Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262469 08.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански състав, в публично
заседание на тринадесет октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14355 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от Гаранционен фонд, против Г.И.Н., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
по чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане /отм./, (чл. 558, ал. 7 КЗ /нов/) за осъждане на ответника да заплати
сумата от 4719.65 лева, изплатени по щета № ***/01.07.2016
г., представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди за увредения при
ПТП, настъпило на 15.06.2016 г., лек автомобил Мерцедес Е 320, с рег. № ***,
собственост на К.К.С., ведно със законната лихва от 02.11.2020 г.
В исковата молба
се твърди, че на 15.06.2016 г., около 07:40 ч., на път РDV 212, км.2, настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал лек
автомобил „ВАЗ 21013” с ДК № ***. При извършване на маневра завой на ляво за
навлизане в крайпътен имот, не пропуска минаващия покрай него и изпреварващ го лек автомобил Мерцедес Е 320, с рег.
№ *** , собственост на К.К.С. и го ударил, причинявайки ПТП. Вследствие на инцидента били причинени имуществени щети на лек автомобил Мерцедес Е 320, с рег.
№ *** и ищецът образувал преписка по щета № ***/01.07.2016 г.
На увредения
автомобил били нанесени редица подробно описани щети, като според заключението
на техническата експертиза, обезщетението възлизало на сумата от 4719.65 лева.
Ответникът
управлявал МПС, без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, като ищецът на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, буква „а” КЗ
/отм./ изплатил на С.А.К. – пълномощник на увредения собственик К.К.С., по щета
№ ***/01.07.2016 г., с преводно нареждане от 04.10.2016 г. обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на посочената сума от 4719.65 лева. Въпреки, че ответникът
бил поканен да възстанови изплатената сума, до момента той не изпълнил
задължението си. Моли за осъждането му да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 02.11.2020 г. до окончателното погасяване. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е
подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.
Оспорва всички факти и обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Заявява, че не е виновен
за ПТП от 15.06.2016 г. Твърди, че на този ден, той и синът му решили да
придвижат притежаваният от него л.а. „ВАЗ 21013“ от едната му овощна градина,
намираща се отдясно на пътя до другата му овощна градина, намираща се от
другата страна на пътя, отляво на пътя. Спрях вдясно, преди да завие, подал ляв
мигач, аварийни светлини и изчакал, ако има отдолу идващи превозни средства,
които са с предимство – да ги пропусне. Обърнал се назад, видял, че има няколко
спрени коли зад него, с включени аварийни светлини. Водачът на първата, спряла
зад него кола, бил дал ляв мигач и включени аварийни светлини и с ръка му давал
знак да завива. Обърнал се напред, когато покрай него минал л.а. „Мерцедес“,
движещ се с огромна скорост, над 100 км./ч., закачил му предната броня, малко
го придърпал и повлекъл, и го завъртал, тъй като водачът на л.а. „Мерцедес“ не
тръгнал по правия път, който бил свободен и широк, а свил рязко вдясно и спрял
на около 25 метра навътре в лозята. Не бил ударил спирачка никъде в тези 30
метра, през които е навлезнал в лозята. Твърди също, че оттам, на собствен ход,
л.а. „Мерцедес“ отишъл в сервиза.
На следващо място оспорва протокола за ПТП,
че собственик на л.а. „Мерцедес“ е
К.К.С., а като водач бил посочен С.К.К.. Заявява, че познава К. С. и, че на
процесната дата, именно той е управлявал л.а „Мерцедес“, а не, както било
посочено в Протокола за ПТП.
На следващо място твърди, че лицето, на
което е заплатено обезщетението – С.А.К., не е правоимащо лице, тъй като около
месец след ПТП, К. С. починал, а С. К. не му била законен наследник.
Оспорва вида и броят, както и стойността
на вложените части за отремонтиране на л.а. „Мерцедес“.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на предявения иск, в
тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП по вина на ответника, който е
управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната
връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е заплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер и в полза на увредения.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже възраженията си
в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил
търсената сума.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП № **** на
15.06.2016 г. около 09:10 часа, на път ***, км. 2, настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което лек автомобил „ВАЗ 21013” с рег. № ***, управляван от
собственика – ответник Г.И. Н., при извършване на маневра „завой на ляво“ за
навлизане в крайпътен имот, не пропуска минаващият покрай него и изпреварващ го
л.а. „Мерцедес Е 320 ЦДИ“, с рег. № ***, собственост на К.К.С., управляван от
С.К.К., без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост, го ударил и
му причинил имуществени вреди вследствие на удара.
Удостоверените в протокола щети по увредения л.а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ са:
предна, задна част на МПС, предна, задна лява и дясна част на МПС и др..
По делото е
приложена преписка по щета № ***/01.07.2016 г., образувана по
уведомление от собственика на увредения автомобил, към която са приложени
уведомление за имуществени вреди, доклад по щета и техническа експертиза,
установяващи размера на причинените вреди по автомобила, възлизащи на сумата от
общо 4 719.65 лева, включваща нови части и материали, както и
труд.
Изготвена е справка
от база данни на информационния център към ищеца, от която е видно, че
управляваното от ответника МПС нямало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП.
По делото е
представен платежен документ – пълномощно, с нотариално удостоверен подпис с
рег. № ***/27.06.2016 г. по описа на Н.А. С. - Н. при РС - Смолян /л.33/, с
което собственика на увредения автомобил – К.К.С. е упълномощил С. А. К., да
получи от Гаранционен фонд, цялото му полагащо се обезщетение за имуществени
вреди, причинени на л.а. „Мерцедес“ с рег. № *** и банково преводно нареждане
/л.32/, от което е видно, че на 04.10.2016 г. на пълномощника на собственика на
увредения автомобил от страна на ищеца е било изплатено обезщетение по щета в
размер на 4 719.65 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства, по искане на
ищеца, чрез разпита на свидетелите: С.К.К. и К.Г.И..
Свидетелят
С.К. /водач на л.а. „Мерцедес“/ сочи, че през юни 2016 г., при управление на
л.а. „Мерцедес“ – собственост на друго лице, пътувал в посока от К. към С.З. и
преди КЦМ – П., около километър или два преди КЦМ, пред него се движел много
бавно, със скорост около 20-30 км/ч., л.а. „ВАЗ“. Твърди още, че в разрешен
участък за изпреварване, решил да го изпревари, защото се движел бавно и точно
преди да го изпревари, без никакъв сигнал, а нямал и странични огледала, предприел маневра вляво. Свидетелят твърди,
че не е имало как да избегне удара и се ударил в него. Обадили се на
съответните органи. Дошли от Пътна полиция. Свидетелят твърди, че водачът в другата
кола бил сам, бил възрастен мъж, между 70-80 години, доста възрастен, нямал
застраховка, нямат и платен данък. Не си спомня водачът на л.а. ВАЗ да е имал
възражения по Протокола за ПТП относно вината си за процесното ПТП. Свидетелят
сочи, че в резултата на ПТП-то, по неговия автомобил имало доста повреди -
наложило се целият автомобил да се пребоядисва, сменили се фарове, калници.
Твърди, че било изплатено напълно обезщетението от Гаранционен фонд. Доколкото
си спомня, било изплатено на собственика на колата - К. С.. Заявява, че С. К.
му е м., която била упълномощена от К. С. да получи обезщетението.
Свидетелят К.Г.И. /акт./ сочи, че няма спомен за процесното
ПТП, но твърди, че той е съставителят, подписал Протокола за ПТП и потвърждава
изложеното от него в протокола. Сочи също, че е посетил на място
местопроизшествието, където е издаден протокола. Сочи, че винаги в протоколите,
под участник № 1 се вписва виновния водач. Твърди също, че след като е отишъл
на място и е говорил с участниците в ПТП, по безспорен начин се установява кой
е управляван автомобила.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Безспорно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е
причинено от ответника, който при управление на лек автомобил е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, като завой на ляво, за
навлизане в крайпътен имот, без да спазва необходимите правила, не е пропуснал
минаващия покрай него и изпреварващ го л.а. „Мерцедес“, при което го е
ударил, вследствие на което са настъпили
материални щети. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Според чл. 20, ал. 1 от посочения закон -
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, а съобразно чл. 25, ал. 1 – водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи ППС, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движени, в частност, за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Следователно
налице е противоправно поведение, доколкото ответникът не е спазил правилата на
ЗДвП и Правилника към него. С оглед горното, съдът приема, че ПТП е настъпило,
именно в причинна връзка с поведението на ответника, който е нарушил посочените
правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил
имуществени вреди другиму. Този
извод се потвърждава и от обстоятелството, видно от уведомителното писмо от ОД
на МВР до Гаранционен фонд, че на виновния водач Г.И. Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение и въз основа на него Наказателно
постановление № ****, връчено му и влязло в сила на 05.08.2016 г. /л.6/. Възраженията в
обратна насока са неоснователни – няма ангажирани доказателства, които да водят
до извод, че ПТП е причинено по друг механизъм или да се дължи на други
причини.
С категоричност
се установява, че ответникът е управлявал МПС, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него
вреди на трети лица. В тази насока, следва да се посочи, че документът –
Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към
него, създаден съгл. чл. 292 КЗ /отм./, до
доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието…, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал.
7 КЗ /отм./. Т.е. документът, в случая издадената Справка от ГФ въз основа на
данни от ИЦ, има формална и материална доказателствена сила на официален
документ, придадена от закона, по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК. Тази
информация се потвърждава и от извършената от съда служебна справка в публично
достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай, че ответникът твърди наличие на ГО
следваше да представи действаща такава, което не бе сторено.
Не е спорно
обстоятелството, че за щетите по увредения автомобил е било изплатено по банков
път, след направено уведомление, обезщетение за причинените имуществени вреди,
установени по надлежния ред в производството по образуваната преписка по щета,
след съответната техническа експертиза.
Налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 288, ал.1, т. 2, б.”а” КЗ /отм./, съгласно които Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от същия кодекс, след изплащане на обезщетението фондът да встъпва
в правата на увредения собственик на МПС
до размера на платеното - причинна връзка между нанесения вредоносен
резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
отношение на управлявания от него автомобил и заплатено застрахователно
обезщетение на третото лице.
Направеното
възражение в отговора на исковата молба, че не съществуват данни причинените
вреди на увреденото МПС да се дължат на противоправно и виновно поведение на
ответника, не се споделя, тъй като се опровергава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Протоколът
за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в
протокола/, както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на
официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е
удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на
ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с
материална доказателствена сила /в този смисъл
Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о.,
ТК/. Ответникът е подписал документа и в отговора той не оспорва това
обстоятелството, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти
/че именно той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ
следва да се ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието
настъпване е удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната
доказателствена стойност на протокола не е оборена, поради което и следва да
бъде зачетена, като съдът приема, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в него. От своя страна ответникът не ангажира никакви доказателства за
установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на
отговорността му, а общото оспорване, макар и обяснимо като защитна позиция, не
може да доведе до доказаност на тезата за неоснователност на иска.
Наличието именно на описаните от ищеца щети по автомобила вследствие на
твърдения инцидент се доказа по категоричен начин, както от представените
писмени доказателства /вкл. техническата експертиза по щетата/, така и от
приетото по делото и неоспорено
заключение на съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и ясно изготвено.
Според експерта, причинените вреди на увреденото МПС се намират в причинна
връзка между описания механизъм на ПТП в Протокола за ПТП № **** от 15.06.2016
г. и увредата на сочените от ищеца, автомобилни авточасти. Поради това и
възражението на ответника е неоснователно. Вещото лице сочи, че среднопазарната
стойност на ремонта с нови части, материали и труд, необходими за
възстановяване на увредения автомобил, възлиза на сумата от 21 545.22 лева
с ДДС, а среднопазарната стойност на ремонта с части втора употреба, материали
и труд, възлиза на 9 939.19 лева с ДДС. Ищецът претендира за заплащане на
сума в по-нисък размер от 4719.65 лева. Обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече
от извършеното плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на извършеното плащане, а именно 4719.65 лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че исковата претенция се явява доказана по основание и
размер, и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното погасяване.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в производството. Направено е
съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.108/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 188.79 лева – платена ДТ; 30 – депозит за свидетели
и 180 лева – депозит САТЕ. Разноските от общо 398.79 лева следва да се възложат
в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, на основание чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ (чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /нов/, сумата от общо 4719.65 лева /четири хиляди
седемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
от Гаранционния фонд по щета № ***/01.07.2016 г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ” с рег. № ***, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 15.06.2016 г., на път ***, км.2, вследствие на виновно поведение на Г.И.Н., като водач на лек автомобил „ВАЗ
21013” с рег. № ***, като е
управлявал МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 02.11.2020 г. до окончателното
погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – разноските по делото в
размер на общо 398.79 лева /триста
деветдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
РЦ