Присъда по дело №258/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 12
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200258
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Белоградчик, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
СъдебниАлбена В. Бакалеева

заседатели:КРАСИМИР Л. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело от общ
характер № 20221310200258 по описа за 2022 година
в присъствието на прокурора Георги Светославов,

въз основа на закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Л. А. - роден на ............... г. в гр.Б., обл.В.,
живущ в гр. Д., обл.В., българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че за времето: от неустановена дата през месец юли 2021 г. до 10.10.2021 г.
включително, на различни места на територията на обл. Видин, в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК и в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, осъществено с
три деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
както следва:
1.На неустановена дата през юли месец 2021 г., в с. Б., обл. В., при
условията на опасен рецидив, с цел да се набави за себе си имотна облага,
1
възбудил и поддържал заблуждение у В. Ц. Н. от гр. В., че е изпратен от К. Р.
Т. от с. Б. да му поиска от негово име заем, с което му е причинена имотна
вреда в размер на 50.00 /петдесет/ лева ;
2.На 31.08.2021 г. в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у И. В. И. от гр. В., че се занимава с дърводобив и ще
му продаде и достави 10 /десет/ куб. метра дърва за огрев, за сумата от 500,00
лева, като му заявил, че дървата са натоварени на камион и се намират на
главния път преди отбивката за езеро до с. Р., обл. В. и същият да отиде и да
го чака в с. Р., обл. В., като с това му причинил имотна вреда в размер на
500,00 /петстотин/ лева ;
3.На 10.10.2021 г., в с. Б., обл. В., с цел да се набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у Я. С.П. от с. Б., обл. В., че ще й
достави дърва за огрев и с това й причинил имотна вреда в размер на 120,00
/сто и двадесет/ лева, като общата стойност на причинената имотна вреда по
трите деяния е в размер на 670,00 /шестстотин и седемдесет/ лева, поради
което и на основание чл.211 предл. ІІІ от НК във вр. чл.209 ал.1 от НК вр.
чл.29 ал.1 б. ”а” и „б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, във вр. чл.36 и чл.58а ал.1
от НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК, го ОСЪЖДА на
"лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
като на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. ”б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
"строг" режим на изтърпяване на наказанието.
На осн. чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия
Л. Л. А. едно общо, най-тежко наказание измежду наказанието, наложено с
настоящата присъда и наказанията "лишаване от свобода" : НОХ дело №
133/2021 г. на РС-Кула и НОХ дело № 26/2022 г. на РС-Белоградчик, а
именно: "лишаване от свобода" за срок от четири години, при режим на
изтърпяване "строг" на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.»б» от ЗИНЗС.
На осн. чл.23 ал.3 от НК, присъденява изцяло към това общо, най-
тежко наказание и санкциата «глоба» в размер на 5 000,00 лв., наложена на
осъдения по н.о.х.д. № 133/2021 г. на РС-Кула.
На осн. чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо, най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ на осъдения Л. Л. А. - времето, през
което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по н.о.х.д. № 26/2022 г. на РС-Белоградчик – а именно от 20.10.2021
г. до 07.04.2022 г.
На осн.чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА от така определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ : изтърпяното от Л. Л. А. наказание
„лишаване от свобода“ по н.о.х.д. № 133/2021 г. на РС-Кула и н.о.х.д. №
26/2022 г. на РС-Белоградчик, считано от 07.04.2022 г. до влизане в законна
сила на настоящето определение.
2
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Л. А. /с посочена самоличност/ да заплати на
В. Ц. Н. от гр. В., обл. В., ул. ”Д.” № ..., ЕГН **********, на основание чл.45
от ЗЗД сумата 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. Л. А. /с посочена самоличност/ да заплати на
И. В. И. от гр. В., обл. В., ул. ”В. ” № ..., ЕГН **********, на основание чл.45
от ЗЗД сумата 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Л. Л. А. /с посочена
по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ВСС държавна такса върху
уважените граждански претенции – в размер на общо 100,00 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС-Видин.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 12/20.12.2022 г. по НОХ дело № 258/2022 г. по
описа на БРС, І-ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Л. Л. А. от гр. Д., обл.В. е повдигнато обвинение
затова, че за времето: от неустановена дата през месец юли 2021 г. до
10.10.2021 г. включително, на различни места на територията на обл. В., в
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК и в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК,
осъществено с три деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, както следва:
1.На неустановена дата през юли месец 2021 г., в с. Б., обл. В., при
условията на опасен рецидив, с цел да се набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у В. Ц. Н. от гр. В., че е изпратен от К. Р.
Т. от с. Б. да му поиска от негово име заем, с което му е причинена имотна
вреда в размер на 50.00 /петдесет/ лева ;
2.На 31.08.2021 г. в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у И. В.И. от гр. В., че се занимава с дърводобив и ще
му продаде и достави 10 /десет/ куб. метра дърва за огрев, за сумата от 500,00
лева, като му заявил, че дървата са натоварени на камион и се намират на
главния път преди отбивката за езеро до с. Р., обл. В. и същият да отиде и да
го чака в с. Р., обл. В., като с това му причинил имотна вреда в размер на
500,00 /петстотин/ лева ;
3.На 10.10.2021 г., в с. Б., обл. В., с цел да се набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у Я. С. П. от с. Б., обл. В., че ще й
достави дърва за огрев и с това й причинил имотна вреда в размер на 120,00
/сто и двадесет/ лева, като общата стойност на причинената имотна вреда по
трите деяния е в размер на 670,00 /шестстотин и седемдесет/ лева –
престъпление по чл.211 предл. ІІІ от НК във вр. чл.209 ал.1 от НК вр. чл.29
ал.1 б. ”а” и „б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението – В. Ц. Н. е конституиран в качеството
на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от Н. срещу подсъдимия, граждански иск за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 50,00 лв., причинени с престъплението.
Пострадалият от престъплението – И.В. И. е конституиран в качеството
на граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес, предявеният от Иванов срещу подсъдимия, граждански иск за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500,00 лв., причинени с
престъплението.
Третият пострадал – Я. С. П., не е отправила претенции за участие в
процеса в качеството на частен обвинител или граждански ищец, респ. не е
1
предявила граждански иск към А..
По искане на подсъдимия, съдът е допуснал предварително изслушване
на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е
доказано от фактическа и правна страна и пледира на подс. А. да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" малко над минималния размер по
съответния законов текст, с приложение на чл.58 А ал.1 от НК предвид
съкратеното съдебно следствие, като се отчетат наличията на: отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства – наличието на други осъждания на А.,
не възстановяването на щетите и многобройността на проявите, включени в
продължаваната престъпна дейност. Иска се още, групиране на наказанието,
което ще се определи на подсъдимия с други такива негови, които той търпи в
момента и са налице предпоставките на чл.23-25 от НК за тях, като се
представят доказателства за налагането на тези санкции .
В хода на съдебното производство, гражданските ищци Н. и И.
поддържат исковете си и молят съда да ги уважи в предявените размери –
всеки един ищец по отделно , за собствения си иск.
Подс. А. предвид допуснатото предварително изслушване, прави пълни
самопризнания, признава изцяло фактическата обстановка, излагана в
обвинителния акт, в условията на чл.371 т.2 НПК и моли за минимално
наказание, с оглед затруднено семейно положение, осъзнаване на
поведението си, като обещава да възстанови вредите на пострадалите хора.
Защитникът на подсъдимия също моли за минимално наказание съобразно
установените рамки в закона, като се отчетат съдействието на А. по
разследването, самопризнанията му още в хода на ДП и младата възраст на
подсъдимия, съжалението, което той изразява и необходимостта да се грижи
за две малки деца, въпреки липсата на брак с майките им, за болен родител
също. Защитникът също моли да се определи общо наказание с други две
такива, за които прокурорът представя доказателства, ако са налице
предпоставките на НК за това, в интерес на А..
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Л. Л. А. е роден на .................... г. в гр. Б., обл.В., живее в гр. Д.,
обл.В., българин, български гражданин, с начално образование, не женен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Пострадалият свид. В. Ц. Н. живеел в гр. В., но притежавал и имот в с.
Б., обл. В. - на ул. „Втора“ №1 2. През месец юли 2021 г. бил в горепосочения
имот в селото. Един ден на обяд, на неустановена дата, през месец юли,
пострадалият Н. легнал да спи в къщата си в с. Б., но чул отвън, че някой го
2
вика по име. Излязъл и видял млад мъж от ромски произход, който не
познавал, а именно подсъдимия Л. Л. А.. Същият бил със син на цвят мотопед,
с педали. Обърнал се към свид. Н. по име като му казал: „Чичо В., аз съм
братовчед на Д.“, това лице „Д.“ живеело също в с. Б. и всички го познавали.
Л. А. казал на В. Николов, че дошъл при него, тъй като „К.“ - свид. К. Р. Т., от
селото, го бил изпратил с молба да вземе 60,00 /шестдесет/ лева, които да му
предаде, тъй като не му стигали за да си заплати дървата, които бил закупил /
Т./. Тъй като бил сънен свид. Н. не се замислил много, извадил 50,00 лева и ги
дал на подсъдимия. А. споделил още на Н., че има болно дете, което сега е в
болницата в гр. В. и затова щял да ходи да добива дърва и да изкара пари,
след което си тръгнал. Впоследствие свид. Н. разговарял със свид. К. Т. и
тогава разбрал, че последният въобще не е пращал никого да иска пари на
заем от него. Свид. Т. разказал на Н., че лице със същото описание го
посетило същия ден в дома му и му предложило да му докара дърва за огрев,
но искало парите предварително, но Т. му бил казал, че ще му даде парите
след като му достави дървата. След това свид. Николов разговарял с Т. - брат
на горепосочения Д., който му казал, че нямат братовчед, и че това лице е
излъгало, че има някаква роднинска връзка с тяхната фамилия.
Пострадалият свидетел И. В. И. бил пенсионер, но през 2021 г. работел
като таксиметров шофьор в гр. В.. Обичайната стоянка на таксито му била до
Общинския пазар в гр. В. или на тази до ЖП гарата в града. През лятото на
2021 г. на два пъти от гр. В. до гр. Д. возил клиент, който се представил като
„Александър“, а именно подсъдимият Л. Л. А.. Пътувайки при тези превози,
двамата си говорели, като А. споделил, че се занимава с дърводобив и свид.
И. го попитал дали може да му осигури 10 куб. дърва за зимния сезон, които
да достави на вилата му, находяща се в с. Р., обл. В.. А. веднага казал, че няма
да има проблем и двамата си разменили телефонните номера. На 31.08.2021
г., преди обяд, подсъдимият А. се обадил на свид. И. и казал, че е осигурил
дървата - камион, натоварен с дърва , да чака до с. Р., на главния път за
езерото. Отново се чули по телефона по-късно и се уговорили да се срещнат
на ЖП гарата в гр. В.. При срещата им вече А. обяснил, че негов камион,
натоварен с дърва, бил на главния път за с. Р., преди отбивката за езерото.
Дървата били метровки, от вида „Цер“, около 10 кубически метра на цена за
по 50,00 /петдесет/ лева за кубически метър. Свид. И.се съгласил да вземе
дървата на тази цена. Докато били на паркинга на ЖП гарата в гр. В., А.
говорил с някого по телефона, като се обръщал към него с израза „брат ми“.
На този човек по телефона заявил, че свид. И. ще купи дървата и дал имената
му за да се попълни превозния билет. Обещал на И., че въпросният мъж щял
да чака И. на мястото, където бил камионът с дървата. Там трябвало да
получи превозен билет и да каже къде да бъдат разтоварени. А. поискал на
свид. И. сума от 500,00 /петстотин/ лева за 10 /десет/ кубически метра дърва.
Казал му, че имал акт от Горското стопанство в размер на 200,00 /двеста/ лева
и с парите щял да си го плати. Свид. И. тогава дал парите на Л. А., без да
подписват никакъв документ, тъй като му имал изградено вече доверие. А.
взел сумата от И. и заявил, че отива да си плаща глобата, поради което И. да
не го чака, а да тръгне за с. Р. при човека с камиона с дървата, където
трябвало да се срещнат по-късно отново. Свид. И. не се усъмнил в нищо и
заедно със съпругата си - свид. С. И. тръгнали за с. Р.. Отишли на отбивката
за езерото, но там нямало никакъв камион с дърва, наоколо нямало и никакви
3
хора. Обиколили, но не видели никого. Отишли на вилата си и чакали до
вечерта обаждане от А., но такова не се случило. Из селото също не видели
никъде камион с дърва. Започнали да звънят на А., но телефонът му вече бил
изключен. Иванов разбрал, че бил измамен. В следващите дни той отново
опитвал отново да се свърже с А., но неуспешно. Започнал да разпитва в с. Р.
и в гр. Д. за лице на име „А., но никой нищо не знаел за такъв човек. Свид. И.
разговарял и с бивши негови колеги - от МВР, на които разказал за случилото
се, описал лицето и тогава разбрал истинските имена на лицето „А.“, а
именно Л. Л. А.. След около десет дни успял да се свърже с телефонния номер
на същия, но вдигнала жена, която му казала, че Л. бил в С. или Б. и щял да се
върне след десет дни.
Пострадалата Я. С. П. живеела сама в с. Б., обл. В., на ул. „Десета“ №2.
На 10.10.2021 г. си била вкъщи, когато чула, че отвън някой викал. Излязла и
видяла момче от ромски произход, а именно подсъдимият Л. А.. Той й казал
да отвори портата, тъй като й карал дърва. Свид. П. му казала, че не е
поръчвала дърва, но същият настоял. Тъй като не искала дървата, свид.
П.решила да го излъже като му казала, че ще влезе да вземе ключа от портата
с намерение повече да не излезе. Тогава А. прескочил портата и тръгнал след
П., дори влязъл в къщата с нея и седнал на стол вътре. Поискал 20.00 лева за
да си купи цигари и казал, че ще докара дървата и тогава ще й вземе
останалите пари. Свид. П. бръкнала в джоба си и извадила сумата от 120,00
лева. Като видял парите, А. ги поискал всичките и й обещал, че за тези пари
ще й докара дърва. Излезли навън и свид. П. му показала къде да разтовари
дървата, а именно 5 кубически метра, които той й обещал. Но свид. П. така и
не получила никакви дърва.
Свид. М. Ж. - служител на РУ - Белоградчик, участвал в извършването
на предварителна проверка по оплаквания на пострадалите свидетели Н., И. и
П.. Извършвал и оперативно - издирвателни мероприятия, при които било
установено, че Л. Л. А., е извършителят на измамите спрямо пострадалите
лица. Той /А./ дал в полицията, и пред Ж. сведения, в които подробно описал
извършеното от него, като заявил, че въобще не е имал намерение да доставя
на никого дърва, искал единствено да се сдобие с материална облага – пари.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК и
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното
ДП № 296/2021 г. на РУ-Белоградчик, както и представените в с.з. заверени
копия от присъди на РС-Кула и РС-Белоградчик.
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята
съвкупност и поотделно, категорично и без противоречия установяват
описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло
основа на тях фактическите си изводи.
По безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
сочените от обвинителя дати и места, подс. Л. Л. А., със специалната цел да
набави за себе си имотна облага /парични средства/, е въвел в заблуждение
В. Ц. Н., И. В. И. и Я. С. П., и в резултат на това си поведение, причинил на
посочените пострадали лица имотна вреда в размер на общо 670,00 лв.
4
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Л. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.211 пред. ІІІ от НК вр. чл.209 ал.1 НК вр. чл.29 ал.1 б.
”а” и “б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна :
За периода от неустановена дата през м.07.2021 г. до 10.10.2021 г.
включително, на различни места на територията на обл. В.:
1.На неустановена дата през юли месец 2021 г., в с. Б., обл. В.,
възбудил и поддържал заблуждение у В. Ц. Н. от гр. В., че е изпратен от К. Р.
Т.от с. Б. да му поиска от негово име заем, с което му причинил / на Н./
имотна вреда в размер на 50.00 /петдесет/ лева ;
2.На 31.08.2021 г. в гр. В., възбудил заблуждение у И. В. И.. от гр. В., че
се занимава с дърводобив и ще му продаде и достави 10 /десет/ куб. метра
дърва за огрев, за сумата от 500,00 лева, като му заявил, че дървата са
натоварени на камион и се намират на главния път преди отбивката за езеро
до с. Р., обл. В. и същият да отиде и да го чака в с. Рабиша, обл. В., като с това
му причинил имотна вреда в размер на 500,00 /петстотин/ лева ;
3.На 10.10.2021 г., в с. Б., обл. В., възбудил и поддържал заблуждение у
Я. С. П. от с. Б., обл. В., че ще й достави дърва за огрев и с това й причинил
имотна вреда в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Причинената имотна вреда от цялата престъпна дейност на А. по делото
е в размер общо на 670,00 лв.
Съдът прие, че престъплението е извършено в условията на
продължавана престъпна дейност, тъй като всички деяния на подсъдимия,
осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление,
извършени са в непосредствена последователност във времето, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, като двете последващи деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на първото.
Подсъдимият А. е действал в условията на опасен рецидив по чл.29
ал.1 б. "а" и "б" от НК, тъй като е извършил престъплението – предмет на
настоящото дело, след като е бил осъждан : а/за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК - по н.о.х.д. № 336/2018 г.
на БРС / две години/, и два пъти на "лишаване от свобода", за умишлени
престъпления от общ характер /по н.о.х.д. № 82/2019 г. на БРС и н.о.х.д. №
177/2020г. на БРС, също и по н.о.х.д № 6/2021 г. на БРС/ , като изпълнението,
и на тези наказанията не е било отложено по реда на чл.66 от НК, и преди да
са изминали пет години от изтърпяване на наказанията по всички посочени
тук осъждания.
От субективна страна - подс. А. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че въвежда в заблуждение пострадалите - обещава
5
им определено действие, което обещание подсъдимият е знаел, че няма да
изпълни, или ги е подвеждал в заблуда, че е изпратен от техни близки за
някакво съдействие, без да е реално, и го е направил с целта да си набави
имотна облага /получената сума/. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им – своял е
парите, възползвайки се от невярно създадените впечатления у далите му ги
лица, и не ги е връщал обратно.
Деянието безспорно е осъществявано със специалната цел, предвидена в
разпоредбата на чл.209 от НК – да се придобие имотна облага / парични
суми/, тъй като именно пари са изисквани от засегнатите лица и след
получаването на сумите – подсъдимия лично се е разпореждал с, усвоявал е,
за свои лични нужди, предмета на престъплението, като е харчел парите.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да се
облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд, както и
затрудненото материално и социално положение.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Л. А. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок от три до десет години.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи
разпоредбите на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата разпоредба –
да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една трета, или
алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на чл.55 от
НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице условията на чл.55
от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца.
Съдът не намира в разглеждания случай многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи – вредата, която е нанесена с
престъпната проява, макар и на не голяма стойност, не е възстановена до
момента на никой от пострадалите, деецът е бил осъждан и преди, за прояви,
които не се включват в квалификацията по настоящето деяние, като
обуславящи по-тежкия й вид “ в условията на опасен рецидив”, някои от
отделните прояви, обусловили продължаваната престъпна дейност на всяко
едно от деянията сега – не са на висока стойност, но пък А. е осъждан именно
за подобни, продължавани деяния. При това положение, съдът счита, че не
следва да оценява дейността на подсъдимия в условията на чл.55 от НК. Респ.
следва да определи полагащото му се наказание в условията на чл.58 А ал.1
от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.211 от НК, и след това да го
редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво конкретно
наказание да определи, взе под внимание от една страна изразеното от
6
подсъдимия самопризнание още в разпита му пред разследващия полицай,
както и изразеното съжаление, заявеното намерение да възстанови щетите,
липсата на доходи и средства за ежедневно преживяване, което е било и
мотив за извършване на деянията, грижите за две маловръстни деца и болен
родител, а от друга страна – продължената престъпна проява, и при превес
все пак на смекчаващите отговорността му обстоятелства / но не явяващи се
многобройни или и изключителни/ и при съобразяване с установените от
чл.36 от НК цели на наказанието, и счете, че на подсъдимия съответства да
бъде наложено наказание "лишаване от свобода" малко над минималния
размер от три години – а именно „три години и шест месеца“. Но съобразно
изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на Л. А. по настоящето
дело реално наказание “лишаване от свобода” в размер на две години и
четири месеца.
При наличието на предишни осъждания на подс.Л. А., посочени в
справката му за съдимост, не може да намери приложение чл.66 от НК, тъй
като липсват материално правните предпоставки за това /деецът да не е
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер/. С оглед
на това и на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. ”б” от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
"строг" режим на изтърпяване на наказанието, определено по настоящето
дело. / подъсди5мият е изтърпявал, ефективно предходно наказание
„лишаване от свобода4“ до м.05.21г., т.е. по-малко от пет години преди
настоящето осъждане/
След като определи наказанието по делото на А., съдът се занима с
въпроса за приложението на чл.25 ал.1 във вр. чл.23 ал.1 от НК по отношение
на наказанията, наложени на подсъдимия с настоящата присъда и присъдата
по н.о.х.д № 133/2021 г. на РС-Кула и присъдата по н.о.х.д. № 26/2021 г. на
РС-Белоградчик, тъй като деянията - предмет на посочените дела са в
съотношение на реална съвкупност, извършени са преди да е имало влязъл в
сила съдебен акт, за което и да е от тях. Съдът определи по тях едно общо,
най-тежко наказание на подсъдимия А. - "лишаване от свобода" за срок от
четири години, отново при “строг” режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от
ЗИНЗС.
Към това общо наказание „лишаване от свобода“, съдът, на осн. чл.25
ал.3 от НК, присъедини, и то изцяло, и наказанието „глоба“ в размер на
5000,00 лв., наложено на А. по н.о.х.д. № 133/2021 г. на РС-Кула.
На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното сега
общо наказание „лишаване от свобода“ на А., времето през което, осъденият е
бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” по н.о.х.д. № 26/2021 г.
на БРС, а именно: от 20.10.2021 г. до влизане в законна сила на присъдата по
това дело именно – 07.04.2022 г. / тъй като след това е започнало
изтърпяването на самото наказание по влязлата в сила присъда/.
На осн. чл.25 ал.2 от НК, на следващо място, съдът зачете и приспадна
изтърпяната от А. част от наказанията „лишаване от свобода“ по н.о.х.д. №
7
133/2021 г. на РС-Кула и н.о.х.д. № 26/2021 г. на РС-Белоградчик, считано от
07.04.2022 г. до влизане в законна сила на настоящата присъда.
По гражданските искове:
След като призна за виновен подс. Л. Л. А. по повдигнатото му
обвинение, съдът намери, че предявеният срещу него граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД от пострадалия В. Н., е доказан по основание.
Относно претендирания размер от 50,00 лв., съдът счете, че същият е
основателен. Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът приема за установено, че стойността на причинената на Н. имотна вреда
е 50,00 лв. и претенцията на последния за обезщетение в претендирания такъв
именно размер, е основателна. Поради което и съдът уважи претенцията на
гражданския ищец Н., като осъди подс. А. да заплати на ищеца В. Ц. Н. от гр.
В., с ЕГН **********, търсената чрез съда сума – а именно 50,00 лв.
След като призна за виновен подс. Л. Л. А. по повдигнатото му
обвинение, съдът намери, че предявеният срещу него граждански иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД и от пострадалия И. В. И., е доказан по
основание. Относно претендирания размер от 500,00 лв., съдът счете, че
същият е основателен. Предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема за установено, че стойността на причинената на
И. имотна вреда е 500,00 лв. и претенцията на последния за обезщетение в
претендирания такъв именно размер, е основателна. Поради което и съдът
уважи претенцията на гражданския ищец И., като осъди подс. А. да заплати на
ищеца И. В. И. от гр. В., с ЕГН **********търсената чрез съда сума – а
именно 500,00 лв.
По разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на ВСС държавна такса за разглеждане на предявените и уважени
граждански искове – в размер на общо 100,00 лв. / по 50,00 лв. за всеки от
тях/
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни