№ 17
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20221001000820 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Р. Т. срещу Решение №
801/30.06.2022год., постановено по т.д.№ 1697/2021год. по описа на СГС , с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателката срещу „ Пост Финанс 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ иск с правно
основание чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за признаване за установено ,че „ Пост Финанс 2 „ ЕАД /в
несъстоятелност/ дължи на С. Р. Т. сумата от 16 728.44лева –дължими трудови възнаграждения за
периода от 01.2016год.-12.2017год. за месеците ноември и декември 2018год. и за юни и юли
2019год., лихва за забава върху всяко възнаграждение от датата на падежа му до 10.11.2020год. в
размер на 6 469.62лева от падежа на всяко задължение до 10.11.2020год. и за сумата от 3 456 лева-
вземания по заплащани от ищцата месечни вноски по договор за банков кредит Бизнес овърдрафт
BL 47600 и законна лихва от предявяване на вземанията /12.11.2020год./ до окончателното им
изплащане и с което С. Т. е осъдена да заплати на по сметка на СГС сумата от 266.54лева –
държавна такса.
Решението е постановено с участие на синдика на „ Пост Финанс 2 „ ЕАД в
несъстоятелност.
В жалбата се твърди , че решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено и
постановено ново за уважаване на предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор от Т. И.- Синдик на „ Пост Финанс 2 „ ЕАД /в
несъстоятелност/ ,в които са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита се
,че предявеният от С. Т. иск правилно е отхвърлен от първоинстанционният съд , тъй като бил
недоказан по основание и размер. Доказателствата , които били представени от ищцата за
установяване на вземането й за неплатено трудово възнаграждение били неавтентични, а и била
сестра на едноличния собственик на капитала на несъстоятелното дружество ,респ. свързано лице
по смисъла на закона. Правилно първоинстанционният съд бил приел ,че при оспорена дата на
писмения договор и липса на доказателства за полаган труд искът се явявал недоказан и правилно
1
бил отхвърлен като такъв. Недоказано по размер и основание било и вземането за платеното по
договор за банков кредит, тъй като липсвали доказателства че извършените от С. Т. погашения
били направени с нейни лични средства , а не със средства на несъстоятелното дружество ,
доколкото същата била касиер на несъстоятелното дружество.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Писмен отговор не е подаден от „ Пост Финанс 2 „ ЕАД в несъстоятелност.
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима.
Пред СГС е предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ с искане да бъде
признато за установено, че С. Т. има вземане към „ Пост Финанс 2 „ ЕАД в размер на 16
728.44лева за неплатено трудово възнаграждение и мораторна лихва върху всяко неизплатено
трудово възнаграждение в общ размер на 6 469.62лева , ведно със законна лихва върху главницата
, считано от 10.11.2020год. до окончателното й изплащане, както и вземане в размер на 3 456 лева
–за заплатени месечни вноски по дължим от дружеството банков кредит, ведно със дължимата
лихва за забава от 10.11.2020год. до окончателното и изплащане. В исковата молба ищцата е
твърдяла , че е работила през периода от 2013год.-2019год. по трудово правоотношение в „ Пост
Финанс 2 „ ЕАД , за което не й било заплащано трудово възнаграждение за м. януари 2016год. за
м.декември 2017год., за м.ноември и декември 2018год. и за м.юни и юли 2019год. , възлизащо
обща на сума в размер на 16 728.44лева. Върху неплатена част от трудовото възнаграждение й се
дължала и мораторна лихва , възлизаща на сумата от 6 469.62лева,тъй като вземанията за главница
били с настъпил падеж, не били погасени по давност, ликвидни и изискуеми. Ищцата е твърдяла
съща така , че „ Пост Финанс 2“ ЕАД било страна по договор за банков кредит Продукт „ Бизнес
овърдрафт“ № BL 47600 и че тя с лични средства е погасявала вноски по него , възлизащи на
сумата от 3 456 лева. Доколкото била заплатила чужд дълг, то сумата от 3 456 лева подлежала на
възстановяване, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на вземането до
окончателното му заплащане.
В депозиран писмен отговор Синдикът на „ Пост Финанс 2 „ ЕАД “ е оспорил иска по
основание и размер. Поддържал е ,че представените от ищцата доказателства не установявали
вземането й нито по основание , нито по размер и били неавтентични . Аргумент за недължимост
синдикът е извел и от обстоятелството, че ищцата е сестра на едноличния собственик на капитала
на несъстоятелното дружество ,респ. същата е свързано лице по смисъла на закона. Поддържал е
,че липсват и доказателства за полаган през исковия период от ищцата труд и е посочил ,че
липсата на доказателства се дължи и на обстоятелството че представителят на длъжника не е
изпълнил задължението си по чл.640, ал.1 и ал.2 от ТЗ да предаде счетоводната и търговска
документация на дружеството на назначения от съда синдик на дружеството. Недоказано по размер
и основание било и вземането за възстановяване на платени суми по договор за банков кредит,
тъй като липсвали доказателства че извършените от С. Т. погашения били направени с нейни
лични средства , а не със средства на несъстоятелното дружество , доколкото същата била негов
касиер.
„Пост Финанс2 „ ЕАД в несъстоятелност не е депозирал писмен отговор по така предявения
иск.
По така предявения положителен установителен иск по чл. 649, ал.2, т.1 от ТЗ СГС се е
произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение като го е отхвърлил .
Обжалваното решение е допустимо и валидно като постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата и в съответствие с обстоятелствената част и петитума
на исковата молба . Същото е постановено по иск, който намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ вр.с чл. 124, ал.1 от ГПК. От вписванията в търговския
регистър и наличните по делото документи е видно, че искът
по чл.694 от ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази
разпоредба- открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „ Пост Финанс
2 „ ЕАД , предявено вземане в срока по чл.685 от ТЗ от С. Р. Т. , което не е включено в списъка на
синдика на приетите вземания на кредиторите на „Пост Финанс 2 „ ЕАД в несъстоятелност,
подадено и отхвърлено от съда по несъстоятелността с Определение № 264031/02.08.2021 г.
2
постановено по т.д.№ 1552/2018год. на СГС възражение от „ С. Т. по чл. 690 от ТЗ.
По правилността на решението следва да се има предвид следното:
Първоинстанционното решение се обжалва с бланкетна въззивна , съдържаща общо
оплакване за неправилност, каквато жалба е допустима като изискването на чл.260, т.3 от ГПК
има пряка връзка с ограничителния характер на въззивното обжалване съобразно чл.269 пр.2 от
ГПК, доколкото посочената в жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на
въззивната инстанция.
Съгласно посочената правна норма задължението на въззивния съд за служебно произнасяне
се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в обжалваната
негова част. По правилността на акта ,съдът е ограничен от посочените в жалбата основания с
изключение на случаите , когато следва да приложи императивна материалноправна норма или
когато следи за защита на интереса на отделните частноправни субекти . Извън тези две хипотези
при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само
на посочените във въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и
обосноваността само на посочените негови фактически констатации. В този смисъл е
задължителната съдебна практика , обективирана в ТР № 1 /09.12.2013год. по тълк.дело №
1/2013год. на ОСГТК на ВКС и константната такава, обективирана в множество решения на ВКС ,
постановени по реда на чл.290 от ПК- Решение № 250/27.06.2011год. по гр.д.№ 1061/2020год.,
Решение № 764/19.01.2011год. по гр. дело |№ 1645/2009год., Решение № 196/11.04.2012год. по гр.
дело № 994/2010год. и др. В т.2 на посоченото Тълкувателно решение е прието , че предвид
съдържащата се в ГПК правна уредба на второинстанционното производство като ограничено
въззивно обжалване въззивният съд е длъжен да реши спора по същество , като може да потвърди
или отмени решението, като обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното
решение , а решаването на материалния спор. Посочено е , че дейността на въззивният съд не е
повторение на първоинстанционното производство, а негово продължение и ако са налице
опорочени извършени от първата инстанция процесуални действия, въззивният съд следва да
отстрани пороците чрез собствени действия по установяване на фактите и прилагане на правото,
включително да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените
указания. Предвид характеристиките на въззивното производство като ограничен въззив,
въззивната инстанция следва да постанови решението си при съобразяване с фактите , установени
по делото. При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивният съд се изчерпва с извършване
на правилната според него правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и
доказателствен материал под приложимата според въззивния съд материалноправна норма.
В конкретния случай , първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни
правни норми . Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от
страните в производството , предвид разясненията , дадени в посоченото ТР. При това положение
и предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба , настоящият състав на
въззивната инстанция приема , че не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания
съдебен акт. Както се посочи по-горе, в случая се дължи единствено проверка за неправилно
приложение на императивните правни норми , при извършването на която не се констатират
такива.
По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ въззивникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на САС дължащата се държавна така , която е в размер на 133.17лева.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 801/30.06.2022год., постановено по т.д.№ 1697/2021год. по
описа на СГС, ТО, VI-10 състав.
3
ОСЪЖДА С. Р. Т. с ЕГН ********** от гр.*** ул.“ ***“ бл. **, ап.**, ет.* да заплати по
сметка на Апелативен съд-София държавна такса за въззивно обжалване в размер на 133.17лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Синдика на „ Пост Финанс 2“ ЕАД в
несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4