Решение по дело №629/2019 на Районен съд - Белоградчик

                                                

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И Е  

 

                             № ………….., 12.06.2020 г., гр. Белоградчик

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на девети юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                  Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 629 по описа за 2019 г.,:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 302.50 лв. – главница и по чл. 86 ЗЗД –   законни  лихви.   

 

В исковата молба ищеца „Теленор България“ ЕАД сочи, че между тях като мобилен оператор и ответника П.К.К. ***, е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018 г., по силата на който на ответника е предоставен мобилен номер **********, с месечна абонаментна такса в размер на 24.99 лв. с ДДС, както и мобилен телефонен апарат Nokia 2 Black. Твърди се в исковата молба, че ответникът не е изпълнил своите задължения и не е заплащал потребените от него мобилни услуги и месечни такси, поради което от страна на ищеца са издадени 3 броя фактури, за периода месец юли 2018 г. – месец октомври 2018 г., както следва: Фактура № ********** от 05.07.2018 г., с падеж 20.07.2018 г., на стойност 34.92 лв.; Фактура № ********** от 05.08.2018 г., с падеж 20.08.2018 г., на стойност 49.45 лв.; Фактура № ********** от 05.10.2018 г., с падеж 20.10.2018 г., на стойност 218.13 лв., като в последната фактура е включена неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника. Общият размер на сумата по издадените 3 броя фактури за периода месец юли 2018 г. – месец октомври 2018 г., е 302.50 лв.

Поради допуснатото неизпълнение по Договора, ищеца е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, по което е образувано по ч.гр.д. № 427/ 2019 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника – длъжник. Тъй като заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал и ищеца е предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането си.

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че вземането им за сумата от 302.50 лв., представляваща неизплатени мобилни услуги, произтичаща от Договори за мобилни услуги, и от така издадените три броя фактури съществува, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и направените в хода на настоящото производство и на заповедното производство, разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

При опит да бъдат връчени съдебните книжа на ответника, същия не е намерен, поради което след проведена процедура по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, му е назначен особен представител – адв. В.К. от ВАК. В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който не оспорва предявения иск.

За съдебното заседание, е депозирана и последваща Молба от особения представител на ответника, в която отново изразява становище, че не оспорва иска.

Към делото е приложено ч. гр. д. № 427/ 2019 г. по описа на РС – Белоградчик.

          Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, съдът вмени на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника Договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018 г.; че ищеца е предоставил на ответника мобилните услуги за процесния период, както и мобилен телефон;  че ответника не е изплатил задължението си по договора – за ползваните услуги и мобилно устройство по издадените 3 броя Фактури – от  05.07.2018 г., от 05.08.2018 г. и от 05.10.2018 г.; размера на незаплатените суми; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.

 Съдът, при преценка на така представените по делото писмени доказателства, намира, че ищеца е доказал наличието на съществували между него и ответника валидни облигационни правоотношения.

С исковата молба са представени надлежни писмени доказателства удостоверяващи съществуването на договорни правоотношения между страните, а именно: Договор за мобилни услуги от 27.04.2018 г., Фактура № ********** от 05.07.2018 г., Фактура № ********** от 05.08.2018 г., и Фактура № ********** от 05.10.2018 г. Така представените Фактури също материализират съществуването на договорни отношения между страните.

С представените писмени доказателства, доказано се явява обстоятелството, че през процесния период ищеца, като мобилен оператор предоставящ далекосъобщителни услуги, е представил, а ответника е ползвал услугите на мобилния оператор за телефонни разговори. Видно от процесния Договор от 27.04.2018 г., ответника е получил и мобилно устройство: марка Nokia, модел 2 Black, който е следвало да изплаща.

Установи се в процеса неизпълнение от страна на ответника по така сключения договор. Въпреки, че е ползвал предоставените му услуги за исковия период и е закупил мобилно устройство, ответника от своя страна не е изпълнил дължимата престация – да плати на оператора за ползването им. По никакъв начин не се доказа от страна на ответника да е извършено плащане на дължимите суми по така издадените Фактури, приложени с Исковата молба.

Предвид горното, съдът приема, че е налице неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от страна на ответника по така възникналото с ищеца облигационно правоотношение.

Нещо повече – особения представител на ответника не опори иска и не възразява, че ответника е неизправна страна в договорните отношения с ищеца.

При горните мотиви, съдът приема, че се доказаха всички вменени в тежест на доказване на ищцовата страна обстоятелства, поради което и така предявения иск е основателен по основание и размер. Общата стойност на трите фактури, по които ответника не е извършил плащане е 302.50 лв.

Съдът счита, че ищеца проведе пълно и главно доказване на така предявения иск, поради което приема, че същия има съществуващо спрямо ответника вземане, в размер на 302.50 лв.

По иска за законни лихви.

          Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то основателен се явява и акцесорния такъв по чл. 86 ЗЗД – за законните лихви за забава върху главницата. Налице е доказана забава в плащанията. Моментът, от който ответника е изпаднал в забава в плащанията си, е от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК – на 08.08.2019 г., по което е образувано ч. гр.д. № 427/ 2019 г. на РС – Белоградчик. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство и в настоящия процес, а именно: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д. № 427/ 2019 г.), 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, както и 300 лв. – внесени от ищеца за особен представител на ответницата в настоящия процес.  

          Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА за установено по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З.Ц. от САК, против П.К.К., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,  ЕИК *********,  СЪЩЕСТВУВА, за сумата: 302.50 лв. (триста и два лева и петдесет ст.) – по  Договор за мобилни услуги № ********* от 27.04.2018 г., както и законните лихви върху главницата, считано от 08.08.2019 г. – датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 427/ 2019 г. на РС – Белоградчик, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА П.К.К., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, направените от ищеца разноски, както следва: 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство (ч.гр.д. № 427/ 2019 г.), 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство (ч.гр.д. № 427/ 2019 г.), 25.00 лв. – държавна такса по настоящото исково производство, 300.00 лв. – адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и 300.00 лв. – за особен представител на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :