№ 521
гр. Русе , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20204520104065 по описа за 2020 година
Предявен е иск с процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
и материално-правно такова – чл.274, ал.2 от КЗ /отм./ вр.чл.411 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД моли съда да постанови решение
, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът С. Р.
К. дължи на сума в размер на 139,80 лева, от които 124,80 лева,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и 15,00 лева, представляващи ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се в полза на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД сторените
съдебни разноски в заповедното и исково производства.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника – адв.И.И., с който развива съображения за
изтекла погасителна давност за вземанията.
Съдът, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното:
Не се спори, че на 23.06.2015 г., около 23:15 часа, в град Русе, по
бул.“Б.“, срещу СОУ „А.К.", в посока гр. София се е движило МПС марка
„Сеат", модел „Толедо", с рег. № Р 1640 РР, управлявано от С. Р. К..
Описаното МПС застигнало и блъснало отзад МПС марка „Волво", с рег. №
Р3248АН, управлявано от Г.Д.Г., след което водачът С. Р. К. напускал
мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие. В следствие на
удара настъпило ПТП с материални щети.
Не се спори, че по повод инцидента е бил съставен Протокол за ПТП №
1451453/11.07.2015 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Русе, от който се
установява, че водачът на МПС марка „Сеат", модел „Толедо", с рег. № Р
1640 РР С. Р. К. е имал вина за настъпването на ПТП. Същият е управлявал
автомобила без валидно СУМПС и напуснал местопроизшествието преди
идването на органите за контрол на движението по пътищата.
Към датата на застрахователното събитие собственикът на МПС марка
„Сеат", модел „Толедо", с рег. № Р 1640 РР е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност", сключена със „ЗАД ОЗК-Застраховане" АД с
полица № ВG/23/114003091513 от 18.12.2014 г., валидна от 31.12.2014г. до
30.12.2015г.
Установено е и не се спори, че на 14.07.2015г., собственикът на МПС
марка „Волво", модел „В40" подал уведомление за щета в представителство
на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД и предявил претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. В резултат на гореизложеното била заведена
щета с № 0410-700-0049-2015. След проведен оглед на увреденото МПС бил
съставен опис - заключение по щета, в който били изчерпателно отразени
увредените детайли. Съгласно изготвения Доклад по процесната щета,
застрахователното обезщетение възлиза в размер на 124,80 лева, която сума
била изплатена на собственика на увреденото МПС видно от разходен касов
ордер № 260 от 17.07.2015г., по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД.
От приложения по делото протокол за ПТП се установява, че
длъжникът С. Р. К. виновно е причинил настъпването на пътния инцидент,
2
като е управлявал МПС без валидно свидетелство за управление на МПС към
момента на настъпване на произшествието и напуснал местопроизшествието
преди идването на контролните органи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Направеното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно. Това е така, тъй като в настоящия случай за да е налице
такава е необходимо да е изтекъл петгодишен период от време от момента на
възникване на правото на регресен иск за застрахователя, а именно от
17.07.2015г., когато е било извършено изплащане на застрахователното
обезщетение. От друга страна заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е било депозирано на 29.05.2020г.
За да бъде успешно проведен регресният иск по чл.274, ал.2 от КЗ
(отм.), следва да бъдат установени следните факти:
1/ наличието на валидно и действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен за лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП;
2/ ПТП да е в резултат от деликтно поведение на ответника по иска,
включващо противоправно деяние, от което в причинна връзка да са
настъпили вредни последици и
3/ при причиняване на деликта делинквентът да е управлявал МПС без
свидетелство за управление.
В случая се установява наличие и на трите предпоставки, а именно: за
МПС, с който е причинено процесното ПТП е имало сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност"; настъпилото ПТП е в резултат
от деликтно поведение на ответника по иска, който е има вина за станалото
ПТП; Водача на МПС управлявано от ответника по делото, го е управлявал
без свидетелство за управление.
Разпоредбата на чл. 411 от действащия КЗ дава право на репариралия
3
вредите застраховател да възстанови платеното от делинквента или от
застрахователя по договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в
правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно
имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и
увредения, настъпването на застрахователното събитие – увреждане на
осигуреното имущество, възстановяване на вредите от застрахователя.
В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част, тези
предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил е бил
застрахован имуществено от застрахователя „ОЗК-Застраховане“ АД, който е
изплатил застрахователно обезщетение.
При така изложените факти, съдът намира за основателна претенцията
на ищеца, че след изплащане на застрахователно обезщетение, за него в
качеството му на застраховател възниква право на законова суброгация до
размера на всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка
застрахователя, има право на регресен иск срещу делинквента за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително
лихви и разноски.
При този изход на делото ответникът следва да понесе разноските за
заповедното и исковото производства, по който въпрос, съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив.
Ищецът е направил такива в общ размер на 820,00 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. К. с
ЕГН:**********, че дължи на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от
изпълнителните директори Александър Петров Личев и Румен Кирилов
4
Димитров, сумата от 139,80 лева, от които 124,80 лева, представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лева,
представляващи ликвидационни разноски, представляваща стойността на
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0410-700-0049-2015,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.05.2020г., до
окончателното изплащане на сумите, за което вземане по ч.гр.д. №
1922/2020г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 782
/01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Р. К. с ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане" АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, представлявано от изпълнителните директори Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров, сумата от 820,00 лева деловодни разноски
в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5