Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
град Добрич, 12.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти април, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при
участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, изслуша
докладваното от съдия МИЛЕВА кас. адм. нак. дело № 107/2023 г.
Производството
е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на ЗКПУ “***” с. ***, общ. Добричка, подадена чрез
адв. Г. Г. - ДАК, срещу Решение № 2 от 03.01.2023 г., по н.а.х.д. №
20213230201166 по описа на ДРС за 2021 г. с което е изменено Наказателно
постановление № 33/17.09.2021 г. на Кмета на Община Добричка, като е намален
размера на наложената имуществена санкция от 405 лв. на 200 лв., а в останалата
част НП е потвърдено.
Решението се обжалва като
незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалните норми.
Твърди се за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, които не са приети от въззивния съд
като такива. Релевират се доводи, че не е посочена дата на извършване на
нарушението, както и че липсват категорични доказателства, че ЗКПУ „***“ е
извършило вмененото нарушение. Сочи се, че направеното описание в акта не
съответства на законовото изискване. Претендира се от съда отмяна на решението
и постановяване на друго по същество, с
което да бъде отменено изцяло НП № 33/17.09.2021 г. като незаконосъобразно и
необосновано.
В
съдебно заседание редовно призован, касаторът не се явява, представлява се от
адв. Г.Г., който заявява, че поддържа жалбата и моли Решението на ДРС да бъде
отменено изцяло.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. *** - ДАК
който посочва, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, съобразено със
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира оставяне в
сила решението на ДРС и присъждане на разноски, съобразно представено
пълномощно и банково извлечение за извършено плащане.
Представителят
на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на решението на
първоинстанционния съд.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За
да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63в. от ЗАНН,
във вр. с чл. 218 от АПК, с оглед посочените касационни основания за отмяна и
при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът съобрази
следното:
Районният
съд е бил сезиран с жалба от ЗКПУ “***” с. ***, общ. Добричка, подадена чрез
адв. Г.Г. срещу Наказателно постановление № 33/17.09.2021 г., издадено от Кмета
на Община Добричка.
За
да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните
правила, поради което е счел, че при издаването им не са налице пороци, които
да налагат отмяна на НП на процесуално основание. Анализирал е в дълбочина
фактическата обстановка. Приел е, че е съответна на тази в АУАН и НП, на база
събраните доказателства, и е стигнал до правилния извод, че е налице визираното
от наказващия орган нарушение.
Настоящият
състав изцяло възприема изводите на ДРС, с оглед на което счита решението му за
правилно и законосъобразно.
Безспорно
от приобщените по делото доказателства се установява, че на 25.09.2020 г. в
землището на с. ***, община Добричка, назначена от Кмета на община Добричка комисия,
извършила проверка на ПИ с идентификатор по КК 43431.15.9. Целта на проверката
била предотвратяване на незаконосъобразна промяна на предназначението на
общинските имоти, с начин на трайно ползване "пасище", какъвто бил и
проверяваният обект. Комисията установила, че част от него е унищожена, тъй
като се обработвала като земеделска земя - засята със слънчоглед. Измерената на
място с GPS устройство площ била около 3.000 дка. В хода на проверката било
установено, че земята се обработва неправомерно от ЗКПУ “***”, касатор в
настоящото производство. Същият не е представил доказателства, които да
удостоверяват правото му да осъществява действия, които водят до унищожаване на
част от гореописания ПИ - собственост на община Добричка, като го превърне в
обработваема земя-нива. Правилно решаващият съд е преценил, че ЗКПУ “***” е осъществила
състава на административно нарушение по чл. 106 и чл. 155, ал. 4 от Наредба № 4
за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета
от Добрички Общински съвет.
