№ 12354
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110139858 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. Й. С., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18315/2022г. на СРС, 40- ти състав, а именно: 2 448,88лв.
- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно
със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, 265,32лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2022г.,
66,87лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на
вземането, и 11,73лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 29.03.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Ответникът е
подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете
като ги счита за недоказани по основание и размер. Прави и възражение за погасяване
по давност на вземанията за периода 01.03.2019г.-30.04.2021г.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
По делото е отделено за безспорно между страните с доклада по чл. 146 ГПК, че
за процесния период между тях е съществувало договорно правоотношение за доставка
на топлинна енергия, че е доставяна топлинна енергия и е предоставяна услугата
дялово разпределение. Съгласно заключението по изслушаната и приета СТЕ, което
съдът кредитира, стойността на доставената топлинна енергия до имота през
процесния период за отопление, БГВ и сградна инсталация възлиза на 2448,88лв.,
колкото е и претендираната от ищеца.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 05.04.2022г. Ето защо, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 05.04.2019г., следва да са погасени по давност.
Видно е от съдържанието на исковата молба обаче, че най-ранното процесно
вземане се отнася за м.05.2019г., чиято изискуемост съгласно приложимите общи
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г., настъпва в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, или на 16.07.2019г. От това следва, че няма
погасени по давност вземания.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
паричните си задължения чрез плащане на падежа, поради което същият е изпаднал в
забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за забава, чийто размер
възлиза на прентедираната от ищеца сума от 265,32лв. за периода 15.09.2020г.-
29.03.2022г., като това вземане също не е погасено по давност.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
през процесния период е извършвана и услугата дялово разпределение, като за периода
м.05.2019г.-м.04.2021г. нейната цена възлиза на сумата от 66,87лв. Това вземане също
не е обхванато от погасителна давност поради изложените по-горе съображения.
Тъй като ответникът не доказва да е платил и тези задължения на падежа, то на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер възлиза на
претендираната сума от 11,73лв. за периода 01.07.2019г.-29.03.2022г.
По изложените съображения, предявените искове се явяват изцяло основателни.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, който е доказал такива в размер на 105,86лв. за заповедното производство и
444,77лв. за исковото производство (с включени 100лв. за юрк. възнаграждение за
исковото производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
2
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 18315/2022г. на СРС, 40- ти състав, а
именно: 2 448,88лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2021г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ***********, ведно със
законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на вземането, 265,32лв. - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 29.03.2022г.,
66,87лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.04.2022г. до изплащане на
вземането, и 11,73лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019г. до 29.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 105,86лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 444,77лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3