Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 8913
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 94682/16.04.2019
г., постановено по гр. д. № 67349/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав, е допуснато на основанието чл.344, ал.1, т.4 КТ
поправка на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между А.Б.С.
и ***СОУ „А. С. П.“, в трудовата книжка на А.Б.С., като вместо 325, ал.1, г.3
КТ да се чете 327, ал.1, т.3 КТ. Ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата от 1 254, 40 лв., на основание чл.221, ал.1 КТ, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,
т.3 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
03.11.2015 г., до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 494, 09
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски за производство,
като искът е отхвърлен за разликата над 1 254, 40 лв. до пълния предявен размер
от 1 284, 76 лв. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 130, 18 лв., представляваща държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника ***СОУ
“А. С. П.“. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че неправилно решаващият съд е прел, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено с писмено волеизявление до работодателя, получена на
31.07.2015 г. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства за
осъществяване на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение от
ищцата на посоченото от нея основание – чл.327, т.3 КТ. Същевременно ищцата
носи доказателствена тежест да установи тези обстоятелства. Счита, че
решаващият съд не е съобразил, че между страните е сключен трудов договор на
12.11.2014 г. за срок от 1 година, с изпитателен срок от 6 месеца в полза на
работодателя. Трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед
№ 1946-2247/31.07.2015 г., която е била връчена лично на ищцата на 16.09.2015
г. Тази заповед не е била обжалвана от ищцата, поради което е влязла в законна
сила. С оглед на това не е налице и основание за заплащане на претендираното
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и не е основателен искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 КТ. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като му присъди сторените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищцата А.Б.С., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От представените по
делото доказателства счита, че се установява наличието на предпоставките на
чл.327, ал.1, т.3 КТ. С отправяне на волеизявление на 31.07.2015 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено. Неизпълнението на задълженията на
ответника за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е
установено от компетентните органи – Главна инспекция по труда. Тъй като
неправилно в трудовата книжка е посочено основанието за прекратяване на
трудовото й правоотношение, законосъобразно предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.4 Т е уважен с обжалваното решение. При прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ работникът има право
на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не повече от
един месец. В съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд
е уважил искът с правно основание чл.221, ал.1 КТ. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като й присъди сторените разноски за настоящото
производство.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.221, ал.1 КТ и чл.344, ал.1, т.4 КТ.
Ищцата твърди, че на 12.11.2014 г. е сключила с ответника трудово договор №
152-451/12.11.2014 г. за срок от една година, считано от 12.11.2014 г. до
11.11.2015 г. По силата на договора се е задължила да изпълнява длъжността
„библиотекар“. Мястото й на работа се намира на последния етаж в сградата на
училището, представляващо таван с две работни помещения. Ищцата е работила в
помещение без прозорци и вентилация, без санитарен възел, с прозрачен карбонов
покрив, който предизвиквал парников ефект. С настъпването на летните месеци на
2015 г. условията на работното й място станали непоносими. Твърди, че
температурата в помещението, където работела, надвишавала 30 градуса, при липса
на възможност за проветряване. Многократно е отправяла искания до работодателя
за осигуряване на поносими условия на труд, включително за предоставяне на
вентилатор, но това не било сторено. Обърнала се към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, като изпратила на електронната поща сигнал вх. №
260216/29.07.2015 г. В резултат на това е извършена проверка, при която било
установено неизпълнение на задължения на работодателя, свързани с осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труд. На 31.07.2015 г. отправила волеизявление
до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.3 КТ. На 16.09.2015 г. работодателят й е връчил заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Счита, че трудовото й правоотношение
е прекратено на 31.07.2015 г. с достигане на волеизявлението й до работодателя.
С оглед на това последващата заповед на работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е неправилна и
незаконосъобразно. Тъй като трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, има право на обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не
повече от остатъка от срока на договора. Твърди, че е останала без работа за
срок от 2 месеца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
й заплати сумата от 1 284, 76 лв. – обезщетение за оставането й без работа за
периода 01.08.2015 г. – 30.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, да допусне поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка като вместо чл.325,
ал.1, т.1 КТ се чете чл.327, ал.1 КТ. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че трудовото правоотношение между
страните не е прекратено на соченото от ищцата основание – чл.327, ал.1, т.3 КТ. Не е налице неизпълнение на задължението му да осигури безопасни и
здравословни условия на труд. Твърди, че трудовият договор между страните е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед № 1946-2247/31.07.2015
г., която е връчена на ищцата на 16.09.2015 г. Ищцата не е обжалвала посочената
заповед, поради което същата е влязла в сила. Моли съда да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
Между страните в
производството е сключен трудов договор № 152-451/12.11.2014 г., по силата на
който ищцата се е задължила да изпълнява длъжността „библиотекар“ при
ответника, при основно месечно възнаграждение в размер на 490 лв. и
допълнително месечно възнаграждение от 137, 20 лв. Трудовият договор е сключен
за срок от 1 година – до 11.11.2015 г. Уговорен е изпитателен срок от 6 месеца
в полза на работодателя.
