№ 1483
гр. Плевен, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104562 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът ***, е предявил срещу Р. С. Б. с ЕГН: **********, и С. А. Б. с
ЕГН: **********, искове на осн. чл. 422 от ГПК, за признаване за
установено, че ответниците му дължат СОЛИДАРНО сумите: 3 245.48 лева -
главница, 552.16 лева - възнаградителна договорна лихва за периода от
30.07.2014 г. 30.04.2018 г., 347.38 лева - обезщетение за забава за периода от
30.07.2014 г. 30.04.2018 г., 372.87 лева - обезщетение за забава за периода от
30.04.2018 г. до 27.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 01.03.2019г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на
Заповед за изпълнение на парично задължение ***, издадена по *** Ищецът
твърди, че ***, с предходно наименование ***, е предоставил на ответниците
потребителски кредит по силата на *** в размер на 4 000 лв., като кредитът е
изцяло усвоен по сметка *** Срокът на договора е до *** като падежното
число по кредита е всяко 30 число на месеца. Сочи, че при погасяването на
кредита са допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита, но
въпреки това банката не е обявила предсрочна изискуемост на кредита. Тази
1
забава е налице по отношение на дължимите вноски от ***, но кредитът е
станал изискуем поради настъпване на крайната падежна дата - *** Върху
неплатените вноски е начислено обезщетение за забава съгласно т. 9 от Част I
на договора за кредит, като общия размер е в размер на 347.38 лв. до датата на
настъпване на крайния падеж. Сочи, че след датата на настъпване на крайният
падеж до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е начислено
единствено обезщетение за забава в размер на 372.87 лева, равно по размер на
законна лихва. Сочи, че кредиторът *** е подала заявление по чл. 417 от ГПК
и се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
солидарно отговорните длъжници, както и че ***, като правоприемник на
***, има правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Особения представител на ответниците заявява, че няма данни
кредиторът да е водил кореспонденция със страните и да ги е предупредил, че
кредитът става изискуем. Счита, че обстоятелството, че *** става
правоприемник на ***, също е трябвало да бъде съобщено на длъжниците.
Счита, че няма данни за спазване на § 12 от ЗКИ. Моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: По делото е прието ***, от което е видно, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от *** против ответниците
Р. С. Б., и С. А. Б., за солидарно заплащане на следните суми: 3245.48 лв. - главница, 552.16
лв. – възнаградителна договорна лихва за периода от 30.07.2014 г. до 30.04.2018 г., 347.38
лв. – обезщетение за забава за периода от 30.07.2014 г. до 30.04.2018 г., 372.87 лв. –
обезщетение за забава за периода от 30.04.2018 г. до 27.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 90.36 лв. – деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение *** и изпълнителен лист, връчени на длъжниците по реда на чл. 47
ал.5 ГПК, поради което ищецът, като правоприемник на кредитора по заповедното
производство, с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
Представен е *** *** с който на ответниците, като съдлъжници, е предоставен кредит в
размер на 4000 лв., за срок до *** при приложен погасителен план. В договора конкретно
са уговорени сметката, по която се усвоява кредита, гратисния период от 3 месеца, в чл. 9 е
уговорена наказателна надбавка върху просрочени погасителни вноски. Кредитът се е
олихвявал с променлив лихвен процент в размер на ***, формиран от стойността на БЛП и
2
фиксирана надбавка от ***. Падежното число е определено на 30-то на всеки месец.
Погасителната месечна вноска, съобразно приложеният погасителен план е в размер на
86.11 лв., включваща главница, дължима лихва и застраховка. Вноските са платими -
първата на 30.04.2013 г. и последната - на 30.04.2018 г. Установи се по делото, че
кредитополучателят Р. С. Б. е сключила и *** Съдът не разглежда въпроса, поставен от
ответниците за предсрочна изискуемост на кредита, доколкото ищецът твърди дължимост
на всички суми към последната падежна дата - *** и заявлението по чл. 417 от ГПК е
подадено след нея – на 01.03.2019г.
От приложеното удостоверение за актуално състояние на ищеца *** от ***, се установява,
че е вписано вливане на *** с правоприемник ***, а от Удостоверение от същата дата,
конкретно за част Вписани обстоятелства и Обявени обстоятелства, отново се удостоверява
наличието на вливане на кредитора по заповедното производство в ищеца по настоящето
исково производство към дата 04.05.2020г.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената ***, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена. От заключението на същата се
установява, че: към *** броят на просрочените дни е 1370 и към тази дата са непогасени
или частично погасени 46 бр. вноски за периода 30.07.2014г.-***; че погасените сума са:
754.52лв. – главница, 472.88 лв. - договорна лихва, 33.10лв. - санкционираща лихва и
34.45лв. - погасена застраховка. В.л. е констатирало, че след 30.06.2014г. други суми не са
погасявани, а към датата на подаване на заявлението в съда, дължимите суми са в следните
размери: 3245.48лв.-главница; 552.16лв.-договорна лихва за периода 30.07.2014г. -
30.04.2018 г.; 347.38 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014г. – 30.04.2018 г.;
274.06 лв. - лихва за забава за периода ***-27.02.2019 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже проведено по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по процесния договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответниците е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и
претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответниците е да
докажат точно изпълнение на договорните си задължения. Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ***, че в полза на кредитора към този момент - *** е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че издадената заповед е връчена
на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на
съда, заявителят, вече с друго наименование поради вливане, надлежно вписано в ТР - ***
3
и в законоустановения преклузивен срок, е предявил иск за установяване на вземането,
което сочи активната легитимация и правния интерес за водене на настоящото
производство и неговата допустимост. Неоснователно е възражението на ответниците, че
те не са уведомени за настъпилото вливане и промяна на наименованието на кредитора – в
случая се касае за публичност на това обстоятелство, чрез вписването в Търговския
регистър, което е презумпция за знание у всички трети лица за вписаните актове, касаещи
актуалното състояние на кредитора, т.е. уведомяването им е именно чрез вписването в ТР,
което е доказано по делото и е налице преди подаване на исковата молба/13.07.2021г./
Другото възражение на ответниците – че не са уведомени за настъпване на изискуемостта
на задълженията, също е неоснователно, доколкото не се касае за предсрочна изискуемост,
т.е. такава, настъпила по волята на кредитора. Доколкото той се позовава не на предсрочна
изискуемост, а на настъпил краен срок на договора - *** то изискуемостта възниква по
силата на договорните отношения на страните. В случая срокът кани длъжниците за
плащане и не е необходимо никакво изявление от страна на кредитора за това. Установява
се по делото, че представения *** отговаря на изискванията на ЗПК в редакцията му към
ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г., а и в хода на съдебното дирене не са направени конкретни
възражения от ответниците за нарушения в законовите разпоредби, които да са подлежали
на доказване от ищеца. Кредитирайки изготвената по делото *** и всички събрани по
делото доказателства, съдът приема следното: при настъпил към датата на иницииране на
заповедното производство падеж на цялото задължение, всички негови елементи са били
изискуеми; датата на подаване на исковата молба съгл. чл. 422 ал.1 от ГПК е датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2019г. и към тази дата са били дължими следните
елементи на солидарното задължение на двамата съдлъжници по силата на самия договор:
3 245.48лв.-главница; 552.16лв.-договорна лихва за периода 30.07.2014г. - 30.04.2018 г.;
347.38 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014г. – 30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва за
забава за периода ***-27.02.2019 г. В случая само лихвата за забава за периода ***-
27.02.2019 г. се различава от претендираната от ищеца такава в размер на 372.87лв.
На основание изложеното, съдът намира, че претенциите с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите по
заповедното производство по *** на ПлРС, следва да бъде уважен в следните размери - 3
245.48лв.-главница; 552.16лв.-договорна лихва за периода 30.07.2014г. - 30.04.2018 г.;
347.38 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014г. – 30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва за
забава за периода ***-27.02.2019 г., и само в частта за разликата от 274.06лв. до
претендираните 372.87лв. - лихва за забава за периода ***-27.02.2019 г. претенцията следва
да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на ищеца, съобразно уважената част от исковете, сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 137.52 лв.
4
За исковото производство, съобразно уважената част от исковете, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1013.69лв., при определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С. Б., ЕГН
**********, и С. А. Б., ЕГН **********, и двамата от ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
„***” ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, правоприемник на правата на
***, ЕИК *********, г., на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните
суми: 3 245.48лв.-главница; 552.16лв.-договорна лихва за периода 30.07.2014г. - 30.04.2018
г.; 347.38 лв. - лихва за забава за периода 30.07.2014г. – 30.04.2018 г.; 274.06 лв. - лихва
за забава за периода ***-27.02.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение ***, по ***
КАТО претенцията за разликата от 274.06лв. до претендираните 372.87лв. - лихва за
забава за периода ***-27.02.2019 г., ОТХВЪРЛЯ като недоказана.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН **********,
и двамата от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***” ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 137.52лв., представляваща разноски в заповедното
производство по *** на ***
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Р. С. Б., ЕГН **********, и С. А. Б., ЕГН **********,
и двамата от ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „***” ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата от 1013.69лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5