В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валентина Бошнякова | |
Административно наказателно дело |
Производството по делото е по реда на чл. 201, ал. 11 от ЗВ, във връзка с Раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. С. К. от Г. Н., О. С., ул. “П. Х. № 1 срещу Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П.. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление и излага аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване както в АУАН, така и в процесното НП на датата на извършване на посоченото нарушение, отбелязана е само датата, на която е извършена проверката, както и в липса на описание на нарушението – не е посочено мястото, където е извършено твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В жалбата е отразено, че административно-наказващият орган преди издаването на процесното НП не е проверил АУАН и не е взел предвид депозираното срещу него възражение за събиране на допълнителни доказателства, както и че в НП са посочени различни лица като наказващ орган – директора А. Т. и лицето, положило подпис – В. К. Изложени са доводи досежно наличие на колизия между процесните АУАН и НП – в акта е посочено, че строителството се извършва в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н., а в постановлението е ангажираÝа отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ – руши легла, като не е конкретизирано на какво, ако е на река, то коя е реката, не е изяснено кое от трите посочени в чл. 143, т. 1 от ЗВ нарушение е констатирано, в кой участък. Наведени са аргументи, че административно-наказващият орган не е изяснил параметрите на големината и широчината на леглото, брега и крайбрежната заливаема ивица на р. Н., с оглед преценката дали с извършваното строителство е налице твърдяното нарушение, както и не е взел предвид ПУП, одобрен със Заповед № */23.09.2008 г. на Кмета на Община – Г. Н. и Разрешение за строеж № */02.10.2007 г., които са съобщени на въззиваемата страна, не са оспорени от нея и са влезли в сила. Жалбоподателят констатира и противоречието между обективираното волеизявление в Писмо изх. № */04.02.2008 г. и в Констативни протоколи №№*/17.03.2008 г. и 1/13.08.2009 г., че процесното строителство не засяга речното корито на р. Н. с установеното с Констативен протокол № */26.11.2010 г., както и процесните АУАН и НП, без да е променена фактическата обстановка. На следващо място е посочено, че без съответните замервания и изчисления е установено стеснение на напречното сечение на коритото в реката, не е установена и причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и констатираното като последица от него стеснение. Направено е искане за отмяна на оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Въззиваемият – Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. не взема становище по жалбата и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. С Писмо вх. № */06.10.2011 г. по описа на РС – Г. З. въззиваемата страна заявява, че не е издавала и не е изпращала до органите, издаващи разрешения за строеж на жилищни и др. постройки, вкл. и до Община – Г. Н. уведомления по чл. 146, ал. 2 от ЗВ. Р. П. – Г. З. не ангажира становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание. Жалбата е подадена в срок и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателноС. Златоградският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост № */28.08.2007 г., вписан в Службата по вписванията – Г. З. във вх. рег. № */29.08.2007 г., том *, партида *8, жалбоподателят Р. С. К. е придобил собствеността върху УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. с площ от 115 кв. м., при граници: изток – УПИ * и улица; запад – УПИ* и улица; север – улица, юг – река. Издаденото в полза на жалбоподателя разрешение за строеж № */02.10.2007 г. досежно строеж на обект “Офис, лоби бар и стаи за настаняване” в УПИ *, кв.*5 е връчено на въззиваемата страна и доказателства за неговото обжалване не са представени по делото. В Писмо изх. № */12.09.2007 г. по описа на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. е обективирано становище за липса на възражения срещу проектиране на сграда за обществено обслужване в парцел *, кв. * по РП на Г. Н., при спазване на забраните, предвидени в чл. 143 от ЗВ и изискванията на останалите нормативни документи. От събраните по делото писмени документи досежно започването и извършването на фундаментите по строежа на процесната сграда се установява съответствието им с издадените строителни книжа. В Писма изх. №№ */04.02.2008 г. и */24.03.2008 г. по описа на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. е отразено, че при направения оглед на място съответно на 21.01.2008 г. и на 17.03.2008 г. е установено, че в процесния имот са започнали строителни работи, които обаче не засягат речното корито. С Констативен протокол № */26.11.2010 г. е установено, че в УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. се извършва строителство на “Офис, лоби бар и стаи за настаняване”, което е в зоната на крайбрежната заливаема ивица между стените на корекцията на левия бряг на р. Н. и представлява нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ. Констатирано е, че стеснението по този начин на напречното сечение на коритото на реката в границите на съществуващата корекция би довело до сериозни последици и щети при протичане на високи води, което е в нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗВ. В Акт № */17.01.2011 г. за установяване на административно нарушение по Закона за В. е отразено, че на 26.11.2010 г. в УПИ *, кв. * по ПУП на Г. Н. е констатирано извършено от жалбоподателя строителство на “Офис, лоби бар и стаи за настаняване”, което строителство е в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н. и стеснението по този начин на напречното сечение на коритото на реката в границите на съществуващата корекция би довело до сериозни последици и щети при протичане на високи води, което е в нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ. От показанията на разпитаните по делото свидетели Е. М. – физик по образование и М. К. – инженер – химик по образование се установява, че същите на 26.11.2010 г. са констатирали видимото стеснение на р. Н., без допълнителни замервания и изчисления, което стеснение е в резултат на извършеното от жалбоподателя строителство, а на 17.01.2011 г. са изготвили процесния АУАН в отсъствието на Р. К., тъй като същият след изпратената покана не се е явил за съставянето на акта. Свидетелите сочат, че строежът влиза в заливаемата част на речното корито, защото реките са публична държавна собственост и границата е между корекцията на реката и строежа, а след застрояването се намалява пропускателната проводимост на реката. С Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П., подписано от В. К., съгласно Заповед № */20.04.2010 г. на Министъра на околната среда и В. на основание чл. 201, ал. 2 от ЗВ на Р. С. К. е наложена глоба в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ, а именно: осъществяване на строителство в зоната на крайбрежната заливаема ивица и чл. 200, ал. 1, т. 3, предл. ІІ /разруши леглата/. Това наказателно постановление е предмет на оспорване пред настоящата инстанция. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на депозираната жалба: Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, но не и от компетентен орган /чл. 201, ал. 2 от ЗВ/. Със Заповед № */20.04.2010 г. на Министъра на околната среда и В. В. К. е упълномощен в случай на отсъствие по обективни причини на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. – Г. П. да изпълнява правомощията му в пълен обем, вкл. да издава наказателни постановления. В атакуваното наказателно постановление е посочена цитираната заповед и името на упълномощения служител, но по делото не са представени доказателства за отсъствието по обективни причини на Директора А. Т. на 15.07.2011 г., с оглед преценка досежно възможността нейните правомощия да бъдат изпълнени от упълномощеното лице. Освен това, при постановяване на наказателното постановление са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, което обосновава извод за неговата незаконосъобразност и необоснованоС. В наказателното постановление е посочено, че процесното строителство се извършва в зоната на крайбрежната заливаема ивица на р. Н., което е в нарушение на чл. 143, т. 1 от ЗВ и с което се разрушават леглата. Съгласно цитираната разпоредба, забранява се нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици. Следователно административно - наказващият орган е приел в обстоятелствената част, че е налице само едно от нарушенията, което обаче е квалифицирал едновременно с трите изпълнителни деяния и с един вредоносен резултат. От начина, по който са описани и квалифицирани нарушенията не става ясно какъв е техният брой и за кое нарушение е наложено наказание. Липсата на конкретизация на констатираните нарушения и неяснотата относно техния брой ограничава правото на защита на нарушителя и представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Разпитаните по делото свидетели сочат, че констатацията на посоченото нарушение е направена без използването на технически средства и без замервания, като е установено видимото стеснение на р. Н., резултат от извършеното от жалбоподателя строителство. Неизяснени обаче остават параметрите на големината и широчината на леглото, брега и крайбрежната заливаема ивица на р. Н., с оглед преценката дали с извършваното строителство е налице твърдяното нарушение. В § 1, ал. 1, т. 16 и т. 81 от ЗВ е дадено определение на понятията „крайбрежни заливаеми ивици на реките” и „речно легло”, а в чл. 146, ал. 2 от същия закон е предвидено задължение за басейновите дирекции да уведомят органите, издаващи разрешение за строеж на жилищни, вилни и стопански постройки, за местоположението и обхвата на крайбрежните заливаеми ивици на реките, каквото уведомление въззиваемият в настоящия случай не е издал и не е изпратил до съответните органи, видно от изрично направеното волеизявление в този смисъл. Още преди да предприеме строителните дейности в собствения си недвижим имот жалбоподателят се е снабдил със съответните строителни книжа, поради което не следва да понесе санкция за евентуалните незаконосъобразни действия на административните органи, в чиято компетентност е издаването на документите за разрешаване на процесното строителство. Съществено нарушение на процесуалните правила представлява и непосочването на времевия период на извършване на административното нарушение. В настоящия случай се касае за строителство, което не може да стане в рамките на един ден - Разрешението за строеж е от 02.10.2007 г., Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П. е констатирала, че на 21.01.2008 г. и на 17.03.2008 г. в процесния имот са започнали строителни работи, както и че на 26.11.2010 г. строителните дейности продължават. Липсата на изрично посочване на периода на извършване на нарушението ограничава възможността за преценка на срокове за реализиране на административно – наказателната отговорноС. На следващо място са налице противоречиви волеизявления на административно-наказващия орган досежно извършеното от жалбоподателя строителство, обективирани в Писма изх. №№ */04.02.2008 г. и */24.03.2008 г.2, в които е отразено, че при направения оглед на място съответно на 21.01.2008 г. и на 17.03.2008 г. е установено, че в процесния имот са започнали строителни работи, които обаче не засягат речното корито, а с Констативен протокол № */26.11.2010 г. е установено, че в УПИ *, кв.* по ПУП на Г. Н. се извършва строителство на “Офис, лоби бар и стаи за настаняване”, което е в зоната на крайбрежната заливаема ивица между стените на корекцията на левия бряг на р. Н. и представлява нарушение на чл. 143, ал. 1 от ЗВ, като обстоятелства и доказателства за незаконно извършени строителни работи не са посочени. Във фазата на съдебното производстно АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила и в тежест на наказващия орган е да установи извършеното административно нарушение, авторството и вината на нарушителя, което в настоящия случай не е налице. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното пред настоящата инстанция наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Водим от горното, Златоградският районен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */15.07.2011 г. на Директора на Б. Д. за У. на В. И. Р. с Ц. П., като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Г. С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |