Решение по дело №5749/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 940
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20194520105749
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                            Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                 940

                                              гр.Русе, 16.07.2020 г.

 

                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                            Председател : Виржиния  Караджова

 

при секретаря  Василена Жекова

в присъствието на прокурора .............................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

5749 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са искове с правно основание чл.128 ал.2 и ал.3 от СК.

Ищцата Селиме С.В. твърди, че ответницата е нейна бивша снаха.С влязло в сила решение, постановено по гр.дело №4574/2016 г. по описа на РРС, бракът между последната и В.А.Х. бил прекратен с развод.Родителските права върху децата им С.В.А., родена на *** г., А.В.А., роден на *** г., и С.В.А., родена на 05.11.15 г. били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с низходящите.Последният бил променен с решение, постановено по гр.дело №2725/2018г. по описа на РРС, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, на ротационен принцип-по три дни по време на Коледните празници всяка нечетна година и по три дни по време на Новогодишните празници-всяка четна година,  по време на Великденските празници-първите или вторите два дена и единия от двата Байряма, след предварителна уговорка между родителите.

Ищцата твърди, че синът й живее и работи в Кралство Норвегия повече от десет години и вече е със статут на постоянно пребиваващ.Сочи, че още по време на бракоразводното дело било ясно, че определеният му режим за контакти с децата няма как да се изпълнява редовно, но ответницата не била съгласна от него да се възползва бабата по бащина линия, в отсъствието на В.А.Х..Това наложило ищцата  да предяви иск по чл.128 от СК, за което било образувано гр.дело № 4210/2017 г. по описа на РРС.В него производство страните постигнали спогодба.Според последната, на ищцата бил определен режим на лични контакти с децата всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч. и 10 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката и в случаите, когато бащата е в невъзможност да упражнява своя режим.

Твърди, че тъй като синът й, с оглед професионалните му ангажименти, може да се връща в България само за по два-три дни, главно около празниците, то за него единственото пълноценно оползотворяване на определеното време с децата остава през летния месец, който режим се осъществява редовно от бащата.През 2019 г. той дори удължил престоя си в страната, за да може да подготви и изпрати най-голямото дете на училище.

Предвид обективната невъзможност на сина й да се възползва от определения му режим на лични отношения с низходящите, ищцата поставила на ответницата въпроса тя да влезе изцяло в неговото време, за да могат децата да прекарват повече време в семейството на баща си.Майката категорично  отказала, като се позовала на определения режим по гр.дело № 4210/2017 г.

Ищцата твърди, че когато децата са при нея, винаги говорят с баща си по Скайп, нещо което не им се разрешава в дома на другия родител.Сочи, че внуците й с удоволствие прекарват при нея определения им ден, дори искат да бъдат по-често и по-задълго заедно.

Предвид изложеното счита, че е настъпила промяна в обстоятелствата и ще е в интерес на внуците й С.В.А., А.В.А. и С.В.А. да бъде увеличен определения със спогодбата по гр.дело № 4210/2017 г. по описа на РРС режим за лични отношения между нея и тях, поради което иска от съда да постанови решение, с което да измени определения режим от всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 ч. до 18,00 ч. и 10 дена през лятото на всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване, 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, на ротационен принцип-по три дни по време на Коледните празници всяка нечетна година и по три дни по време на Новогодишните празници-всяка четна година,  по време на Великденските празници-първите или вторите два дни и единия от двата Байряма, след предварителна уговорка между родителите, в случаите, когато бащата е в обективна невъзможност да упражнява своя режим, определен с решението по гр.дело №2725/2018 г. по описа на РРС.Претендира разноски по делото.

Ответникът В.А.Х. счита исковете за основателни.

Ответницата Г.З.Б. оспорва исковете.Твърди, че по време на престоя на децата при бабата по бащина линия, същата ги настройва срещу нея, говори им, че майка им ще умре, заплашва ги, че ще попаднат в дом за деца или че ще тя и бащата ще ги вземат, за да живеят в Норвегия.На 05.10.2019 г., по време на гостуването на внуците в дома й, ищцата уговорила детето А. да каже, че сегашният партньор на ответницата е осъществил непристойни действия с него, след което го завела за освидетелстване.По случая се сезирали съдебните органи, полиция и АЗД.Били снемани обяснения, а А. бил разпитан и в присъствие на педагог. Сочи, че понастоящем синът й е много разстроен и се е затворил в себе си.Трите деца са силно стресирани от случилото се и не желаят да общуват с ищцата.Страхуват се от нея.Счита, че не е в интерес на децата да бъде изменен режимът на контакти с баба им по бащина линия, като той бъде разширен до този, възприет за бащата по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС.Претендира се отхвърляне на исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Ответниците са бивши съпрузи.Ищцата е майка на В.А.Х. /л.9/.

Бракът на ответниците е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.дело № 4574/2016 г. по описа на РРС, като родителските права по отношение на малолетните деца С.В.А., родена на *** г., понастоящем на 8 години /л.6/, А.В.А., роден на *** г.-на 6 години /л.7/, и С.В.А., родена на *** г.-на 4 години и 8 месеца/л.8/ били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с низходящите. Заверен препис от този акт, както и Решение № 246 от 29.05.2017 г., постановено по в.гр.дело № 131/2017 г. по описа на РОС, се съдържат в приложеното  гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС.

В хода на това производство става ясно, че още преди прекратяване на брака, ответникът трайно живее в Кралство Норвегия.Към настоящия момент мъжът е със статут на постоянно пребиваващ в тази държава.

От мотивите на решението за развод е видно, че между съпрузите е бил налице съществен спор по въпроса за родителските права.Има данни и за силно влошени отношения между снаха и свекърва, както и вмешателство на последната в семейния живот на ответниците, включително и във връзка с отглеждането на децата.Посочено е, че ищцата се мъчила да ограничи контактите на Г.Б. с нейните роднини, подлагала я на ежедневен психически тормоз и ненужно я водила по психиатри, настоявайки, че има здравословни проблеми.В този смисъл са и показанията на св.С.Ю., братовчедка на ответницата.

По време на водения бракоразводен процес, ответникът, от свое име и като баща на децата, подал срещу съпругата си молба за защита от домашно насилие.С влязло в сила Решение от 28.12.2016 г., постановено по гр.дело № 4905/2016 г. по описа на РРС, искането е отхвърлено.В мотивите на акта е записано, че инцидентът, във връзка с който е бил сезиран съдът, е бил иницииран именно от мъжа и неговата майка, които се противопоставяли Г.Б. да бъде с децата си.В този смисъл са показанията и на св.С.Ю..

На 31.10.2017 г. между ищцата и ответницата е сключена спогодба, одобрена по гр.дело № 4210/2017 г. по описа на РРС, според която на бабата бил определен режим на лични отношения с внуците всяка първа и трета събота от месеца от 9,00 часа до 18,00 часа и 10 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, в случаите, в които бащата е в невъзможност да упражнява своя режим, определен по бракоразводното дело.

С влязло в сила Решение № 1395 от 23.08.2018 г. по гр.дело №2725/2018 г. по описа на РРС режимът на лични отношения на бащата бил променен, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.30 ч. в петък до 18 ч. в неделя с преспиване, като той се задължава да уведомява майката в началото на съответната седмица дали ще взема децата, 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на другия родител, на ротационен принцип-по три дни по време на Коледните празници всяка нечетна година и по три дни по време на Новогодишните празници-всяка четна година,  по време на Великденските празници-първите или вторите два дена, след предварителна уговорка между родителите, направена поне месец преди празника, както и единия от двата Байряма, след предварителна уговорка между родителите.

По делото няма спор, че до настоящия момент ответницата винаги е спазвала определените режими на бащата и на бабата.Жената твърди, че когато бившият й съпруг е в страната, дава децата и извън определеното от съда време.Ищцата е отрекла това обстоятелство, в който смисъл са били показанията й и по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС.В съдебно заседание на 02.12.2019 г. обаче фактът е потвърден от адвоката на същата страна.  

В хода на производството се установява, че ответницата живее на съпружески начала с друг партньор /Р./, към който факт ищцата, видно от показанията й по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС, била отрицателно настроена.Данни за това се съдържат и в приетите по настоящото дело психологични експертизи.

В отговора на исковата молба, Г.Б. е посочила, че на    05.10.2019 г., по време на гостуване на децата в дома на бабата, последната  уговорила детето А. да каже, че Р. е осъществил непристойни действия с него, след което го завела да го освидетелства.По случая се сезирали съдебните органи, полиция и АЗД.Били снемани обяснения, а А. бил разпитан и в присъствие на педагог.

В съдебно заседание майката отрече момчето да е било подложено на непристойни действия от партньора й, като заяви, че не би живяла с такъв човек.За да се успокои ситуацията в семейството дори помолила Р. временно да напусне дома им.Счита, че създалото се положение е възникнало изцяло под давление на бившата й свекърва.    

Ищцата от своя страна отправя обвинения, че ответницата принуждава детето да твърди, че тя го е учи да казва такива неща и да отрича инцидента.

Към настоящия момент по случая тече разследване по досъдебно производство ПП № 5353/2019 г. по описа на РРП.

През 2018 г. в РРП са били образувани още две прокурорски преписки-по тъжба на ответницата, в качеството на майка и законна представителка на децата, и по тъжба на ищцата, в качеството й на баба по бащина линия.По двете има постановен отказ за образуване на досъдебни производства /л.116/.

Във връзка с цитирания в отговора на исковата молба инцидент са представени СМУ № 9138/07.10.2019 г., в което е записано, че по детето липсват видими следи от травматични увреждания,    амбулаторен лист от 05.10.2019 г. с анамнеза, снета по данни на  бабата и частично от детето /л.80/.

Св.Н.Д., по професия адвокат, установява, че на 02.11.2019 г. бил помолен от св.С.Н., негов клиент и брат на ищцата, да изслуша разказа на А. във връзка с инцидента.Разговорът се водил от Селиме В. в присъствието и на другите две деца.Според С.Н., който също бил там, с децата общувала не сестра му, а св.Н.Д..Момчето казало, че веднъж мъжът, с когото майка му живее, докато тя била на терасата да простира прането, го накарал да си свали гащите и упражнил върху него физическо насилие.Когато се разплакал, в стаята влязла ответницата и се скарала на приятеля си.След това, когато баба им ги взела през почивните дни, докато го къпела, него все още го боляло и й споделил за случая.Тя  го завела на лекар.После А. разказал за инцидента и в полицията.Св.Н.Д. сочи, че най-голямото дете му казало, че е присъствало на разговор между майката и приятеля й, когато ответницата се скарала на Р. за случилото се между  него и момчето, а след това и когато настояла синът й да спре да говори за случая.

По-късно св.С.Н. отново ангажирал св.Н.Д. да отиде да изслуша децата, като му казал, че върху тях се оказва давление.Първият от своя страна твърди, че инициативата била изцяло на сестра му.Тя се свързала с адв.Н.Д. и настояла да отиде у тях, когато там са внуците й.Тогава А. споделил, че е воден от майка си при адвокат /свидетелят уточнява, че момчето използвало думата ”мъж”, а каква е професията на последния му разяснила ищцата/.Пред този човек ответницата накарала сина си да каже, че баба му го учи да говори, че му е бъркано в ануса.Детето споделило, че е водено и при две жени.Според ищцата това  са били психоложки.Когато му задали въпрос за инцидента, майка му се доближила до ухото и му напомнила да говори това, което са се разбрали.Тогава той казал, че баба му го учи да разказва, че Р. му е бъркал в ануса.Пред св.С.Ю. и С.С., баба по майчина линия, А. потвърдил това.

В този смисъл е разказът на детето, направен пред съдия по ЧНД № 1990/2019 г. по описа на РРС на 16.10.2019 г. /л.76-л.78/.

Св.С.Ю. и С.С. установяват, че пред тях децата никога не са изказвали някакви оплаквания от поведението на партньора на майката.След случая детето посещава психолог по препоръка на социалните работници към отдел ”ЗД”.

При изслушване на детето С.става ясно, че през м.ноември м.г.  ответникът също ги водил на психолог, за да разкажат как живеят при майката.Според момичето срещата протекла добре.Строили къщата на мама и психологът я харесал.В хода на производството  ищцата е заявила, че децата са записани по време на срещата, като се твърди, че специалистът е бил в известност за това.

Св.С.Н. установява, че понякога в дните за контакти на ищцата, по нейна молба взема децата от дома им.Това се налагало, тъй като при срещите понякога възникват конфликти между сестра му и близки на бившата снаха /в този смисъл и С.Ю./.Св.С.Н. сочи, че бащата контактува постоянно с децата и ползва пълноценно определения му режим.Всяко лято се връща в България, а през 2019 г. се прибирал 7-8 пъти.С децата и ищцата, с която обитават общо жилище, ходили заедно на почивка. Свидетелят сочи, че още докато пътуват с колата към дома на баба им, племениците му започват да говорят с ответника по телефона.

С.Н. сочи, че когато предаде децата на сестра си, си тръгва. После тя му се обажда да ги върне на майката.Според С.Н., децата се чувстват добре в дома на баба си.Когато си тръгват, плачат.Според С.Н. най-голямото дете непрекъснато пита кога ще го вземат /за постоянно/.А. също искал да стои при баба си  и при баща си.

Според св.С.Ю. и С.С., майка на ответницата, децата отиват с нежелание в дома на баба си, стават неспокойни, плачат.Разказвали, че ищцата говори лоши работи за майка им.Казвала им, че тя ще умре или ще я вкара в затвора.Обещава ла им, че скоро ще ги спечелят /с бащата/ и ще ги вземат при тях.Преди две години децата били заведени от ответника и ищцата на гробища.Разказали как двамата заровили там дреха на ответницата.Ищцата използвала всеки случай да представя майката в негативна светлина.Когато ответницата купила обувки на децата, коментарът на бившата свекърва бил, че това се прави, за да я обикнат.Според свидетелката, ответницата не ограничава контактите на бащата и по телефон.Тя инициирала обаждане, когато той имал рожден ден, за да може децата да му честитят.  децата.

Св.П.Стоянова, съседка на ищцата от три години, установява, че е гостувала в дома на С.В. последно през 2018 г., както и седмица, преди да се яви за делото.Уточнява, че още два пъти е посещавала жилището на ищцата, но тогава децата не били там.Известно й е, че през 2016 г. има някакъв период, когато внуците са живели при баба си.Тогава тя или нейни близки ги водели на детска градина.Свидетелката сочи, че бащата често се прибира в страната.Тогава контактувал с децата.П.Стоянова установява, че е виждала ищцата с внуците да играят пред блока.Уточнява, че последното й известно гостуване на низходящите в дома на бащата било през м.септември 2019 г.Според свидетелката децата винаги плачат, когато си тръгват от дома на бабата.Сочи, че чува това, когато е в коридора или в кухнята на своя апартамент, а те са някъде във входа.На свидетелката не е известно, че през лятото на 2019 г. ответникът, майка му и децата са били на почивка, нито че В. ги е вземал в дома си.

При изслушването детето е заявило, че независимо, че жилището на баба им е много добре обзаведено, не желае да прекарва повече време там  от вече определения режим.Ищцата говори срещу майка им, твърдейки и  че тя не ги обича, а ги използва за пари.Баба им държи винаги да ги къпе, защото ответницата не умее и те ”миришат на пръст”.Не им дава да вземат у дома подаръците, които бащата купува.Когато са само с баба си, те преимуществено гледат нейните сериали.Според С.в дома на майката всички се чувстват добре и се обичат, заедно се забавляват.Всички се разбират с Р., когото също възприемат като родител.

 Социалният работник, ангажиран със случая, е докладвал, че при срещите му с децата, те винаги са  спретнати и чисти.В дома на бабата има изразено предпочитания към А., като единствен внук.Ищцата, за разлика от другите две деца, никога не го критикува и му позволява  всичко.

Според приетите по делото единична и тройна СПЕ, между разделените родители и техните разширени семейства са налице непрекъсната конфликтни отношения, като в опитите за установяване на надмощие с е въвличат  децата и различните институции.Ищцата показва засилено желание да бъде ”родител” на внуците си

В семейството на бащата се наблюдава ясно изразен патриархален модел на функциониране, подчинен на традициите-колкото е по-възрастен човек, толкова по-високо място заема в йерархичната структура, като мъжете са пред жените, а името и имуществото се предават и унаследяват по линия на бащата.Снахата/съпругата има поддържащи дома и домакинството функции и обгрижва децата.С това вещите лица обясняват насочените усилия А. да остане в семейството на бащата.Вещото лице П.Д. е докладвал, че към момента на изготвяне на експертизата не са налице психологически маркери, които да могат да потвърдят или да отхвърлят твърдението, че момчето е било обект на сексуални действия от страна на съжителстващия партньор на майката.Не са констатирани обаче психологически последици, характерни за деца, преживели психична травма със сексуален характер.Пред вещото лице А. е използвал думи, за които няма реално знание-обидни квалификации за Р., чути от бащата.Същевременно момчето наричало съжителстващия партньор ”татко”.Това се забелязва и при изслушването на неговата сестра.

В заключение експертът е приел, че децата са свързани емоционално и психологически със всеки един от родителите, но в така създалата се ситуация, на тях им се налага да преживяват т.нар. ”конфликт на лоялност” според това при кого от ответниците са в даден момент.Вещото лице е заключило, че низходящите не са подлагани на психологическа атака от близките си, но са директно въвлечени и стават свидетели на опитите за надмощие в конфликтите между родителите и разширените семейства.Според тройната експертиза, случката от 05.10.2019 г. не е плод на детска фантазия, не е и действително преживяно събитие от А., а по скоро наслаган, преповтарян сюжет, който момчето възприема от  значимите за него възрастни, а вероятно и от следващите събития-срещи с много и различни служители на институции и психолози.В този аспект има промяна от заключението по единичната експертиза и то е в смисъл, че родителското семейство на бащата в голяма степен се опитва да окаже психологическа атака по отношение на децата във връзка с възприятията им за това, което се случва около тях и свързано със значимите им близки хора.           

При проведената среща във връзка с тройната експертиза, детето С.проявило резервираност в присъствието на ищцата, избягвало близостта й, но показала, че се съобразява с нейните изисквания, потискайки истинските си емоции.Вещите лица са докладвали, че ищцата вменява отговорност и чувство за вина върху внучката си с бъдещия избор, който тя ще трябва да направи къде да живее, когато стане на 10 години. А. от своя страна показал тъга, че ”татко Р. вече го няма, защото баба Селиме прави лошо”.Когато обаче последната била повикана за съвместна среща, детето показало обърканост и несигурност в нейно присъствие.

За разлика от бившата си свекърва, ответницата не изразила пред вещите лица словесно или поведенческо поведение спрямо ищцата. Последната пък посочила като примерна случка за смисъла на живота си факта, че е помогнала на внука си А. ”да разбере, че в дома, в който живее при майка си има насилие и ад за него от страна на партньора”.Отново била поддържана тезата, че ответницата има психично заболяване.Показателен е стремежът те /тя и ответника/ да спечелят децата.Вещите лица са докладвали, че отговорите на предложения на ищцата контролен въпросник са недостоверни-под съмнение досежно тяхната искреност с ясно изразена тенденция към симулация в стремежа лицето да се покаже в най-добра светлина.В съдебно заседание в.л.П.Ч. е пояснила, че благородните намерения на бабата не отговарят на никакви съвременни разбирания и със сигурност не са пречупени през призмата на ”най-добър интерес за децата”.

В.л.П.Д. е посочил, че поведението на трайно отсъстващия баща допълнително мотивира ищцата да се изживява като родител на децата и желанието й в тази насока не може да бъде смекчено нито от специалистите-психолози, нито от тяхната майка.

Към настоящия момент е висящо дело за домашно насилие, инициирано от ответницата срещу ищцата-гр.дело № 498/2020 г. по описа на РРС.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.128 ал.2 от СК, когато настъпи промяна в обстоятелствата, при които са били определени мерки на лични отношения между бабата и дядото и детето, съдът може да бъде сезиран с искане за изменението им, ако това е в интерес на низходящия. В процесния случай ищцата се позовава на обстоятелството, че синът й трайно живее в чужбина, както и че в полза на последния е бил определен по-благоприятен режим на лични отношения с децата.Първият факт не следва да се третира като нов момент, тъй като още по време на брака на ответниците мъжът е бил трайно пребиваващ в Норвегия.Именно в тази връзка, с влязло в сила решение по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС, в полза на бащата е бил определен по-разширен режим на лични отношения с децата.Това се явява ново обстоятелство от момента, когато между ищцата и майката на децата е била постигната спогодба по гр.дело № 4210/2017 г. по описа на РРС, касаеща мерките на лични отношения с внуците.В чл.128 ал.3 от СК е казано, че ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.От една страна съдът счита, че не се касае до временна невъзможност на ответника да използва в пълен обем определения му режим на лични отношения.Безспорно налице са обективни причини с оглед обстоятелството, че лицето живее и работи в Норвегия.От друга страна, по делото става ясно, че всяко лято, както и за някой празници, бащата се връща в България и тогава ответницата винаги му е предоставяла децата, включително и извън определеното от съда време.Те пребивават в неговия дом, където той живее заедно с ищцата.Безспорно се установява, че там условията са луксозни и бабата е в състояние да се грижи за внуците си.В този смисъл настоящият състав  намира, че последната не е ощетена в контактите си с низходящите.Касае се за продължителен период от време през лятото, когато децата пребивават съвместно с баща си при нея.Съдът обаче намира, че не е в интерес на последните да имат самостоятелни контакти с ищцата извън вече определения режим между тях.В хода на това производство са събрани доказателства, които очертават цялостната картина на семейните взаимоотношения в широк роднински кръг още по време на брака на ответниците.Има данни за съществена намеса на бабата по въпросите, касаещи децата.Още към него момент е видно схващането на жената, че е техен родител наравно с биологичните родители.В хода на това производство съдът намира, че това желание на ищцата да замести майката или пък да встъпи в правата на сина си, не само не е отслабнало, а напротив-то се е задълбочило.За разлика от ответницата, С.В. открито изказва отрицателното си отношение към последната, включително в присъствие на децата, използва манипулация и натиск върху тях, за да ги принуди да изберат нея, респективно баща си, включително използвайки държавни и други институции за постигане на целите, без мярка и преценка за последиците, които могат да настъпят за низходящите.По делото бяха събрани доказателства във връзка с инцидента от 05.10.2019 г., като наказателният аспект на случая не е предмет на това производство.Значим за спора обаче бе въпроса дали ищцата е реагирала адекватно на ситуацията и доколко няма нейно давление за създаване на нов конфликт със семейството на майката.Съдът намира, че от страна на бабата не е бил избран най-подходящия модел за справяне с проблема. Воденето на разговори за инцидента в присъствието и на другите две деца с лица, които не са от кръга на семейството, не са специалисти в областта на психологията и не са свързани с ангажираните държавни институции,  непрекъснатата ретроспекция на събитието, както и въвеждането на нови конфликтни моменти /изявления на ищцата в съдебно заседание на 11.12.2019 г./, настоящият състав намира за изключително неподходящи и  в противоречие с интереса на малолетните.

При изслушването й от съда, ищцата е заявила, че няма да се съобрази с решението на внуците, ако заявят, че не желаят да прекарват повече време с нея, като счита, че те са заплашвани и бити от майката, което е заявила и пред социалните работници, ангажирани да работят по случая, за каквото поведение на ответницата обаче не се събраха доказателства в настоящото производство.Това поведение сочи на авторитарност и незачитане на чуждото мнение.Съдът намира, че към настоящия момент отношенията между разширените семейства са толкова изострени и обтегнати, че не би било в интерес на децата те да бъдат подлагани по-продължително от вече определеното им време на въздействия от страна на бабата по бащина линия.От непосредствените си впечатления от лицето в заседания, съдът намира, че макар ищцата да е във възможност да задоволява битовите нужди на внуците си, то тя не би могла да се справи например с подготовката на по-голямото момиче за училище, където и А. ще постъпи тази есен.Прави впечатление нежеланието на ищцата да признае каквото и да било положително действие, извършено от ответницата, като например това да даде децата на бащата и извън определения му режим.Дадената оценка от психолозите е, че декларираните от бабата благородни намерения не отговарят на никакви съвременни разбирания.От нейна страна липсва поведение, което да дава   приоритет на интереса на децата.Съдът отчита и констатациите на вещите лица, че малолетните са подложени на психологически атаки от разширеното семейство на бащата.Всичко това налага извод, че исковете трябва да се отхвърлят в частта за почивните дни и 30 дни през лятото.Доколкото е необходимо да се направят стъпки в насока да бъдат преодолени конфликтите в разширените семейства в името на децата, то съдът намира, че може да уважи претенциите само по отношение на празничните дни в случаите, когато бащата не може да ползва определения му режим по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС с оглед отсъствието му от страната.Майката на децата трябва да се уведомява предварително от бившия си съпруг, когато той няма да е във възможност да се върне в България, респ. дните ще се ползват от ищцата.  

          По изложените съображения, съдът

                   

                              Р     Е     Ш     И     :

 

  ИЗМЕНЯ определения по спогодба по гр.дело № 4210/2017 г. по описа на РРС режим на лични отношения между Селиме С.В., ЕГН **********,***, с внуците й С.В.А., родена на *** г., А.В.А., роден на *** г., и С.В.А., родена на *** г., както следва:

ОПРЕДЕЛЯ децата С.В.А., А.В.А. и С.В.А. да контактуват със своята баба Селиме С.В. и по време на празниците, в случаите, когато бащата В.А.Х., ЕГН **********,***, е в невъзможност да упражнява своя режим, определен по гр.дело № 2725/2018 г. по описа на РРС-на ротационен принцип-по три дни по време на Коледните празници всяка нечетна година и по три дни по време на Новогодишните празници-всяка четна година,  по време на Великденските празници-първите или вторите два дена, след предварителна уговорка между родителите Г.З.Б., ЕГН **********,***, и В.А.Х., ЕГН **********, направена поне месец преди празника, както и единия от двата Байряма, отново след предварителна уговорка между родителите, и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата й им част, като неоснователни.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–седмичен срок от връчването му на страните.    

 

 

 

                                                  

РАЙОНЕН  СЪДИЯ : /п/