№ 115
гр. Ямбол, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102900 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от И. Р. Р. от гр.Я. срещу И. Г. Р. от гр.Я., допълнително
уточнена, в която се твърди, че ищецът е титуляр заедно с ответницата на вещно право на
ползване върху имот в гр.Я., ***, представляващ апартамент-самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 87374.548.68.2.45 със застроена площ от 59,54 кв.м., състоящ се от кухня,
спалня, дневна и сервизни помещения, при граници: на същия етаж имоти с идентификатори
87374.548.68.2.44 и 87374.548.68.2.19.2, под обекта -87374.548.68.2.42 и над обекта-
87374.548.68.2.48. Запазили са си правото, след като с нотариален акт от 2.07.2021 г. са
прехвърлили собствеността чрез продажба на дъщеря си Р. Р.. На 24.07.2022 г. ищецът е
установил след прибирането си от работа, че ответницата е сменила патрона на входната
врата на жилището. Оттогава няма достъп до него, тъй като ответницата отказва да осигури
такъв. Според ищеца е отнела владението му по скрит начин. Поради това се иска съдът да
осъди ответницата да възстанови владението върху имота на ищеца, да заплати глоба, както
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответницата оспорва иска като неоснователен, като възраженията си
основават на фактите, че не е доказано отнемането на осъществявано от ищеца владение,
при това по срит начин. Пълномощникът пледира в с.з. за отхвърляне на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са били съпрузи, видно и от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак от 9.06.2021 г. на Общ.Я.-дубликат. Бракът е прекратен с Решение
1
№ ***01.02.2023 г. по гр. дело № ***2022 г. на ЯРС по взаимно съгласие на съпрузите.
Ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата съобразно утвърденото
споразумение между тях.
От показанията на св. Р.-дъщеря на страните и Г.-неин годеник- се установява, че
ищецът е живеел в процесния апартамент до 23.07.2022 г. Когато ответницата е подала
молба за развод, му е съобщила да не се прибира в жилището. Не е сменяла патрона на
входната врата. Същият е сменен от св.Г. по искане на годеницата му -св.Р. през октомври
2022 г., след като баща й е разбил задното стъкло на автомобила й, във връзка с което
деяние е била образувана преписка № ***2022 г. на ЯРП, видно и от Постановление за отказ
да се образува наказателно производство от 22.12.2022 г. Ищецът е посещавал жилището
многократно в периода след 23.07.2022 г. в присъствие на свидетелите и ответницата, вкл.
да прибере вещите си оттам.
Свидетелите на ищеца Я. А. Н. и Н. С. А. не са посещавали процесния имот. Първият
дава показания, че ищецът му се е оплакал през юли-август миналата година, че съпругата
му го е изгонила от дома им на ***. Вторият свидетел сочи, че по същото време е
разговарял с И. Р., че му е ограничен достъпът до апартамента от жена му.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен e иск с правно основание чл.76 от ЗС. Съгласно разпоредбата, владелецът
или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или
недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.
Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния
член.
По делото се установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота-
владение въз основа на запазеното си вещно право на ползване.
Установи се, че достъпът му е отнет в рамките на шестмесечния срок преди
предявяване на иска (исковата молба е подадена на 31.10.2022 г.), като свидетелите Р. и Г.
сочат извършена от тях смяна на патрона на входната врата на жилището през октомври
2022 г., а относно самата ответница сочат, че през юли месец е уведомила ищеца, да не се
прибира повече в апартамента. Свидетелите на ответника не установяват различни факти,
доколкото възпроизвеждат само сведения от самия него.
По спорните факти съдът приема следното:
В Решение № 4 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г., І г. о. на ВКС е прието, че
„скрит начин“ има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по начин или време,
които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя. Отнемането не трябва
да е скрито изобщо, т.е. от всички, а само по отношение на владелеца или държателя. В
решение № 214 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС също е прието,
че отнемане по скрит начин е налице, когато по начин или по време на извършване
нарушението не може или трудно може да стане достояние на владелеца или държателя. От
значение са обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението- дали то е
2
извършено по време, когато се знае, че владелецът или държателят няма да бъдат в имота. В
разглеждания в решението случай е установено, че ищецът не е знаел предварително за
смяната на вратата и за поставянето на охранителната система на сградата, при които факти
е прието от съда, че отнемането на владението е станало по скрит за него начин.
Въз основа на гореизложеното тълкуване на нормата може да се приеме, че в
настоящия случай също е налице отнемане на владение по скрит начин чрез смяната на
патрона на вратата. Не е доказано твърдението в исковата молба обаче, че ответницата е
извършила това действие, нито че е по нейно искане или нареждане, или както е прието в
горецитираното решение -в полза изцяло на ответницата. Свидетелите сочат, че дъщерята на
ищеца (обитаваща жилището) е инициатор и ползваща се от това действие в отговор на
счупването от баща й на стъклото на лекия й автомобил, установено по преписката на ЯРП.
Макар косвено и ответницата да се ползва от действията на свидетелите, по никакъв начин
не е свързана със скритото отнемане на владението. Нейните действия според гласните
доказателства се отнасят до юли месец, когато е отправила изявление до ищеца, да не се
прибира повече вкъщи, свързано с подадена от нея молба за развод. Т.е. касае се само за
волеизявление, а не твърдените в исковата молба фактически действия по скрито отнемане
на достъпа на съпруга й до имота. Поради това не е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл. 76 от ЗН. Ищецът е приел волята й и по своя такава е преустановил
владението си.
Дори и да се приеме обратното, че с установените нейни действия е нарушила
владението му (както се е оплаквал ищецът на доведените от него свидетели през юли-
август 2022 г.), вече в хипотезата на чл. 75 от ЗС, то сключвайки споразумението по чл. 51
от СК, с което е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата след развода,
съпругът е изявил воля за „предаване на владението“ изцяло на нея. Т.е. налице е
новонастъпил факт по смисъла на чл. 235 ал.3 от ГПК, който има значение за спора.
Поради това съдът намира иска за неоснователен. Като такъв следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до движимите вещи, придобити по време на брака от съпрузите,
находящи се в жилището, за които ищецът има претенции, че е лишен от достъп до тях,
защитата на правата му следва да се осъществи по друг процесуален ред.
При този изход от делото искането на ответницата за присъждане на направените
разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено, като се присъди
адвокатско възнаграждение.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Р. ЕН ********** от гр.Я., *** срещу И. Г. Р. ЕГН
**********, от гр.Я., ***, иск- да бъде осъдена ответницата да му възстанови владението
върху недвижим имот в гр.Я., ***, представляващ апартамент- самостоятелен обект в сграда
3
с идентификатор 87374.548.68.2.45 със застроена площ от 59,54 кв.м., състоящ се от кухня,
спалня, дневна и сервизни помещения, при граници: на същия етаж имоти с идентификатори
87374.548.68.2.44 и 87374.548.68.2.19.2, под обекта -87374.548.68.2.42 и над обекта-
87374.548.68.2.48, отнето по срит начин.
ОСЪЖДА И. Р. Р. ЕН ********** от гр.Я., *** да заплати на И. Г. Р. ЕГН **********,
от гр.Я., *** направените по делото разноски в размер на 600 лв..
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4