Р Е Ш Е Н И Е №
К., 18.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 723/2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с цена 1947,27 лв. с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с договорните отношения между страните.
При условията на евентуалност – предявен е осъдителен иск с основание договорните отношения между страните.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ чрез юриск. Н.М.
твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер PLUS-11130132 Д.Д.Й. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит,
да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard. На 25.04.2016 г. Д.Д.Й. е активирал, предоставената му от Б.П.П.Ф.
С.А., П. рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България кредитната карта №
CARD-12532649, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв. Същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомата АТМ,
плащания, чрез устройства за приемане на директни плащания с дебитни и кредитни
карти и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената
сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди, че Д.Д.Й. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2018 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1866.75 лв. Това довело до необходимостта той като кредитор да блокира използването й. Въпреки многократните опита за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той не изпълнил задълженията си. Налице е правен интерес за Б.П.П.Ф. С.А., П. рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България да потърси защита на вземането си по съдебен ред.
Твърди, че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1866.75 лв., представляващо използваната главница в размер на 1577.62, както и договорна лихва от 01.01.2018 (първа пропусната вноска) до 11.06.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 289.13 лв. Д.Д.Й. дължи и обезщетение за забава (в размер на законната лихва) в размер на 80.52 лв. /осемдесет лева и 52 ст./ за периода от 11.06.2018 (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.12.2018 (дата на завеждане на дело).
Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: главница 1577.62 лв., възнаградителна лихва 289.13 лв., законна лихва за забава 80.52 лв. - общо: 1947.27 лв. За събирането на посочените суми, Б.П.П.Ф. С.А., П. рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България е предприело действия по съдебното събиране на вземането си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд -гр. К. По частно граждански дело № 3378/2018 г., 4 с-в е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, Б.П.П.Ф. С.А., П. рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Моли съда да установи, че Б.П.П.Ф. С.А., П. рег.№ *********, чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България има вземане срещу Д.Д.Й. в размер на: 1577.62 /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 289.13 лв./ двеста осемдесет и девет лева и 13 стотинки/ лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.01.2018 до 11.06.2018; 80.52/осемдесет лева и 52 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 11.06.2018 до 11.12.2018, или общо сумата 1947.27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че така предявеният осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от настоящата искова молба на ответната страна.
При условията на евентуалност моли съда да осъди Д.Д.Й. да му заплати 1577.62 /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки / лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 289.13 лв./ двеста осемдесет и девет лева и 13 стотинки/ лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.01.2018 до 11.06.2018; 80.52/осемдесет лева и 52 стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 11.06.2018 до 11.12.2018, или общо сумата 1947.27 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Моли съда да осъди ответника да заплати на дружеството съдебните разноски в заповедното производство в размер на 38.95, представляващи заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00/петдесет/ лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 124.15 лв. - държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто лева/ лв.
Посочва банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC/***: ****, Б. П. СА. - клон София.
Ответникът Д.Д.Й. чрез назначения му особен представител адв. М.С. оспорва изцяло предявените обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, заявява, че те са неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Оспорва всички наведени с исковата молба фактически и правни основания. Не оспорва, че между "Б.П.П.Ф." ЕАД, ЕИК ***** и Д.Д.Й. има подписан документ - договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 11130132, оторизационен код а04tк160 на 21.01.2015 год. Кредит профи кредит Стандарт № ********** от 30.09.2016 г. Твърди, че в посоченият документ като Кредитор е посочен "Б.П.П.Ф." ЕАД, без да е посочено от кое лице и на какво основание това лице представлява дружеството и сключва договори от името на дружеството, а за Кредитополучател е посочен ответника Д.Д.Й.. Във връзка с това, счита обективно съединените искове за недопустими, евентуално неоснователни тъй като ответникът няма договорни отношения с „Б.П.П.Ф.“ С. А., П., клон България.
Заявява, че ищецът не сочи доказателства за твърдяното универсално правоприемство с лицето, посочено като кредитор в процесния договор за кредит. Не доказва по безспорен начин, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за заем /че ответникът е потребител на кредитна карта, предоставена от ищеца/, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за заплащане на главница, възнаградителна лихва в претендирания размер. Счита, че такова правоотношение не е възникнало. Клаузите на договора, уреждащи издаването и ползването на кредитната карта не са достатъчно ясни, относно размера на лихвите и таксите, които кредитополучателят ще дължи при ползване на кредитния лимит. Намира клаузата на чл. 19 от договора, регламентираща правото на кредитора да „преразглежда" размера на лихвата и таксите всеки месец за неравностойна клауза. Не става ясно какъв е бил размерът на договорената лихва за ползването на кредитната карта и какъв е размерът на месечните лихва и такси, с оглед разпоредбата на чл. 16 и чл. 19 от процесния договор, изпълнена ли е процедурата по уведомяване на ответника, регламентирана в тези разпоредби. Приложеното към исковата молба „Приложение към Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132" не носи подписа на Кредитополучателя, поради което не може да се кредитира, като писмено доказателство по делото, че същото е част от процесния договор. Същото приложение съдържа неясна неравностойна клауза - чл. 14 от него, предл. последно: „При всички случаи и по всяко време Кредиторът предоставя услугите по действащите и приложими към момента на трансакцията лихви, тарифа и условия". Заявява, че така формулирани задълженията на Кредитополучателя го поставят в неравностойно положение, той като потребителя не е наясно, във всеки момент какви суми дължи. В този смисъл, счита че клаузите регламентиращи дължими лихви и такси, като неравноправни клаузи, са нищожни. Същите са в противоречие с изискванията на чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК, защото го поставят изцяло в зависимост от волята на Кредитора във всеки един момент, без дори тази воля да е доведена до знанието му.
Твърди, че посочената възнаградителна лихва както в договора, така и в неподписаното от ответника „Приложение към Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта Плюс-11130132", е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от 33Д поради това, че по договора е уговорено начисляването на възнаградителна лихва в размер на 34, 78 % , а в „Приложението" към договора е посочена възнаградителна лихва в размер на 35 %. Заплащането на възнаградителна лихва не представлява обезщетение за виновно неизпълнение на парично задължение, т.е. няма санкционна функция, а по своята същност е цена за ползвания финансов ресурс ("граждански плод"), докато наказателната лихва по своето естество представлява санкция за забавеното изпълнение на задължението на кредитополучателя. В случая е видно от съдържанието на договора, че между страните е била договорена възнаградителна лихва, чието уговаряне е допустимо от закона. Но волята на страните е меродавна, само ако уговорената лихва не надвишава най - високия размер, допустим от закона според чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. Позовава се на Р № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Р № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., Опр. № 877 по т.д. № 662/2012 г; Р № 360/23.11.2018 г. по в. гр. дело № 512/2018 г. по описа на Окръжен съд – В. В случая уговорената възнаградителна лихва в размер на 35 % представляват неморално висок размер, поради което договарянето й е в противоречие с добрите нрави, с които в обществен интерес е ограничена договорната автономия. В този смисъл уговорената между страните /в Договора за потребителски паричен кредит .../ възнаградителна лихва и посочената в „Приложението" към него друга такава, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Поради това, че нищожните уговорки нямат правно действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Счита, че не са налице условията за изискуемост на претендираната сума, тъй като не е изпълнена процедурата по уведомяване на Кредитополучателя за дължимите суми, така както страните са договорили с процесния Договор /чл. 17 от Договора/. С получаването на исковата молба от особения представител, не може да се приеме, че ответникът е уведомен по надлежния ред. Това е така, тъй като особеният представител не е упълномощен представител на страната.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор основаващ се на общи условия. Фактът, че някои аспекта от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. В случая по бланка е направено искането, по бланка е подписан и договора, като полетата се попълват от представител на ищеца-търговец. Бланката-договор, съдържа Годишния лихвен процент и Годишния процент на разходите по кредита. Следователно кредитополучателят с оглед бланката и начина на попълването и сключване на договора не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на възнаградителната лихва и общите параметри на договора за потребителски кредит, каквито са годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и общо дължимата в края на периода сума за връщане. В случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите по договора, Споразумението и от Общите му условия и клаузите, касаещи размера на ГПР и ГЛП и общо дължимата сума, се явяват нищожни.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Основание за образуване на настоящото производство е връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение при условията на чл.47, ал.5 ГПК и нормата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Въз основа на подадено на 28.12.2018 год. заявление е образувано ч.гр.д. № 3378/2018 г. по опи на РС – К., по което със Заповед № 2014/31.12.2018 год. съдът е разпоредил Д.Д.Й., с ЕГН-********** да заплати на кредитора „Б.П.П.Ф. С.А., П., чрез Б.П.П.Ф. С.А., клон България, с ЕИК:*********, сумите: 1577.62 лв. (хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 ст.) главница, 289.13 лв. възнаградителна лихва от 01.01.2018г. до 11.06.2018г., 80.52 лв. мораторна лихва от 11.06.2018 г. до 11.12.2018г. по договор за револвиращ потребителски кредит и законна лихва върху главницата от 28.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и 88.95 лв. разноски, от които: 38.95 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №PLUS-11130132 и револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта MasterCard-12532649 с максимален кредитен лимит в размер на 1500.00 лв., активирана на 25.04.2016 г.
Представен е двустранно подписан договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *****чрез оторизирано лице С. Г. М. и Д.Д.Й. и Приложение към него относно отпускане на револвиращ кредит от 1500 лв. при посочени в това приложение годишна лихва и такси за ползването му и издаване и ползване на кредитна карта CARD-12532649, подписано от Нели Недялкова за представител на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД. Страните са уговорили, че закриването на картата се прави по изричното искане на кредитополучателя. За ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва от 35%, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му и годишен процент на разходите 44,90 % , плюс 4,00 лв. месечна такса за обслужване, 12 лв. такса за администриране на просрочени задължения и обезщетение за забава в размер на законния лихвен процент както и при всяко теглене на пари в брой от АТМ такса от 2лв. плюс 2% от изтеглената сума (т.е. 22,00 лв. всеки път когато се теглят 1000 лв.).
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза картата е активирана на 25.04.2016 г., кредитът с номер CARD-12532649 е усвоен в размер на 1500 лв. Първата непогасена вноска е на падежна дата 01.12.2017 г., непогасена е и вноската с падежна дата 01.01.2018 г. Последното направено плащане е на 23.11.2017 год.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. възлиза на 1953,96 лв., от които 1577,62 лв. главница, 265,13 лв. договорна лихва (изчислена до 11.06.2018 г.), 24,00 лв. месечни такси и 87,21 лв. лихва за забава за периода 12.06.2018 г. - 27.12.2018 г. Към датата на депозиране на заключението на ССЕ задължението възлиза на 2118,73 лв., от които 1577,62 лв. главница, 265,13 лв. договорна лихва, 24,00 лв. месечни такси и 251,98 лв. лихва за забава.
Размерът на задълженията на кредитополучателя към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.12.2018 год. при нищожност на клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1108,14 лв., от които 1027,35 лв. главница, 24 лв. месечни такси, 56,79 лв. лихва за забава. Към датата на депозиране на заключението на ССЕ задължението при нищожност на клаузата за възнаградителна лихва възлиза на 1215,44 лв., от които 1027,35 лв. главница, 24,00 лв. месечни такси и 164,09 лв. лихва за забава.
Минималната погасителна вноска за кредита от 1500 лв. е 120 лв. За времето от първата непогасена месечна вноска – 01.12.2017 г. до датата на подаването на заявлението - 28.12.2018 год. са налице 13 неплатени месечни вноски или 1560 лв.
Представена е „Последна покана“ до ответника от дата 15.06.2018 год. Приложената по делото товарителница и разписка №РМ001557295 няма отношение към поканата тъй като е съставена на 22.01.2016 г.
Представената нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 год. удостоверява сливането на ищеца и регистрираното със седалище *** българско еднолично акционерно дружество със същото наименование.
Публично достояние са решенията на Българската народна банка, с които се обявява ОЛП. Видно от съдържанието на раздел „лихвена статистика“ на електронната страница на БНБ, към момента на сключване на договора -21.01.2015 г. ОЛП е 0,01 %, а законна лихва – 10,01%.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим, предявен е в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. Разгледан по същество искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. и Приложение към него относно отпускане на револвиращ кредит и издаване и ползване на кредитна карта CARD-12532649. Възражението на ответника за липса на универсално правоприемство между ищеца и лицето, посочено като кредитор в договора за кредит е неоснователно. Действията на подписалото договора от името на кредитора лице следва да се приемат за извършени валидно от името на кредитора с факта на предоставяне на ответника на паричната сума по кредита.
Револвиращият кредит е форма на оборотно финансиране и по него се дължи предоставяне на преддоговорна информация за общия размер на кредита; описание на годишния процент на разходите.
За да се дължи претендираната от ищеца като главница сума (и лихви върху нея) по кредита следва падежът на задължението за плащането й да е настъпил.
Договорът е съглашение между сключилите го лица, целящо да се създаде, уреди една правна връзка между тях. Лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и могат свободно да определят съдържанието на договора. Доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави сключеният договор за револвиращ кредит е задължителен за ищеца и ответника. Ищецът не посочи в обстоятелствената част на исковата молба кои са според него условията за прекратяване на договорът за револвиращ потребителски кредит, вкл. за предсрочното прекратяване на договора въпреки дадените му от съда указания да направи това. Страните не са уговаряли конкретни условия за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Възможността за настъпването на такава следва да се извлече от съдържанието на договореното. Съгласно чл.20 от договора кредиторът „блокира кредитната карта при неплащане на една и повече месечни погасителни вноски“. Съгласно уговореното в чл.11 от Приложението към договора от 21.01.2015 г. кредиторът може да закрие картата при просрочие над 3 месеца, неактивност над 6 месеца и др.
Тъй като договорът за револвиращ кредит е сключен като безсрочен (чл.15 от договора за потребителски паричен кредит) за кредитора съществува възможност да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, тъй като заемателят – ответник е спрял да изпълнява поетите с договора задължения за плащане на минималната месечна погасителна вноска. Но видно от приетото с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК тълкуване, кредиторът е длъжен да даде на длъжника достатъчен срок, преди да упражни правото си на предсрочно връщане на сумата. Упражняването на правото на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението не се нуждае от приемане, но следва да достигне до насрещната страна. Изготвената от ищеца „последна покана“ не съдържа изявления нито за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението, нито за закриване на издадената карта, т.е. едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение. Вярно е, че кредитната карта се издава за определен срок и срокът на кредитната карта се определя от ищеца както и че този срок е различен от срока на договора за револвиращ кредит (чл.15) но изтичането на срока на валидност на кредитната карта не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост или прекратяване на договора за кредит.
Ищецът не излага твърдения, че е извършено блокиране на картата, нито че е извършено закриването на картата издадена на ответника, не се посочва и кога е изтекъл срокът на издадената карта.
От представените доказателства не се установява конкретен момент на валидно възникнала предсрочна изискуемост на задължението по договора за револвиращ кредит, нито момент на прекратяване на същия, поради което следва да се приеме, че действието му в отношенията между страните продължава и към настоящия момент и страните дължат изпълнение на поетите с договора задължения, които за ответника включват задължение за плащане на уговорените минимални месечни погасителни вноски, лихви и такси.
Възражението на ответника, че клаузата на чл. 19 от договора, регламентираща правото на кредитора да „преразглежда" размера на лихвата и таксите всеки месец поставя потребителя в неравностойно положение, той като потребителя не е наясно, във всеки момент какви суми дължи е неоснователно. Не се представиха доказателства по делото, че е било налице преразглеждане на лихвите и таксите, още по-малко, това да се е случвало всеки месец. Представеното заключение на ССЕ също не съдържа данни за наличие на промени в размерите лихвите и таксите, с изключение на промените в нормативно установения законен лихвен процент.
Възражението на ответника, че между страните е била договорена недопустима по размер възнаградителна лихва е неоснователно. Вярно е твърдението на ответника, че на осн. чл.10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Вярно е и твърдението на ответника, че за размера на възнаградителната за кредитора лихва няма нормативно определен размер. Такъв максимално допустим размер е определен нормативно за Годишният процент на разходите по кредита. Той не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 ЗПК). Годишният лихвен процент на 21.01.2015 год. е бил 10,01 % и не надвишава определения в ЗПК максимум. Видно от чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита е израз на общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ако размерът на ГЛП не надвишава допустимия от закона размер липсва основание да се приеме, че определеният лихвен процент за възнаградителна лихва от 35 % е недопустимо висок, след като тази лихва е част от съдържанието на законосъобразно определен ГЛП.
Съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в договора, предмет на претендираните парични вземания.
Предявеният осъдителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не е налице основание да се претендира заплащане на главницата (усвоената сума по кредита) по кредита и лихви върху нея по съображенията, изложени относно неоснователността на установителния иск. Неоснователно е искането на ищеца, съдът да приеме, че предявяването на исковата молба чрез връчването на препис от същата на ответната страна има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Исковата молба не е адресирана до
ответника, а до съда. Т.е. адресат на изявленията в исковата молба на ищеца е
съдът. Узнаването от ответника, че кредиторът му твърди пред едно трето лице,
че кредита, по който той е страна е станал изискуем, не съставлява валидно
извършено уведомяване на длъжника за едностранно изменение на правоотношението
му с кредитора. В конкретния случай ответникът не е получил екземпляр от
исковата молба и преписите към нея. Невъзможността на ответника да упражни
процесуалните се права е обезпечена чрез назначаването на особен представител.
Правомощията на особеният представител не включват изразяване на волята на
ответника тъй като самата процесуална фигура презумира липсата на знание за
тази воля. Приемането на съдебните книжа от назначеният на ответника особен
представител не съставлява узнаване на волята на кредитора.
Ищецът, представя списък на разноските и има разноски за 124,15 лв. държавна такса, 366,30 лв. възнаграждение за особен представител на ответника, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът
няма направени разноски по делото.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК: *****, *****, представлявано от Н. Н. и Д. Д. – прокуристи действащи чрез юрисконсулт Д. И. В. иск съдът да признае за установено по отношение на Д.Д.Й., с ЕГН-********** ***, че Д.Д.Й., с ЕГН-********** с п.а. дължи на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК: *****, *****, представлявано от Н. Н. и Д. Д. – прокуристи по издадената въз основа на договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. по ч.гр.д. № 3378/2018 г. по описа на РС - К. Заповед № 2014/31.12.2018 год. сумите: 1577.62 лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки /, главница; 289.13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13 стотинки/, договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ; 80.52 лв. /осемдесет лева и 52 стотинки/, обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК: *****, *****, представлявано от Н. Н. и Д. Д. – прокуристи действащи чрез юрисконсулт Д. И.В. против Д.Д.Й., с ЕГН-********** *** иск съдът да осъди Д.Д.Й., с ЕГН-********** с п.а. да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД ЕИК: *****, ***** на основание сключен договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11130132 от 21.01.2015 год. сумите: 1577.62 лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и 62 стотинки /, главница; 289.13 лв. /двеста осемдесет и девет лева и 13 стотинки/, договорна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 11.06.2018 г. ; 80.52 лв. /осемдесет лева и 52 стотинки/, обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Ст. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
След влизане в сила, препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 3378/2018 г. по описа на РС - К.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :