№ 12174
гр. София, 15.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110121674 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 81964/21.04.2022 г. на Г. Г. Н., ЕГН **********
срещу „Е...7“ АД, ЕИК *********, с която се претендира заплащане на сумата от общо 7 840
лв., представляваща обезщетение за имуществени /3 840 лв./ и неимуществени /4 000 лв./
вреди, причинени вследствие от използването на некачествена стока – добавка за двигателно
масло, закупена от обект на ответника, ведно със законните лихви върху сумите, считано от
27.10.2021 г. – деня на закупуване на стоката до окончателното плащане.
В исковата молба се изагат твърдения, че след закупуване на процесната стока ищецът
е използвал същата по предназначението , за което е закупена – като добавка за двигателно
масло на собствения му лек автомобил „Пасат Вариант“ с рег. № РВ 0359 КС. Посочва, че
стоката не отговаряла на предназначението, за което е продадена, тъй като се оказало, че е
продукт, предназначен за уплътнител за радиатор. Изяснява, че в резултат на употребата на
маслото двигателят на автомобила му е блокирал, вследствие на което е претърпял
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 7 840 лв., чието обезщетяване
претендира. Допълва, че преди завеждане на делото е предявил рекламация в търговския
обект на „Е...7“ АД, откъдето е закупена стоката, но не е получил удовлетворяване на
претенцията си, поради което търси защита на правата си по съдебен ред.
В случая, с оглед изложените в исковата молба доводи, съдът намира, че е сезиран с
искове, предявени от физическо лице – потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 19 ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, доколкото от значение за придобиване на това
качество е основанието, от което са възникнали процесните вземания – вреди, причинени от
използването на некачествена и негодна стока. Налице е хипотеза на деликтна отговорност,
която се реализира по реда на чл. 131 и сл. ЗЗП, регламентираща особена защита на
физическите лица, закупили стока за лична употреба – извън рамките на търговска и/или
професионална дейност, т. е. на правен субект, притежаващ качеството потребител и
насочена към гарантиране безопасността и качеството им. Тази отговорност е специална
спрямо общата такава, регламентирана в разпоредбите на чл. 45 и сл. ЗЗД, като не изключва
прилагането на правилата относно подлежащите на обезщетяване вреди и определяне на
размера на обезщетението, като в конкретния случай по твърдения на ищеца е предхождана
и от провеждането от него на извънсъдебно рекламационно производство, регламентирано
отново в разпоредбите на специалния ЗЗП – чл. 122 и сл. ЗЗП. В допълнение следва да се
посочи, че този извод не се разколебава от факта, че в исковата молба като правна
квалификация на предявените искове е посочена общата разпоредба на чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД,
тъй като тя не представлява задължителен елемент от съдържанието на исковата молба –
1
арг. чл. 127 и чл. 128 ГПК и не е обвързваща за съда, който сам определя правната
квалификация въз основа на изложените фактически твърдения.
Предвид изложеното, при определяне на компетентния съд, според правилата на
местната подсъдност, който да разгледа делото и да се произнесе по спора, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК / изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018
г./, съгласно която исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния,
като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
В случая, от служебно извършената от съда справка по реда на реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. се установява, че към момента на подаване на исковата молба
регистрираният настоящ адрес на ищеца Г. Г. Н. е в с. Анево, община Сопот, област
Пловдив, което обуславя извод, че компетентен да разгледа делото съгласно чл. 113 ГПК е
Районен съд – Карлово, в чийто съдебен район попада посоченото населено място, а не
Софийски районен съд.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ищеца, а именно Районен съд – Карлово.
Така мотивиран и на основание чл. 113, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 21674/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 79 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2