О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и трети юни 2020г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №1163 по описа за 2020г. на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила с вх.№5956/05.06.2020г. искова молба от А.И.Н. *** срещу Агенция по
вписванията-гр.София с искане за присъждане на сумата в общ размер 317,50лв.
представляващи заплатена държавна такса от 7,50лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 310лв. във връзка с жалбата срещу Отказ №20200506194646/07.05.2020г.
на Агенция по вписванията за промяна в обстоятелствата и образуваното по нея т.д.№592/2020г.
по описа на Окръжен съд-Варна. С окончателното
Решение №315/20.05.2020г. на Окръжен съд-Варна по т.д.№592/2020г. бил отменен отказа
на Агенцията по вписванията и указано вписване в търговския регистър на промяната
в обстоятелствата. С оглед на това ищецът твърди, че заплатените от него
държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер 317,50лв. във връзка с делото в Окръжен съд-Варна по
обжалване на отказа, за които бил в т.д.№592/2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна представил доказателства, се явявали за него имуществени вреди. Те
били пряко свързани с незаконосъобразния отказ на Агенцията по вписванията,
поради което се иска тази агенция да бъде осъдена да му ги заплати като
обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.28, ал.2 от ЗТРЮЛНСЦ.
С исковата молба се претендира присъждане и на направените в настоящото
производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба е приложен Отказ №20200506194646/07.05.2020г. издаден от
дл. лице от на Агенция по вписванията, преводно нареждане за за превеждане от А.Н.
*** на сумата от 7,50лв. за държавна такса за жалба срещу отказ, Решение
№315/20.05.2020г. по т.д.№592/2020г. на Окръжен съд-Варна, адвокатско
пълномощно от 05.05.2020г., договор за правна защита и съдействие от
07.05.2020г.
Съдът, като прецени исковата молба и изложеното в нея и извърши дължимата
проверка за допустимост на иска достигна до следните фактически установявания и
правни изводи:
От съдържанието на исковата молба и приложенията към нея ясно и еднозначно
е видно, че претенцията на А.И.Н., по повод на която е образувано настоящото
производство е за присъждане на заплатените от него разноски за държавна такса
и адвокатско възнаграждение по търговско дело №592/2020г. по описа на Окръжен
съд-Варна. Видно от приложеното Решение №315/20.05.2020г. на Окръжен съд-Варна по
т.д.№592/2020г., то е постановено в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, във
вр. с чл.278, ал. 4 ГПК образувано по жалбата на Ал. Н. срещу Отказ
№20200506194646/07.05.2020г. на Агенция по вписванията. С това Решение
№315/20.05.2020г. на Окръжен съд-Варна жалбата на Н. е преценена като допустима
и основателна и Отказа на Агенцията по вписванията е отменен с указание за
вписване в търговския регистър на заявените промени в обстоятелствата за конкретното
дружество. Това е крайния съдебен акт по т.д.№592/2020г. по описа на ВОС, в
който сезираният съд следва да се произнесе и по дължимостта на претендираните
разноски, съобразно изхода на спора, както разписва общото правило на чл.81 от ГПК. В Решение №315/20.05.2020г. на Окръжен съд-Варна няма произнасяне по
разноските, за които спечелилия спора жалбоподател Н. твърди, че са в общ
размер 317,50лв. и включват 7,50лв.-държавна такса и 310лв.- адвокатско
възнаграждение и за които представил доказателства още с жалбата срещу отказа. След
като Ал. Н. в качеството му на страна по т.д.№592/2020г. е констатирал, че с
постановеното по делото решение на ВОС няма произнасяне по искането му за
разноски и то не е отговаря на изискването на чл.236, ал.1, т.6 ГПК, е следвало
по реда на чл.248 от ГПК да поиска допълване в частта за разноските на Решение
№315/20.05.2020г. на Окръжен съд-Варна. Това е предвидения в действащото
законодателство , по който да се предяви и разгледа претенция за присъждане на
разноските, направени във връзка с обжалването на отказ по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ
от дл. лице на Агенцията по вписванията.
Гореизложения извод се налага, тъй като в чл.25 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ изрично е разписано, че отказът на длъжностно лице по регистрацията да
извърши вписване на заявени пред него обстоятелства подлежи на обжалване пред
окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец,
юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с
нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито
заседание по реда на глава ХХI "Обжалване на
определенията" – чл.274-чл.279 от ГПК. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ решението
на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния
апелативен съд, чието решение е окончателно. В чл.278, ал.4 от ГПК се сочат
като приложими правилата за обжалване на решенията, доколкото в този раздел
касаещ обжалване на определенията няма особени правила, т.е. препраща към
правилата на чл.258-чл.273 от ГПК, а чл.273 от ГПК от своя страна сочи като
приложими правилата за производството пред първата инстанция – т.е. тези в
чл.124-чл.257 от ГПК, доколкото няма особени правила за производството пред
въззивната инстанция.
Предвид изложеното и тъй като исковата претенция на Н. по която е
образувано настоящото производство не свързана с имуществени вреди, които да са
му причинени от неправомерен отказ на длъжностно лице по регистрацията да
извърши поисканото вписване, а е свързана само с искане за искане за присъждане
на разноските направени в спорното съдебно производство по обжалването на този
отказ, исковата молба се явява недопустима за разглеждане по реда на ЗОДОВ от
настоящият съд.
В чл.8, ал.3 от ЗОДОВ изрично е изключена приложимостта на реда за защита
по този закон, ако в друг закон или указ е уреден друг начин на обезщетение. Обезвредата
на адресата на отказа по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ за разходваните от него
средства във връзка с обжалването му е по описания по-горе ред в ГПК за
присъждане на разноски, към който изрично препраща чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Този процесуален ред, по който може да се реализира правото на
възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса е специален. Наличието на този специален ред за
ангажиране на отговорността на ответника за разноските, направени във връзка с
оспорването и отмяната на отказ по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ изключва
възможността за прилагане на общия ред за ангажиране на отговорността на
Агенцията по вписванията в чл.28 от ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ. Този
извод се налага с оглед съдържанието на исковата молба и цитираната правна
уредба, основана на принципното положение, че отговорността за разноски
произтича от неоснователно предизвикан правен спор и следва да се осъществи по
висящия процес с крайния акт на съответния родово и материално компетентен съд,
разгледал основния спор, а не в отделно исково производство и от съд, на който
основния спор не е подсъден. В този смисъл е и формираната съдебна практика на
Върховния административен съд в: Определение №5257/30.04.2020г. по адм.д. №3328/
2020г., Определение №6686/07.05.2019г. по адм. дело №3931/2019г., Определение
№9745/25.06.2019г. по адм. дело №7245/ 2019г., Определение №10927/18.09.2018г.
по адм.д.№11043/2018г., Определение №11715/ 04.10.2017г. по адм.
д.№9860/2017г., Определение №15622/13.12.2018г. по адм.д.№13710/2018г.,
Определение №712/17.01.2019г. по адм.д.№15653/ 2018г. и др., които настоящият
състав споделя.
Тъй като предявеният иск е недопустим за разглеждане по реда на чл.203 и
сл. АПК, вр. чл.1 ЗОДОВ, приложим на основание чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ,
исковата молба с вх.№5956/05.06.2020г. следва да бъде върната, а образуваното
по повод на нея адм. дело №1163/2020г. по описа на Административен съд-Варна –
да бъде прекратено. При този изход на делото не е налице основание за
присъждане на разноски на ищеца.
Водим от изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №1163/2020г. по описа на Административен
съд – Варна.
ВРЪЩА исковата молба на вх.№5956/05.06.2020г. на А.И.Н. *** срещу Агенция по
вписванията-гр.София за присъждане на сумата в общ размер 317,50лв.
представляващи заплатена държавна такса от 7,50лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 310лв. във връзка с жалбата срещу Отказ №20200506194646/07.05.2020г.
на Агенция по вписванията за промяна в обстоятелствата и образуваното по нея
т.д.№592/2020г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните по реда на глава ХIII от АПК.
СЪДИЯ :