С електронно писмо вх. №
260216/29.07.2015 г. ищцата е уведомила ИА „Главна инспекция по труда“ относно неизпълнение на задълженията на
ответника относно условията за работа в работното помещение. Посочено е, че в
продължение на месец работи при температура в помещението над 30 градуса, без
вентилация и уред за охлаждане. Няколко пъти молела за съдействие, но такова не
е получила от директора. Отправено е искане за извършване на проверка и
установяване на нарушенията.
С писмо изх. №
207696/05.08.2015 г. ищцата е уведомена, че по отношение на депозиран от нея
сигнал с вх. № 260216 от 29.07.2015 г. контролните органи на ИА „Главна
дирекция по труда“ са извършили проверка в ***СОУ “А. С. П.“, при която са
обходени работните места и е извършен преглед на необходимата документация.
Установено е, че работодателят й не е провел консултации с представителите на
служителите от комитета по условия на труд относно необходимостта от извършване
на измервания и не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите от
параметрите на микроклимата на работни места в това число и при прегряващ микроклимат
в сградата на училището и когато е необходимо, да направи съответните
измервания. За тези констатирани нарушения на ответника са приложени
принудителни административни мерки в рамките на компетентността на инспекцията
по труда.
Със заявление вх. № 3243/31.07.2015
г. ищцата е уведомила ответника, е от датата на получаването му прекратява
едностранно трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ поради
неизпълнение на поетите от ответника задължения спрямо осигуряване на нормална
работна среда. Посочено е, че работи един месец в затворено таванско помещение
над 30 градуса, без вентилация и без санитарен възел. Въпреки отправените нееднократно устни молби
за нормализиране на работата, тя не е била удовлетворена. Отправено е искане за
оформяне на трудовата й книжка, както и за изпращане на обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
Със заповед №
1946-2247/31.07.2015 г., връчена лично на ищцата на 16.09.2015 г. на основание
чл.147, ал.1, т.6 ППЗНП и чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратен трудовия договор на
ищцата, считано от 31.07.2015 г. постановено е на ищцата да се изплати
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Видно от представения препис
– извлечение от трудовата книжка на ищцата серия В № 399753, стр. 12, 13, вписаното
основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните в
производството е чл.325, ал.1, т.1 КТ.
От представения фиш за
работна заплата се установява, че начисленото трудово възнаграждение на ищцата
за м.06.2015 г. възлиза на 642, 38 лв. За м.07.2015 г. на ищцата е начислена
сумата от 972, 04 лв., в това число 658 лв. – трудово възнаграждение.
Съгласно протокол за
извършена проверка от 04.08.2015 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ е
извършена проверка при ответника, при която са констатирани следните нарушения:
работодателят не е оценил риска за здравето и безопасността на работещите от
параметрите на микроклимата на работните места в сградата на училището в
нарушение на чл.14, ал.1 от Наредба № РД-07-3 от 18.07.2014 г. за минимални
изисквания на микроклимата на работните места. Работодателят не се е
консултирал с представителите на служителите относно необходимостта от
извършване на измервания в нарушение на чл.14, ал.1, изр. последно. Дадени са
предписания на работодателя, като е определен срок за изпълнението им.
Ищцата е сключила с „Х.К.М.Р.“
АД е сключен трудов договор № 5/28.09.2015 г., по силата на който ищцата се е
задължила да заема длъжността „експедитор, стоки и товари“ с 6 месеца
изпитателен срок, при основно месечно възнаграждение от 695 лв. и допълнително
месечно трудово възнаграждение от 155, 68 лв. Ищцата се е задължила да постъпи
на работа на 01.10.2015 г.
От представената справка от
НАП и извлечение от трудовата книжка на ищцата се установява, че трудовото й
правоотношение с посоченото дружество е прекратено на 21.12.2015 г.
Ответникът е представил по
делото оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в ***СОУ „А.
С. П.“ от 2011 г., както и карта за оценка на риска № 9 за работно място
„библиотекар“. Прието е, че производственият микроклимата в границите на
допустимите стойности – справка протокол № 1195-1 от 11.08.2008 г. Нивото на
риска е контролируемо, при изпълнение на посочените в картата за оценка на
риска мерки за защита.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Искът за поправяне на основанието за уволнението,
вписано в трудовата книжка на работника не е средство за защита срещу незаконно
уволнението. С него се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия
договор, което е вписано в трудовата книжка. Налице е законно прекратяване на
трудовото правоотношение, което не се оспорва от страните, но ищецът твърди, че
фактическите обстоятелства сочат на друга правна квалификация, различна от
отразената в трудовата му книжка. С оглед на това искът по чл.344, ал.1, т.4 КТ
е за невярно, неточно вписано в трудовата книжка основание - правна норма, за
прекратяване на трудовото правоотношение.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало по силата на срочен трудов договор № 152-45/12.11.2014 г., по силата
на който ищцата е заемала длъжността „библиотекар“ при ответника.
Не се спори също така, че трудовото правоотношение е
прекратено на 31.07.2015 г.
Спори се между страните в производството дали с
отправеното от ищцата волеизявление, обективирано в заявление вх. №
3243/31.07.2015 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните по
инициатива на ищцата или то е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ,
както е отразено в трудовата книжка на ищцата.
В нормата на чл.335, ал.2, т.3 КТ е регламентирано, че
при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Съгласно
формираната съдебна практика - решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. №
3101/2008 г. на ІВКС, ГК, І ГО; решение № 289 от 18.11.2014 г. по гр. д. №
1289/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. №
3010/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290, ГПК, писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое
от основанията по чл.327, ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на
работника или служителя основание. В случай, че не е налице соченото от
работника или служителя основание за прекратяване на трудово правоотношение по
чл.327, ал.1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от
работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но няма право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение, нито вече
прекратеното трудово правоотношение в последствие да бъде отново прекратено. Тази
изходна постановка не е налице само когато по делото е надлежно установено, че
работникът (с оглед постигането на собствени цели), е злоупотребил с правото си
по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор.
В случая с депозираното на 31.07.2015 г. заявление
ищцата е упражнила потестативното си право, регламентирано в нормата на чл.327,
ал.1, т.3 КТ, да прекрати трудовото правоотношение с ответника поради
неизпълнение на задълженията на
работодателя, установени с КТ и ЗЗБУТ, да осигури на ищцата нормални условия за
изпълнение на работата по трудовото правоотношение, както и да осигури здравословни
и безопасни условия на труд. Съгласно цитираната съдебна практика съдът не
изследва въпроса относно осъществяването на основанието за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или
служителя. Не са заявени фактически твърдения, че е налице злоупотреба с право
от страна на ищцата при прекратяване на трудовото й правоотношение, което би
дало възможност да се изследва осъществяването на предпоставките за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищцата на посоченото от
нея правно основание. Нужно е да се
отбележи също така, че и липсват данни по делото, че ищцата е злоупотребила с
правото си по чл.327, ал.1, т.3 КТ, предвид извършената проверка от ИА „Главна
инспекция по труда“ и дадените предписания на ответника във връзка с
констатирани пропуски при оценка на риска за здравето и безопасността на
работещите от микроклимата на работните места в сградата на училището.
По делото се установи, че в трудовата книжка на ищцата
е посочено, че правоотношението й с ответника е прекратено на 31.07.2015 г. на
основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок, а не на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Предвид обстоятелството, че страните са
уговорили срок на договора от 1 година – до 11.11.2015 г., то към 31.07.2015 г.
същият не е изтекъл. Ето защо не е налице регламентираното в нормата на чл.325,
ал.1, т.3 КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Правно релевантно за основателността на предявения иск
е обстоятелството дали е налице разминаване между действителното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и вписаното в трудовата книжка. В
случая в трудовата книжка е вписано правно основание, което е различно от това,
въз основа на което действително е прекратено трудовото правоотношение между
страните – то е прекратено едностранно от ищцата, без предизвестие, на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, чрез отправяне на волеизявление, а вписаното
основание е чл.325, ал.1, т.3 КТ, което не е осъществено. Ето защо предявеният
иск се явява основателен.
Във въззивната жалба ответникът поддържа възражението
си, релевирано с писмения отговор на исковата молба, че е осъществено
основанието на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Дали е налице това основание за
прекратяване на трудовия договор или не няма отношение към основателността на
иска, тъй като вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните е различно – чл.325, ал.1, т.3 КТ, а не чл.325, ал.1, т.1 КТ. Независимо
от това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че липсват
ангажирани доказателства по делото за постигнато взаимно съгласие на страните,
което да е изразено писмено, за прекратяване на трудовото правоотношение, както
и такова съгласие да е постигнало преди достигане на волеизявлението на ищцата
до ответника.
В предмета на делото е включен иск с правно основание
чл.221, ал.1 КТ. При прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
В случая трудовото правоотношение между страните е
прекратено без предизвестие от ищцата на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ. Ето
защо в нейна полза е възникнало правото на обезщетение, регламентирано в
чл.221, ал.1 КТ. Жалбоподателят не е релевирал оплаквания относно определения
размер на разглежданото обезщетение, поради което и на основание чл.269 ГПК
този въпрос стои извън пределите на въззвния контрол и не следва да се обсъжда.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да
се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата от 400 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94682/16.04.2019 г., постановено по гр. д. №
67349/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ***СОУ „А. П.“, ЕИК ********, с адрес гр. София, ул.
„******, да заплати на А.Б.С., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв.
„Сеславци“, ул. „******* и съдебен адрес *** – адв. С.Ц., сумата от 400
(четиристотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск с правно основание чл.221, ал.1 КТ до пълния предявен размер, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.