ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26549
гр. София, 27.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20241110125653 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу В. П. И. за сумите, както следва: сумата от 449,74 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ***/***г., ведно със законната лихва от
29.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 56,76 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 05.07.2023 г. до 05.01.2024 г., сумата от 65,57 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 06.03.2023 г. до 05.01.2024 г., сумата от 30,91 лв., лихва за
забава за периода от 05.01.2024 г. до 28.04.2024 г.,сумата от 210 лв. – неплатено
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 200 лв. – неплатени такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, както и
разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 210 лв. – неплатено възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 200 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране
на вземането при забава с повече от 90 календарни дни. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК задължават съда да откаже издаване на
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона и с добрите нрави,
както и когато то се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това. Задължението на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, е предвидено и в чл.7,
ал. 3 ГПК.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на
1
представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените неустойки е
налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Претендираната такса „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит увеличава размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация
като договорната регламентация противоречи на императивните разпоредби на чл.33, ал.1
ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК. Тази такса противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, според която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по- висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Последицата от
това противоречие е предвидена изрично в чл.19, ал.5 ЗПК- клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считат за нищожни, което обосновава извод за липса на валидно
възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочената
такса.
Отделно от това не са изложени никакви фактически твърдения за конкретно
предприети действия по повод предоставянето на допълнителната услуга „Фаст“.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които реално
не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя за
сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с добрите
нрави.
Задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения се
поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на
падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената
обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова
за такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение
на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното
неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК, на която се позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също
действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът ще има право да получи
нещо различно от лихвата за забава, противоречат на горепосочените императивни законови
норми, което обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни
договорни клаузи) задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 14,88 лв.за държавна такса и над 29,76 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението
от 50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „фирма“ срещу В. П. И., в частта, с която се претендира сумата от 210 лв. –
неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; сумата от 200 лв. – неплатени
такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни,
както и за сумата над 14.88 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна
такса и за сумата над 29,76 лв. до пълния размер от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3