Р Е Ш Е
Н И Е
№ 127/16.04.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 429/2020 г. по описа на АдмС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.284 от ЗИНЗС, във вр. чл.203, ал.1 от АПК и е образувано по искова молба на И.А.Х., с ЕГН **********,***, с която срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 30 000 лева в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста в град Добрич за периода от 24.04.2015 г. до 02.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2015 г. – датата на преустановяване на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че на 24.04.2015 г. ищецът бил задържан от органите на реда в ареста в гр. Добрич. По време на престоя си там бил подложен на нечовешко и унизително отношение, като бил поставен в неблагоприятни условия при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение “задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, ограничено осветление и проветряване, липса на условия за двигателна активност, наличие на насекоми. Ищецът бил настанен в килия с размери 2,5 м на 1,5 м с още двама души, като свободната площ за движение в помещението била ограничена до 1 кв.м. В килията липсвали всякакви санитарни условия – санитарен възел и постоянно течаща вода. През деня ищецът ползвал общ санитарен възел на етажа, но всеки път му се налагало да иска разрешение, като често се случвало да изчаква друг задържан. През нощта за своите физиологични нужди трябвало да ползва шише или кофа, които се намирали в същото помещение, в което задържаните лица спели и се хранели. В килиите липсвало достатъчно дневна светлина, както и невъзможност за проветряване. Помещението, в което бил настанен Х., разполагало с едно малко прозорче, закрито с ламарина, на която имало няколко дупки, като единствено оттам можело да влиза дневна светлина и чист въздух. Изкуственото осветление също било много слабо. В килията имало монтирана една електрическа крушка, чиято светлина била слаба. Пред нея имало поставено парче ламарина с няколко дупки, от които влизала изкуствената светлина в помещението. В ареста имало и насекоми, сред които и дървеници. Ухапването от дървеници се характеризирало с неприятен и силен сърбеж, болезненост и червени петна. Храната, която била осигурявана на ищеца, била недостатъчна и с лошо качество. Не всеки път били осигурявани прибори за хранене, като често се случвало в една килия за трима човека да има само един прибор за хранене. Твърди се, че в резултат на неблагоприятните хигиенни условия е накърнено човешкото достойнство на ищеца, което само по себе си представлява унизително третиране. Твърди се също, че престоят в ареста се отразил и на здравословното състояние на Х.. В резултат на липсата на дневна светлина и ограничена изкуствена светлина била намалена зрителната му острота при гледане наблизо и към настоящия момент се налагало да носи диоптрични очила. Престоят в нечовешките условия е дал своето отражение и върху съня на ищеца. Към настоящия момент Х. страдал от сънна апнея в резултат на липсата на двигателна активност. В исковата молба са цитирани разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2, чл.43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ. Твърди се, че тези разпоредби са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като неизпълнението им е в резултат от незаконосъобразното бездействие от страна на служителите на ответника. Сочи се, че описаните в исковата молба условия не позволяват спокойно биологично съществуване на едно психично здраво човешко същество. Всички те са произвели негативни емоционални преживявания у ищеца, поради което се иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва основателността на иска по изложени в писмен отговор съображения.
