ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр.Русе, 14.09.2022 г.
Административен
съд-Русе, 6 ти състав,
в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 332 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.4 от АПК вр.чл.268 ал.1 вр.чл.267
ал.2 т.6 ДОПК
Образувано е по жалба на А.Д.П. *** чрез адв.В.Д. срещу
решение № 161/14.07.2022г. на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена
без разглеждане жалба вх.№ 29686/06.07.2022г.по регистъра на ТД на НАП Варна
срещу протокол за констатиране на имущество и отговорно пазене №
24-Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП Варна, ИРМ Русе. В
оспореното решение е прието, че оспореният констативен протокол № 24-Рс/28.06.2022г./ протокол за констатиране
на имущество/ и протокола за отговорно пазене към него не е действие по
принудително изпълнение, тъй като няма образувано такова производство, а е
протокол съставен по реда на чл.50 ДОПК с доказателствено значение и няма
белезите на индивидуален адм.акт по см.на чл.21 АПК, поради което не подлежи на
обжалване/ т.е липсва акт ,подлежащ на оспорване/. На следващо място касае се
за констатиране на отнет в полза на държавата недвижим имот по силата на влязло
в сила решение, който е публична държавна собственост и оспорващият няма правен
интерес , тъй като в настоящата хипотеза липсва длъжник.
Съдът е дал указания на жалбоподателя да отстрани
нередовности в жалбата си.
За да се произнесе по процесуалната допустимост на
жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С влязло в сила на 24.06.2020г. решение № 122/20.03.2020г.
по гр.д 843/2028г. по описа на РОС по реда на чл.153 и сл.вр.чл.142 ал.2 т.1
вр.чл.141 от ЗПКОНПИ е отнет в полза на
Държавата недв.имот, находящ се в гр.Ветово, собственост на А.Д.П. по нот.акт №
29 т. V
рег.№ 5184, д. 379 от 03.12.20010г. на нотариус № 629 на НК, вписан в СВ под № 14892
от 06.12.2010г. акт № 192, том 36 и представляващ УПИ III-1378 в кв. 118 по рег.план на
гр.Ветово с опоменати граници, заедно с построена двуетажна масивна жилищна
сграда с РЗП 170 кв.м.
В изпълнение на Решение № 39 от 18.01.2021г на МС за възлагане
на НАП да извърши съответните правни и фактически действия и продажба по реда
на ДОПК на отнето в полза на държавата имущество, в това число и процесното по решение
№ 122/20.03.2020г. по гр.д 843/2028г. по описа на РОС, със заповед №
Д-1029/15.06.2022г. на Директора на ТД на НАП Варна е определена комисия от
служители на ТД на НАП Варна, която да приеме, констатира и остави на отговорно
пазене отнети в полза на държавата недв.имоти и движими вещи.
На 28.06.2022г. определената комисия е съставила Констативен
протокол № 24-РС / 28.06.2022г., в който е констатирала състоянието на отнетия
в полза на държавата недв.имот по влязлото в сила съдебно решение, като го е
описала и го е предоставила на отговорно пазене на Д.Д. И. В графата „ особености“ е
посочено, че имота се намира в УПИ III-1375 в кв. 118 по рег.план на
гр.Ветово, което е било констатирано с КП № 14-РС/ 20.06.2022г.
Срещу обективираните в Констативен протокол № 24-РС /
28.06.2022г.и протокола за отговорно пазене към него констатации и действия е
подадена жалба вх.№ 29699/06.07.2022г.на основание чл.266 ДОПК, която е
оставена без разглеждане като недопустима на основание чл.267 ал.2 т.6 ДОПК с
оспореното решение на директора на ТД на НАП Варна
С разпоредбата на чл.
268, ал. 1 ДОПК е предвидена възможност за съдебно обжалване на решенията,
постановени на основание чл.
267, ал. 2, т. 2, 4,
5
и 6
ДОПК, като изрично е посочен кръгът на лицата, имащи право на жалба: това
са длъжникът и взискателят по изпълнението
Жалбоподателят не е процесуално легитимиран и няма
правен интерес да оспорва решение № 161/14.07.2022г. на директор на ТД на НАП
Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 29686/06.07.2022г.по
регистъра на ТД на НАП Варна срещу протокол за констатиране на имущество и
отговорно пазене № 24-Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП
Варна, ИРМ Русе, поради следните съображения:
Съдебната практика е многобройна и безпротиворечива, че
за да е налице защита срещу принудителното изпълнение следва на първо място да
е налице висящо производство по принудителното изпълнение на публични вземания.
В материалите по преписката не е налично образувано изпълнително производство
за събиране на публични вземания насочено срещу А.П..
При липса на висящо производство по принудително
изпълнение, подадената жалба по реда на чл. 268
от ДОПК, вр. чл.
267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, която е инструмент за защита срещу
незаконосъобразни действия на публичния изпълнител, е недопустима поради липса
на правен интерес от обжалването, за наличието на който съдът следи служебно
От съществено значение в случая е, нормата на чл.210 ДОПК указва кои са страните в производството по принудително изпълнение, а
чл.209 ДОПК сочи кои са изпълнителните основания. Текстът на чл.209, ал.2, т.6
от ДОПК предвижда, че изпълнителни основания по този кодекс са и влезлите в
сила решения на съдилищата. Разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК, в
относимите й части, гласи, че публични са и държавните вземания при отнемане на
парични средства в полза на държавата. Следователно изпълняемото право в
изпълнителното производство по ДОПК е именно публичното вземане, т.е. едно изискуемо притезание,
което може да бъде предмет на осъдителен иск, но не и на конститутивен
такъв, чийто предмет са единствено потестативни права, за които законът
предвижда упражняването им по съдебен ред. Конститутивното решение дава на
правоимащия дължимата правна промяна като след неговото влизане в сила той не
се нуждае от изпълнително производство, за да осъществи потестативното си право.
Видът на иска по чл. 153
от ЗПКОНПИ - осъдителен или
конститутивен, респ. видът на постановеното по него решение, а оттам – и
въпросът дали то съставлява годно изпълнително основание в изпълнителното
производство по ДОПК, е обусловен от вида на подлежащите на отнемане субективни
права, включени в имуществото, придобито чрез престъпна дейност. Ако се касае
например до право на собственост върху недвижими имоти или МПС/ каквото е
решение 122/20.03.2020г на РОС /, то постановеното решение безспорно има
конститутивен характер като собствеността върху тези активи преминава в полза
на държавата от момента на влизане на решението в сила, без да е необходимо
провеждането на каквото и да било изпълнително производство. Това конститутивно
съдебно решение представлява титулът за собственост на държавата, който подлежи
на вписване в съответните служби по вписванията – за недвижимите имоти, а за
МПС-ва – в съответните структурни звена на МВР съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Това вече станало държавно имущество, според чл. 168, ал. 1 от ЗПКОНПИ се продава от НАП
по реда на ДОПК, като за целта междуведомствения съвет за управление на
отнетото имущество изпраща на НАП решението на съда за изпълнение, в 7-дневен
срок от приемането му, заедно с комплектуваната преписка по чл.
166, ал. 3 от с. закон. Решението, което НАП изпълнява в този случай, е не
съдебното решение за отнемане на придобитото по престъпен начин имущество,
което по отношение на собствеността на движимите вещи и недвижими имоти има
конститутивен характер и те са станали публична държавна собственост и поради
това не съставлява годно изпълнително основание, а решението на Министерския
съвет, с което, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл.
167, ал. 1 от ЗПКОНПИ, на НАП се възлага да извърши съответните правни и
фактически действия и продажба по реда на ДОПК на имуществото, отнето в полза
на държавата
Жалбоподателят няма качеството на длъжник по смисъла на
чл.268 ал.1 ДОПК, спрямо когото да са предприети действия по принудително
изпълнение, не е процесуално легитимиран, респ. няма правен интерес от оспорването.
По изложените съображения съдът намира, че оспорването е
недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Д.П. ***
чрез адв.В.Д. срещу решение № 161/14.07.2022г. на директор на ТД на НАП Варна с
което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 29686/06.07.2022г.по регистъра на
ТД на НАП Варна срещу протокол за констатиране на имущество и отговорно пазене
№ 24-Рс/28.06.2022г., съставен от служители на ТД на НАП Варна, ИРМ Русе.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 332/2022
г. по описа на Административен съд – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: