Решение по дело №261/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано по жалбата на И. Г. Л. от гр. Пазарджик, [улица], [ЕГН] против Отказ с рег. № 1818з-966/09.10.2024 г. на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие, потвърден с Решение № 312000-4211 от 24.02.2025 г. на ВПД Директора на ОД на МВР – Пазарджик.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения отказ. Посочва се, че същият е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи за това и се прави искане за отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който устно и в писмени бележки излага подробни съображения за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна – Главен инспектор Н. Л. Г., в качеството му на Началник на РУ – Пазарджик, не се явява и не се представлява. По делото е представена писмена защита от процесуалния му представител, в която се излагат съображения за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски и се прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, след като обсъди сочените в жалбата възражения, становищата на страните и във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2024 г. с вх. № 181800-17213 И. Г. Л. подал до Началника на РУ – Пазарджик заявление за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на 1 брой късо нарезно оръжие.

Към заявлението жалбоподателят е представил декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ; декларация на основание чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ; удостоверение № 466/2024 г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; карта за предварителен медицински преглед № 69/17.09.2024 г., от която е видно, че заявителят е психично здрав; удостоверение № 2251/13.09.2024 г. от Окръжна прокуратура - Пазарджик за това, че към 12.09.2024 г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства; служебна бележка от Окръжна прокуратура – Пазарджик в уверение на това, че жалбоподателят е заемал длъжността „Заместник районен прокурор“ на Районна прокуратура – Пазарджик от 01.02.1968 г. до 10.03.1975 г. и длъжността „Заместник окръжен прокурор“ на Окръжна прокуратура – Пазарджик в периода от 10.03.1975 г. до 03.07.1990 г.; искане за справка в картотека „Полицейска регистрация“ и „Фотоалбумна картотека“, свидетелство за съдимост рег. № 240911522011000284897/11.03.2025 г. и разписка, от която е видно, че е заплатена такса за придобиване на оръжие.

Резултатите от проведената проверка във връзка със заявлението на И. Г. Л. са отразени от полицейските органи в три докладни записки – две от 02.10.2024 г. и една от 07.10.2024 г. (л.68, 69 и 70). Видно от тях заявителят не е криминално проявен, не е регистриран за извършени от него престъпления и няма образувани съдебни дела по НК; срещу него не са установени противообществени прояви; няма данни за психично заболяване; няма данни заявителят да е употребявал алкохол и наркотични вещества, както и да са му налагани мерки за защита по ЗЗДН; Посочено е, че лицето спазва изискванията за съхранение на ООБ на постоянния си адрес. Предложението е на заявителя да не бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана.

Въз основа на събраните по преписката доказателства е постановен Отказ рег. № 1818з-966/09.10.2024 г., издаден от Началника на РУ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик. Административният орган е посочил, че искането е направено до компетентен орган и е придружено с изискуемите документи по силата на специалния ЗОБВВПИ, но необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие не е обоснована по несъмнен начин, поради което заявлението е неоснователно. Решаващият орган е приел, че в заявлението не е посочена основателна причина, поради което не е обусловена необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие. Посочено е още, че доказването на необходимостта за придобиване на късо нарезно оръжие от физическо лице за самоотбрана, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Липсата на изискуемата от специалния закон основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана е възприето като основание за постановяване на оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на жалбоподателя И. Л..

Отказът е връчен лично на адресата на 01.11.2024 г. и е обжалван по реда на чл. 81 и сл. от АПК на 18.11.2024 г. пред Директора на ОД на МВР – Пазарджик. Последният се е произнесъл с Решение, рег. № 312000-23153 от 27.11.2024 г., с което е оставил жалбата без разглеждане, с аргумента, че същата е подаден извън преклузивния срок по чл. 84, ал. 1 от АПК.

Решението на ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик от 27.11.2024 г. е обжалвано и същото е отменено с Определение № 594/12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1338/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и преписката е върната за продължаване на производството и произнасяне по жалбата на И. Л. срещу процесния отказ. В мотиви си съдът посочва, че от товарителница с баркод 7067325 се установява, че жалбоподателят е оспорил отказа в закоустановения 14-дневен срок, а именно на 15.11.2024 г.

С решение рег. № 312000-4211 от 24.02.2025 г., ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик е отхвърлил жалбата на Л. и е потвърдил Отказ с рег. № 1818з-966/09.10.2024 г. на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР – Пазарджик.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното:

От приложените към преписката писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14-дневен срок. Процесният отказ е подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт на основание чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ. Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е засегнат от оспорения административен акт и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Предвид това съдът счита, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Предмет на оспорване в настоящото производство е Отказ с рег. № 1818з-966/09.10.2024 г. на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - поради липса на основателна причина, обосноваваща издаване на разрешението, доколкото с Решение № 312000-4211/24.02.2025 г. Директорът на ОД на МВР-Пазарджик е отхвърлил жалбата на И. Л. срещу постановения отказ.

Обжалваният акт на Началника на РУ-Пазарджик е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал.4, във вр. с ал.1 и чл. 76 от ЗОБВВПИ, Началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност – включително за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, или мотивирано отказва издаването му. Според чл. 76, ал.1 от същия закон, заявлението по образец се подава до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение. Видно от докладната записка с рег. № 1818р-30763 от 02.10.2024 г., съдържаща се в преписката, жалбоподателят има постоянен адрес в гр. Пазарджик, [улица], с оглед което сезираният със заявлението административен орган се явява материално и териториално компетентен да издаде отказа.

Спазена е и установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Същият съдържа ясна разпоредителна част, посочени са релевантните факти и обстоятелства и приложимите според административния орган правни норми, проявлението на които обосновава разпоредените от него правни последици.

Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при издаване на процесния административен акт, от категорията на съществените. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от АПК, отказът е съобщен на жалбоподателя, което е удостоверено посредством разписка, подписана лично от него. Няма допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

По същество съдът намира, че противно на изложеното в жалбата, оспореният отказ е мотивиран, издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, в резултат на което е постановен в съответствие с материалния закон. Съображенията за това са следните:

Заявлението на жалбоподателя е подадено на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ - Раздел III. „Придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях“. Съгласно чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ в заявлението трябва да се посочи основателна причина за закупуване на огнестрелно оръжие. Липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от цитирания закон е пречка за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно физическото лице, което иска издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, трябва в писмен вид да изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда, представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие.

В тежест на лицето поискало издаване на разрешението е да докаже необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели и това доказване е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. От представените доказателства трябва да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Въведеният от закона разрешителен режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на доказана необходимост от носене и употреба.

Видно от подаденото заявление вх. № 181800-17213/20.09.2024 г. и приложената към него декларация по чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, И. Л. по никакъв начин не е мотивирал искането си с обосноваване на необходимост от издаване на исканото разрешение, доколкото не са релевирани каквито и да е било данни за наличие на потенциална опасност за живота, личността или имуществото на жалбоподателя, свързана с осъществяваната от него дейност, начина на живот и съответно на реална нужда от защита. Заявителят е посочил единствено, че е работил като прокурор и че оръжието му е необходимо за самоотбрана при евентуално нападение, без обаче да посочва обстоятелства, които да обосноват несъмнен извод, че животът, здравето или имуществото му или на членовете на неговото семейство са застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Освен това, видно е от протокол № 40 от 27.09.2006 г. /л.99 в делото/ жалбоподателят е освободен от длъжност "прокурор във ВАП" още на 01.10.2006 г., т.е. почти 18 години преди подаване на заявлението.

С оглед изложените съображения правилен и законосъобразен е изводът на административния орган, че не са въведени фактически твърдения и не са приложени доказателства за обосноваване съществуването на основателна причина, налагаща издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана като физическо лице – за граждански цели.

Действително за да е налице доказана необходимост и основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, не следва да е имало противоправно посегателство или конкретно застрашаване на живота, здравето или имуществото на заявителя. Наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения е достатъчно, за да се обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, но само когато са налице заявени данни и надлежно установени конкретни факти за поставяне в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора, обосноваващи необходимостта от защита срещу евентуални противоправни посегателства. В случая обаче не са представени доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера – за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя.

Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин. Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована „доказана необходимост“ за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.

Ето защо, с оглед на представените в хода на административното производство доказателства, съдът намира, че при постановяване на оспорения отказ административният орган правилно и законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е посочил основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

С оглед на изложените съображения съдът намира издаденият административен акт за законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което жалбата на И. Г. Л. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът не обсъжда представената в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя грамота за проявени високи професионални и нравствени качества, като неотносима за решаването на спора.

При този изход на спора, основателно е искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лева, по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

С оглед изложените горе съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. Л. от гр. Пазарджик, [улица], [ЕГН], против Отказ с рег. № 1818з-966/09.10.2024 г. на Началник РУ – Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие, потвърден с Решение № 312000-4211 от 24.02.2025 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Пазарджик.

ОСЪЖДА И. Г. Л. от гр. Пазарджик, [улица], [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР - Пазарджик сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.