В
касационната жалба се изразява несъгласие с приетото от съда, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на производствените правила. Според касатора е нарушен чл. 42 от ЗАНН, относно
съдържанието на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 3 и 5 от ЗАНН, касаещи съдържанието на
НП. Като порок в АУАН и Наказателното постановление касаторът сочи липсата на
дата на извършване на нарушението. Касационната инстанция приема, че датата на
установяване на нарушението е 25.09.2020 г. т.е., датата на съставянето на
констативния протокол, в който се съдържат констатациите на проверяващите. След
извършени справки и постъпила информация от ОС “Земеделие” Добричка, на 10.02.2021 г. комисията е установила и
нарушителя, а на 15.04.2021 г. е съставен и АУАН. Следователно, актът е
съставен при спазване на разпоредбите на чл. 34 и чл. 42 от ЗАНН. Нарушителят е
установен на 10.02.2021 г. и в тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН е издаден
АУАН. Без значение е в кой точно момент е започнало нарушението, което се
изразява в обработване на ПИ - публична общинска собственост, с трайно ползване
"пасище", като земеделска земя-нива. Към момента на проверката
нарушението не е било отстранено и след като то продължава, то във всеки един
момент, неговият извършител следва да отговаря по съответния ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, в АУАН и НП трябва да е
описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая в актовете
подробно е описано в какво се изразява нарушението и къде е извършено, което е
в съответствие с цитираните норми и изключва наличие на порок при съставянето
им.
Сочи
се, че НП се основава на АУАН № 25, съставен на 21.04.2021 г., а не на АУАН №
25 от 15.04.2021 г. Настоящият съдебен състав приема, че се касае за фактическа
грешка, която не влияе на 6-месечния срок за съставяне на НП, съгласно чл. 34,
ал. 3 ЗАНН, тъй като НП №33 е издадено на 17.09.2021 г., т.е. в
законоустановения срок.
Касаторът
възразява също срещу приетият от първоинстанционния съд извод, че нарушението е
доказано от разпитите на актосъставителя и свидетеля, както и от приобщените
към делото писмени доказателства. Същият счита, че показанията са нелогични и
противоречиви и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Въззъвният
съд е преценил всички доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда
е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени
при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства,
свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната
отговорност на нарушителя. Това, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да доведе до
извод, че решението е незаконосъобразно. Посочил е показанията на кои свидетели кредитира и кои не, като е
изложил конкретни доводи за това. С оглед на което това твърдение се
преценява от касационната инстанция като неоснователно. Както вече се установи,
безспорно със своите действия касаторът е осъществил състава на нарушението по чл.
106 и чл. 155, ал. 4 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета от Добрички Общински съвет и глобата
му е определена в съотвествие със същата норма. Относно разораването на
пасището и засяването му със слънчоглед, съдът счита за необходимо да отбележи,
че тези поземлени имоти имат специален статут и са под особена закрила.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността на общините върху мерите и
пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост при
промяна на предназначението на мерите и пасищата по реда на ЗОбС, в
определени в ал. 3 случаи, изчерпателно изброени от законодателя. Вярно е, че
разораването на такъв поземлен имот и засяването му със земеделска култура не
изпълнява законодателните изисквания за промяна на предназначението на
конкретната мера-пасище, но също така е вярно, че това променя фактическото
ползване на земята и я унищожава като пасище, тъй като я превръща в нива, което
противоречи на предназначението й да служи за паша на селскостопански животни.
С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав преценява решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил и се е
произнесъл по всички възражения на санкционираното лице, като е направил
правилни и законосъобразни изводи. Преценил е всички доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Отчитайки
смекчаващите вината доказателства, ДРС е изменил размера на наложената глоба и
е постановил такава в минималния размер, предвиден в закона, а именно - 200 лв.
При този изход на спора, своевременно направеното
искането от представителя на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъде
присъдена сумата от 400 /Четиристотин/ лева, с оглед представените по делото
доказателства /договор за правна защита и съдействие и фактура/.
Воден
от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/03.01.2023
г. по н.а.х.д. № 20213230201166 по описа на ДРС за 2021 г.
ОСЪЖДА ЗКПУ „***“ ЕИК
********* с. ***, общ. Добричка, представлявано от председателя К.П.Г. *** да
заплати на Община Добричка, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
400 /Четиристотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.