РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Сливен, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230101345 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени,
при условията на обективно кумулативно съединяване, установителни искове
за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на
такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем
Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД
като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи
правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
и за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на
неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от
04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и ответно
1
дружество е сключен Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от
04.11.2022 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение
на договорните клаузи. Твърди се, че клаузите по чл. 1, ал. 3 и по чл. 5, ал. 2
от процесния договор са нищожни поради неспазване на императивните
разпоредби по чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.
с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като се излагат подробни доводи и
съображения за твърдяната недействителност.
От съда се иска да постанови решение, с което да се прогласи
нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063
от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“ ООД като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите, намиращи правното си основание в чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с
чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и да се прогласи нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен
заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива кредит“
ООД като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, намиращи
правното си основание в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19,
ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски.
От ответната страна „Вива кредит“ ООД е представен отговор на
исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и
основателността на исковите претенции. Подадена е насрещна искова молба,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, във вр.
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 1703,28
лева, от които 1500,00 лева – главница по Договор за паричен заем Standart 30
№ 5868063 от 04.11.2022 година и 203,28 лева – начислена и незаплатена
договорна лихва по Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от
04.11.2022 година за периода от 04.12.2022 година до 16.05.2023 година.
Изложени са подробни съображения в подкрепа да доводите за дължимост на
сумите и се иска тяхното присъждане, като се претендират и разноските по
делото.
2
От страна на С. Ж. е подаден отговор на насрещната искова молба, с
който се оспорва нейната основателност.
Редовно призованата ищца не се явява в съдебно заседание. В писмена
молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и отхвърляне на
насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на
насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за паричен заем Standart
30 № 5868063 от 04.11.2022 година ответното „Вива Кредит“ ООД е
предоставило в заем на ищцата С. И. Ж. сумата от 1500 лева, за срок от 7
месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент - 40,32% и ГПР -
49,50%. От страна на ищцата няма заплатени на ответното дружество суми по
процесният договор. Начислената по договора неустойка е 481,88 лева, а
начислената такса експресно разглеждане 722,85 лева. Действителният
процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва
за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата 3062,98 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане по чл.
1, ал. 3 от Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022
година, сключен с „Вива кредит“ ООД и за прогласяване нищожността на
клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за
паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022 година, сключен с „Вива
кредит“ ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1500 лева, но
няма заплатена погасителна вноска.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
3
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание, касае
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на клаузите от
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,50 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 1500
4
лева се дължи връщане на сумата 3062,98 лева, за период от 7 месеца.
Поради това и защото от кредитора е нарушено и императивното правило на
чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като незаконосъобразно не е включена таксата за
експресно разглеждане и неустойката в размера на ГПР се констатира
наличие на нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения клаузите от процесния договор са недействителни на основание
чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена тяхната нищожност поради
противоречието им с коментираните императивни законови разпоредби.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Същото е относимо и за
конкретния случай, при който е прогласена нищожността на клаузите от
договора, коментирани в изложението по-горе. В случая от събраните по
делото доказателства се прие за установено, че ищцата не е заплатила на
ответника нито една вноска от заемната сума в размер на 1500,00 лева. Тази
сума се дължи на ответното дружество. До посоченият размер, който е
съответен на търсения искът, следва да се уважи, като се присъди и
претендираната законна лихва от завеждане на исковата молба на 18.05.2023
година до окончателното й изплащане. В останалата част, касаеща
акцесорната претенция по насрещната искова молба, а именно за договорната
лихва, предявения насрещен иск е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят
претендираните разноски, които се изчисляват като възлизащи в размер на
1540 лева за ищцовата страна по главите искове и ответник по насрещните и в
размер на 889.46 лева за ответната страна по главните искови претенции и
ищец по насрещните.
От първата сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото за заплатена държавна такса
от 100,00 лева, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
полза на адв. М. по посочената в исковата молба банкова сметка следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ на ищеца в размер на 1440 лева с включено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за заплащане на такса за
5
експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 и нищожността на клаузата за
заплащане на неустойка по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 30
№ 5868063 от 04.11.2022 година, сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** и С. И. Ж. с ЕГН:
********** с адрес: гр. *** на основания чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от
ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***
сумата 1500,00 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща неплатена
главница по Договор за паричен заем Standart 30 № 5868063 от 04.11.2022
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2023 година до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещният иск за договорната лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр.
*** сумата 100 лева /сто лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив по
банкова клиентска сметка, открита на основание чл. 39 от ЗА в „Райфайзен
банк /България/“ ЕАД с IBAN: *** сумата 1 440 лева, с включен ДДС
/хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** сумата 889.46 лева /осемстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6