№ 108
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Светла М. Цолова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600261 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба против решение, с което
е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложено с
присъда на чуждестранен съд.
С решение №89 от 21.11.2022г. по ЧНД №533/2022г. Сливенският
окръжен съд е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок
от три години и четири месеца лишаване от свобода, наложено на българския
гражданин П. П. Т. с влязла в сила на 22.12.2014г. присъда №296/2014г.,
постановена на 25.09.2014г. от съда в Бриндизи, Република Италия, за
извършено на 26.09.2013г. престъпление по чл.110 от НК, чл.12, ал.3, б.“Д“ от
Законов указ №286/1998, съответстващо на престъпление по чл.280, ал.2, т.4
от НК на Република България.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд, на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.457, ал.5 от НПК вр. чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от
наложеното наказание времето, през което осъденият П. П. Т. е бил задържан
и е изтърпявал наказание лишаване от свобода на територията на Република
1
Италия в размер на три месеца и двадесет и девет дни, както и времето, през
което Т. е бил задържан в България, считано от 25.08.2022г. до 10.10.2022г. и
е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 10.10.2022г. до
привеждане в изпълнение на наказанието по настоящото дело.
Постановеното решение е обжалвано от защитника на осъдения П. П. Т. с
оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди, че е
неправилен отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по
наложеното на Т. наказание глоба в размер на 20 000 евро. Счита, че този
отказ противоречи на закона, а съдебният акт в тази част е немотивиран.
Моли въззивният съд да се произнесе по наложеното на Т. наказание глоба и
да признае, че същото е погасено поради настъпила погасителна давност.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната
жалба и заяви, че счита обжалваното решение за обосновано и
законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Смята,
че жалбоподателят – защитник не отчита спецификата и същността на
настоящото производство по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА и приложимото в случая
препращане към процесуалната уредба на чл.457, ал.2 - ал.5 от НПК. Обръща
внимание, че в този процес се привежда в изпълнение единствено
наказанието лишаване от свобода, наложено с чуждестранната присъда, но не
и другите наложени с нея наказания. Изразява позиция, че в случая
наложеното на осъдения от съда на издаващата държава допълнително
наказание глоба следва да бъде призната от българския съд по реда на Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Приемайки, че присъдата на италианския съд е влязла в сила, а с обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е съотнесъл материлноправните
норми от законодателството на Република Италия към разпоредбата на
чл.280, ал.2, т.4 от НК и правилно е преценил наложеното наказание
лишаване от свобода като съответно на това по българския НК и не
изискващо редукция, пледира да се потвърди атакувания съдебен акт.
Осъденият П. П. Т. не се яви в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, нито лично, нито чрез свой представител и не изрази становище
по подадената от неговия защитник въззивна жалба.
2
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на осъдения П. П.
Т., който има право на такава против постановеното решение, съгласно чл.44,
ал.12 от ЗЕЕЗА, вр. с чл.457, ал.7 от НПК и в предвидения срок за обжалване,
поради което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното и въззивното производство и провери атакуваното
решение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, направи
извода, че жалбата е неоснователна.
Сливенският окръжен съд, съблюдавайки специалните и общите
процесуални норми досежно настоящото наказателно производство,
обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, извършил е
всички процесуални действия, необходими за обективното, всестранно и
пълно изясняване на фактите по делото, задълбочено е анализирал събраните
доказателства, въз основа на които обосновано е приел за установени
следните фактически обстоятелства:
С присъда №296/2014 Reg. Gen. №6651/2013 R.G.N.R., №8110/2013,
постановена на 25.09.2014г. от GIP /съдия по предварително следствие/ към
съда в Бриндизи, Република Италия, П. П. Т. е признат за виновен за
престъпление по чл.110 от НК, чл.12, ал.3, б.“Д“ от Законов указ №286/1998,
тъй като в сговор с други лица са извършили превоз и са осъществили
незаконно влизане на територията на Република Италия на двама сирийски
граждани /нелегални емигранти, без документи за самоличност/,
идентифицирани като П. А. и Х. Х. М., незаконно влизащи с автомобил
„Хюндай Галопер“ с рег. №** **** **, който е теглил две колички с кабини,
като лицата са били скрити в тези мотокари, натоварени на редовния ферибот
„Соренто“, идващ от Гърция. Престъплението е било извършено на
26.09.2013г. в гр. Бриндизи, Република Италия.
С цитираната присъда на Т. са наложени наказания лишаване от свобода
за срок от три години и четири месеца и глоба от 20 000 евро. Присъдата е
влязла в сила на 22.12.2014г.
Непосредствено след извършване на деянието П. П. Т. е бил задържан от
италианските власти, като спрямо него е била взета мярка задържане под
стража, заменена по-късно с домашен арест. Остатъкът за изтърпяване от
3
наказанието лишаване от свобода възлиза на три години и един ден.
По повод на посочената присъда на 10.06.2022г. е била издадена
Европейска заповед за арест за изпълнение на наложеното на П. П. Т.
наказание лишаване от свобода.
С решение №82 от 10.10.2022г. по ВЧНД №197/2022г. на Бургаския
апелативен съд е отказано изпълнение на Европейската заповед за арест от
10.06.2022г. за предаване на българския гражданин П. П. Т. за изтърпяване на
остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на три години и един
ден. Със същото решение на Бургаския апелативен съд, на основание чл.48,
ал.2, вр. чл.44, ал.8 вр. чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА вр. чл.29, ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода, е прието това наказание да се приведе в изпълнение от прокурора.
В хода на производството по разглеждане на Европейската заповед за
арест П. П. Т. първоначално е бил задържан в Република България с мярка за
неотклонение задържане под стража за времето от 25.08.2022г. до
10.10.2022г., когато с решението по ВЧНД №197/2022г. на Бургаския
апелативен съд спрямо него е била взета мярка за неотклонение домашен
арест, търпима и понастоящем.
По предложение на Окръжния прокурор при Окръжна прокуратура –
Сливен, на основание чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, е образувано ЧНД №533/2022г.
по описа на Сливенския окръжен съд, по което е постановено обжалваното
пред настоящата инстанция решение №89 от 21.11.2022г. за признаване и
привеждане в изпълнение на присъдата от 25.09.2014г. на съда в Бриндизи,
Република Италия, съответно за изтърпяване наложеното на осъдения Т.
наказание три години и четири месеца лишаване от свобода при
първоначален „общ“ режим.
Въз основа на изложените обосновани фактически констатации
окръжният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са
налице всички едновременно изискуеми предпоставки, визирани в чл.44,
ал.11 от ЗЕЕЗА вр. чл.457, ал.2 – ал.5 от НПК, за привеждане в изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, наложено на българския гражданин П. П.
Т. с процесната чуждестранна присъда.
Първоинстанционното решение е постановено по повод предложение на
4
окръжния прокурор по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА при стриктно спазване на
всички предписания, регламентирани в чл.457, ал.2 – ал.5 от НПК, към които
изрично препраща цитираната специална норма. В мотивите към решението
окръжният съд правилно е приел, че деянието, за което с процесната
чуждестранна присъда българският гражданин П. П. Т. е бил признат за
виновен и е осъден, представлява престъпление и е наказуемо съгласно НК на
Република България. В съгласие с чл.457, ал.3 от НПК, приложим в казуса по
силата на препращащата разпоредба на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА,
първоинстанционният съд е приел, че на деянието, за което е бил осъден
българският гражданин - по чл.110 от НК, чл.12, ал.3, б.“Д“ от Законов указ
№286/1998, на Република Италия съответства престъплението,
регламентирано в материалноправната норма на чл.280, ал.2, т.4 от
българския НК - трафик на отделни лица, като е използвано транспортно
/моторно и плавателно/ средство, за което деяние към момента на неговото
извършване – 26.09.2013г. се предвиждало наказание лишаване от свобода от
една до десет години, както и наказание глоба от 1000 до 3000 лева, а също и
наказание конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства и
съпоставянето на цитираните и приложими към процесния случай разпоредби
от НК на Република Италия и тези от българския НК, първоинстанционният
съд обосновано е приел, че наложеното на осъдения П. Т. с чуждестранната
присъда наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода е в
границите, предвидени в посочената разпоредба на българския наказателен
закон и не надвишава максималния срок на наказанието лишаване от свобода,
предвидено за престъплението в цитираната по-горе норма от българския НК
– десет години лишаване от свобода. С оглед на това и съблюдавайки текста
на чл.457, ал.4, изр.1 от НПК първостепенният съд законосъобразно не е
редуцирал размера на наложеното с процесната чуждестранна присъда на
осъдения български гражданин П. Т. наказание от три години и четири
месеца лишаване от свобода.
С оглед вида и размера на наложеното наказание и данните за настъпила
реабилитация по право за предходните осъждания на П. Т.,
първоинстанционният съд законосъобразно е определил на осъдения
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието от три години и
четири месеца лишаване от свобода.
5
В съответствие с чл.59, ал.1 НК, първата инстанция правилно е
приспаднала от приведеното в изпълнение наказание три години и четири
месеца лишаване от свобода, наложено с процесната чуждестранна присъда,
времето, през което осъденият Т. е бил задържан под стража в Република
Италия и Република България, както и времето, през което същият е бил с
мярка за неотклонение домашен арест в нашата страна.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за произнасяне на съда
относно допълнително наложеното с чуждестранната присъда наказание
глоба от 20 000 евро. Вярно е, че размерът на това наказание надвишава
максималния предвиден на наказанието съобразно приложимата норма от
българския наказателен закон - чл.280, ал.2, т.4 от НК към деня на
извършване на престъплението – три хиляди лева. Независимо от това,
размерът на наложената от чуждестранния съд глоба не следва да бъде
намален, тъй като редуциращата норма на чл. 457, ал.4 от НПК се отнася
единствено до наказанието лишаване от свобода, но не и до останалите
углавни наказания, включително глобата. Същевременно разпоредбата на
чл.457, ал.6 от НПК предписва, че допълнителните наказания, наложени с
присъдата, подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния
текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в
държавата, в която е постановена присъдата. В случая, макар и за
престъплението по чл.280, ал.2, т.4 от НК, за каквото е осъден Т. с
чуждестранната присъда, да се предвижда наказание глоба, то наложеното
такова не следва да се привежда в изпълнение, защото с решение №82 от
10.10.2022г. по ВЧНД №197/2022г. Бургаският апелативен съд е отказал
изпълнение на Европейската заповед за арест от 10.06.2022г. за предаване на
българския гражданин П. П. Т. за изтърпяване на остатъка от наказанието
лишаване от свобода в размер на три години и един ден и е приел да се
приведе в изпълнение от прокурора само това наказание лишаване от
свобода, в частност неговия остатък от три години и един ден, съответно
разглежданото предложение на окръжния прокурор по чл.43, ал.11 от ЗЕЕЗА,
по повод на което е образувано първоинстанционното производство, се
отнася единствено до наложеното с чуждестранната присъда наказание
лишаване от свобода, но не и до допълнителното такова – глоба.
Доколкото наказанието глоба по своята същност представлява
финансова санкция, макар и наложена от чуждестранния съд за извършено
6
престъпление, то нейното изпълнение в Република България следва да се
осъществи по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИРКОРНФС/. В този нормативен акт е уредена нарочна
процедура, която е различна от настоящата – по чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА вр.
чл.457, ал.2 – ал.5 от НПК. Именно в надлежно образувано съдебно
производство по реда на чл.30 и сл. от ЗПИИРКОРНФС българският съд,
сезиран с искане за изпълнение на чуждестранно решение /присъда/, с което е
наложена финансова санкция, включително глоба, следва да прави преценка
дали е изтекла или не погасителна давност за принудителното изпълнение на
санкцията по българското законодателство – чл.82 от НК. В казуса съдът не е
валидно сезиран от компетентен орган на издаващата държава членка на
Европейския съюз за произнасяне досежно изпълнението на наказанието
глоба в размер на 20 000 евро, наложено на Т. с влязлата в сила чуждестранна
присъда. При това положение както първоинстанционният, така и въззивният
съд е лишен от процесуално основание да се произнесе по въпроса за
изпълнението на наложеното на Т. от съда на държава членка наказание
глоба, включително да обявява същото за погасено по давност, както се
претендира с разглежданата въззивна жалба. В настоящия процес българският
съд не разполага с правомощията да упражни контрол върху действията на
органите в издаващата държава, на които е възложено събирането на глобата,
наложена на българския гражданин Т. като углавно наказание. Съдът е
обвързан от информацията, съдържаща се в изпратената Европейска заповед
за арест, дала основание за образуване на екстрадиционното производство и
не може да постави под съмнение верността на отразеното в заповедта от
чуждия съдебен орган, в частност несъбирането на глобата, тъй като
взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на
Европейски съюз е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в
прилагането в практиката на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции между държавите.
Възраженията, които осъденото лице Т. има относно изпълнението на
наложеното му от чуждестранния съд наказание глоба, могат да бъдат
направени и евентуално уважени в нарочно образувано съдебно производство
по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
7
/ЗПИИРКОРНФС/. Още повече, че в хода на екстрадиционното производство
по чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА исканото лице Т. лично, категорично и непоколебимо
е изразило воля да изтърпи в Република България, съгласно българското
законодателство, единствено наложеното му с чуждестранната присъда
наказание лишаване от свобода.
В заключение, въззивният съд прие, че обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено в пълно съответствие
с цитираните по-горе материалноправни и процесуални разпоредби и се
основава на събраните по делото доказателства. Налице са условията на
закона за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода,
наложено на осъдения П. Т. с коментираната присъда на издаващата държава
– членка на Европейския съюз. Предвид на това, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №89 от 21.11.2022г. по ЧНД №533/2022г. на
Сливенския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8