Р Е Ш Е Н И Е
№ 1970/9.11.2022г.
гр. Пловдив, 09 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа
докладваното от съдия СТОЯНОВ адм. дело
№ 219 по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на С.П.Д., ЕГН:********** ***, чрез адвокат Х. против Заповед № 21 РД 09-592 от 13.10.2021 г. на кмета на район
„Северен“, община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал.2 от
ЗУТ,
е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: строителство
на работилница с надстройка и навес метална конструкция върху тях в западната
част на имота, допълнително входно стълбище към жилищна сграда и бетонна плоча
свързваща гаража с входа на сградата” в ПИ с идентификатор № ***, УПИ XII- за
жил. застрояване, кв. *** но плана на квартал „Северно от панаирни палати“ гр.
Пловдив, със записан административен адрес: ул. „***” №7, гр. Пловдив,
изградени в нарушение на ч.т.148. ал.1. от ЗУТ.
В жалбата
се инвокират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваната заповед. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на административните правила.
Ответникът
– кмета на район „Северен“, община Пловдив не взима
становище по спора.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от имаща правен интерес от
оспорването страна.
Административен
съд - Пловдив, IX- ти състав, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Началото
на административното производство е сложено на 03.06.2021
г., когато е извършена проверка и съставен КА № 5/03.06.2021
г. от работна група при район "Северен",
община- Пловдив на строеж – строителство на работилница с надстройка и навес метална конструкция върху
тях в западната част на имота, допълнително входно стълбище към жилищна сграда
и бетонна плоча свързваща гаража с входа на сградата” в ПИ с идентификатор № ***,
УПИ ***за жил. застрояване, кв. *** по плана на квартал
„Северно от панаирни палати“ гр. Пловдив, със записан административен адрес:
ул. „Георги Вайданов” №7 гр. Пловдив. Установено било, че в
горепосочения поземлен имот, е извършено строителство на работилница с размери
около 2,70м.х 7,00м на един етаж с площ около 18.90кв.м., изградена с тухлени
стени, височина 2.20м., надстройка с размери около 5.00м. х 2,50м. с площ около
12.50кв.м., изградена от тухлени стени и едноскатен покрив покрит с ламарина,
навес метална конструкция с размери около 7.00м. х 5.00м. с площ около
35,00кв.м. изработен от 8бр. вертикални метални колони, свързани със същия
профил, образуващи скелетна метална конструкция монтирани върху бетонова основа
с помощта на анкерни болтове и излято бетонно входно стълбище с размери 3.90м.
х 1.50м. с площ около 5.85кв.м. към жилищна сграда.
От жалбоподателя е подадено възражение от 06.08.2021 г.
В
резултат от развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 21 РД 09-592 от 13.10.2021 г. на кмета на район „Северен“, община Пловдив.
По
делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж. Я.Р., неоспорена от страните.
Вещото
лице посочва, че след направен оглед на
място, е констатирала 5 броя обекти: Работилница; Надстройка на работилницата;
Навес метална конструкция върху тях в западната част на имота; Допълнително
входно стълбище към жилищната сграда; Бетонна плоча, свързваща гаража с входа
на сградата.
Обект 1:
Работилница: Изпълнена е монолитна стоманобетонова конструкция с Г- образна
форма в план, която от юг е разположена по имотната граница, а от запад допира
съществуващ масивен гараж. Размерите в план на работилницата са: дължина 8,60м.
по южната имотна граница, като от север размерите на успоредните стени са
6,20м. и 2,40м.; ширината е 4,30м. от запад, с успоредни стени от изток
съответно 2,40м. и 1,90м. Изпълнени са монолитни стоманобетонови колони - 4
броя в ограждащата стена по имотната граница и съответно по 2 броя при
по-късите страни. Между колоните са изпълнени монолитни стоманобетонови греди,
а върху тях плоча. За работилницата е монтирана ролетна врата, по южната фасада
по имотната граница са монтирани прозорци между колоните, а от запад през врати
се влиза в съществуващия гараж.
Обект 2: Надстройка на работилницата: Изпълнена е монолитна
стоманобетонова конструкция с Г- образна форма в план, следваща конфигурацията
на работилницата в първия етаж, като стените са отдръпнати навътре от стените
на работилницата. Само от юг надстройката е разположена по имотната граница
както работилницата в първия етаж. В плочата над работилницата са насадени
стоманобетонови колони за конструкцията на надстройката. Покривът на
надстройката е от наклонена стоманобетонова плоча с ниска част от изток.
Височината от горния ръб на плочата над работилницата е 2,10м. от изток и
3,10м. от запад. Между колоните са изпълнени монолитни стоманобетонови греди.
Ограждащите стени са от тухлена зидария. Входът за надстройката е от запад, до
него се достига през новото входно стълбище пред западната фасада на жилищната
сграда, по процесната плоча, с която това стълбище е свързано с покрива на
съществуващия гараж и след това по самия покрив на гаража. В южната, северната
и източната фасади на надстройката са монтирани прозорци. Покривната плоча е
покрита с трапецовидна ламарина. Размерите в план на надстройката са: дължина
по южната имотна граница 7,80м., дължини на срещуположните стени 4,70м. и
3,10м., с къси стени 4,30м. от запад и 2,40м. и 1,90м. от изток.
Обект 3:
Допълнително входно стълбище
към жилищната сграда: Към западната фасада на съществуващата двуетажна жилищна
сграда, като самостоятелна монолитна стоманобетонова конструкция е пристроено
външно входно стълбище с размери в план 2,40м./4,20м. с височина до 1,95м.
Стълбището се състои от площадка и стъпала. Стъпалата са с общи размери
1,10м./3,10м., с размери на всяко стъпало 16,25см./29см., 11 броя стъпала и 2 броя
допълнителни към плочата между стълбището и гаража. Пространството под високата
част на стълбищната площадка, разположено непосредствено до жилищната сграда е
оформено като вход за приземния етаж на сградата, а пространството под
стъпалата се ползва за санитарен възел от работилницата.
Обект 4:
Бетонна плоча, свързваща
гаража с входа на сградата: Изпълнена е монолитна стоманобетонова плоча с
размери 2,00м./6,20м. на височина 2,25м. от терена, по която се осъществява
връзката между входната площадка към входа за жилищната сграда в западната й
фасада и покривната плоча на съществуващия гараж в дъното на имота от запад.
Обект 5:
Навес метална конструкция върху гаража в западната част на имота: Този навес е
премахнат от жалбоподателя. Той е бил монтиран върху покривната плоча на
съществуващия гараж и е имал размери 5,00м./7,00м., но е демонтиран.
Вещото лице Р. е констатирала, че процесният поземлен имот се намира в устройствена зона
"Жс" съгласно ОУП на гр.Пловдив, приет с Решение №375, взето с Протокол
№16/05.09.2007г. Основното застрояване в имота е за жилищно строителство,
каквото е предвидено както в действащия ПУП - ЗРП, така и в действащия ПУП -
РУП, одобрен със Заповед №РД-09-17/27.02.1990г. /надстрояване с 1 етаж на
съществуваща двуетажна жилищна сграда до височина 11,60м./. Процесиите обекти,
обединени като общ незаконен строеж в обжалваната заповед не са с жилищно
предназначение и не попадат в обхвата на застрояването по предвижданията на
плановете. Те могат да представляват допълващо застрояване в имота при спазване
на нормите за неговото допускане. За обекта "Работилница", който е
част от процесния строеж, остава неясно той с обслужващо предназначение ли е
/ремонт на автомобили на клиенти/ или е работилница за лични нужди на собствениците.
Ако работилницата е за лично ползване или хоби на собственика, процесният
строеж може да ползва разрешителния режим на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и като
постройки от допълващото застрояване да се категоризират по чл.137, ал.1, т.6
от ЗУТ като строеж от Шеста категория. Ако работилницата представлява сграда от
сферата на общественото обслужване, строежът ще е от Пета категория съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква "в" от ЗУТ. Ако процесиите обекти са
изградени през 1986г., действащ застроителен план е бил одобреният със Заповед
№148/11.05.1968г. Одобрен е бил и КСЗП /РУП/ със Заповед №1291/23.12.1982г. В
двата плана не е предвидено допълващо застрояване от вида на описаните в
обжалваната заповед. На мястото на процесиите обекти не е предвидено и основно
застрояване.
Ако
процесиите обекти са изградени през 1986г., действащи са били ЗТСУ /отм./ и
ППЗТСУ /отм./, както и "Наредба №5/1977г.". съгласно чл.97, ал.4 от
ППЗТСУ /отм./, начина на застрояването, строителните линии и височината на
сградите с броя на етажите им, разстоянията между сградите и до регулационните
линии, както и разстоянията до сградите в срещуположните квартали през улицата
се определят с Кварталнозастроителна разработка. В случая такава е била
одобрена със Заповед №1291/23.12.1982 г. Разположението на процесиите обекти в
план, начина и характера на застрояването им не съответстват на предвижданията
на одобрената КЗСП.
В условията
на действие на ЗУТ, допълващото застрояване със стопански постройки се допуска
по реда на чл.41-45 от закона. Тъй като допълващото застрояване не може да бъде
с жилищни функции, а съгласно приложената нотариално заварена декларация
надстройката на работилницата, описана в експертизата като Обект 2 е такава,
същата е недопустима по нормите и правилата към настоящия момент. Отделно -
височината на обекта е недопустима по чл.42 от ЗУТ. Работилницата - Обект 1 е
разположена на имотната граница от юг и в съседния имот няма идентично
допълващо застрояване на калкан. Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ "Постройки на
допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на
заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или
плътни огради”. Нарушението на това нормативно изискване определя Обект 1 -
Работилница като недопустим строеж. Обект 3 - Допълнително входно стълбище към
жилищната сграда и Обект 4 - Бетонна плоча, свързваща гаража с входа на
сградата, са отдалечени от страничните регулационни граници и от дъното на УПИ
и могат да се приемат като допълващо застрояване, допряно до основното
застрояване . Разстоянията от тези обекти до границите на УПИ отговарят на
изискванията на чл.42, ал.З от ЗУТ. Двата обекта могат да бъдат определени като
допустим строеж по правилата и нормативите, действащи към момента. Отделно,
Обект 3 - Допълнително входно стълбище към жилищната сграда, може да бъде
определен и като част от допустимото основно застрояване в имота, тъй като с
неговото предвиждане като част от жилищната сграда на 1 етаж, няма да се наруши
допустимото минимално разстояние от сградата до дъното на имота по чл.31, ал.2
от ЗУТ – 6 м. и до страничната регулационна линия -1/3 от височината на сградата на това място, което в
случая е 0,65м. при налично разстояние 2,90м.
Съдът
кредитира заключението на
СТЕ като компетентно, безпристрастно и обективно изпълнена.
По делото, в съдебно заседание на 13.10.2022г., е
разпитан свидетелят А.Н.Д., от който се установява, че процесните строежи са
строени през 80-те година на миналия век от дядо Петко, който е баща на
жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги счита
за логични, обективни и взаимно кореспондиращи си.
С
оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна
страна:
Атакуваната
заповед представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от
надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и е процесуално допустима.
При
преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съгласно
чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, респективно от
пета категория ако работилницата се приеме,
че представлява сграда от сферата на общественото обслужване, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5 от ЗУТ.
По делото е представена заповед № 21ОА-1415/10.06.2021 г., с която кметът на община –Пловдив е
предоставил на кмета на район "Северен"
правомощие да издава актове от вида на процесния.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и
съдържа конкретни фактически основания за издаването си. Чрез така визираните
фактически основания може да се определи, че ответникът претендира наличие на
незаконен строеж на основанието по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Доколко обаче описаните в заповедта и в обуславящия нейното издаване
Констативен акт № 5/
03.06.2021 г. вид, местонахождение,
характер и параметри на осъщественото строителство отговарят на действителните
такива и дали правилно е квалифицирано като подлежащ на премахване незаконен
строеж, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/
законосъобразност на оспорената заповед.
Тук
е мястото да се уточни правната природа на констативния акт в това
производство. Констативният акт трябва да съдържа и дава констатации за
собствеността на засегнатия поземлен имот, извършителя на строежа, проверените
строителни книжа и документи, изпълнението на строежа и установените нарушения.
В настоящият случай по делото се установява, че КА № 5/03.06.2021 г. е бил надлежно връчен и
срещу него жалбоподателят е упражнил правото си възражение в административната
фаза на процеса.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт
следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е.
да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни
доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта,
които законът е установил за защита на правата на страните в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага
страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и
възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от
административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
оперативна самостоятелност.
Във
всички случаи органът следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде
административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ,
предхождащ издаването на акта. (в този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК).
Ето
защо съдът прави извод, че не е налице нарушение на общото изискване на чл. 59, ал.2 от АПК за форма на
административния акт, поради което съдът приема, че не е налице основанието
по чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на акта
като незаконосъобразен.
Част от обжалваната
заповед обаче е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща
преценката дали са налице установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените с
акта правни последици. Разпоредбата
на чл. 225, ал. 2 ЗУТ посочва, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл
в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.
От събраните по делото
доказателства се установява, че процесният строеж представлява Работилница- обект 1;
Надстройка на работилницата- обект 2; Навес метална конструкция върху тях в
западната част на имота обект 5; Допълнително входно стълбище към жилищната
сграда обект 3; Бетонна плоча, свързваща гаража с входа на сградата обект 4.
Процесиите обекти са изградени през 1986г., действащи са били ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, както и "Наредба №5/1977г." Според чл.97, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, начина на
застрояването, строителните линии и височината на сградите с броя на етажите
им, разстоянията между сградите и до регулационните линии, както и разстоянията до сградите в срещуположните квартали през
улицата се определят с Кварталнозастроителна разработка. В случая такава е била
одобрена със Заповед №1291/23.12.1982 г.
Разположението на процесиите обекти в план, начина и характера на застрояването
им не съответстват на предвижданията на одобрената КЗСП. Прегледът на действалата нормативна уредба в редакцията й
към 1986г. показва, че съгласно чл.119, ал.З от ППЗТСУ /отм./, второстепенни
постройки с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка
за отоплителни материали и беседки са недопустими в София и в градове от първи
и втори функционален тип. Допустими са стопански постройки. Те се разрешават
само въз основа на ЗРП, КЗСП или КЗР в обща група с такива в съседни парцели.
Както беше казано по-горе, КЗСП е одобрено, но разположението на процесиите обекти
не отговаря на предвижданията на плана.
В условията на действие на ЗУТ, допълващото застрояване
със стопански постройки се допуска по реда на чл.41-45 от закона. Тъй като
допълващото застрояване не може да бъде с жилищни функции, а съгласно приложената
нотариално заварена декларация надстройката на работилницата, описана в
експертизата като Обект 2 е такава, същата е недопустима по нормите и правилата
към настоящия момент. Отделно - височината на обекта е недопустима по чл.42 от ЗУТ, която правна норма предвижда, че постройките
на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното
застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в
съседен имот- ал.1. Постройки на допълващото застрояване, с изключение на
гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на
уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване.
Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната
граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват
калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран
поземлен имот, или плътни огради- ал.2. При свободно разполагане постройките на
допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните
граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до
2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към
съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45
градуса- ал.3. Свободно разположените полуподземни постройки с превишение до
1,2 м над прилежащия терен се допускат на разстояние не по-малко от 1,5 м от
вътрешната граница на урегулирания поземлен имот – ал.4.
Работилницата - Обект 1 е разположена на имотната граница
от юг и в съседния имот няма идентично допълващо застрояване на калкан.
Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се
изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните
им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в
съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Нарушението на това
нормативно изискване определя Обект 1 - Работилница като недопустим строеж.
Обект 3 - Допълнително входно стълбище към жилищната сграда и Обект 4 - Бетонна
плоча, свързваща гаража с входа на сградата, са отдалечени от страничните
регулационни граници и от дъното на УПИ и могат да се приемат като допълващо
застрояване, допряно до основното застрояване . Разстоянията от тези обекти до
границите на УПИ отговарят на изискванията на чл.42, ал.3 от ЗУТ. Двата обекта
могат да бъдат определени като допустим строеж по правилата и нормативите,
действащи към момента. Освен това Обект 3 - Допълнително входно стълбище към
жилищната сграда, може да бъде определен и като част от допустимото основно
застрояване в имота, тъй като с неговото предвиждане като част от жилищната
сграда на 1 етаж, няма да се наруши допустимото минимално разстояние от
сградата до дъното на имота по чл.31, ал.2 от ЗУТ – 6 м. и до страничната
регулационна линия -1/3 от височината на
сградата на това място, което в случая е 0,65м. при налично разстояние 2,90м.
Следователно част от
строежа, включващ строителство на работилница с надстройка и навес
метална конструкция върху тях в западната част на имота, не е
търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в §16, ал.1 ПР на ЗУТ, която предвижда търпимост на строежи изпълнени до 07.04.1987г., които са били допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или на действащите градоустройствени
планове и правилата и нормативите, съгласно ЗУТ. В тази част
заповедта е правилна и незаконосъобразна. Друга част от процесния строеж,
включващ допълнително входно стълбище към жилищна сграда и бетонна плоча свързваща
гаража с входа на сградата в ПИ с идентификатор № ***, УПИ XII- за жил.
застрояване, кв. *** по плана на квартал „Северно от панаирни палати“ гр.
Пловдив, е
търпим съгласно разпоредбата, съдържаща се в §16, ал.1 ПР на ЗУТ, която предвижда търпимост на строежи изпълнени до 07.04.1987г. Поради това в тази част заповедта е неправилна и незаконосъобразна и следва
да се отмени.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Д., ЕГН:**********
*** срещу
Заповед № 21 РД 09-592 от 13.10.2021 г. на кмета на район „Северен“, община
Пловдив в частта, с която е наредено да се премахне следния обект: строителство на работилница с
надстройка и навес метална конструкция върху тях в западната част на имота,
изградени в ПИ с идентификатор № ***, УПИ XII- за жил. застрояване, кв. *** по
плана на квартал „Северно от панаирни палати“ гр. Пловдив, със записан
административен адрес: ул. „***” №7, гр. Пловдив.
ОТМЕНЯ по жалба
на С.П.Д., ЕГН:********** *** Заповед
№ 21 РД 09-592 от 13.10.2021 г. на кмета
на район „Северен“, община Пловдив в частта, с която е наредено
да се премахне следния обект: допълнително входно стълбище към жилищна сграда и
бетонна плоча свързваща гаража с входа на сградата” в ПИ с идентификатор № ***,
УПИ XII- за жил. застрояване, кв. *** по плана на квартал „Северно от панаирни
палати“ гр. Пловдив, със записан административен адрес: ул. „***” №7, гр.
Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: