Решение по дело №1689/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 16
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20224430101689
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Плевен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430101689 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба „***“
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В. В., чрез ***, против А. Д. А. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ***, А. Ю. Д. с ЕГН ***, адрес: гр.П., ***, Е. Ю. И. с
ЕГН **********, адрес: гр.П., ***.
В исковата молба се твърди, че ответниците са наследници на А. С. Д. с
ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че
дружеството има вземания към потребителите на топлинна енергия за
абонатен номер *** за периода 01.02.2019г.-31.01.2022г. относно имот,
находящ се в гр.П., ***. Твърди се, че ответниците имат качеството
потребител на топлинна енергия, като собственици на процесния имот по
наследство от А. С. Д.. Твърди се още, че ответниците дължат на дружеството
следните суми: 252,63 лв. за отопление без ИРУ; сумата от 276,59 лв. за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.02.2019г.-
31.01.2022г.; сумата от 9,55 лв. - услуга дялово разпределение и 2,14 лв.
корекции. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди: А. Д. А.
с ЕГН **********, от ***, да заплати на „***“ АД, сумата от 267,56
лева главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 33,68 лв. -
лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
1
(30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането; А. Ю. Д. с
ЕГН **********, ***, да заплати на „***“ АД, сумата от 133,78 лева
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 16,85 лв.
- лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането; Е. Ю. И. с
ЕГН **********, от ***, да заплати на „***“ АД, сумата от 133,78 лева
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., сумата от 16,85 лв. - лихва
за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.)
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се направените
деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК, препис от исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника А. Д. А., като в едномесечния срок отговор
не е постъпил.
На ответниците А. Ю. Д. и Е. Ю. И. е назначен особен представител -
адв. К. Д. - АК-П.. В срока по чл.131 ГПК е депозирано становище от
особения представител за допустимост, но неоснователност на исковата
молба. Оспорва се пасивната процесуална легитимация на ответниците,
обстоятелството, че са съсобственици на процесния имот, че е налице
идентичност между лицето *** и А. С. Д., че последната е собственик на
имота. Оспорва се качеството на потребител на топлинна енергия на
ответниците, доставеното и потребено количество топлинна енергия,
стойността на потребената енергия, правилно разпределение на
топлоенергията, спазване от ищеца на показателите и изискванията за
качество на топлоснабдяването, както и представените справки от
топлоснабдителното дружество. В отговора е направено и възражение за
изтекла давност. Иска се от съда да отхвърли исковете изцяло като
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание, процесуалният представител на „***“ АД
поддържа претенцията и моли съда да я уважи изцяло.
В откритите съдебни заседания, за които е редовно призована,
ответницата А. Д. А. не се явява и не с представлява.
В открито съдебно заседание, особеният представител на ответниците
А. Ю. Д. и Е. Ю. И. - адв. К. Д. - АК-П. моли претенцията да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове от „***“ АД против А. Д. А.,
А. Ю. Д. и Е. Ю. И. с правно основание чл.155 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците като потребители на топлинна
енергия да заплатят доставено и потребено количество ТЕ, лихва за забава и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
За ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин съществувало ли е облигационно правоотношение между
него и ответниците /респективно техния наследодател/ през периода
01.02.2019г.-31.01.2022г. и на какво основание, собственици ли са
ответниците на имот, находящ се в гр.П., *** и имат ли качеството
потребител на топлинна енергия, доставило ли е ищцовото дружество
топлинна енергия в процесното жилище в посочения в исковата молба период
от време, какво количество е доставило; съответства ли количеството
доставена топлинна енергия като обем на размера на исковата претенция;
верни ли са изчисленията за доставена топлинна енергия; определена ли е
правилно топлинната енергия за отопление без индивидуални
разпределителни уреди в процесния имот, дължат ли ответниците суми за
топлинна енергия на ищеца и в какъв размер, от коя дата.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, както и всичките си
възражения, включително правопогасяващите.
Установява се от представеното от ищеца удостоверение за наследници
изх.№ ***., че ответниците са наследници на *** с ЕГН **********,
починала на ***г., за което е съставен акт за смърт № ***/***г. от Община
П..
Установява от представеното заверено копие на договор №***г., че в
сградата, находяща се в гр.П., ***, е топлоснабдена от ищеца след решение на
етажната собственост. Установява се, че Общите условия на „***“ ЕАД са
публикувани в един централен („Нощен труд“ бр. от 13.12.2007г.) и един
местен ( „Посоки“ в бр.239 от 2007г.) ежедневник и са одобрени от ДКЕВР.
Установява се от Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена с изх.№***., че лицето ***, ЕГН ********** и лицето А. С. Д. са едно
3
и също лице.
Установява се от изисканият от Агенция по вписванията препис от
нотариален акт от *** г. № ***, том *** по нот. дело № *** г. на нотариус
при РС-П. ***, че собственици на имота в гр.П., *** са *** и А. С. Д..
Неоснователни са възраженията на особения представител относно
забележката от ***, в полето на акта- че не е отбелязано кога е направена и от
кой нотариус е направена и че от това следва липсата на облигационно
отношение и процесуална легитимация на ответниците. Установява се, че
представеното с исковата молба заверено копие на нотариален акт е
идентично, с изисканото от Агенция по вписванията. Горното води до
извода, че е имало извършено отбелязване, за него е положен подпис и е
надлежно отразено, както и че процесния документ се съхранява в този му
вид в Агенция по вписванията.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката /ЗЕ/ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) чл. 150, ал.1
ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при измененията на
относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал.1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди. Oбщите условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите. В тази връзка са неоснователни възраженията на
особения представител, че не са налице доказателства за валидно действащи
общи условия.
Съгласно чл. 150, ал.3 ЗЕ, в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
4
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между тях и ищеца са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал.1 ЗЕ и чл. 29-чл.36 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал.1 клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
чл.153, ал.1 ЗЕ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал.1 ЗЕ действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
5
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.2017 г. на ОСГК на
ВКС, според което отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата чл.156, ал.6 ЗЕ. Законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. В тази връзка
възраженията на особения представител относно недължимост на суми за
„сградна инсталация“ са неоснователни.
Доколкото се установи по делото, че наследодателят на ответниците-А.
С. Д. /***/- е била притежател на процесния имот, то те се явяват клиенти на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. По делото
е установено, че ответниците са наследници на починалия собственик на
процесния имот, а именно: А. Д. А. е нейна ***, а А. Ю. Д. и Е. Ю. И. са
нейни *** (*** на покойния й син ***).
Установява се от приетото заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза, че имотът на наследниците на А. С. Д. се намира в
топлофицирана жилищна сграда. Общият отопляем обем на сградата е 3
991,52 куб.м, а отопляемия обем на апартамента е 181,14 куб.м. Банята в
имота се отоплява посредством щранг-лира. Не се ползва топла вода. В
жилището не се ползва отопление от отоплителни тела. Имотът на
наследниците на А. С. Д. се намира в топлофицирана жилищна сграда.
Отделните компоненти от индивидуалната сметка на наследниците включват
дял на имота за отдадената ТЕ в сградната инсталация и топлинна енергия от
щранг-лира.
Разпределението на ТЕ е извършено, съгласно Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост. Вещото лице посочва, че
начислените суми, отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки
месец от процесния период, са в съответствие с Наредба Е-РД-04-1 от 12 март
2020 г. за топлоснабдяването. Не се констатират несъответствия в
изчисленията на ФДР. Ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в
6
индивидуалните сметки на абонатите. Количеството топлинна енергия,
доставяно в АС, се измерва от търговски прибор - топломер. Топломерът е
монтиран, съгласно техническите изисквания на производителя. Той е
търговски прибор за измерване на топлинна енергия и като такъв е преминал
през първоначална проверка и последващи такива.
Установява се от приетото заключение по назначената допълнителна
съдебно-техническа експертиза, че вещото лице не констатира разлики с
първоначалните изчисления за дял на сградната инсталация на процесния
имот, като съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради-етажна
собственост“, дяловете за сградна инсталация се представят до четвърти
знак след десетичната запетая. Вещото лице подробно обяснява в съдебно
заседание, че вариантът е един същ, дяловете за топлинна енергия за сградна
инсталация са едни и същи, закръглени до четвъртия знак. В тази връзка са
неоснователни възраженията на особения представител, че заключението не е
достатъчно ясно.
Установява се от приетото заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, че незаплатените суми за топлинна енергия за
периода 01.02.2019г.-31.01.2022г. са на обща стойност 534,64 лева (от обща
стойност по фактури 540,91 лева е извадена сумата 6,27 лева сума в
корекция). През този период няма постъпили плащания по партидата на
имота. Вещото лице посочва, че посочва размера на дължимите суми общо и
по отделни пера- 540,91 лева главница, от които 252, 63 лева топлинна
енергия, 276,59 лева отдадена от сградна инсталация, 9,55 услуга
разпределение и суми в корекция 2,14 лева. За периода има издадено един
брой кредитно известие-суми в корекция 6,27 лева главница. Вещото лице
дава заключение, че за периода 30.03.2019г.-31.01.2022г. незаплатената сума е
общо 500,01 лева (от обща сума по фактури 506,28 лева се намалява с 6,27
лева суми в корекция). Посочено е, че законната лихва за главница в размер
на 500,01 лева възлиза на 66,06 лева. Установява се от приетата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, че вещото лице достига до същите изводи. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е извършило експертизата на
база фактури, които са първичен счетоводен документ. Посочва, че след
запознаване на място с документацията в „***“ АД, включително и с
отразяванията в счетоводната програма е дало своето заключение. Уточнява,
че по данни на ищеца в имота не се ползва отопление от отоплителни тела с
уреди за дялово разпределение, не се ползва отопление и топла вода и не се
начисляват суми за отопление и БГВ; начисляват се суми за топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация и отопление в баня с отоплително тяло щранг
лира — съгласно ЗЕ и НТ; тъй като няма потребление по уреди в имота не е
необходимо да се изискват отчетни документи от фирма за дялово
разпределение. Неоснователни са възраженията на особения представител, че
няма яснота как са обосновани данните по фактурите. Вещото лице дава ясен,
аргументиран и изчерпателен отговор на поставените задачи и в
първоначалната и в допълнителната експертиза.
7
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. ОСГК, вземанията на топлофикационните
дружества, каквото дружество е и ищецът, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
По делото са приложени фактури. От първата фактура /л.10 от делото/ е
видно, че е налице просрочено задължение към 28.02.2019г. за периода от
01.02.2019г.-28.02.2019г. общо в размер на 17450,63 лв., от които главница
8713,81 лв. и лихва 8736,82лв, а справката за консумираната топлинна
енергия за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г. е в размер на 34,63 лв.,
посочен е безлихвен период за заплащане на текущото задължение-
03.04.2019г., като по аналогичен начин са съставени и останалите фактури.
В процесния случай ищецът претендира неизплатена топлинна енергия
за периода от 01.02.2019 г. до 31.01.2022 г. главница в размер на 535,12 лева, а
лихва за забава от 02.04.2019 г. до 04.03.2022 г. в размер на 67,38 лева. Така е
изготвено и препис-извлечението от сметка за задълженията за консумирана
топлинна енергия. Исковата молба е депозирана на 30.03.2022 г. и двете
вземания за главница и обезщетение за забава не са погасени по давност, като
възраженията на особения представител в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани до
размера на 534,64 лева главница за топлинна енергия и до размера 66,06 лева
лихва за забава, като за разликата до пълния претендиран размер главница
535,12 лева и пълния претендиран размер лихва за забава 67,38 лева следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда
30.03.2022г. до окончателното изплащане. За да бъде уважен предявеният иск
с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и забава на
ответника. От приобщените по делото доказателства се установява, че
страните в настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, като е налице забава в плащането.
Предвид гореизложеното, ответницата А. Д. А. с ЕГН **********,
от ***, следва да бъде осъдена да заплати на „***“ АД, сумата от 267,32 лева
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за имот в ***, абонатен номер *** за периода 01.02.2019г.-
8
31.01.2022г., като за разликата до пълния предявен размер от 267,56 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, както и сумата от
33,03 лв. - лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., като за
разликата до пълния предявен размер от 33,68 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното, ответницата А. Ю. Д. с ЕГН
**********, ***, следва да бъде осъдена да заплати на „***“ АД, сумата
от 133,66 лева главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер *** за
периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., като за разликата до пълния предявен
размер от 133,78 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, както и сумата от 16,51 лв. - лихва за забава за периода от
02.04.2019г. до 04.03.2022г., като за разликата до пълния предявен размер от
16,85 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното, ответницата Е. Ю. И.с ЕГН **********,
от ***, ***, следва да бъде осъдена да заплати на „***“ АД, сумата от
133,66 лева главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер *** за
периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., като за разликата до пълния предявен
размер от 133,78 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, както и сумата от 16,51 лв. - лихва за забава за периода от
02.04.2019г. до 04.03.2022г., като за разликата до пълния предявен размер от
16,85 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба (30.03.22г.) до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят при условията на
разделност разноски на „***“ АД: 50 лева за държавна такса, 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 20 лева такси за удостоверения, 300 лева за
възнаграждение за особен представител, 200 лева за възнаграждение за
9
съдебно-техническа експертиза, 200 лева за възнаграждение за съдебно-
счетоводна експертиза; както и по сметка на РС-Плевен: 150 лева
възнаграждение за допълнителна съдебно-техническа експертиза, 100 лева за
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза, както следва:
А. Д. А. с ЕГН **********, следва да заплати разноски на „***“
АД: 25 лева за държавна такса, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение,
10 лева такси за удостоверения, 150 лева за възнаграждение за особен
представител, 100 лева за възнаграждение за съдебно-техническа експертиза,
100 лева за възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза; както и
разноски по сметка на РС-П.: 75 лева възнаграждение за допълнителна
съдебно-техническа експертиза, 50 лева за допълнителна съдебно- счетоводна
експертиза.

А. Ю. Д. с ЕГН **********, следва да заплати разноски на „***“
АД: 12,50 лева за държавна такса, 25 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 5 лева такси за удостоверения, 75 лева за възнаграждение за
особен представител, 50 лева за възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза, 50 лева за възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза;
както и разноски по сметка на РС-П.: ***,50 лева възнаграждение за
допълнителна съдебно-техническа експертиза, 25 лева за допълнителна
съдебно- счетоводна експертиза.
Е. Ю. И. с ЕГН ********** следва да заплати разноски на
„***“ АД: 12,50 лева за държавна такса, 25 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 5 лева такси за удостоверения, 75 лева за възнаграждение за
особен представител, 50 лева за възнаграждение за съдебно-техническа
експертиза, 50 лева за възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза;
както и разноски по сметка на РС-П.: ***,50 лева възнаграждение за
допълнителна съдебно-техническа експертиза, 25 лева за допълнителна
съдебно- счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

10
ОСЪЖДА на осн. чл.155 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД А. Д. А. с ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В.
В., сумата от 267,32 лева главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер *** за периода
01.02.2019г.- 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до окончателното
изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен размер от
267,56 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 ЗЗД А. Д. А. с ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., сумата от 33,03 лв. -
лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., като за разликата
до пълния предявен размер от 33,68 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Д. А. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ разноски на „***“ АД: 25 лева за държавна такса, 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 10 лева такси за удостоверения, 150 лева за
възнаграждение за особен представител, 100 лева за възнаграждение за
съдебно-техническа експертиза, 100 лева за възнаграждение за съдебно-
счетоводна експертиза; както и разноски по сметка на РС-П.: 75 лева
възнаграждение за допълнителна съдебно-техническа експертиза, 50 лева за
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.155 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД А. Ю. Д. с
ЕГН **********, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор Й. В. В., сумата от 133,66 лева главница, представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер
*** за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен
размер от 133,78 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 ЗЗД А. Ю. Д. с ЕГН **********, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
11
представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., сумата от 16,51 лв. -
лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., като за разликата
до пълния предявен размер от 16,85 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Ю. Д. с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ разноски на „***“ АД: 12,50 лева за държавна такса, 25 лева
за юрисконсултско възнаграждение, 5 лева такси за удостоверения, 75 лева за
възнаграждение за особен представител, 50 лева за възнаграждение за
съдебно-техническа експертиза, 50 лева за възнаграждение за съдебно-
счетоводна експертиза; както и разноски по сметка на РС-П.: ***,50 лева
възнаграждение за допълнителна съдебно-техническа експертиза, 25 лева за
допълнителна съдебно- счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл.155 вр. чл.153 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД Е. Ю. И. с
ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор Й. В. В., сумата от 133,66 лева главница, представляваща стойността
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот в ***, абонатен номер
*** за периода 01.02.2019г.- 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (30.03.22г.) до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата до пълния предявен
размер от 133,78 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 86 ЗЗД Е. Ю. И. с ЕГН **********, от
***,, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В. В., сумата
от 16,51 лв. - лихва за забава за периода от 02.04.2019г. до 04.03.2022г., като
за разликата до пълния предявен размер от 16,85 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Ю. И. с ЕГН
**********, от ***,, ДА ЗАПЛАТИ разноски на „***“ АД: 12,50 лева за
държавна такса, 25 лева за юрисконсултско възнаграждение, 5 лева такси за
удостоверения, 75 лева за възнаграждение за особен представител, 50 лева за
възнаграждение за съдебно-техническа експертиза, 50 лева за възнаграждение
за съдебно-счетоводна експертиза; както и разноски по сметка на РС-П.:
***,50 лева възнаграждение за допълнителна съдебно-техническа експертиза,
12
25 лева за допълнителна съдебно- счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13