Твърди, че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл.284, ал.1, във вр. чл.3 от ЗИНЗС – незаконни действия или бездействия,
извършени от длъжностни лица на специализирания орган по изпълнение на
наказанията при или по повод на административната му дейност, реално претърпяна
вреда, обективирана в неправомерно засягане на
правната му сфера, както и причинно - следствена връзка между незаконните
действия/бездействия и настъпилата вреда. Счита, че от исковата молба не се установява
наличие на на неизпълнение на вменени от закона
задължения от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и
настъпили вреди за ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за неосигуряване на
подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до извод, че са
настъпили неблагоприятни последици за него. Счита, че не е налице надхвърляне
на минималния предел на ограничения, водещо до нарушаване на правата на ищеца,
предвид на характера на институцията и причината за престой в ареста. Твърди,
че на задържаните лица, включително и на ищеца са осигурявани оптимални
условия, при пълно съобразяване с личностовите им обособености, поради което спорното отношение не е
достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от
ЕКПЧ. Твърди, че по делото няма данни за конкретно увреждане на физическото и
психическото здраве на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от
престоя му в ареста в гр.Добрич, поради което предявеният от него иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Представителят на Добричка окръжна
прокуратура дава заключение за частична основателност на иска. Изразява становище,
че ЗИНЗС е приравнил неблагоприятните условия на престой в арестните
помещения на изтезание, т.е. самият законодател е въвел своего рода обективна
отговорност за лоши битови условия в арестните
помещения. Очевидно е, че условията на престой в ареста в град Добрич не са
добри. Закономерно е лице, което престоява в този арест за определен период от
време, да претърпи определени неблагоприятни последици от физическо и душевно
естество, които представляват неимуществени вреди. Сочи, че на ищеца би
следвало да бъде присъдено обезщетение, но счита, че претендираният
от него размер е твърде завишен, поради което иска съдът да го определи по
справедливост, като вземе предвид репресивния характер на мярката за
неотклонение “задържане под стража”.
Добричкият административен съд, като съобрази становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените по делото постановление
за привличане на лице в качеството на обвиняем от 23.04.2015 г., издадено от
разследващ полицай от отдел “Разследване” при ОД на МВР – Добрич, заповед за
задържане на лице с рег. № 146 от 23.03.2015 г., издадена от инспектор при
сектор “ПИП” при ОД на МВР – Добрич, протоколно определение № 100 от съдебно
заседание от 24.04.2015 г. по ч.н.д. № 142/ 2015 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, както и справка с рег. № 1407/30.09.2020 г. от Районна служба
“Изпълнение на наказанията” - Добрич, че ищецът И.А.Х. е пребивавал в ареста в
гр. Добрич с мярка за неотклонение ”задържане под стража” за периода от 23.04.2015г.
до 02.09.2015г. включително. От представената служебна справка от РС “ИН” –
Добрич се установява също, че в помещението, в което ищецът е бил задържан,
няма санитарни възли и течаща вода. Ползването на санитарен възел се
осъществява покилийно при спазване на принципа за
неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване на сигурността в ареста.
Задържаните лица имат време за личен тоалет и хигиена за времето от 06.00 до
11.30 часа и от 17.30 часа до 22.00 часа. Времевият интервал за ползване на
санитарния възел е според броя и нуждите на настанените в едно спално помещение,
като след 22.00 часа се осъществява по всяко време на денонощието. Площта на
помещението, в което е бил настанен Х., е с размери 1,60м/3,08м/2,63м. На
вратите на килиите са направени отвори с метална решетка, през която се
осъществява достъпът на слънчева светлина, като външните прозорци са отделени
от вратите на килиите от арестния коридор. Монтирана
е вентилационна система по дължината на арестния
коридор над вратите на килиите. Отворите за проветрение са монтирани над
вратата на килията, вкопани в стената, с метална предпазна решетка. Ищецът е
бил настанен в килия № 11 заедно с още две задържани лица, които в различните
периоди от време са се сменяли. В ареста не се провежда престой на открито
поради липса на техническа възможност за изграждане на каре за разходка на
открито. Разходката на задържаните лица се извършва в арестния
коридор, където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация, осигурена от
монтираните вентилатори на прозорците, като времето за престой се удължава при
ползване на тоалет покилийно. Задържаните лица се
държат в постоянно заключени помещения, поради което няма планове, програми и
други социализиращи занимания за тях.
От представената от ответника медицинска документация се установява, че по
време на престоя си в ареста ищецът се е оплаквал няколко пъти от болки в
гърлото, хрема и кашлица, за лечението на които са му били дадени различни
лекарствени средства, в т.ч. и антибиотици.
Съгласно приложения по делото амбулаторен лист № 1556 от 06.04.2016 г.,
издаден от д-р А.– офталмолог, след извършен медицински преглед Х. е
диагностициран с пресбиопия и са му предписани очила
за близо.
