези факти
следва да се приемат за безспорни.
В жалбата се излагат доводи единствено за неправилност на
решението, тъй като според жалбоподателката отговорността на
застрахователното дружество-ответник в процесния случай не е лимитирана
до изплатените и от него 400 лв., както е приел в решението си районният съд,
като счита, че съгласно приложената по делото застрахователна полица
отговорността на ответника за един пътник е до размера на 20 000 лв. при
причинена в следствие на инцидент временна нетрудоспособност, както е в
процесния случай.
2
С решението си районният съд е приел, че съгласно представения по
делото договор за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за
обществен транспорт“ от 21.12.2018 г., ведно с общи и специални условия
към същия, отговорността на ответника е ограничена до договорените и
покрити рискове, измежду които е и този за временна неработоспособност.
Приел е, че за този риск на ищцата вече е изплатено обезщетение в размера от
400 лв., спрямо уговореното в полицата застрахователно покритие, а сумите,
които ищцата претендира излизат извън същото.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло този правен извод и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
В допълнение съдът излага и следните мотиви:
Съгласно чл. 474, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя за
изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея се
поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за
застраховка по чл. 471, е причинена смърт или трайна загуба на
работоспособност на пътник. Видно от представената по делото
застрахователна полица, действаща към деня на застрахователното събитие,
ответникът допълнително е поел задължението спрямо превозвача „Хеброс
Бус“ АД, да покрие и риска „временна неработоспособност вследствие на
злополука“, като в зависимост от продължителността на същата са
предвидени различни по размер застрахователни обезщетения - от 11 до 40
дни в размер на 200 лв. и над 40 дни - в размер на 400 лв. Ето защо и
доколкото на ищцата е изплатена сумата от 400 лв. /което обстоятелство не се
оспорва, а и се установява от представеното на л.55 от делото на ПРС
платежно нареждане/, исковете за заплащане на застрахователно обезщетение
за твърдяните като претърпени имуществени и неимуществени вреди над този
размер са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо съдът приема, че обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба ,
жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания
размер от 100 лв.
По изложениет мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262182 от 06.08.2021 г., постановено
по гр.д. № 7657/2020 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХI гр.с-в.
ОСЪЖДА А. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 100 /сто / лв. - разноски пред въззивната инстанция за
3
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4