Видно от представения по делото протокол за проведено амбулаторно кардио – респираторно полиграфско изследване на денонощен
сън от 02.08.2019 г., издадено от МЦ „Вива Феникс“ –
УНГ кабинет, в резултат от проведеното изследване при ищеца са установени данни
за тежка форма на обструктивна сънна апнея и хипоапнея, като му е
назначена терапия с постоянно положително налагяне по
време на сън – обдишване със СРАР апарат. В тази
насока са и приложените по делото медицинско направление от 10.08.2019 г. и
амбулаторен лист № 9 от 12.12.2019 г., издадени от д-р Д.Д.
- специалист вътрешни и белодробни болести.
В хода на производството пред съда е разпитан св. Д.П.А., който заявява, че
се познава с ищеца от 1998 г. През 2015 г. поел адвокатската му защита по
досъдебното производство, по което бил задържан в ареста в град Добрич за около
четири – шест месеца. Посещавал го често и като приятел, и като адвокат. Ищецът
постоянно го молел да го измъкне оттам, тъй като условията в ареста били
кошмарни, нямало въздух за дишане, задържаните лица била “нагъчкани”
в една килия, пикаели в едно шише, имало хлебарки, дървеници. На свидетеля му
направило впечатление, че след всяко посещение Х. излизал все по – жълт, тъй
като явно в ареста нямало светлина. Ищецът му споделял, че в килията имало една
40 W крушка, която светела през
деня и нямало никакво друго осветление. Не го извеждали на разходки на открито.
Къпането и бръсненето се извършвало с един маркуч в едно общо помещение, където
ходели по голяма нужда. От разговорите си с ищеца знаел, че били трима души в
килията. Прозорчето на килията било малко и през него можело да влезе съвсем
малко слънчева светлина. Помещенията били изключително малки и нямало
възможност за упражнения или разходки. Арестът бил разположен на последния етаж
в сградата и когато навън било 30 градуса, там било 50 градуса. Зимата било
обратното – когато вън било – 5 градуса, в ареста било -15 градуса. Свидетелят
сочи, че Х. бил задържан в ареста през топлите месеци. По време на свижданията
си забелязал, че ищецът бил обринат и постоянно се чешел. Казвал, че са го
изяли дървениците и хлебарките. Оплаквал се, че има проблеми с очите и много му
намаляло зрението заради слабата светлина. Свиделят
твърди, че когато му носел нещо за четене, ищецът го карал да му го чете или да
му го разкаже, защото не разчитал малките букви. След като излязъл от ареста, Х.
развил и сънна апнея, каквато нямал преди това. Проблемите
с очите и сънната апнея се задълбочили с времето,
като нощем ищецът спял със специален апарат.
По делото е разпитана като свидетел и дъщерята на ищеца - И.И.Х., която споделя, че го е посетила веднъж в ареста. Баща
й изглеждал изключително зле, здравословното му състояние било критично, с
кръвясали очи, с някакви пъпки и ранички по тялото.
Физически бил видимо отслабнал. Казвал, че в ареста било много нехигиенично,
имало насекоми, дървеници и раните му били от ухапвания. Откакто се прибрал
вкъщи, имал много здравословни проблеми. Често посещавал лекари не само заради
физическото си, но и заради психическото си състояние. Не можел да спи нито
вечер, нито през деня, имал затруднения със зрението. Преди престоя си в ареста
нямал никакви проблеми с очите или със съня. Свидетелката сочи, че докато баща
й бил в ареста, се чували няколко пъти по телефона. Той звучал много зле.
Казвал, че не се чувства добре, че храната и условията в ареста били многи лоши. Не бил виждал слънчева светлина. Нормалните
неща ги нямало и това допълнително го тормозело.
От показанията на третия свидетел М.И.Н. се установява, че той и ищецът
били заедно в една килия в ареста за около три месеца през 2015 г. Килията била
с малки размери. В нея нямало санитарен възел и понякога ходели по нужда в шише
или кофа. Къпели се, когато ги пуснели в общата баня. В ареста нямало каре за
разходка. В килията имало едно прозорче 20 на 30 см и денонощно светела една
крушка. Крушката не била силна, даже не можело да се разбере, ден ли е, нощ ли
е, защото била светната постоянно. В помещението имало дървеници, които хапели
постоянно и било невъзможно да се спи през нощта. Нямало вентилация, нямало
въздух, било ужасно особено през лятото. И. се оплаквал от проблеми с очите,
както и че не може да спи. Вечер се налагало да ползват шишета по нужда, а
понякога и кофа, ако храната през деня е била развалена. От ухапванията от
дървеници се получавали червени петна и обриви по корема, по слабините, които
много сърбяли. Свидетелят сочи, че докато бил в
ареста са пръскали само веднъж против насекоми. Лекарствата за мазане, които
докторът им давал, не помагали, защото дървениците хапели денонощно. Свидетелят
повтаря, че храната, която им доставяли през лятото, нерядко се разваляла, тъй
като не я съхранявали при подходящи условия, и понякога се стигало до стомашни
разстройства през нощта.
Показанията на тримата свидетели са логични, последователни и взаимнодопълващи се. Третият свидетел няма зависимост и
връзка с ищеца, които да породят съмнение в обективността им. Обстоятелството,
че първият свидетел е в близки приятелски отношения, а втората свидетелка е в
роднински връзки с ищеца и към момента на изследваните събития е била в
малолетна възраст, не дискредитира ни най-малко показанията им. Свидетелите са
изнесли лично възприети от тях факти и не са проявили пристрастие или
субективизъм при възпроизвеждането им пред съда. Показанията им са резултат от
преките им наблюдения и впечатления от поведението на ищеца в ареста, не са
оспорени от ответника по делото и съответстват на останалите доказателства по
делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът ги
кредитира като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Текстът на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата
за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на
лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с
мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази част не се
предвижда друго. В общата разпоредба на чл.43, ал.2 от с.з. изрично е
предвидено, че всяко място за лишаване от свобода
трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица. Следователно органите, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на мярката за неотклонение
“задържане под стража”, са длъжни да осигурят на лицата по чл.241 от ЗИНЗС
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и
психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека
и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, с
оглед на които следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода
държавен орган е да следи и да предотвратява всяко причиняване на физическо
страдание или унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято свобода е
ограничена, включително чрез условията, при които се изтърпява наложената по съответния
ред мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Съгласно чл.12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби “Изпълнение на наказанията”, в които по силата на чл.16, ал.1 от закона
са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията”. Следователно отговорността на ответника произтича пряко от
закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и
наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със
статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията
да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той
носи отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените
в състава му административни звена и длъжностни лица при извършване на
дейността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Основателността на иска за вреди по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в сферата на ищеца, която се предполага до доказване на противното съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, и пряка причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. В случая вредите
се претендират вследствие лошите битови и санитарно-хигиенни условия в спалните
помещения в ареста в град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на минимална
жилищна площ, липса на естествена светлина и проветрение,
липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в спалните помещения, наличие
на дървеници и други насекоми в килиите, лоша и недостатъчна храна, липса на
прибори за хранене, слабо изкуствено осветление, довело до влошаване на
зрението на ищеца, неосигуряване на условия за двигателна активност, причинило
развитие на сънна апнея у ищеца.
От събрания доказателствен материал по делото
се установява безспорно, че е налице незаконосъобразно бездействие на
администрацията на ареста, с което се нарушава чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. От
съдържанието на представената от ответника справка е видно, че престоят на
ищеца през исковия период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. Килията,
в която Х. е пребивавал, е била с площ от близо 5 кв.м., като през цялото време
е съжителствал с още две задържани лица. Това неминуемо означава, че
минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал през целия исков период, е
била под 4 кв.м., което е в противоречие с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, приложим на
основание чл.240 от ЗИНЗС. От данните по делото е видно, че в сградата на ареста
в гр.Добрич няма обособено място за разходка и престой на открито поради липса
на техническа възможност за това, като задържаните лица са извеждани навън само
при ползването на общата баня и тоалетна, което е в нарушение на изискването по
чл.256, ал.1 от ЗИНЗС. Неоснователно е твърдението на ответника, че разходката
на задържаните лица се извършва в арестния коридор,
където има пряк достъп на слънчева светлина и вентилация, защото това не може
да замести провеждането на престой на открито, а и липсват убедителни доказателства
по делото задържаните лица да са извеждани от килиите извън времето за ползване
на тоалет покилийно. От данните по делото се
установява също, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да
осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за
настанените в тях лица, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с
което не е спазен чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС. Налице са категорични доказателства и
за това, че през исковия период в следствения арест е имало много дървеници,
които са хапели непрестанно ищеца и другите задържани лица в килията. По тялото
на Х. имало белези и червени петни от ухапванията, които предизвиквали силен
сърбеж. От показанията на св. Алексиев и св. Христова е видно, че ищецът бил
обринат и постоянно се чешел. От показанията на св.Н. се установява, че докато
той е бил в ареста, помещенията са третирани само веднъж с препарати против
насекоми, което очевидно не е било достатъчно за изпълнение на задължението за
осигуряване на добри хигиенни условия. По делото е безспорно и това, че
килията, в която ищецът е бил настанен, както и останалите килии в ареста, не разполагат
със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на изискването по чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода да се осъществява в спалните помещения, както и на изискването по
чл.151, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на личната
хигиена на задържаните лица. От доказателствата по делото се установява, че
ищецът не е имал постоянен достъп до общия санитарен възел извън установения
график за личен тоалет и хигиена на задържаните лица и понякога е бил принуден
да удовлетворява естествените си нужди в шише или в кофа в килията в
присъствието на другите задържани лица. Наличието на изградена огранизация и график за покилийно
ползване на общата баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването
санитарният възел да е разположен в самите спални помещения и да промени
констатацията, че Х. не е имал осигурен постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, което е в нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Липсват доказателства
за това, че на задържаните лица не са били осигурявани индивидуални прибори за
храна, както и че храната е била недостатъчна, но от показанията на св. Н. се
установява, че храната, която им доставяли, понякога била развалена и
предизвиквала стомашночревни разстройства.
Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от
претърпените лишения, унижения и неудобства от лошата жизнена среда.
Неоснователно е възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи
битови условия в ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили
неблагоприятни последици за ищеца, защото те се презумират
по силата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Ответникът е този, който следва да докаже,
че условията, при които е бил настанен Х. за изтърпяване на мярката за
неотклонение, са били различни от твърдените в исковата молба, което той не е
сторил, поради което следва да се приеме, че са налице нарушения по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно върху личността на ищеца и
са в пряка причинна връзка с изпитаните от него отрицателни чувства и
изживявания.
Неимуществените вреди са вреди,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания. Безспорно
недостатъчната жилищна площ, липсата на възможност за двигателна активност,
липсата на санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до
тоалетна и течаща вода, извършването на физиологичните нужди в шише или в кофа в
общото спално помещение при невъзможност за уединение, липсата на свеж въздух и
възможност за естествено проветрение, неосигуряването на пряк достъп на
естествена светлина и нормално изкуствено осветление, лошата храна, наличието
на насекоми в спалните помещения, създаващи физически дискомфорт
и неразположение, не отговарят на критериите за хуманната среда и сами по себе
си са способни да предизвикат неприятни изживявания. От събраните по делото
гласни доказателства се установява по категоричен начин, че неблагоприятните
условия на задържане са причинили дискомфорт на Х. и
са повлияли отрицателно на психическото и физическото му състояние. Ищецът се
чувствал потиснат, угнетен, унизен, бил видимо отслабнал, пожълтял, с множество
белези от ухапвания от дървеници, които чешел непрекъснато, често се оплаквал
от лошите и нехигиенични условия в килията, липсата на естествена светлина и
въздух, слабата изкуствена светлина, наличието на насекоми. Имал проблеми с
очите заради недостатъчната светлина в помещението. Измъчвало го
обстоятелството, че бил принуден да се облекчава в шише или в кофа в същото
помещение, където той и останалите задържани лица спят и се хранят. Липсата на
елементарни битови условия в килиите го тормозела постоянно и го карала да се
чувства зле. Действително от доказателствата по делото не може да се установи,
че вследствие недостатъчното осветление зрението на Х. се е увредило, нито че
вследствие липсата на двигателна активност ищецът е развил сънна апнея, първо защото по-голямата част от медицинската
документация за диагностицирането му с пресбиопия
(известно още и като старческо далекогледство) и сънна апнея
датират повече от шест месеца или дори години след времето на престоя му в
ареста, и второ защото това може да се дължи на много други фактори отпреди и
след престоя му в ареста като възраст, наднормено тегло, употреба на алкохол,
нездравословен начин на живот (данни за това се съдържат и в препоръките от
амбулаторното кардио-респираторно полиграфско
изследване на денонощен сън), но това не променя извода, че общото му физическо
и емоционално състояние не е било добро заради лошите условия на задържане. Следователно
ответникът не е изпълнил административното си задължение по закон да осигури на
Х. подходящи битови и санитарно – хигиенни условия при престоя му в ареста, с
оглед на което е налице нарушение на признати права по чл.3 от ЗИНЗС като
условие за обезщетяване на причинените вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно практиката на Съда по
правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора, и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода здравословното и душевното състояние на лишения от
свобода са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно
битовите и санитарните условия в ареста в гр.Добрич са несъвместими с елементарните
стандарти на живот и надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на
задържането и произтичащите от него ограничения. Те излизат извън прага на
строгост по чл.3 от Конвенцията и минималните изисквания по чл.43, ал.2 от ЗИНС,
поради което ищецът следва да бъде възмезден за неблагоприятните последици от
тях.
Законът не установява критериите за определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което следва да се
приложи общата разпоредба на чл.52 от ЗЗД. Изискването за справедливо
определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на
конкретни обективно настъпили обстоятелства, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС следва да се вземе предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е бил
поставен ищецът, са съществували трайно през целия период на престоя му в
ареста. Те не се характеризират с нисък интензитет на вредност и негативно
влияние, но не са довели до някакво трайно увреждане на физическото и
психическото здраве на ищеца, поради което и с оглед на естеството и продължителността на преживените лишения
и неудобства съдът приема, че справедливият размер на обезщетението се равнява
на сумата от 1500 лева. До този размер искът за неимуществени вреди е
основателен и доказан и следва да бъдат уважен, като за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
Съгласно т.4 от ТР №3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС върху определената като обезщетение
сума ответникът дължи и законна лихва, считано от датата на преустановяване на
незаконното бездействие до окончателното плащане на сумата или в случая – от 03.09.2015
г. до окончателното плащане на сумата, като това е и действителната дата на
прекратяване на бездействието, а не посочената в исковата молба – 02.09.2015
г., която е част от периода на установеното бездействие.
В съответствие с изхода от спора
и на основание чл.286, ал.3, изр. първо от ЗИНЗС ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни
разноски в размер на общо 12, 50 лева, съставляващи платена държавна такса и банков
комисион. Заплатеният от ищеца депозит за двама свидетели
в размер на 20, 00 лева не е използван от съда, поради което не следва да бъде
присъждан, но при поискване може да бъде върнат по реда на чл.4б от ЗДТ. На
основание чл.286, ал.3, изр. второ ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат в размер на 36 лева съразмерно с
уважената част от иска, с оглед на което общата дължима от него сума за
разноски се равнява на 48, 50 лева. По аргумент от
чл.284, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на И.А.Х., с ЕГН **********,***, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (душевни болки и страдания) от незаконосъобразно бездействие на администрацията в ареста в град Добрич, изразяващо се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно – хигиенни условия за периода от 24.04.2015г. до 02.09.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.09.2015 г. до окончателното й плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 30 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на И.А.Х., с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 48, 50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд – Добрич в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: